Решение по дело №326/2020 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 260013
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 17 ноември 2021 г.)
Съдия: Атанас Василев Димитров
Дело: 20204510200326
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260013

04.03.2021г., гр.Бяла

 

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, I-ви наказателен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС Д.

 

при секретаря Михаела Пенева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 326 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Община Борово, обл.Русе, БУЛСТАТ ., с адрес в гр.Б., ул.“Н. Й. В.“ № ., представлявана от кмета В. П. В., против Наказателно постановление № НЯСС-164 от 02.11.2020г., издадено от Зам.-председател на ДАМТН, с което на жалбоподателя на основание чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 10 000 лева, за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Посочва се, че АНО не е обосновал неприложимостта на чл.28 от ЗАНН, както и мотиви за определяне размера на наказанието в максимален размер. Иска се от съда отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, в писмено становище, счита, че жалбата е неоснователна и моли същата да не се уважа, като бъде потвърдено наказателното постановление и бъдат присъдени разноски.

РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с публикации в медиите относно извършване на ремонтни дейности в язовир Борово, служители на ДАМТН – Е.Д. и С.Д., извършили проверка на място на 18.06.2020г., в присъствието на Р. К. – ст.експерт „УКОМПССИ“ – Община Борово. Там установили, че се касае за извършено прокопаване на преливника на язовира по цялата си дължина около 100м и 3,5м дълбочина, като на място били и машините, с които било извършено прокопаването. Било установено още, че основният изпускател не функционирал, като тръбата му била запушена и спирателния кран откъм въздушният откос бил затрупан от наноси. Съставен бил констативен протокол № 04-01-10/19.06.2020г. в който били отразени направените констатации и били дадени предписания за отстраняване на неизправностите по язовира. Препис от констативния протокол бил изпратен на кмета на Община Борово, който бил получен на 10.07.2020г.

Впоследствие до кмета на общината била изпратена покана за съставяне на АУАН във връзка с установените нарушения от проверката на 18.06.2020г., като на 03.08.2020г. св. Е.Д. съставил АУАН № 04-005 в отсъствие на нарушителя. Съставения АУАН бил връчен и подписан от кмета на общината на 31.08.2020г., в който били вписани възражения против така съставения АУАН. В законоустановения 3-дневен срок било подадено и допълнително писмено възражение против акта, в което било описано, че назначена от кмета комисия, извършила анализ и били предприети действия за отстраняване на нарушенията в указания срок. Поради това било поискано прекратяване на административнонаказателното производство на основание чл.28 от ЗАНН.

На 02.11.2020г. зам.- председателя на ДАМТН, оправомощен със Заповед № А-5 от 02.01.2018г. на Председателя на ДАМТН издал Наказателно постановление № НЯСС-164, което било връчено на жалбоподателя 18.11.2020г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – Наказателно постановление № 164/02.11.2020г.; заверени копия на известие за доставяне с № 0100014106055; писмо с изх.№ 85-03-168/11.11.2020г.; Заповед № А-5/02.01.2018г.; оригинали на АУАН № 04-005/03.08.2020г.; Разписка от В. П. от 31.08.2020г.; заверени копия на покана за съставяне на АУАН; известие за доставяне с № 9100023403112; констативен протокол № 04-01-10/19.06.2020г.; писмо от ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – Северозападна България; Възражение от Община Борово с изх.№ 12-03-2#1/01.09.2020г.; Заповед № А-237/08.06.2020г.; АКТ № 1976/02.06.2017г. за ПОС, ведно със скица на поземлен имот № 15-255890/02.06.2017г.; Констативен протокол № КП-ПБЗН-РС0-4-12/23.04.2020г.; писмо с № 08-00-1/14.11.2019г. с приложен към него Констативен протокол от 04.10.2019г.; Доклад от инж. Е. Стоянов с вх.№ 26-45-9/17.09.2020г.; Договор от 16.09.2020г.; писмо с вх.№ 26-288-2/21.09.2020г.; Протокол за водолазна работа от 17-18.09.2020г.; Анекс №1/26.10.2020г.; Протокол за водолазна работа от 27-28.10.2020г.; писмо от Областен управител на Област Русе с № 08-00-1/23.05.2019г. ведно с Констативен протокол от 04.04.2019г.; Пълномощно на Д. Г. Кр.. По делото се събраха гласни доказателствени средства, посредством проведените в съдебно заседание разпити на свидетелите К., Е.Д., С.Д. и Л..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.201, ал.11 от ЗВ, каквото се явява и Началника на регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – Северозападна България, оправомощен със Заповед № А-237 от 08.06.2020г. на Председателя на ДАМТН. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган съгласно чл.201, ал.12 от ЗВ, каквото се явява и Зам.-председателя на ДАМТН, оправомощен със Заповед № А-5 от 02.01.2018г. Предвид изложеното, за съда няма съмнения относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

Разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ предвижда, че задължение на собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях е поддържането им в техническа изправност. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана именно поради констатирани при извършената проверка технически неизправности – неизправен преливник, бързоток след него и основен изпускател, като не били предприети активни действия за извършване на ремонтно-възстановителни работи на съоръженията към язовирната стена. Възражението на жалбоподателя в насока, че не е доказано бездействие от страна на собственика на язовира, съдът намира за неоснователно. Всички посочени възстановителни работи, които са били предприети, са след извършената на 18.06.2020г. проверка и дадените с нея предписания. Видно от констативните протоколи от извършени проверки на междуведомствена комисия от 04.04.2019г. и 04.10.2019г., техническото състояние на язовирната стена е определено като неизправно - неработоспособно, в която връзка било необходимо предприемането на ремонтни работи или реконструкция. Отразено е в констативния протокол от 04.04.2019г., че не било изпълнено предписание дадено от междуведомствената комисия при предходна проверка, за монтиране на сифонна система до възстановяване на основния изпускател на язовира. Всичко това води на извод, че техническите неизправности са били известни на собственика на язовира, но именно поради бездействие не са били своевременно отстранени, въпреки наличието на предписания в тази насока.

На този извод водят и показанията на св. К., който е представител на фирмата наета от общината за извършване на ремонтно-възстановителни работи. Същият посочва, че наносите, които запушват изпускателя, се образуват с годините, а в конкретния случаи са достигнали до 4м, което представлявало огромен обем работа и по-практично било изграждането на нова сифонна изпускателна система. Следователно именно бездействието е причина натрупването на наносите да достигне ниво, при което практически е невъзможно обслужването на сифонния изпускател.

Поставя се и въпросът относно това дали язовир Борово подлежи на контрол от органите на ДАМТН или същият следва да се класифицира като малък язовир по смисъла на чл.141а, ал.3 от ЗВ. Съгласно тази разпоредба, от контрол са изключени малките язовири, за които при класифицирането им по отношение на тяхната потенциална опасност е установено, че нарушаването на конструктивната цялост на язовирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не застрашават критична инфраструктура и отговарят поне на едно от следните условия:

1. създаваният воден напор е по-малък от 7.0 м и завиреният обем е по-малък от 50 000 куб.м;

2. създаденият воден напор е по-малък от 2.0 м независимо от завирения обем;

3. завиреният обем е по-малък от 15 000 куб.м независимо от създавания воден напор;

4. водосборният му басейн е не повече от 2.0 кв.км и водохранилището не се пълни чрез деривации или помпена станция.

Св. Д. посочва, че язовира не може да се класифицира като малък по смисъла на закона, предвид че височината на язовирната стена е 7м, водосборът е 5,3 кв.км и завирен обем от 92 000 куб.м. от друга страна от доказателствата по делото категорично се установява, че язовир Борово е с толкова малък обем вода, че е практически празен. Сведения за това се съдържат както в протоколите от извършваните проверки на междуведомствената комисия, така и от тази на РД „ПБЗН“ – Русе. Видно от тези констативни протоколи, проектния полезен обем на язовира е 34 000 куб.м., а от протокола на РД „ПБЗН“ – Русе – 21 000 куб.м., т.е. забелязва се прогресивно намаляване проектния обем на язовира. В показанията на свидетелите също се съдържат данни относно обема на язовира, като св. К. посочва, че нивото на язовира е било толкова ниско, че не позволявало извършване на дейностите, за които бил сключен договор с общината. Самите служители на ДАМТН при проверката са констатирали, че нивото на язовира е ниско. Водните маси в язовира се акумулират основно от дъждовни води и снеготопене, като се установява, че с течение на времето полезния обем намалява. В последните години то е толкова ниско, че  попада в изключението на чл.141а, ал.3, т.1 от ЗВ, а именно завиреният обем е по-малък от 50 000 куб.м. На следващо място, в констативния протокол от 04.04.2019г. на междуведомствената комисия е отразено, че дори язовира да прелее, няма опасност за хората, тъй като най-близкото населено място е на 10км от него. Предвид това, настоящият съдебен състав приема, че язовир Борово попада в изключението на чл.141а, ал.3, т.1 от ЗВ и не подлежи на контрол от органите на ДАМТН.

Освен това, съдът счита, че така издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, с оглед наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Възражение от жалбоподателя в тази насока е било направено още при съставяне на АУАН, но те не са били взети предвид от АНО, като в атакуваното НП само бланкетно е посочено, че извършеното не представлява маловажен случай. Тук следва да се отбележи, че липсват мотиви и защо наказанието е определено в максимален размер, предвид че разпоредбата на чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ предвижда наказание от 1 000лв. до 10 000лв.

В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "маловажен случай", поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение като "маловажен случай" да се изведат от чл.93, т.9 от НК. Легалното определение на "маловажен случай" по чл.93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Отнесено към административните нарушения, съдът приема, че следва да се преценяват както обстоятелствата относно обществената опасност на административното нарушение, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното отражение на нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя, поради което „маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

Дори да не бъде възприет направения от съда извод относно попадане на язовир Борово в изключението на чл.141а, ал.3, т.1 от ЗВ, то несъмнено изложените съображения квалифицират нарушението, като маловажен случай. Обществената опасност е изключително ниска, предвид, че не представлява заплаха нито за хората, нито за инфраструктурата, както и че не са настъпили никакви вредни последици от нарушението. Не без значение са и отразените в протоколите от проверките на междуведомствената комисия причини за състоянието на язовира, а именно липса на средства за почистване и поддържане на язовира.

 

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-164 от 02.11.2020г., издадено от Зам.-председател на ДАМТН, с което за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите на Община Б., обл.Русе, ЕИК/БУЛСТАТ ., с адрес в гр.Б., ул.“Н. Й. В.“ № ., представлявана от кмета В. П. В., на основание чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 10 000 лева.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/