№ 67
гр. Дупница, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20211510200731 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН
КР. Г. Д., с ЕГН ********** от с.С. ул."Й.Д.“ № 10, област Кюстендил, чрез
неговия процесуален представител адв. Р.М. от АК Благоевград е обжалвал Наказателно
постановление № НП -100/24.06.2021 г., издадено от Министъра на земеделието, храните и
горите, за извършено нарушение на чл. 2, ал. 3, изр. първо във вр. с ал. 1 и 2 от Закона за
опазване на земеделските земи и чл. 3, ал. 2, изр. 1 от Правилника за прилагане на Закона за
опазване на земеделските земи на осн. чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, чл. 44, ал. 2 от Закона за
опазване на земеделските земи и чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските
земи, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1112. 00
лв. (хиляда сто и дванадесет лева). Излага доводи, че последното е незаконосъобразно, т. к. е
нарушена процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание. Счита, че изложеното в обстоятелствената част на
наказателното постановление не отговаря на действителното правно положение.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият се
представлява от защитника си адв. Р.М., който поддържа подадената жалба против
наказателното постановление.
Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Х., като
изразява становище че наказателното постановление е законосъобразно.
Съдът, като провери изцяло НП и по повод направените в жалбата оплаквания, взе
1
предвид становището на страните, и обсъди и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното:
Жалба е допустима. Същата е подадена по пощата на 06.07.2021 г. и е заведена в
Министерство на Земеделието, храните и горите на 09.07.2021 г., т. е. в 7-дневния срок,
визиран в чл. 59 от ЗАНН. Жалбата, разгледана по същество, е основателна.
От събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните
свидетели, се установява следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят К.Д. е наследник на Г.К. Д.. С решение № 184/18.03.2019 г. по
гр.д. № 744/2018 г. по описа на ДнРС е признато за установено по отношение
жалбоподателя, че възстановените земеделски земи през 1994 и 1996 г. са на наследниците
на Г.К. Д.. Така с решение № 18-8020/06.03.2020 г. на Общинска служба „Земеделие“ гр.
Дупница е постановила решение, с което е възстановила правото на собственост на
наследниците на Г. Д., касаещо 8 земеделски имота. Видно от приложената по преписката
скица на поземлен имот № 15-431970-21.04.2021 г. находящ, в м. „Съзлъко“, с площ от 3167
кв.м., представляващ ливада, 4 категория, е собственост на К.Д..
В Областна дирекция „Земеделие“ гр. Кюстендил е постъпил сигнал на 08.10.2020
г. от Б.В.Г., в който е посочено, че в поземления имот с идентификатор 65245.4.284 по
КККР на с. Самораново, общ. Дупница, местност „Съзлъко“, е построена сграда.
На 12.01.2021 г. е извършена служебна проверка, като в Констативния протокол е
отбелязано, че е изградена сграда с размери 3.90/3.90/3.00 м до кота сачак, същата е
облицована отвън и отвътре с изолационни материали и е поставена на бетонова площадка,
трайно закрепена за нея. Прието е, че е извършено строителство в земеделска земя без
промяна на нейното предназначение.
На 12.04.2021 г. М.Ш., на длъжност „главен директор“ на Главна дирекция
„Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ –Кюстендил, в присъствие на свидетелите В.Т. и Д.Д.
съставила АУАН №ПД-02-1/12.04.2021 г., в отсъствие на нарушителя, който след покана не
се е явил, в който отразила, че към 12.01.2021 г. К.Д. използва земеделска земя за
неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението , като
е
построена сграда с размери 3.90/3.90/3.00 м до кота сачак, същата е облицована отвън и
отвътре с изолационни материали и е поставена на бетонова площадка, трайно закрепена за
нея в поземления имот с идентификатор 65245.4.284 по КККР на с. Самораново, от трета
категория по ЗАТУРБ, община Дупница, област Кюстендил, с площ 3167 кв.м. земеделска
земя, от четвърта категория и 65 бонителен бал, неполивна, собственост на К.Д., в
нарушение на чл. 2, ал. 3, във вр. с ал. 1 и 2 от Закона за опазване на земеделските земи и чл.
3, ал. 2, изр. 1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи.
нарушени били посочени разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските
земи и чл. 3, ал. 2, изр. 1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските
земи. Актът бил подписан от нарушителя на 23.04.2021 г., като отразил, че ще направи
2
писмени възражения. Такива не са постъпили в предвидения от закона срок.
Въз основа на АУАН. било издадено атакуваното НП, в което АНО е възприел
същата фактическа и правна обстановка.
Така описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
показанията на свидетелите и приложените по делото писмени доказателства.
Настоящата инстанция намира, че от доказателствата по делото не са установява
извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. Ето защо не е
следвало да се издава НП срещу жалбоподателя. Описаната фактическа обстановка, предвид
доказателствените материали, не е от естество да обоснове извод, че е налице осъществено
деяние, а именно нарушение по чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи и чл.
3, ал. 2, изр. 1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи,
наказуемо на осн. чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, чл. 44, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските
земи и чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи, което да е извършено от
жалбоподателя. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин
твърдяното нарушение. Настоящата инстанция намира, че наказващият орган не е изпълнил
задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства не се
установява, че жалбоподателят е извършил твърдяното нарушение. На същия в нарушение
на материалния и процесуалния закон е вменено, че към 12.01.2021 г. използва земеделска
земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, като е
построенас размери 3.90/3.90/3.00 м до кота сачак, същата е облицована отвън и отвътре с
изолационни материали и е поставена на бетонова площадка, трайно закрепена за нея в
поземления имот с идентификатор 65245.4.284 по КККР на с. Самораново, от трета
категория по ЗАТУРБ, община Дупница, област Кюстендил, с площ 3167 кв.м. земеделска
земя, от четвърта категория и 65 бонителен бал, неполивна, собственост на К.Д..
По преписката не са приложени писмени доказателствата , от които да е видно, че
строителството на сградата в поземления имот е извършено от жалбоподателя. Няма данни
и кога е извършено строителството. Единствено е налице решение на Общинска служба
„Земеделие“ гр. Дупница от месец март 2020 г., сигнал за построена сграда в поземления
имот от октомври 2020 г. и скица на същия поземлен имот от месец април 2021 г., от която
е видно, че имота е собственост на жалбоподателя. Налице са и данни, че имота е
възстановен през 1994 -1996 г. на общия наследодател, като видно от приложеното
удостоверение за наследници не само жалбоподателят е наследник. Така че в
административнонаказателното производство липсват доказателства, които да водят на
извода кога и от кого е построена сградата. Обстоятелството, че сигнала предхожда
издаването на скицата, от която да е видно, че само жалбоподателят е собственик на имота,
навежда на извода, че обвинителната теза на АНО е разколебана.
Всички доказателства водят до извода, че няма установено нарушение съобразно
изискванията на кодификационния закон. Ето защо настоящата инстанция не споделя
фактическите и правните изводи на актосъставителя в АУАН и на наказващия орган в НП
като неправилни, което е недопустимо при търсене и реализиране на
3
административнонаказателна отговорност. Налице са нарушения на процесуалните правила
по ЗАНН при установяване на нарушението с оглед на неизвършване на действия по
събиране и проверка на доказателства, в следствие на което са допуснати нарушения на
материалния закон. С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното постановление е
незаконосъобразно и необосновано.
Освен изложеното по-горе, при извършената служебна проверка, съдът
констатира, че АУАН и НП страдат от пороци. Актосъставителят при съставянето на АУАН
е допуснал нарушения по чл. 42, т. 3 и 4 от ЗАНН, а наказващият орган при издаване на НП
е допуснал нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В АУАН липсва яснота кога е
извършено нарушението и от кого е извършено то (кое е лицето, осъществило
строителството). В случая липсва надлежно констатирано нарушение. При това положение
АУАН не отговаря на изискванията на ЗАНН, поради което не може да изпълни функциите
си – констатираща, обвинителна и сезираща. С оглед на посочените нарушения при
съставянето на АУАН жалбоподателят е поставен в невъзможност да научи и разбере кога и
от кого е извършено нарушението, поради което е възпрепятствана възможността му
пълноценно да реализира правото си на защита. Освен това същият не е поканен да
присъства при съставянето на акта. Допуснатите в АУАН нарушения са пренесени в НП.
Констатира се, че в последното е налице неяснота кога е извършено нарушението и кой е
извършителят (кое е лицето, осъществило строителството). В случая липсва надлежно
установено нарушение. С оглед нарушаване на процесуалните правила, изразяващи се в
неизпълнение на задълженията на актосъставителя да събере относимите и необходимите
доказателства, и неизпълнение на задължението на наказващия орган по чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН не може да се установи има ли нарушение, какво е то и кой е авторът му. С оглед на
посочените нарушения при издаването на НП жалбоподателят е поставен в невъзможност да
научи и разбере какво нарушение е извършил, кога го е извършил и за какво нарушение
следва да понесе наказание, поради което е възпрепятствана възможността му пълноценно
да реализира правото си на защита.
Следва да се посочи, че е от изключителна важност в АУАН и НП да фигурира датата
на извършване на нарушението за извършване проверка по спазване на сроковете по чл. 34
от ЗАНН.
Описаните по-горе нарушения, водят до единствената процесуална възможност за
съда - пълна отмяна на обжалвания акт. Проверката по същество е невъзможна, предвид
тежките пороци пороци на постановлението. Следва да се отбележи, че в това производство
няма място търсенето на целесъобразност. Производството по ЗАНН е санкционно и
тежестта на доказване лежи единствено и само върху АНО, който е задължен да проведе
законосъобразна процедура, със законосъобразни актове.
При така установеното, съдът намира обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, поради което същото подлежи на отмяна.
По отношение направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя –
4
адв. Р. М., за присъждане на направените разноски по производството, настоящият състав
приема, че искането за присъждане на разноски е основателно.
На осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В конкретния случай
разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от
Министерство на земеделието, храните и горите.
Воден от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
В нарушение на процесуалните правила нито от актосъставителят, нито от
наказващия орган е извършена преценка по чл. 34 от ЗАНН.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и необосновано. Като такова същото следва да се отмени.
Воден от изложените съображения, Районният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП -100/24.06.2021 г., издадено от
Министъра на земеделието, храните и горите, с което на КР. Г. Д., с ЕГН ********** от с.С.
ул."Й.Д.“ № 10, област Кюстендил, чрез неговия процесуален представител адв. Р.М. от АК
Благоевград, за извършено нарушение на чл. 2, ал. 3, изр. първо във вр. с ал. 1 и 2 от Закона
за опазване на земеделските земи и чл. 3, ал. 2, изр. 1 от Правилника за прилагане на Закона
за опазване на земеделските земи на осн. чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, чл. 44, ал. 2 от Закона за
опазване на земеделските земи и чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските
земи, му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1112.
00 лв. (хиляда сто и дванадесет лева), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Министерството на земеделието, храните и горите да заплати на КР. Г.
Д., с ЕГН ********** от с.С. ул."Й.Д.“ № 10, област Кюстендил сума в размер на 300
(триста) лв., възнаграждение за един адвокат, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Кюстендил в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6