О П Р E Д Е Л Е Н И Е
№…………/…..12.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдията Стоянова
ч.търг. дело № 1955 по
описа за 2018г.,
за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба вх. №6351/08.11.2018г. от Г.Г.С., ЕГН **********, с
адрес *** срещу разпореждане №4006/24.10.2018г., постановено по ч.гр. дело №503/2017г.
по описа на Районен съд - Провадия, с което са върнати подаденото от жалбоподателя
възражение вх.№2721/11.05.2018г. по чл.414 от ГПК срещу заповед №339/02.05.2017г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
частна жалба вх. №2723/11.05.2018г. по чл.419, ал.1 от ГПК срещу разпореждане
№1628/02.05.2017г., в частта, с която е постановено незабавно изпълнение на
заповедта.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно
първоинстанционния съд е приел, че възражението по чл.414 от ГПК е просрочено. Този
извод съдът е основал на изискани служебно доказателства от ЧСИ за датата на
връчване, които доказателства не следва да бъдат ценени, тъй като не са събрани
по законоустановения ред. Посочва се, че тези доказателства следва да бъдат
изпратени служебно от ЧСИ, а не да бъдат изискани от служебно или от самия
длъжник.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да
отмени разпореждането и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно
убеждение, намира за установено следното:
Частната жалба вх. №6351/08.11.2018г. е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК,
редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, като разгледана по същество
се явява неоснователна.
Заповедният съд е бил сезиран със заявление по чл.417 от ГПК от „Юробанк България“ АД и са издадени заповед №339/02.05.2017г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист от същата дата срещу солидарните длъжниците Г.Г.С. и С.О.А. за сумата от 14 733.08 лв., представляваща
незаплатена главница, ведно със законната лихва от датата на постъпване
на заявлението 26.04.2017г. до окончателното изплащане на задължението, сумата
от 4 683.24лв. – договорна лихва
за периода от 14.10.2013г. до 16.10.2015г.; сумата от 5 457.32лв. –
мораторна лихва за периода от 14.10.2013г. до 23.04.2017г.; сумата от 193.85
лв. – такси по договора за периода от 12.01.2014г. до 23.04.2017г.; сумата от
107.10лв. – такси по договора за периода 12.08.2014г. до 23.04.2017г.; сумата
от 352.94 лв. – нотариални такси за периода от 28.05.2015г. до 23.04.2017г.,
всички дължими по Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 60 от
08.06.2005г., както и сумата от 1 606.05 лв. - представляваща заплатени
разноски от които 510.55 лв. заплатена държавна такса и 1095.50 лв. адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №20177130400173
на ЧСИ Л.Т., рег. №713. До Г.С. е изпратена покана за доброволно изпълнение
изх. №2893/16.10.2017г., с приложение заповед за изпълнение за суми по ч.гр.
дело №503/2017г. по описа на ВРС. Същата е връчена с куриерска служба с обратна
разписка на 30.10.2017г. лично на адресата на гр. Провадия, ул. „Желез
Йорданов“ №87.
Длъжникът Г.Г. е подала възражение вх.№2721/11.05.2018г. по чл.414 от ГПК и
възражение вх. №16688/2018г. и частна жалба вх. №2723/11.05.2018г. по чл.419,
ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Съгласно нормата на чл.414, ал.2 от ГПК възражението се подава в
двуседмичен срок от връчването на заповедта, който срок не може да бъде
продължаван. В същия срок се подава и частната жалба срещу разпореждането на
незабавно изпълнение на заповедта според правилото на чл.419, ал.1 от ГПК.
В случая е налице редовно връчване на заповедта за изпълнение на
30.10.2017г., срокът за подаване на възражението и частната жалба е изтекъл на
13.11.2017г. В тази връзка подадените възражение и частната жалба с датата
11.05.2018г. се явяват просрочени.
За неоснователни въззивният съд намира възраженията на жалбоподателката, че
не следва да бъдат зачитани доказателствата за връчване на заповедта, които са
изискани служебно от заповедния съд. В действителност нормата на чл.418, ал.5
от ГПК предвижда задължение за съдебния изпълнител при връчване за заповедта да
изпрати доказателствата за това по заповедното дело. Но при постъпило
възражение и частна жалба дори и да не са постъпили още доказателства за
връчването на заповедта, заповедният съд е длъжен да следи за спазването на
преклузивния срок по чл.414, ал.2 и чл.419, ал.1 от ГПК и в тази връзка да упражни
всичките си правомощия, в това число и събиране на доказателства за това.
По изложените съображения възражението с правно основание чл.414 от ГПК и
частната жалба подлежат на връщане, като първоинстанционния акт постановил
същият резултат следва да бъде потвърден.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №4006/24.10.2018г., постановено по ч.гр. дело №503/2017г. по
описа на Районен съд - Провадия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.