Определение по дело №93/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

О  П  Р   Е  Д   Е   Л   Е  Н   И   Е №251

 

гр. Пловдив, 06.02.2020 г.

 

         Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение – VІІ-ми състав в закрито заседание на 06.02.2020 г. в състав

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА МИХОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:БОРИС ИЛИЕВ

                                        ХРИСТО ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията Михова в.ч.гр.д. №93/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на  чл. 577, ал. 1 ГПК.

   Образувано е по жалба с вх.№ 1284/15.01.2020 г. на регистратурата на ОС Пловдив / вх.№ 58/09.01.2020 г. на АВп, Служба по вписванията гр.Пловдив, подадена от „ПЛОВДИВ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“4-ти януари“ № 28, ет.3, офис 13, представлявана от управителя Д.К., срещу Определение от 06.01.2020 г. на съдия по вписванията при ПРС, постановено по преписка с вх.№ 57/06.01.2020 г., с което се отказва заличаване на възбрана, вписана на 24.04.2019г. под Акт № 127, том 3, наложена от ЧСИ Л.М., с рег.№819 на КЧСИ, с район на действие ОС-Пловдив,  по изп.д.№ 580/2016г., върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.510.195.1.1 с предназначение за офис, с площ от 154,78 кв.м.,  с адрес гр.***, бул.***** № *, бл.*, ет.*, обект*, ведно с прилежащите му 4,526% от общите части на сграда и 13,99% от общите части на офисите, заедно с 75.77/4982 ид.ч. от ПИ с идентификатор 56784.510.195 с адм.адрес : гр.****, бул.**** № *, * *, с номер по предходен план- 195, кв.2 по плана на парк „****“, парцел ХІХ-195.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на отказа и се иска неговата отмяна. Твърди се, че с влязло в сила постановление за възлагане , вписано в СВп под Акт № 136, том 89 от 30.10.2019 г., издадено след публична продан по изп.д.№ 491/2014 г. по описа на ЧСИ М.О., молителят е придобил собствеността върху описания недвижим имот. Сочи, че възбраната е била наложена от Л. М., с рег.№819 на КЧСИ, с район на действие ОС-Пловдив,  по изп.д.№ 580/2016г., по което молителят не е страна. Счита, че възбраната не брани други права и не му е противопоставима. Изтъква, че не е поемал никакви задължения спрямо взискателите на длъжника. Позовавайки се на постановките на ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС,  моли за отмяна на постановения отказ и съдът да разпореди да се извърши заличаване на възбраната.

 Частната жалба е подадена в срока по чл.577 ГПК, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на обжалване, поради което е допустима.

Съдията по вписванията е сезиран с молба ,подадена на 06.01.2020г. от „ПЛОВДИВ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, за заличаване на възбрана, вписана на 24.04.2019г. в СВ-гр. Пловдив  под Акт № 127, том 3, наложена от ЧСИ Л. М., с рег.№819 на КЧСИ, с район на действие ОС-Пловдив,  по изп.д.№ 580/2016г, върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.510.195.1.1 с предназначение за офис, с площ от 154,78 кв.м.,  с адрес гр.*****, бул.**** № **, бл.*, ет.*, обект *, ведно с прилежащите му 4,526% от общите части на сграда и 13,99% от общите части на офисите, заедно с 75.77/4982 ид.ч. от ПИ с идентификатор 56784.510.195 с адм.адрес : гр.****, бул.*** № ***, , с номер по предходен план- 195, кв.2 по плана на парк „***-юг“, парцел ХІХ-195.

Към молбата е представено вписано постановление за възлагане, с отбелязване за влизането му в сила на 25.10.2019г., с което на молителя е възложен процесния недвижим имот след проведена публична продан по изп.д.№491/2014г. по описа на ЧСИ М. О., с рег.№758,с район на действие ОС-Пловдив.

С обжалвания акт съдията по вписванията е аргументирал отказа със следните съображения: за заличаване на възбраната е необходим акт на органа, който я е наложил, с който възбраната се вдига – такъв акт, изходящ от съдебния изпълнител, не е представен, а извън компетентността на съдията по вписванията е да изследва дали е отпаднала необходимостта от наложената възбрана и дали тя брани права – както изисква ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Обжалваният акт е правилен, макар не по изложените в него съображения.

 Настоящият състав възприема изцяло доводите на жалбоподателя, че същият се явява легитимиран да поиска вписване на заличаване на възбраната – като приобретател на имота в публична продан, проведена въз основа на вписаната в изпълнителното производство възбрана, молителят е заинтересовано лице по смисъла на чл. 31 – в този смисъл е ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС и преобладаващата съдебна практика по актове, постановени след тълкувателното решение. Така например в Опр. № 131/11.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2357/2019 г., II ГО, ГК, Опр. № 86/17.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1590/2019 г., I ГО, ГК, Определение № 177 от 10.10.2018 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1418/2018 г. и др. се приема, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан купувачът може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права, като представи доказателства за последното. В този случай обстоятелството дали наложената възбрана не брани права и на други лица обаче следва да бъде установено в производството по подадената молба за заличаване на вписването. В тежест на молителя е да установи дали изпълнителното производство е приключило без да са останали неудовлетворени взискатели, ползващи се от вписаната възбрана, тъй като ако такива са налице, до пълното удовлетворяване на вземанията им възбраната брани правата им и следва да бъде запазена, доколкото дори след изчерпване на получените суми от проданта на имота и приключване на извършеното разпределение, е възможно същият имот да се върне отново в патримониума на длъжника и по отношение на него да се проведе нова публична продан, в който смисъл е  Определение № 162 от 4.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3523/2019 г., I г. о., ГК. С цитираната практика, макар да не допуска касационно обжалване, ВКС е дал подробни разяснения по прилагането на чл. 31 ПВ и т. 3 на ТР № 1/2015 г. Ето защо следва да се приеме, че молителят, като купувач в публичната продан на процесния имот, се явява легитимиран да поиска заличаване на възбраната, вписана в хода на изпълнителното производство, и в компетентността на съдебния изпълнител е да преценява дали са налице предпоставките за заличаване на възбраната. В този случай обаче, в тежест на молителя е да установи пред съдията по вписванията: 1). че след вписването на възбраната не са били извършени разпоредителни сделки с имота, които биха му били противопоставими, ако възбраната бъде заличена (със справка по партидата на собственика) и 2). че след извършената публична продан не са останали неудовлетворени взискатели, ползващи се от вписаната възбрана. Ако такива са налице, до пълното удовлетворяване на вземанията им възбраната брани правата им и следва да бъде запазена. За първата предпоставка няма необходимост от представяне на доказателства пред съдията по вписванията – на него обстоятелството има ли вписани разпоредителни сделки с имота му е служебно известно – при справка по партидата на длъжника. По делото пред съда обаче молителят не е представил доказателства за посочените обстоятелства, че изпълнителното производство е приключило съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК или друг документ, че след извършената публична продан не са останали неудовлетворени взискатели, ползващи се от вписаната възбрана.

С частната жалба е заявено искане за изискване на изп.д.№ 580/2016г. по описа на  ЧСИ Л. М., на изп.д.№491/2014г. на ЧСИ М. О.  , както и за издаване на СУ, което да послужи по изп.дело, което съдът намира за безпредметно, тъй като, ако същите са приключили то възбраната така или иначе следва да бъде вдигната от съдебния изпълнител в изпълнение на разпоредбата на чл.433, ал.3, вр. ал.2 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът намира обжалваният отказ за законосъобразен, а частната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 1284/15.01.2020 г. на регистратурата на ОС Пловдив / вх.№ 58/09.01.2020 г. на АВп, Служба по вписванията гр.Пловдив, подадена от „ПЛОВДИВ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“4-ти януари“ № 28, ет.3, офис 13, представлявана от управителя Д.К., срещу Определение от 06.01.2020 г. на съдия по вписванията при ПРС, постановено по преписка с вх.№ 57/06.01.2020 г., с което се отказва заличаване на възбрана, вписана на 24.04.2019г. под Акт № 127, том 3, наложена от ЧСИ Л. М., с рег.№819 на КЧСИ, с район на действие ОС-Пловдив,  по изп.д.№ 580/2016г., върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.510.195.1.1, с предназначение за офис, с площ от 154,78 кв.м.,  с адрес гр.***, бул.**** № **, бл.*, ет.*, обект *, ведно с прилежащите му 4,526% от общите части на сграда и 13,99% от общите части на офисите, заедно с 75.77/4982 ид.ч. от ПИ с идентификатор 56784.510.195 с адм.адрес : гр.***, бул.**** № **, , с номер по предходен план- 195, кв.2 по плана на парк „****“, парцел ХІХ-195.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в 1-седмичен срок от връчване на препис.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                  

                     2.