№ 9
гр. Велико Търново , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20204000500267 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 439/09.07.2020 год. по гр. д. № 32/2020 год., поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с Решение № 260027/25.08.2020 год., Плевенският окръжен съд осъдил
Прокуратурата на Република България за заплати на осн. чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. първо от
ЗОДОВ на С. Е. Ж. от с. Еница, общ. Кнежа, Плевенска област, сумата 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през периода
19.01.2016 год. – 22.03.2019 год., в резултат на незаконно обвинение в престъпление по
чл. 206 ал. 5 вр. с ал. 1 от НК, повдигнато с обвинителен акт от РП – Кнежа, по което е
постановена оправдателна присъда по НОХД № 1200/2018 год., влязла в сила на
22.03.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата от 5 000 лв., считано от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда – 22.03.2019 год. окончателното
изплащане.
Отхвърлил иска в останалата му част за разликата до 34 000 лв. като
неоснователен и недоказан.
Осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на С. Е. Ж. сумата
52.94 лв. направени по делото разноски.
1
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е уважен в размер на
5 000 лв., ведно със законната лихва, е подадена от Прокуратурата на Република
България чрез прокурор в ОП – гр. Плевен. Счита го за неправилно. Ищецът в крайна
сметка е оправдан с влязла в сила на 22.03.2019 год. присъда. Повдигнатото срещу него
обвинение е за престъпление, което не е тежко по см. на чл. 93 т. 7 от НК. Наложена
му е била най-леката мярка за неотклонение „подписка“. През по-голяма част от
времето производството е било в съдебна фаза, за което Прокуратурата няма как да
носи отговорност. С оглед на това, не може да се приеме, че вината за срока на
наказателното производство е само и единствено на Прокуратурата. Съдът
едностранно е обсъдил и възприел позицията на ищеца и субективните му
преживявания във връзка с воденото срещу него производство. Отговорността на
Прокуратурата не може да бъде ангажирана за изявленията на журналисти, още повече,
че в публикациите няма изявления на Прокуратурата. Не са представени доказателства
за здравословното състояние на ищеца преди и по време на наказателното
производство, такива за влошаване на това състояние и за необходимостта от лечение.
Липсват доказателства, че има пряка причинна връзка между негативните
преживявания и наказателното производство. Неправилно е приложен критерият за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Обезщетението е определено в необоснован и
нереално висок размер. Моли съда да отмени решението изцяло или отчасти - като
редуцира размера на обезщетението. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
прокурор в Апелативна прокуратура – Велико Търново С. Ц..
Ответникът по въззивната жалба – ищецът С. Е. Ж. чрез пълномощника си адв.
С. Шарабански заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита
решението за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Държавата чрез
Прокуратурата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съдът е установил причинната връзка между вредите и незаконното обвинение.
Правилно е приложен и критерият по чл. 52 от ЗЗД. Представени са писмени бележки.
Направено е искане за присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
Ищецът С. Е. Ж. е предявил иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за
осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати сумата 34 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат
на повдигнатото спрямо него обвинение, по което той е оправдан с влязла в сила
присъда по НОХД № 1200/2018 год. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва от
2
датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане.
Първостепенният съд е уважил иска до размер на 5 000 лв., ведно със законната
лихва от 22.03.2019 год. до окончателното изплащане.
В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до 34 000 лв.,
ведно със законната лихва, решението не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на първостепенния съд, че в
случая е налице хипотезата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и отговорността на
Прокуратурата на Република България за претърпените от ищеца неимуществени
вреди следва да бъде ангажирана. Счита, че определеният от съда размер на
обезщетението – 5 000 лв. е напълно обоснован от събраните по делото доказателства и
съответства на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Фактическата обстановка е
установена правилно, извършен е обстоен и съвкупен анализ на доказателства и е
обоснован правилен извод за основателност на предявения иск до присъдения размер.
На осн. чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалваното
решение.
Безспорно е наличието на хипотезата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ: ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1200/2018 год. по описа на РС – гр.
Плевен. С оглед на това, претърпените в резултат на незаконното обвинение вреди,
доколкото същите са доказани, следва да бъдат репарирани от Прокуратурата на
Република България, която е повдигнала и поддържала това обвинение пред съда.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя съображенията на първостепенния
съд, че сумата 5 000 лв. е адекватна да обезщети причинените на ищеца
неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение и няма основание за
намаляването й. Основните релевантни обстоятелства, които в случая следва да бъдат
съобразени при определяне вида и размера на неимуществените вреди, са
продължителността на воденото наказателно производство и общественото положение
на ищеца.
Досъдебно производство № ЗМ 18/2016 год. по описа на РУ на МВР – Кнежа е
образувано срещу ищеца на 19.01.2016 год. С Постановление от 12.04.2016 год. той е
привлечен като обвиняем за това, че на 13.11.2015 год. в с. Еница, общ. Кнежа
противозаконно присвоил чужда движима вещ – снегорин, тип „влачка“, на стойност
210 лв., собственост на Кметство с. Еница, който владеел, като предвид стойността на
вещта случаят е маловажен – престъпление по чл. 206 ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК.
Обвинителният акт е внесен на 17.05.2016 год. в РС – Кнежа, където е образувано
НОХД № 86/2016 год. С определение от 30.09.2016 год. производството по делото е
3
прекратено и изпратено на РП – Кнежа за отстраняване на допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Това определение е било потвърдено с
Определение от 24.10.2016 год. на ПлОС по ВЧНД № 834/2016 год. Обвинителният акт
е внесен отново в РС – Кнежа на 29.11.2016 год. и с Присъда № 13/17.01.2018 год. по
НОХД № 230/2016 год. по описа на този съд ищецът е оправдан. Тази присъда е
отменена от ПлОС с Решение № 80/05.04.2018 год. по ВНОХД № 183/2018 год. и
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Поради отвод на съдиите от
РС – гр. Кнежа делото е изпратено за разглеждане на РС – гр. Плевен, където е
образувано НОХД № 1200/2018 год. С протоколно определение от 11.06.2018 год.
делото е прекратено и върнато на РП – гр. Плевен. Това определение е отменено от
ПлОС с Определение от 30.08.2018 год. по ВЧНД № 809/2018 год. и делото върнато
отново на РС – гр. Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия. С
Присъда № 173/29.10.2018 год. по НОХД № 1200/2018 год. по описа на ПлРС ищецът е
оправдан. Присъдата е потвърдена с Решение № 47/22.03.2019 год. на ПлОС по
ВНОХД № 27/2019 год., което е окончателно.
Наказателното производство срещу ищеца е продължило повече от 3 години,
през които той е изпитвал типичните и обичайни в подобни случаи страх от
евентуално осъждане и притеснения от наказателното преследване. Независимо, че
престъплението, за което е бил привлечен към наказателна отговорност, е за
„маловажен случай“ по см. на чл. 93 т. 9 от НК и не е „тежко“ по см. на чл. 93 т. 7 от
НК, ищецът не е бил осъждан и за него ситуацията, в която е попаднал, е била
необичайна, извънредна и стресираща. С оглед на това, обстоятелството, че взетата
спрямо него мярка за неотклонение е била най-леката – „подписка“, не е определящо за
интензитета на претърпените неимуществените вреди.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че през по-голямата си част
наказателното производство е било в съдебна фаза, а това изключва отговорността на
Прокуратурата на Република България за неговата продължителност. Съдебното
производство е образувано по обвинителен акт срещу ищеца, внесен от Прокуратурата
на Република България. В хода на производството тя е поддържала обвинението и е
протестирала постановените от съда актове за прекратяване или за оправдаване на
ищеца. Ето защо, продължителността на наказателното преследване като период, през
който са търпени неимуществени вреди, следва да бъде съобразена при ангажиране
отговорността на Прокуратурата за възмездяването им.
Отделно от това, по делото не се спори, че до образуване на наказателното
производство ищецът е бил кмет на с. Еница в продължение на повече от 15 години, а
преди това – учител в същото село. Имал е авторитет, ползвал се е с добро име, бил е
уважаван от своите съселяни – иначе не би бил преизбиран от тях за кмет четири пъти.
4
Напълно обосновано е да се приеме, че общественият отзвук от повдигнатото срещу
ищеца обвинение в селото е бил бърз и също толкова бързо са били дискредитирани и
уронени авторитетът и доброто му име, още повече, че информацията е публикувана и
в различни сайтове. Образуваното наказателно производство е станало повод за
коментари, включително и недоброжелателни, обсъждания и оценки. Предвид това,
освен страха от евентуална присъда, ищецът е изпитвал срам пред своите съселяни,
унижение от обидите и подигравките, които чувал за себе си. Всички тези негативни
емоции и преживявания са предвидими и напълно обясними, но се установяват и от
показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели - И. Г. И. (познат на
ищеца от около 35 години), Ц. Д. И. (кмет на съседно село и негов близък от 20 години)
и С. П. Я. (негов адвокат в наказателното производство). Те свидетелстват, че след
повдигане на обвинението ищецът спрял да излиза сред хората, защото се срамувал,
станал затворен, нямал настроение, отслабнал, казвал, че не може да спи, че вдига
кръвно.
Емоционалният стрес и напрежение от воденото наказателно производство са
оказали влияние и върху здравословното му състояние. От писмените доказателства
(медицински документи) и от заключението на допуснатата пред първоинстанционния
съд съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Д. Д. – доцент в МУ - гр. Плевен -
Катедра по съдебна медицина и деонтология, се установява, че ищецът страда от
артериална хипертония. Според вещото лице психо-емоционалният стрес от
наказателното производство няма определящо значение за генезиса на хипертонията,
но има някакво влияние върху състоянието на ищеца, което не е леко (дори в момента
на прегледа ищецът е имал хипертонична криза). Другото заболяване – органично
емоционално лабилно разстройство, е прогресиращо неразположение, проявяващо се в
повишена физическа и психическа умора, нестабилност на настроението, нарушение на
съня, частична липса на самоконтрол. То се развива поради нервно напрежение,
трудни и продължителни конфликти. Вещото лице дава заключение, че органично
емоционалното лабилно разстройство у ищеца се определя от два фактора: възрастово-
болестни дегенеративни изменения в мозъка и сърдечно-съдовата система и нервно-
психическо напрежение, най-вероятно свързано с дългогодишните съдебни дела. В
съдебно заседание експертът уточнява, че макар да не е възможно да се определи
точно, ориентировъчно хроничният стрес има значение и оказва влияние на
хипертонията в рамките на 15-20%, докато при органичното емоционално лабилно
разстройство този процент достига до около 40%.
Съдът приема, че незаконното обвинение е причинило на ищеца отрицателни
емоции в по-голям интензитет, предвид авторитета и общественото му положение,
засегнало е доброто му име и се е отразило негативно на неговото здравословно
състояние. Като се отчете и периодът на воденото наказателно производство, през
5
който са търпени неимуществените вреди, размерът на обезщетението не следва да
бъде по-нисък от определения от първостепенния съд, а именно – 5 000 лв. Върху
сумата се дължи и законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 22.03.2019 год. до окончателното изплащане. С оглед на това, решението в
обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото основателно се явява направеното от въззиваемия
искане за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв., видно от представения Договор за
правна защита и съдействие от 20.11.2020 год. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на възнаграждението, тъй като
същото е в минималния размер по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Независимо, че
пълномощникът не се явява в съдебно заседание, същият е изготвил и представил по
делото писмен отговор на въззивната жалба и писмена защита по същество.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 439/09.07.2020 год. на Окръжен съд – гр. Плевен
по гр. д. № 32/2020 год. по описа на същия съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. Е. Ж. от с.
Еница, общ. Кнежа, обл. Плевен, ул.**********, с ЕГН ********** сумата 580 лв.
(петстотин и осемдесет лева) разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6