№ 42
гр. Пловдив, 26.01.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.ев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно
търговско дело № 20235001000726 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Жалбоподатели Н. А. Р. и Г. А. И., редовно призовани не се явяват, за
тях се явява адвокат В. и адвокат М., преупълномощени от адв. К..
Представя се пълномощно.
Жалбоподател ”Д.З.И.-О.З.” ЕАД, редовно призовани, представляват се
от адвокат К., преупълномощен от адвокат К. К. Г..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба вх.№9511/01.08.2023г. от Н. А.
Р., ЕГН ********** и Г. А. И., ЕГН **********, против Решение № 222 от
03.07.2023 г. по т. д. № 230/ 2022 г. по описа на ОС - Ст. Загора, в частта му, с
която са отхвърлени исковете на жалбоподателите за осъждане на ”Д.З.И.-
1
О.З.” ЕАД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., бул.
"В." №89Б, да заплати на всеки от тях обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на майка й А. Р. А., за разликата над сумата
от по 120 000 лв., до размер от по 180 000 лв, ведно със законната лихва,
считано от 01.11.2021 год., до окончателното й заплащане. В жалбата се
поддържат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на първоинстанционното решение, за което се излагат конкретни и подробни
съображения. Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части и
вместо него да се постанови друго такова, с което предявените от всеки от
ищците искове да бъде уважен до размер от по 180 000 лв, частично от по 220
000 лв., т.е. на всеки от тях да се присъдят по още 60 000 лв, ведно със
законната лихва, считано от 01.11.2021 год., до окончателното й заплащане С
жалбата са направени доказателствени искания, както следва:
- да се допусне разпит при режим на довеждане един свидетел, който да
установи претърпените от страна на ищците неимуществени вреди, както и
какви отношения са съществували приживе между А. и ищците, по какъв
начин се е променил живота на Н. и А. в резултат на смъртта на пострадалата,
отразила ли се е нейната загуба върху тяхното емоционално състояние и ако
да - в какво се е изразявало това. Посочва се, че искането е допустимо, тъй
като е своевременно направено във връзка с установяване на
неимуществените вреди - психически стрес, болки и страдания, но
неоснователно първоинстанционният съд допуснал само един свидетел, като
остави без уважение искането в останалата му част поради допуснати
процесуални нарушения (чл. 266, ач, 3 от ГПК).
- да се допусне съдебно-психологическа експeртиза, която да бъде
изготвена от вещо лице психолог и да отговори на въпроса: „Как се е отразил
пътният инцидент и смъртта на А. Р. И. на психическото и емоционално
състояние на Н. А. Р. и какво е нейното психологическо състояние към
момента на прегледа?“. Посочва се, че искането е допустимо, тъй като е
направено в първото о.с.з. на 08.06.2023г., както и с оглед пълното
установяване на претърпените неимуществени вреди, но не е допуснато
поради допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд (чл.
266, ач. 3 от ГПК).
- да се приемат като писмени доказателства по делото заверени копия на
2
проект на трудов договор и трудов договор от 29,06,2020 г. на А. Р. на и
справка от База данни Население за регистрация в общината от 06.07,2020 г. и
от 22.06.2021 г. на А. Р. на холандски език. Посочва се, че искането е
допустимо, тъй като направено в първото о. с. з. на 08.06.2023 г., както и с
оглед пълното установяване на личността на пострадалата и това, че е била
трудово ангажирана към момента на настъпване на ПТП - реализирала е
доход в чужбина, като е помагала финансово на своите деца, но не е
допуснато поради допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния
съд (чл. 266, ал. 3 от ГПК). Молят да й се даде възможност в проведено
открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, да представи
лицензиран превод на български език на представените с настоящата въззивна
жалба документи за трудова заетост на починалата.
- да се приеме като писмено доказателство по делото заверен препис на
Протокол № 461 от 29.11.2022 г. по НОХД № 433 по описа за 2022 г. на ПАС,
НО 2 състав. Посочва се, че от този протокол е видно, че първоначалния ищец
А. Г.ев А. е претърпял пътен инцидент именно на път за наказателното дело,
образувано във връзка с настъпилата смърт на неговата майка, като в резултат
на това е причинена смъртта на ищецът А.. Моли съдът да има предвид, че
горното е общодостъпно, като е видно, че смъртта на първоначалния ищец А.
Г.ев А. е причинена неочаквано, насилствено и във връзка с пътуването на А.
А., в качеството му на частен обвинител срещу водача В.С.К., което не
предполага, че А. Г.ев А. е търпял по-малко болки и страдания в резултат на
смъртта на неговата майка А. Р. А. при пътния инцидент, а напротив - той е
загубил живота си по повод осъждането на подсъдимата, причинила
катастрофата, пои която е загинала А..
В законния срок, от ответника е подаден отговор на жалбата с вх.
№10626/01.09.2023г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което
се излагат подробни и конкретни съображения. Посочва се, че тъй като
според застрахователя, определените от първоинстанционния съд
обезщетения на всеки от ищците от по 120 000 лв. са като цяло справедливи,
след постановяването му, от страна на „Д.З.И.-О.З.“ ЕАД са били изплатени
по 141 6121,20 лв. на всеки от тях, включващи главници и лихви, както и
7963,20 лв. адв. възнаграждение в полза на адв. К.. Уточнява се, че сумите са
преведени по банкова сметка на адв. дружество „К., Б. и съдружие“ по силата
3
на изрично нотариално пълномощно. Оспорват се претенциите на всеки от
ищците да им бъдат присъдени по още 60 000 лв., ведно със законната лихва,
като неоснователни. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение.
С отговора е поискано да се приемат като доказателства 3 бр. платежни
нареждания от 04.08.2023г. и 08.08.2023г. относно плащането на
горепосочените суми, както и 2 бр. пълномощни с нот. заверка от
02.08.2023гг. и 11.10.2023г., във връзка с наведените твърдения в отговора за
извършените плащания. Възразява се срещу допускане събирането на
поисканите от въззивника доказателства.
Постъпила е и втора въззивна жалба вх.№12800/16.10.2023г. от Н. А. Р.,
ЕГН ********** и Г. А. И., ЕГН **********, против Решение № 305 от
18.09.2023 г. по т. д. № 230/ 2022 г. по описа на ОС - Ст. Загора, с което се
оставя без уважение молба вх. № 9509/01.08.2023 г. от Н. А. Р. и Г. А. И., чрез
адв. К. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение
№ 222 от 03.07.2023 г. по т. дело № 230/2022 г. по описа на Старозагорския
окръжен съд, като се допълни решението с израза „отхвърля предявения иск
до останалия претендиран размер от 200 000 лв., частично предявен от 220
000 лв. и за законна лихва за периода 29.10.2021 г. до 31.10.2021 г., като
неоснователен“ за всеки от двамата ищци. В жалбата се поддържа, че
неоснователно първоинстанционият съд не е взел предвид, че ищците са
направили искане за увеличение на размерите на предявените искове от
първоначалните размери от по 26 000 лв., предявени като частични от по 220
000 лв., до размер от по 180 000 лв., но изрично не са заявили, че се отказват
от размера на частичните искове. Ето защо се иска да бъде отменено
обжалваното Решение № 305 от 18.09.2023 г. по т. д. № 230/ 2022 г. по описа
на ОС - Стара Загора, като бъде уважено направеното на основание чл. 247
ГПК искане за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
Решение № 222 от 03.07.2023 г., постановено по търг. д. № 230/ 2022 г. по
описа на ОС - Стара Загора и се постанови такова, по силата на което,
съответната част от диспозитива да се чете по отношение на всеки един от
ищците:
„ОТХВЪРЛЯ предявения иск до останалия претендиран размер от 200
000 лева, частично предявен от 220 000 лв. и за законната лихва за периода
29.10.2021 г. до 31.10.2021 г., като неоснователен.“
4
В законния срок, от ответното дружество е подаден отговор по жалбата
с вх.№14097/09.11.2023г., с който се оспорва същата като неоснователна, за
което се излагат конкретни и ясни аргументи. Моли жалбата да се остави без
уважение.
Постъпила е и частна жалба вх.№12079/02.10.2023г. от „Д.З.И.-О.З.“
ЕАД против Определение № 620/18.09.2023 г., постановено по т. д. №
230/2022 г., по описа на ОС - Стара Загора, с което е оставена без уважение
подадената молба вх. № 9417/28.07.2023 г. от „Д.З.И.-О.З.“ ЕАД - гр. С. за
изменение на решението в частта за разноските, като освен сумата 1371,20
лв., му се присъдят допълнително още 2 996,40 лв. разноски по делото. Счита
се, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че ищците са
извършили увеличението на исковете им в последното съдебно заседание,
след което делото било обявено за решаване. Ответникът представил списък
на разноските, в който е поискал дължимия хонорар, но нямало как да
представи доказателства за неговото плащане, тъй като ответникът по делото
е юридическо лице, което се представлява от адвокатско дружество и двете
страни следва да определят размера на адвокатския хонорар, да подпишат
договор, издава се фактура, след което от счетоводството извършват
уговореното плащане. Оспорва доводите на първоинстанционния съд, че
ответникът е следвало да представи доказателства за сторените разноски до
приключване на последното съдебно заседание, в случая 10 минути след
извършеното увеличение на исковете, съответно след настъпилото основание
за заплащане на допълнителен адвокатски хонорар. Още в съдебно заседание,
ответникът уведомил съда, че ще му е необходимо време за представяне на
доказателства за извършеното плащане, тъй като тези действия не могат да се
случат мигновено. Впоследствие, били представени и доказателства за
заплатен адвокатски хонорар, но съда с решението по делото не присъдил на
ответника тези разноските. С оглед изложеното, моли да се отмени
обжалваното определение и вместо това да бъде уважено искането на
ответника за присъждане на разноски, така, както е направено с молба от
21.06.2023 г., за сумата от 10 919 лв. и съобразено с правилата на чл. 78 ал. от
ГПК, а именно: до колкото исковете са уважени на 60 %, да се присъдят на
ответника общо 40 % от сторените разноски, което се равнява на сумата от 4
367,60 лв. Доколкото до момента са присъдени 1 371,20 лв., моли да му се
присъдят още 2 996,40 лв. разноски по делото пред първата инстанция.
5
В законния срок, от страна на ищците е подаден отговор по частната
жалба, с който се изразява становище за неоснователност на същата, за което
са изложени конкретни съображения. Моли се същата да се остави без
уважение.
Постъпила е и втора частна жалба с вх.№12405//06.10.2023г. от ищците
против Определение № 621/18.09.2023 г. по т. д. № 230/ 2022 г. по описа на
ОС - Стара Загора, с което е оставена без уважение молба вх. №
9510/01.08.2023 г. от Н. А. Р. и Г. А. И., чрез адв. К. за изменение на
решението в частта за разноските, като й се присъди допълнително още 10
252,80 лв. с ДДС адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Посочва се, че
правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да се
определи на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., във вр. с Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/НМРАВ/, но въпреки това, определеното възнаграждение не е съобразено с
чл. 7, ал. 2, т. 5 от горецитираната наредба, изм. и доп. ДВ, бр. 88 от
04.11.2022 г., в редакцията й към датата на даване на ход на устните
състезания – 08.06.2023г. Счита, че следва да се приемат като меродавен
момент за прилагане на изменената Наредба датите на приключване на
устните състезания и постановяване на решението, които са след влизане в
сила на измененията и следва да бъде приложена Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията от бр.
88/ 04.11.2022 г. на ДВ, т.е. меродавната дата не е датата на сключване на
договора за правна помощ и съдействие, а датите на приключване на устните
състезания пред първостепенния съд и постановяване на съдебния акт от
съда. Намира, че с оглед уважените искове в размер на по 0.6 % (120 000 : 200
000 = 0.6), адвокатското възнаграждение за всеки един от исковете възлиза на
9 108 лв. с ДДС (15 180 х 0.6 = 9 180), а предвид броя на уважените искове,
общият размер на адвокатския хонорар възлиза в размер на 18 216 лв. с ДДС
(9 108 х 2 = 18 216). Въз основа на изложеното, се иска да се отмени
обжалваното определение, с което не се уважава искането на ищците за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и
вместо това да се присъди на процесуалния представител на ищците
адвокатски хонорар в размер на 18 216 лева с ДДС, т.е. да му се присъди
допълнително още 10 252.8 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за
6
осъщественото безплатно процесуално представителство на ищците пред
първа инстанция.
В законния срок, от ответника е подаден отговор по частната жалба, с
който се оспорва същата като неоснователна и се предлага да бъде оставена
без уважение, за което са изложени конкретни доводи.
По доказателствените искания на страните, съдът се е произнесъл с
Определение № 5/04.01.2024 г.
Адв. В.: Поддържам двете въззивни жалби, частната въззивна жалба и
отговорите.
Водим свидетеля.
Поддържам направените във въззивната жалба и останалите
доказателствени искания.
По отношение на искането за съдебнопсихологична експертиза не
считам, че е преклудирано, тъй като да, направено в първото по делото
заседание, направено е след доклада на съда, но считам, че съдебната
практика изрично посочва, че такъв вид искане не би могло да бъде
преклудирано, поради което моля да бъде допусната съдебнопсихологична
експертиза и преразгледате определението си по отношение и на другите
доказателствени искания.
С молба от 08.12.2023 г. депозирана пред първоинстанционния съд сме
представили влязла в сила присъда, която моля да я приемете по делото.
Адв. К.: Поддържам частната въззивна жалба и отговорите. Оспорвам
жалбите на ищцовата страна. Нямам доказателствени искания.
Съдът, както се посочи вече се е произнесъл по направените
доказателствени искания.
С оглед искането за преразглеждане съдът намира, че не са налице
основания за това. Конкретно за съдебнопсихологическата експертиза – да,
съдът може да допусне служебно експертиза и това да е основание в някои
случаи да се счита, че искането за експертиза може да се преклудира. В
случая обаче съдът е изложил подробни съображения защо е приел, че
искането е преклудирано макар и направено в първото заседание, тъй като
процесуалния закон е ясно разписан, трябва да се спазва стриктно. Страната е
7
могла своевременно да поиска назначаване на такава експертиза. Такова
искане не е направено. Направено е много по-късно, макар и в същото
заседание, след като вече производството е навлязло във фазата на събиране
на доказателства. И процесуалния закон като е казал, че след доклада ако не
се направи искане страсната губи възможност да се направи по-късно, макар
и да не е конкретизирал в кое заседание, очевидно е имал предвид да
дисциплинира страните и те като чуят доклада на съда своевременно да
реагират. Още повече, ксогато се представвяват от професионалисти.
Ето защо съдът намира, че не са налице основания за ревизиране на
определението му, с което е отказал допускане на част от поисканите с
въззивната жалба на ищците доказателствени искания.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представеното с молба вх. № 15546/08.12.2023 г. копие от
влязлата в сила присъда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за ревизиране на определението
му, с което е отказал допускане на част от поисканите с въззивната жалба на
ищците доказателствени искания.
Пристъпи се към разпит на свидетеля.
Сне се самоличността на свидетеля като се предупреди за отговорността
по чл. 290 от НК:
И.А.П. – 30 г., първи братовчеди сме с ищците, желая да свидетелствам.
Обещавам да кажа истината.
Живея в с. Н., С.. Н., А. и А. и те живееха в с. Н.. До преди да почине
А. тримата живееха заедно в една къща. Инцидентът беше на 21 октомври
2021 г. А. ми е първа братовчедка. Аз разбрах за произшествието след като ми
се обадиха по телефона, бях на работа тогава. След като почина А. видях Н. и
А. след една седмица. Тяхното състояние беше много зле – плачеха, ревяха
всеки Божи ден, просто не бяха предишните хора, както бяха щастливи като
семейство. А. се пропи, започна да пие всеки ден. Виждах го, защото всеки
ден беше с мен. Спеше със снимката на майка си. Постоянно ревяха, плачеха.
Даже Н. остави къщата и отиде да живее в града, в К. да живее, само и само
да не е в едно село, където е починала майка й. Тя просто реши да се
8
премести в града, защото постоянно ревеше, отиваше на същото място,
където стана катастрофата, всяка вечер отиваха там на мястото на
катастрофата и реват, плачат.
Преди да почине А. бяха много хубаво семейство. А. работеше в
чужбина, в Холандия. Тя ги взимаше по 2-3 месеца в чужбина с нея.
Направиха голяма триетажна къща с парите на А.. Децата бяха с нея, но
децата не работеха в чужбина. Тя работи 3-4 месеца, идват си. Децата са
отгледани заедно. После отиват в Гърция да берат домати за 2-3 месеца, пак
си идват. Направиха голяма сватба. А. се ожени. А. направи сватбата. Като се
ожени Н., А. даде пак парите, но направиха сватбата от мъжката страна.
Горе–долу 5-6 години станаха откакто се ожени Н.. А. живееше в една къща с
майка си, а Н. беше в съседна къща. След като се ожени А. пак живееше в
една къща с майка си. А. ми казваше, че те ще я гледат, къщата остава за тях,
оставя много пари. Н. и А. предимно на А. разчитаха. А. им помагаше с труд,
с обич, с пари. Преди да почине А. имаше внуци – деца на Н.. Тя ги изписа –
взимат количката, легла, тя даде парите. В грижите за децата тя пак
помагаше. Н. живееше почти при нея, през деня са заедно и само вечер се
разделяха. Иначе през деня са си заедно. А. също имаше дете, обаче тя не видя
детето, защото точно се приготвяха да го изписват и тя направи катастрофата.
Но детето е кръстено на баба си А.. А. си умря с мъката. Той постоянно
пиеше. Вечерно време ходеше на гробищата, в 2-3 часа през нощта. Той
почина, когато идваха за наказателното дело на майка си, преди една година и
направи катастрофа.
Н. все още много тъжи за майка си.
Адв. В.: Нямаме въпроси.
Адв. К.: Нямам въпроси.
Свидетелят се освободи със съгласието на страните.
Адв. К.: Представям списък на разноските, договор за правна защита и
съдействие, фактура.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
9
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите подадените от
нас въззивни жалби. Във въззивната жалба по първоначалното решение сме
изложили подробни съображения и няма да ги преповтарям. Но считам, че с
оглед събраните в днешното съдебно заседание свидетелски показания
присъденото обезщетение следва да бъде увеличено.
По отношение разноските на ответната страна правя възражение за
прекомерност и недължимост.
Претендираме направените разноски.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, свидетели сме на едно тъжно
събитие с особено тежки последици, но следва да отбележим, че
първоинстанционния съд съвсем детайлно във всички аспекти и цялостното
проявление на тези никому нежелани факти, е присъдил на първа инстанция
едно справедливо обезщетение, което се равнява по на 120 000 лева за човек,
което съобразно нашите обществено-икономически условия в настоящия
момент се явява 120 000 пъти МРЗ за страната, което означава, че 120 месеца
напред са обезщетени лицата с по една МРЗ. В този смисъл намираме така
присъденото обезщетение за изключително справедливо, адекватно и изцяло
съответстващо на претърпените от ищците неимуществени вреди, които са
настъпили от загубата на техния най-близък роднина. И в този смисъл
считаме, че така подадената въззивна жалба е изцяло неоснователна, поради
което следва да бъде отхвърлена като недоказана и несъобразена с
обстоятелствата по делото.
Моля да отхвърлите изцяло депозираната от въззивниците жалба и да
уважите нашата частна жалба. Претендираме разноски.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 26.02.2024 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,57 часа.
10
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11