№ 11332
гр. С., 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110140541 по описа за 2023 година
В. Р. Д. е предявил срещу „А1 Б.“ЕАД иск с правно основание чл.439 от
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 1026.71 лева[1]главница, ведно със законната
лихва от 13.12.2016 до изплащане на вземането и 175 лева-разноски по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело №1175/2016, Районен съд- С., въз
основа на който е образувано изпълнително дело №320/2017 по описа на Ч..
Ищецът поддържа, че на 07.08.2017 въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.дело №1175/2016, Районен съд-гр.С. е образувано срещу него
изпълнително дело №320/2017 по описа на Ч..Твърди, че от влизане в сила на
заповедта до образуване на изпълнителното дело не са предприети действия,
имащи за последица прекъсване и/или спиране на давността.Поради това
твърди, че вземанията, предмет на изпълнителния лист са погасени по
давност.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „А1 Б.“ЕАД прави признание на
иска.
С оглед признанието на иска от ответника, съдът намира, че следва да
постанови решение при признание на иска. Не са налице хипотезите на чл.237,
ал.3 от ГПК.
1
В съответствие с чл.237, ал.2 от ГПК съдът основава решението си на
направеното признание на иска.
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл.439 от
ГПК следва да бъдат уважени.
По разноските
Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК изисква кумулативното наличие на
две предпоставки-признание на иска и ответникът да не е станал повод за
образуване на делото.В случая ответникът е направил признание на иска.Но
същият е дал повод за образуване на делото.Поради това съдът намира, че не е
налице една от предпоставките на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.Предвид
изложеното разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК не намира приложение.
Отговорността за разноски следва да бъде разпределена по реда на
чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в исковото производство в
размер от 650 лева, от които 50 лева – държавна такса и 600 лева – адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Р. Д., ЕГН**********, с
адрес:гр.С., ул. „Т.“№4, ет.6, ап.10, със съдебен адрес:гр.С., ул. „Л. К.“№50А,
ет.2, чрез адв. В., срещу „А1 Б.“ЕАД, ЕИК131.0, със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул. „К.“№1, иск с правно основание чл.439 от ГПК, че В. Р.
Д. не дължи на „А1 Б.“ЕАД сумата от 1026.71 лева[1]главница, ведно със
законната лихва от 13.12.2016 до изплащане на вземането и 175 лева-разноски
по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело №1175/2016, Районен съд- С., въз
основа на който е образувано изпълнително дело №320/2017 по описа на Ч..
ОСЪЖДА „А1 Б.“ЕАД, ЕИК131.0, със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул. „К.“№1, да заплати на В. Р. Д., ЕГН**********, с
адрес:гр.С., ул. „Т.“№4, ет.6, ап.10, със съдебен адрес:гр.С., ул. „Л. К.“№50А,
ет.2, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 650 лева – разноски по делото.
2
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца-С.Г.Груп ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3