№ 88
гр. Разград, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от Н. Б. БОРИСОВ Административно
наказателно дело № 20243330200231 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ ТЕКСИМ БАНК „ АД – София, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район „ Възраждане „, ул . „ Тодор Александров„ № 117,
представлявано от Изпълнителните Директори И.Л. Д. и М.П.В., чрез пълномощник,
против наказателно постановление № В - 005019/22.03.2024г. на Директор на РД за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „ Контрол на пазара
„ при КЗП, с което за нарушение на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗКНИП, на основание чл. 78, ал.1 от
ЗКНИП на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция”
в размер на 10000,00 лв.
Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде
отменено изцяло. Навежда доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон при
издаването на обжалваното НП и моли същото да бъде отменено като неправилно.
За жалбоподателя в съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа
жалбата по изложените в нея основания.
Административнонаказващият орган, чрез юрисконсулт заявява становище, с което счита
жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно.
РП – Разград, уведомени, не изпращат представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 21.11.2023г. контролни органи от КЗП – свидетелите А. Т. – старши инспектор и Н. С. –
1
сътрудник в КЗП, извършили проверка в офис на жалбоподателя в гр. Разград, ул. „ Васил
Левски „ № 4, където се извършвала дейност по предоставяне на ипотечни потребителски
кредити съгласно ЗКНИП. При проверката св. Т. се представила за потребител и поискала
преддоговорна информация, като била обслужена от служител на жалбоподателя – Р.Х.,
който, след като св. А. Т. му съобщила, че иска да изтегли ипотечен заем в размер на
50000,00лв., задал уточняваши въпроси относно платежоспособността й, разпечатал от сайт
на банката информация за интересуващия я кредит без да издаде стандартизиран европейски
формуляр за кредита по смисъла на чл. 6, ал.2, т.3 от ЗКНИП. След като приключила
разговора по кандидатствания кредит св. Т., заедно със свидетелката С. напуснали офиса,
след което се върнали,а св. А. Т. се легитимирала в качеството си на длъжностно лице от
КЗП пред св. И. Й. – Управител на офиса и съобщила целта на проверката.
Проверката в обекта на жалбоподателя приключила със съставянето на КП № К-
2708788/21.11.2023г. , а проверката по документи приключила със съставянето на КП № К-
0136464/17.01.2024г., в офис на КЗП – Разград.
На 02.02.2024г. в присъствие на упълномощено от жалбоподателя лице и след покана, бил
съставен АУАН № 005019. Нарушението било описано от актосъставителя и квалифицирано
по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗКНИП. Екземпляр от АУАН бил връчен на упълномощеното лице.
В срока по ЗАНН, срещу съставения АУАН постъпили писмени възражения, които не били
взети предвид от АНО.
На база съставения АУАН, адм. наказващият орган на 22.03.2024г. издал и процесното НП, в
което по идентичен с АУАН начин описал нарушението, също го квалифицирал по чл. 6, ал.
2, т. 3 от ЗКНИП, а на основание чл. 78, ал.1 от ЗКНИП, наложил на жалбоподателя
имуществена санкция в раззмер на 10000,00лв.
НП редовно получено от жалбоподателя на 05.04.2024г., жалбата срещу него постъпила при
адм. наказващия орган на 17.04.2024г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен
контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Видно от приложените по делото писмени доказателства – КП № К-
2708788/21.11.2023г., КП № К- 0136464/17.01.2024г. и свидетелските показания, събрани в
хода на съдебното следствие, безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил от
обективна страна вмененото му административно нарушение, по чл. 6, ал.2, т.3 от ЗКНИП.
От показанията на разпитаните длъжностни лица към КЗП, се установява по несъмнен
начин, че при проверката мнимият потребител – св. А.Т., е заявила необходимия минимум от
информация, достатъчна за издаването на формуляра по Приложение № 2 от ЗКНИП.
Разпоредбата на чл. 6, ал.2, т.1 от ЗКНИП въвежда изискването „…без неоснователно
2
забавяне…“ „…Кредиторът или кредитният посредник…“ да предостави исканата
персонализирана информация по кредита, чрез издаване на СЕФ – чл. 6, ал.2, т.3 от ЗКНИП,
с цел потребителят своевременно да бъде снабден с необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение. В настоящия
случай не се спори относно обстоятелството, че кредитният инспектор не е предоставил на
потребителя стандартен европейски формуляр по Приложение № 2 от ЗКНИП. По този
начин санкционираното дружество, чрез бездействието на своите служители, е нарушило
въведеното с нормата на чл. 6 от ЗКНИП задължение, при ясно посочени от страна на
потребителя изисквания досежно и потечния потребителски кредит, да изготви формуляр
съгласно Приложеине № 2 от ЗКНИП и да го представи на потребителя. Това задължение
посочено в правната норма изисква за различните предложения да бъдат предоставени
отделни СЕФ, за да може потребителят да направи сравнение между тях, а след това и
информиран избор. Налице е съставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта
на визирания в чл. 78, ал.1 от ЗКНИП административно наказателен състав, предвид
безспорно установения факт на непредоставяне на стандартен европейски формуляр на
потребителя от страна на служител на жалбоподателя. Освен това, в случая не се касае за
ангажиране на административно наказателната отговорност на физическо лице, а за
имуществена санкция, наложена на търговско дружество за неизпълнение на задължение
към държавата при осъществяване на неговата дейност. Тази отговорност е обективна и
безвиновна, като съгласно чл. 83, ал.1 от ЗАНН за реализирането е достатъчно обективното
осъществяване на запретените действия или бездействия - от една страна, а от друга -
имуществената санкция да е предвидена в съответния закон, указ, постановление на МС или
наредба на общинския съвет. В случая същата е предвидена в чл. 78, ал.1 от ЗКНИП,
определена е в рамките на посочения законов текст (от 10000 до 20000 лева) и факта на
неизпълнение на задължението към държавата, е установен по безспорен начин.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя засяга в значителна степен обществените отношения,
свързани с предоставянето на кредити на потребителите, доколкото предоставянето на
преддоговорната информация по кредита в съответната форма, е съществено задължение на
кредитната институция, благоприятстващо за създаването на равноправни условия между
кредитора и потребителя при получаването на кредита. Освен това - маловажността
представлява изключение от общото правило на наказуемост на въздигнатите в
административни нарушения деяния, обусловено от наличие на определени обстоятелства,
разкриващи по-ниска обществена опасност на нарушението от тази на обичайните
нарушения от този вид. В настоящия казус деянието не се отличава с по-ниска обществена
опасност от обичайните административни нарушения от същия вид, поради което
касационната инстанция счита, че не са налице основания за маловажност на
санкционираната деятелност на плоскостта на чл. 28 от ЗАНН.
Не може да бъде споделено становището на касатора, че в съставения акт и НП липсва
описание или то е непълно на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено.
3
По категоричен начин се установява, че неизпълнението на законовото задължение е
установено от служители на КЗП при проведена проверка. От приложените материали се
установява, че интересът е проявен от контролните органи на КЗП за целите на
извършваната от тях проверка. Същите първоначално са се представили за потребители,
търсещи определен по параметри кредит, като впоследствие са се легитимирали пред
служителите на касатора. За субекта е било пределно ясно кои са били лицата, търсещи
неговите услуги и в какво качество са проявили интерес към отпускането на кредит.
Възражения в този смисъл не са вписани и при съставянето на акта. Не би могла да бъде
споделена и тезата на жалбоподателя, че в акта и в НП нарушението не е описано в
съответствие със законовите изисквания. Видно от съдържанието им, неизпълнението се
изразява в това, че търговецът, при проявен интерес за отпускане на кредит, не е издал
изискуемия стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит, съгласно приложение № 2 от ЗКНИП. Така описаната деятелност е
подведена под релевантната правна норма, а именно тази на чл. 6, ал.2, т.3 от ЗКНИП, която
изрично предвижда задължение за кредитора, какъвто несъмнено се явява и жалбоподателя,
да предостави на потребителя информацията по ал. 1 чрез изготвен стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация. Задълбоченият прочит на приобщените
доказателства сочи, че такъв формуляр не е предоставен на проверяващите, независимо, че
служителите на КЗП са заявили размера на кредита, срок на погасяване, лично участие и
т.н., като им е била предоставена информация чрез разпечатка от сайта на Банката на лист
формат А4. Това обстоятелство се установява както от показанията на актосъставителя и на
свидетеля при съставянето на акта. В тази връзка съдът счита, че дружеството-нарушител е
следвало да изготви и предостави посочения формуляр, доколкото изискванията досежно
искания кредит, в т.ч. размер на кредита и срок на погасяване, месечен доход и самоучастие
са били надлежно посочени.
Съдът не споделя и нито едно от възраженията на жалбоподателя, отправени с въззивната
жалба. Процесното нарушение е констатирано въз основа на преддоговорни отношения
възникнали между св. Т. в качеството и на кандидат длъжник, и е констатирано след
легитимирането й като контролен орган и на база извършена проверка. Изводимо от това са
неоснователни и останалите развити от жалбоподателя доводи. Неотносими към спора са
свидетелските показания на свидетелите И. Й. и Й.А.П., доколкото от приложената по
делото разпечатка от сайт на „ ТЕКСИМ БАНК „ АД – София, формат А4, не представлява
СЕФ и категорично установява, че не е изпълнено задължението по чл. 6, ал.2, т.3 от ЗКНИП
от страна на жалбоподателя, като никъде в закона не се сочи, че потребителя трябва да
съобщи имената си, за да бъде издаден такъв формуляр, каквото твърдение навежда
процесуалния представител на жалбоподателя.
Неоснователно е и възражението за нарушение на процесуалните правила при развилото се
адм. наказателно производство. Видно от приложената по делото пощенска разписка, то е
доставено и получено по адреса на управление на жалбоподателя от негов служител.
Жалбоподателят своевременно е узнал за издаденото НП и е спазил срока за обжалване,
4
като по този начин не са нарушени неговите права в това производство.
От процесуална страна. Наказателното постановление, както и Актът за установяване на
допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за
това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност
форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е
надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се
кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната законова
разпоредба, нарушена с деянието и съответната норма, въз основа на която следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. От изложеното, съдът
намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са
посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и
индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради
което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от
формална страна.
Наложената адм. санкция е в предвидения в ЗКНИП минимален размер и се явява съответна
на извършеното нарушение.
Искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски е основателно и
следва да бъде уважено в размер на 150,00лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съответно
от този изход на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по
производството следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В - 005019/22.03.2024г. на Директор
на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „ Контрол
на пазара „ при КЗП, с което за нарушение на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗКНИП, на основание чл. 78,
ал.1 от ЗКНИП на „ ТЕКСИМ БАНК „ АД – София, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „ Възраждане „, ул . „ Тодор Александров„ № 117,
представлявано от Изпълнителните Директори И.Л. Д. и М.П.В., е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 10000,00 лв. като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА „ ТЕКСИМ БАНК „ АД – София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „ Възраждане „, ул . „ Тодор Александров„ № 117,
представлявано от Изпълнителните Директори И.Л. Д. и М.П.В. да заплати на КЗП – София
сумата 150,00/сто и петдесет /лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6