№ 9150
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110149803 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД от Г. А. Д. срещу „К.Й.“ ООД
за заплащане на сумата 111,26 лева (след допуснато увеличаване на размера на иска по реда
на чл. 214 от ГПК), представляваща недължимо платена неустойка по Договор за заем
№*******/13.06.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до
окончателното й изплащане. В искова молба са изложени фактически твърдения, че
страните по спора са сключили договора за заем, съгласно който в чл.8 е предвидена
неустойка в размер на сумата 308,52 лв., платена на ответника, ведно с главница и
договорна лихва. Излагат се подробни съображения за нищожност на договора, както и на
конкретно оспорената клауза, сключен в нарушение начл. 10, чл.11, ал.1, т.10, чл. 19, ал.1
и4, чл.10а, ал.2 и ал.4, чл. 33, ал.1, във вр. чл. 22 от ЗПК. Клаузата за неустойка е
неравноправна поради противоречие с добрите нрави и на осн. чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Ищецът
намира, че стойността на договора се увеличава чрез така уговорена неустойка, която по
своята правна същност е допълнителна възнаградителна лихва. Предвид това счита, че
платеното е без правно основание и подлежи на връщане.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 14.11.2022 г., в
законоустановения срок не е подал отговор на искова молба. В съдебно заседание оспорва
иска.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От предметното съдържание на Договор за паричен заем №*******/13.06.2022г. се
установява, че ответното дружество, като заемодател, предава на ищеца, като
заемополучател, заемни средства от 500 лв., която заемополучателят да погасява на 8
месечни вноски от по 72,44 лв., с ГПР -48,950%, при месечен лихвен процент -3,400 %, с
обща стойност на плащанията 579,48 лв. Според оспорената клауза на чл. 8 от договора, ако
в тридневен срок от подписване на договора потребителят не предостави на заемодателя
обезпечение по чл. 6 от договора или не отговаря на изискванията, посочени в чл.10, ал.2,
т.1 и т. 4 от ОУ, заемополучателя (заемател) дължи неустойка сумата 308,52 лв., която се
плаща разсрочено, съобразно погасителния план за връщане на кредита. Видно от чл.6
1
страните се уговарят изпълнението на длъжника по договора да бъде обезпечено с гарант,
отговарящ на условията по чл.10,ал.2,т.1 от ОУ, и с още едно от посочените обезпечения, по
избор на заемателя – ипотека, залог, и двете при условията на чл.10,ал.2, т.3 от ОУ, банкова
гаранция, съгласно чл.10,ал.2,т.4 от ОУ, ценна книга, издадена в полза на заемодателя, като
е отбелязан последния вариант.
Изложеното налага извод от правна страна, че между страните по спора е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, съгласно чл. 9
от ЗПК. Ищецът има качеството „потребител“, съгласно § 13, т. 1 от ЗЗП, като физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност. Не може да се приеме, че чл. 8 от договора за заем
касае доброволен и информиран избор на потребителя за предоставяне на т.нар.
обезпечение по чл. 6, респ. за начисляване на неустойка. От начина на уговаряне на
задължението на потребителя следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за
отпускане на кредита, а именно да предостави обезпечение, при условия- обективно
неизпълними за посочения срок от всеки средно информиран потребител на финансови
услуги, които изрично зависят от преценката на кредитодателя, с оглед необходимостта да
одобри представеното обезпечение. Клаузата на чл. 6 и 8 от договора е уговорена изцяло в
противоречие с чл. 16 от ЗПК, тъй като чрез нея кредиторът прехвърля своята отговорност за
дължимата професионална грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя. Неустойката обезпечава
не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за правилната
преценка за кредитиране. В този смисъл съдът приема, че чрез неиното предвиждане в
договора се заобикаля ограничението по чл. 33 от ЗПК, което обуславя неината
недействителност, на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, във вр. чл.26, ал.4, вр. ал.1 от ЗЗД. Освен
това, не се установява вземането за неустойка да е включено към ГПР, с което се
заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В
случая ГПР е уговорен на 48,95 %, без неустойката, а това е незаконосъобразно, доколкото
нейното начисляване е пряко обусловено от наличието на заемното правоотношение, поради
което се явява общ разход по кредита по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
За правилното решаване на спора е допусната съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните и преценена по реда на чл. 202 от ГПК, с която се установява, че при
общ размер на разходите по кредита 388 лв. (договорна лихва 79,48 лв. и неустойка), като се
съобрази срокът на кредита и размера на заемните средства се установява, че годишният
процент на разходите възлиза на сумата 5664,80%, а стойността на самата клауза е над пет
пъти размера на законната лихва. Ето защо съдът счита, че оспорената клауза е нищожна, на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК поради противоречието й с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В допълнение
на изложеното съдът приема, че уговорката е неравноправна, на осн. чл. 143, ал.2, т. 5 от
ЗЗП, доколкото с оглед срока на договора, размерът на неустойката е необосновано висок -
повече от половината от главницата. Поради това клаузата е нищожна и осн. чл. 146, ал. 1 от
ЗПК, като не се твърди в срока за отговор на искова молба от ответника да е уговорена
индивидуално. ССчЕ изяснява, че е налице имуществено разместване между страните за
сумата 111,26 лв., с която е погасена задължението за неустойка по договора.
Предвид гореизложеното съдът приема, че осъдителната претенция по чл. 55, ал. 1,
пр.1 от ЗЗД се явява основателна, тъй като ищецът доказа наличието на имуществено
разместване между страните, включително, че не е бил налице годен юридически факт за
възникване на правото на парично вземане на ответника по чл.8 от договора. Ищецът е
престирал по недействителна клауза, поради което платеното от него подлежи на
реституция. Търсеното парично задължение за главница-предмет на иска, е дължимо и
изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва
от датата на подаване на искова молба-13.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответнатата страна трябва
2
да заплати на ищеца сторените разноски за платени държавна такса -50 лв., възнаграждение
на вещо лице-340 лв. и на адвокат-350 лв. Ответникът в съдебно заседание в своето писмено
становище навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът счита за неоснователно.
Предвид защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на спора,
очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени от
адвоката, както и приложимия материален закон към датата на сключване на договора за
правна помощ чл. 7, ал.2, т.1 от НМРАВ –ред. ДВ. бр.68/31.07.2020 г., необходима и
разумна разноска се явява сумата 300 лв., или общо платимите от ответника деловодни
разноски възлизат на сумата 690 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
**********, да заплати на Г. А. Д., с ЕГН:**********, с адрес: **********, на основание
чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, сумата 111,26 лева, представляваща неустойка по чл. 8 от Договор
за паричен заем №*******/13.06.2022 г., платена при начална липса на основание, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.Й.“ ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
**********, да заплати на Г. А. Д., с ЕГН:**********, с адрес: **********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 690,00 лева– съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3