№ 558
гр. Шумен, 30.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500482 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.
София, ЕИК *********, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт
Р.И.И. срещу разпореждане № 2755/29.10.2021г. по ч.гр.д. № 20213630102905
на РС – Шумен, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника А. В. С. с ЕГН ********** за вземанията за възнаграждение
за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Жалбоподателят счита
разпореждането за неправилно. Излага, че заповедният съд не разполагал с
правомощия на този етап от производството, да се произнася по валидността
на сделката, от която заявителят черпи права. В случая не била налице
неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Неправилно заповедния
съд не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, че преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една
страна и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга страна. Твърди, че възнаграждението за закупените допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“, действително представляват услуги, в смисъл на
дейности, които ще се извършват по повод на договора за кредит, в полза на
кредитополучателя. Допълнителните услуги били по избор на потребителя,
1
зависели единствено от неговата воля и не можели да се определят като част
от общите разходи по кредита. Сочи още, че ответникът е ползвал този пакет
услуги, тъй като получил приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на потребителски кредит, а тази услуга не била свързана с дейността на
кредитора по кредитирането. Поради това не били налице нарушения на
законодателството в областта на потребителското кредитиране. Предвид
изложеното моли въззивният съд да отмени атакуваното разпореждане и
постанови издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника за
вземанията, предмет на заявлението. Претендира разноски за настоящото
производство в размер на 15лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира
частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 20213630102905 на РС – Шумен е образувано по депозирано
от „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК *********, чрез
пълномощника си юрисконсулт Т.Д.К., заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника
А. В. С. с ЕГН **********, за заплащане на следните суми: 670.90лева -
главница; 201.99 лева - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за
периода от 25.08.2020 г. до 03.09.2021г., 168.75лева - възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“, 507.99 лева - възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“, 124.47 лева – лихва за забава от 26.02.2020 г. до изпадане на
длъжника в забава до 03.09.2021г., 23.24 лева - законна лихва от 03.09.2021г.
до 27.10.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, както
и разноските по заповедното производство.
С разпореждане № 2755/29.10.2021 г. по ч.гр.д. №20213630102905
заповедният съд е отхвърлил отчасти заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. В.
С. с ЕГН **********, за сумите: 168.75лева - възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ и 507.99 лева - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.
Приел е, че в тази му част заявлението не отговаря на изискването по чл. 411,
ал. 2, т. 3 от ГПК, тъй като е налице обоснована вероятност, искането да се
2
основава на неравноправна клауза в сключения с длъжника – потребител
договор и на това основание го е отхвърлил. В останалата част, заявлението е
уважено и на заявителя е издадена заповед № 1051/29.10.2021г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на районния
съд. Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави,
а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на
обоснована вероятност за това, за което съда следи служебно. При тази
преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които
произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите
нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи. Сключеният
договор между заявителя и длъжника, представлява договор за потребителски
кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит,
поради което, в случая намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно
чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат разпоредбите
на чл.143-148 от ЗЗП.
Проверката, която прави съдът в производството по чл. 410 от ГПК се
ограничава до редовност на заявлението, което трябва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК и в случай, че е
редовно, издава заповед за изпълнение, освен при наличие на някоя от
хипотезите по чл. 411, ал. 2 от ГПК.
В случая съдът е сезиран с надлежен формуляр, който отговаря на
изискванията за редовност, поради което следва да се определи дали е налице
някое от изключенията по чл. 411, ал. 2 от ГПК. Със законодателните
изменения ДВ, бр. 100 от 2019 г. в чл. 410, ал. 3 от ГПК се предвиди, че
когато вземането произтича от договор, сключен с потребител в тази хипотеза
към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с
всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия,
ако има такива. Съгласно въведените законодателни изменения се предостави
възможност на съда да следи освен за редовност на заявлението и за
наличието на неравноправни клаузи още в този начален етап на
производството и да откаже издаването на заповед за изпълнение, в случай,
че искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това– така чл. 411, ал. 2,
т. 3 от ГПК. Задължението произтича и от общия принцип за служебно
начало като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въведе изрично задължение съдът,
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител, поради което са неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап
от производството да се произнася по валидността на сделката, от която
същия черпи права.
3
За разлика от другите договорни задължения, възникнали на основа на
договорната свобода, чиято валидност при довършен фактически състав,
може да се оспори само с възражение, основано на допълнителен факт
(основание по чл. 26 и сл. от ЗЗД), новото правило на чл. 411, ал. 2, т. 3 от
ГПК и защитата на правата на потребителите, изисква от съда да изясни
въпроса относно валидност на уговорки, създаващи задължения за
потребителя, дори и да няма възражение от длъжника - потребител. За
специфичните сделки, какъвто е договора за потребителски кредит,
законодателят е преценил толкова високи рискове за потребителите, че освен
най-общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне ( чл. 146,
ал. 1от ЗЗП) са въведени и специални правила, ограничаващи допълнително
договорната свобода, като засилена защита на потребителя кредитополучател
по Закона за потребителския кредит.
Съдът счита, че клаузата, с която се уговарят таксите за допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на 270лева за първата и 810 лева за
втората, водят до неравновесие на правата на страните, като създават права
само за едната страна по правоотношението - кредитора, която е
икономически по–силната страна и не отговарят на изискването за
добросъвестност. Действително, съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави, но тази свобода не е безгранична, а търпи
възведеното в самата цитирана норма ограничение - да отговаря на добрите
нрави, а когато то не е спазено, страните следва да са готови да понесат и
скрепената с него законова санкция на чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В случая е налице
неравноправно третиране на икономически слаби участници в оборота и се
използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг. В този смисъл таксите, които следва да се
платят за целия срок на договора в размер на 270 лева - за услугата „Фаст“ и
810 лева – за услугата “Флекси“ или общо 1080 лева, значително надвишават
сумата по предоставеният кредит в размер на 900 лева и същите създават
предпоставка за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението, която в случая е и икономически по - силната страна. От
данните по делото и твърденията на заявителя става ясно, че длъжникът
дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване
на договора, като плащането е разсрочено и включено като част от
погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки
по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са
4
инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва
освен главница и възнаградителна лихва и възнаграждение по тези
допълнителни услуги, поради което следва да се включат в годишния процент
на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК. В този смисъл,
въззивният съд намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и
уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като начисляването и
събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не
представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи
по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за
максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите за
уговорените възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл.19,
ал.5 и чл.21 от ЗПК. Ето защо, процесните суми, начислени в тежест на
длъжника за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са недължими.
Освен посоченото видно от договора и общите условия, услугата
„Фаст“ включва приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит и след одобрение отпусканата сума се нарежда към
клиента по избрания от него начин на изплащане до 24часа след получаване
от кредитора на подписания договор и приложения, а допълнителната услуга
„Флекси“ предвижда право клиента да променя погасителния си план при
изпълнение на специфични изисквания посочени в ОУ. Възможността на
кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема
е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана
съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая
не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК.
Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в
резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл.21, ал.1 от
ЗПК.
5
Предвид изложеното е налице основание по чл.411, ал.2 т.3 от ГПК и
правилно първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в тази част.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2755/29.10.2021г. по ч.гр.д. №
20213630102905 на РС – Шумен, с което е отхвърлено заявлението на „Профи
Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК *********, за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А.
В. С. с ЕГН ********** за сумите: 168.75лева - възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ и 507.99 лева - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6