Решение по дело №6106/2012 на Районен съд - Русе

                                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 1297                                                   

                                                       гр. Русе, 11.07.2013г.

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                               Русенският районен съд, II-ри граждански състав,в публично заседание на 11-ти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                                                           Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ

                        при секретаря Т.П., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6106 по описа за 2012 г., за да се произнесе, съобрази:

                        Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, срещу Т.К.Й. ***. Ищецът твърди, че на 22.07.2007г. сключил с ответницата договор за кредит за текущо потребление, въз основа на който й предоставил такъв, в размер на 10000.00лв. Сочи, че същият станал предсрочно изискуем на 28.12.2011г. Кредиторът излага, че по реда на чл. 417 ГПК се снабдил със заповед за незабавно изпълнение № 2964/19.06.2012г. по гр.д.№4628/2012г. по описа на РРС и с изпълнителен лист от 20.06.2012г. срещу Й. за следните суми: 6754.41лв. – главница, 1047.38лв. – просрочени лихви за периода 28.12.2011г. – 17.06.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски в размер на 156.04лв. и 374.05лв. – юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че с оглед постъпилото от ответницата възражение, за него бил налице правен интерес от предявяване настоящия установителен иск. Сезира съда с искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено съществуването на сумите, предмет на заповед за незабавно изпълнение № 2964/19.06.2012г. и изпълнителен лист от 20.06.2012г., издадени по  гр.д.№4628/2012г. по описа на РРС. Претендира направените в настоящото производство разноски.

                        Ответницата Т.К.Й. ***, чрез назначения й служебен адвокат, оспорва ищцовата претенция по размер. Счита същата за завишена.           

                        Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от приложеното ч. гр. д. № 4628/2012г. е, че с издадените по него заповед за незабавно изпълнение № 2964/19.06.2012г. и изпълнителен лист, Т.Й. е осъдена да заплати на заявителя „БАНКА ДСК” ЕАД следните суми: 6754.41лв. – главница, 1047.38лв. – просрочена лихва за периода 28.12.2011г. – 17.06.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2012г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, както и 156.04лв. - направените в производството разноски и 374.05лв. – юрисконсултско възнаграждение.По реда на чл. 414 ГПК е постъпило възражение срещу горепосочената заповед за изпълнение. Заявителят е уведомен за приетото възражение и в срок е предявил настоящия иск за установяване вземането си, предмет на заповед за незабавно изпълнение на № 2964/19.06.2012г. по чл. 417 ГПК.По делото е безспорно, че на 22.02.2007г. страните са сключили договор за кредит за текущо потребление, заверен препис от който е приложен към исковата молба по делото. Не се оспорва и обстоятелството, че ищцовото дружество е предоставило на ответницата, по силата на сключения договор, кредит в размер на 10000.00лв. Ответницата признава, че след август 2011г. е преустановила плащанията по кредита. Поради допуснатата забава над 90 дни, считано от 28.12.2011г. и на основание чл. 19.2 от общите условия, приложими към сключения между страните договор, остатъкът от кредита е станал предсрочно изискуем. Спорният по делото въпрос е размерът на паричното задължение на Й. към „БАНКА ДСК” ЕАД, произтичащо от сключения между страните договор за кредит за текущо потребление от 22.02.2007г.

                        Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи: С оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства и така формулирания петитум, настоящият съдебен състав счита, че е сезиран с установителен иск по чл. 422 ГПК, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 2964/19.06.2012г., издадена по ч. гр. д. № 4628/2012г. по описа на РРС. Постъпилият установителен иск по чл. 422 ГПК е допустим, с оглед наличието на трите изискуеми положителни процесуални предпоставки – издадена заповед за изпълнение, постъпило писмено възражение срещу нея и предявяване на иска за установяване вземането в законоустановения едномесечен преклузивен срок.Възражението на ответницата досежно размера на ищцовата претенция е неоснователно. В хода на производството е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която като неоспорена от страните и компетентно изготвена, съдът кредитира изцяло. От същата се установява, че към 18.06.2012г. /датата на подаване на зявлението по чл. 417 ГПК/ паричното вземане на ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД към ответницата Т.Й. по договор за кредит за текущо потребление от 22.02.2007г. възлиза в общ размер 7800.94лв., от които: 6754.41лв. – главница и 1047.49лв. – просрочена лихва, включваща: 250.74лв. - договорна лихва 10.7% за периода 22.08.2011г. – 27.12.2011г.; 476.84лв. – договорна лихва 14.95% за периода 28.12.2011г. до 17.06.2012г.; 318.95лв. – наказателна лихва 10% за периода 28.12.2011г. – 17.06.2011г. Съгласно чл.19.2 от Общите условия, във вр.с чл.12 от договора за кредит, при допусната забава в плащанията над 90 дни, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, и се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. С оглед на това и предвид констатираното неплащане на погасителни вноски по кредита на уговорения падеж, следва да се приеме, че считано от 28.12.2011г. цялата неизплатена главница по договора за кредит е станала автоматично предсрочно изискуема, като банката е отнела правото на преференциален лихвен процент на ответницата, съгласно т.4 от Условия за отнемане на лихвени отстъпки/л.13/. Ето защо и предвид събраните по делото доказателства, настоящият състав приема, че ответницата не е изпълнил задълженията си по договора за кредит, поради което е настъпила предсрочната изискуемост на всички вземания по кредита и банката може да иска изпълнение на цялото задължение по договора. По делото са налице предпоставките за уважаване на иска – налице е валидно облигационно правоотношение по сключен между страните договор за банков кредит, настъпила предсрочна изискуемост на кредита и неизпълнение от страна на ответницата. С оглед на това, съдът намира, че предявения иск за установяване дължимостта на неплатената главница по договора за кредит е основателен и доказан в претендирания размер от 6754.41лв. и следва да бъде уважен изцяло. Претенцията за установяване дължимостта на договорената лихва е основателна и доказана до установения от вещото лице размер от 1047.38лв. и следва да бъде уважена в този размер. С оглед основателността на главния иск за дължимост на главницата по договора за кредит, основателна е и акцесорната претенция за дължимост на законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 18.06.2012г. до окончателното изплащане на вземането. Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1  ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на спора  /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/. Ответницата, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на 530.09лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.                  На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноските за настоящото производство в размер на 356.04лв., от които 200.00 лв.  – възнаграждение за вещо лице и 156.04лв. – държавна такса.

                        Мотивиран от така изложените съображения, съдът 

                                        Р Е Ш И:                     

                        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.К.Й., ЕГН **********,*** дължи на „БАНКА ДСК” ЕАД-гр.София, ЕИК *********, сумите: 6754.41лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.02.2007г., 1047.38лв. – просрочена лихва за периода 28.12.2011г. – 17.06.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2012г. до окончателното изплащане на сумата, 156.04 – държавна такса и 374.05лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми по ч. гр. д. № 4628/2012г. на РРС са издадени заповед № 2964/19.06.2012г. за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист              ОСЪЖДА Т.К.Й., ЕГН ********** да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК ********* сумата 356.04лв.-разноски по настоящето производство   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: