Р Е
Ш Е Н И Е № 3310
гр. Пловдив, 05.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на осемнадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1931 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл.109 ЗС от В.В.П. и Р.Д.П. против Ц.Д.И.,
Д.И.К. и И.Д.К..
Ищците
твърдят, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № *********, вписан в СВ Пловдив под акт № *********. са придобили в режим
на СИО следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор № *********по
КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № *********на ***** ****на АГКК, с
административен адрес: гр. *********, с площ от 261 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), с номер от предходен план *********, ведно с построените в имота сгради – жилищна и селскостопанска.
Твърдят, че ответниците били собственици по силата на наследствено
правоприемство на поземлен имот с идентификатор № *********, който бил съседен
на притежавания от тях имот. Посочват, че изградената в имота на ответниците
сграда с идентификатор № ********* имала стрехи, които навлизали с 0,50 м в
имота на ищците. Сочат, че изградената в собствения им имот сграда с
идентификатор № ********* била напълно съборена, като на нейно място било
започнато строителството на нова сграда, за което се снабдили със строителни
книжа – била дадена от общината линия за застрояване и одобрени строителни
документи. Поддържат, че съществуващите стрехи на сградата на ответниците били
в недопустима близост до бъдещата сграда, поради което се създавали ограничения
на правото им на собственост. Посочват, че оттичащите се от стрехата дъждовни
води и сняг попадали в основите на строежа, като по този начин се
компрометирала здравината на изграждащия се обект, което обстоятелство наложило
и спирането на строежа. По изложените съображения предявяват настоящия иск с
правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат частите от
стрехата на сграда с идентификатор № *********, находяща се на общата граница
на ПИ с идентификатор № ********* и ПИ с идентификатор № *********, които
навлизали в собствения на ищците недвижим имот. Претендират заплащане на
разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна Ц.Д.И.,
чрез адв. Р.П., със становище за неоснователност на предявения иск. Ответницата
твърди, че предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС е оценяем, като цената
на иска се определяла по правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК, доколкото искът бил
такъв за защита на правото на собственост, а не неоценяем, както поддържали
ищците. Твърди, че не е извършвала действия, с които да пречи на ищците да
упражняват правото си на собственост по отношение на имота, като сградата,
построена в притежавания от нея имот била от преди 65 години и по отношение на
нея не били извършвани промени в покривната конструкция, касаещи стрехата на
сградата. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника Д.И.К. със
становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че сградата в
съсобствения на ответниците имот съществувала от 1952 г., като описаното от
ищците фактическо положение било заварено, не пречело нито тогава, нито към
настоящия момент на упражняването на правото на собственост на ищците върху
притежавания от тях недвижим имот. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника И.Д.К..
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и се
установява от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *********,
вписан в СВ Пловдив под акт № *********, че Л. В. Т. продава на В.В.П. следния
недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор № *********, находящ се
в гр. *********, с площ от 261 кв.м., номер от предходен план № **********,
ведно с построените в имота едноетажна, еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № *********с площ от 42 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда
с идентификатор № ********* с площ от 25 кв.м.
От нотариален акт за
покупко-продажба № ********** се установява, че Д. К. Г. продава на И. Я. Г. следния
недвижим имот, а именно: едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от две
стаи и антре, избена стая, заедно с 1/3 идеална част от дворното място,
представляващо парцел *** от кв. **** по плана на гр. Пловдив, с площ от 317,75
кв.м.
Видно от удостоверение за
наследници изх. № ********, издадено от Община Пловдив, район Централен, И. Я.
Г. е починал на ********, като е оставил за свои законни наследници ответниците
Д.И.К., Ц.Д.И. и И.Д.К..
От удостоверение изх. № ********
от 24.03.2017 г., издадено от Община Пловдив, район Централен, се установява,
че описаният в нотариален акт № ********** имот съответства на ПИ с
идентификатор № ********* по кадастралната карта, за който съответства УПИ ******** от кв. ** по действащия регулационен
план на „********”, гр. Пловдив и има настоящ адрес:***.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза се
установява, че към момента на огледа, извършен от вещото лице сградата с
идентификатор № *********не съществува; спрямо одобрената кадастрална карта
посочената сграда в т. В от скицата към заключението е била на разстояние 0,57
м от имотната граница, а в т. Д е била на разстояние 0,93 м от имотната
граница. Сграда с идентификатор № *********не покрива имотната граница. Сграда
с идентификатор № ********* е едноетажна, с двускатен покрив, изпълнен с
дървена конструкция, при което южната стреха на покрива попада върху терена на
имот № *********с ширина 0,30 м. На покривната стреха има положен улук за
отвеждане на водите при валежи.
По делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства. На ответниците е разпитана свидетелката А. К. К.,
която изяснява, че от 1963-64 г. до преди седем-осем години, когато последно е
била в имота, сградата не е била променяна, не е правен ремонт на къщата и на
стрехите й.
От показанията на свидетеля А.
В. Ш. се установява, че последният е извършвал и участвал в проектирането и
строежа на сградата в имота на ищците и поради констатирано навлизане на
стрехата на къщата в съседния имот – този на ответниците, строежът е бил спрян.
Изяснява, че калканната стена нямало как да бъде изградена, защото би разрушила
стрехите на съседния имот, който бил в нарушение. Посочва, че съгласно
устройствения план на общината сградите са предвидени да са на калкан; РЗП
винаги било предвиждало свързано застрояване; постройката в съседния на ищците
имот винаги е пречела.
С решение №4497/22.12.2017 г. по гр.д. № 1932
по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, XIV граждански
състав, влязло в законна сила на 19.06.2018 г., е отхвърлен предявеният от
ищците в настоящото производство против ответника Ц.Д.И. иск с правно основание
чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на основание
договор за покупко-продажба на недвижим имот, на реална част от поземлен имот с
идентификатор № *********, разположена по дължината на цялата обща имотна
граница с поземлен имот с идентификатор № ********* и с ширина от 1 метър на
север от общата имотна граница, която реална част неправилно била заснета като
част от поземлен имот с идентификатор № *********, вместо като част от поземлен
имот с идентификатор № *********по КК и КР на гр. Пловдив.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Преди разглеждането на правнорелевантните за спора
факти по същество, съдът намира за необходимо да отбележи следното: Съгласно
приетото в т.1 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС,
при предявен негаторен иск по чл.109 ЗС, когато се претендира ответникът да
бъде осъден да извърши определени заместими действия (какъвто е и настоящият
иск), цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд,
необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя
дължимата такса. Преди приемането на посоченото тълкувателно решение,
практиката е била противоречива досежно това дали искът по чл.109 ЗС е оценяем,
като някои състави са приемали, че е неоценяем във всички случаи. Последното е
прието и по настоящото дело, преди постановяване на задължителната тълкувателна
практика. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1, изр.2 ГПК въпросът за цената на
иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото
заседание за разглеждане на делото. Релевираното от ответницата Ц.Д.И. възражение
за цената на иска е разгледано от съда с разпореждане № 26460/29.03.2017 г.,
като е прието за неоснователно. Първото съдебно заседание по делото, което е
последният момент, в който би могъл да се разгледа въпросът за цената на иска,
е проведено на 27.09.2017 г., т.е. преди приемане на посоченото по-горе
тълкувателно решение – 06.11.2017 г., с което се утвърждава практиката по
отношение на цената на иска по чл.109 ЗС. След този момент – първото съдебно
заседание, цената на иска се е стабилизирала и не би могло въпросът за нея да
се повдига нито от страните, нито служебно от съда. Затова и приетото в
тълкувателното решение не би могло да се приложи към настоящия момент, към
който въпросът за цената на иска е недопустимо да се повдига.
За да се уважи предявен иск с
правно основание чл.109 ЗС, следва да се проявили в обективната действителност
следните материалноправни предпоставки (юридически факти), както следва: 1)да е
налице смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца;
2)действие или бездействие (поддържане на неправомерно състояние) на ответника,
за което няма основание и 3)причинна връзка между първите две. Ищецът по
предявения иск следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на всяка една от посочените предпоставки. Съгласно т.3 от ТР № 4/2015
г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че спрямо този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените
(чл.50 ЗС). В някои случаи извършеното от ответника нарушение е такова, че е
ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.
Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е
доказано, че ответникът е осъществил действия в собствения на ищеца имот
или поддържа създадени в резултат на тези действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Затова и пасивно
легитимирани да отговарят по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС са
лицата, чиито действия противоправно накърняват правата на ищците или чиито
бездействия поддържат
противоправното състояние, накърняващо правата на ищците (в този смисъл решение
№ 27/26.02.2015 г. по гр.д. № 5427/2014 г. на ВКС).
В случая, не е спорно между
страните, а и това се установи от представените по делото писмени
доказателства, че ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена
общност, на поземления имот с идентификатор № *********, а ответниците са
собственици по силата на наследствено правоприемство на сградата с
идентификатор № *********, построена в съседния имот на този, притежаван от
ищците. Установи се също, видно от заключението на приетата по делото и
неоспорена от страните СТЕ и от свидетелските показания, че стрехата на
сградата с идентификатор № ********* навлиза в имота на ищците с 0,30 м. Не се
наведоха твърдения ответниците да имат право, било то вещно или облигационно,
съгласно което стрехата на притежаваната от тях сграда да навлиза в имота на
ищците. По този начин, чрез така създаденото положение, ищците се налага да
търпят едно положение, при което не биха могли да използват пълноценно
поземления имот, тяхна собственост, доколкото в част от него попада стрехата от
сградата на ответниците. Основният довод на ответната страна, че не са налице
действия от нейна страна, доколкото сградата била изградена от преди 65 години
и никога не пречела на собствениците на съседния имот, не се споделят от съда.
Както се посочи и по-горе, противоправното поведение на ответника може да се
реализира както с активни действия, така и чрез бездействие – поддържане на
едно противоправно състояние. Точно в това се изразява и поведението на
ответниците, които в качеството си на собственици на сградата с идентификатор №
*********, чиято стреха навлиза с 0,30 м в имота на ищците, поддържат описаното
положение.
Фактът на „пречене” се установи
освен от заключението на изслушаната СТЕ, също и от показанията на разпитания
на ищците свидетел. Последният изяснява, че освен че стрехата на сградата,
изградена в съседния имот навлиза в него, също и че стичащите се по нея води
навлизат в основите на строежа на сграда в имота на ищците, за която последните
се били снабдили със строителни разрешения.
Предвид изложеното съдът намира,
че стрехата на сградата, собственост на ответници, която навлиза с 0,30 м в
имота на ищците пречи на последните да упражняват пълноценно правото си
собственост, като им създава пречки по-големи от обикновените. Поради това
предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС следва да се уважи, като
ответниците бъдат осъдени да премахнат
частите от стрехата на сграда с идентификатор № *********, находяща се
на общата граница на ПИ с идентификатор № ********* и ПИ с идентификатор № *********,
които навлизат в собствения на ищците недвижим имот.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право
на разноски имат ищците в общ размер от 180 лв., от които 30 лв. за държавна
такса и 150 лв. за депозит за вещо лице. По делото не са представени
доказателства за заплатено от ищците в полза на процесуалния им представител
адвокатско възнаграждение, а и такова не се установява да е уговорено, поради
което и не следва да се присъжда.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Ц.Д.И., ЕГН: **********,
адрес: ***, Д.И.К., ЕГН: **********, адрес: *** и И.Д.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, по предявения от В.В.П., ЕГН: ********** и Р.Д.П., ЕГН: **********,
двамата с адрес: *** иск с правно основание чл.109 ЗС, да премахнат частите от стрехата на сграда с идентификатор № *********,
находяща се на общата граница на ПИ с идентификатор № *********, находящ се в
гр. ******** и ПИ с идентификатор № *********, находящ се в гр. *********,
които навлизат с 0,30 м в собствения на ищците недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор № *********.
ОСЪЖДА Ц.Д.И., ЕГН: **********, Д.И.К., ЕГН: **********, и И.Д.К.,
ЕГН: ********** да заплатят на В.В.П., ЕГН: ********** и Р.Д.П., ЕГН: **********
сумата от 180 лв. (сто и осемдесет
лева) – съдебно деловодни разноски в производството.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.