О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….….../………………2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Бажлекова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл.с. Никола Дойчев
като разгледа докладваното от младши съдия Никола Дойчев
ч.в.гр.д. № 274 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 4020/17.01.2019г.
от „Портфолио интернешънъл“ ЕООД чрез адв. Ив. А.-ВАК срещу Определение №
14330/07.12.2018г. на ВРС, с което е прекратено производството пред районния
съд на основание чл. 130 от ГПК.
В частната жалба се навеждат твърдения за
незаконосъобразност на определението за прекратяване. Оспорва се извода на
районния съд, че не са налице съществено изменени обстоятелства, които да са
настъпили след постановеното от съда разпределение в предходно дело. Жалбоподателят,
на първо място, посочва, че въпросът дали е настъпила промяна на
обстоятелствата, при които е било извършено първоначалното разпределение на
реалното ползване, е по същество на метериалния спор, а не по допустимостта на
иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС. На следващо място, посочва, че преразпределение
винаги е допустимо, ако след първоначалното разпределение настъпят
обстоятелства, които водят до промяна в площта и границите на имота и до
несъответствие с правата на съсобственика в имота. Излагат се подробни
съображения защо е налице изменение на обстоятелствата след постановяване на
първоначалното разпределение. Моли за отмяна на определението, като
незаконосъобразно, неправилно, необосновано и немотивирано, взето при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и връщане на делото на ВРС
за разглеждане на подадената искова молба.
Жалбата е с правно основание чл. 130, изр. 2 от ГПК, подадена е от
процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е в
срок – определението е получено на 10.01.2019 г., а частната жалба е подадена
от 17.01.2019 г. Предвид тези констатации, съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима.
Съдът като разгледа подадената частна жалба, събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбоподателят е предявил иск с правно основание чл. 32,
ал. 2 от ЗС срещу Н.Б.С. с искане да се извърши ново разпределение на
ползването върху съсобствен между тях недвижим имот, поради наличие на промяна
на обстоятелствата, при които е било извършено първоначалното разпределение на
реалното ползване.
„Портфолио интернешънъл“ ЕООД е изложил подробни
твърдения защо според него са налице нови обстоятелства, които са от съществено
значение за извършеното разпределение, което налага негова промяна. Ищецът навежда
твърдения в исковата молба, че площта на имота по кадастрална карта е 1267
кв.м., а по регулация на УПИ – 1181 кв.м., тоест с 86 кв.м. по-малко, което го ощетявало,
тъй като редуцирането на площта се падало в неговата разпределена за ползване
част - южната и западната граница на ПИ в действителност били разположени
по-навътре в имота, съобразно действителните регилационни граници по УПИ. Още
твърди, че тези 86 кв.м. реално не са ползвани от него, тъй като имотът бил
заграден с бетонна стена, която минавала по действителните регулационни линии,
съответно имотът се ползвал в тези имотни граници на УПИ, а не по тези по
Кадастрална карта. Заявява, че първоначалното разпределение на ползването в ПИ
било извършено от съда въз основа на отразеното в кадастралната карта, а не по
фактическото положение на терена, което било различно от отразеното в
кадастралната карта. В заключение посочва, че тази грешка, изразяваща се в
определяне на 86 кв.м. в повече към процесния имот нито са собственост на
страните, нито се ползвали от тях, поради което от разпределението за ползване
от 633,27 кв.м., жалбоподателят действително можел да ползва само 547,27 кв.м.
И тъй като тази разлика между действителните имотни регулационни граници и тези
отразени в кадастралната карта, не е била известна нито на съда, нито на
страните, а по-късно след първоначалното разпределение, то според жалбоподателя
е налице промяна в обстоятелствата, обуславящи извършване на ново
разпределение.
От гореизложените твърдения, съдът намира, че предявеният
иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС е допустим,
като съображенията за това са следните:
Ищецът е навел
твърдения за наличие на изменение на обстоятелствата след извършване на
първоначалното разпределение, които не са били взети предвид нито от страните, нито
от съда. В този смисъл, ищецът обосновава наличието на фактическа обстановка,
която е различна от тази, която е била установена и въз основа на която е било
извършено при първоначалното разпределение. Въпросът, обаче, дали реално е настъпила
промяна на обстоятелствата, при които е било извършено първоначалното
разпределение на реалното ползване, е по същество на материалния спор, а не по
допустимостта на иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС - в този смисъл е Решение №
25/22.04.2014г. по гр.д. № 3985/2013г. на ВКС, което настоящият съдебен състав споделя.
По тези съображения, ВОС намира, че исковата претенция е допустима, с оглед
наведените от ищеца твърдения за наличието различно фактическо положение от
това, което е било взето предвид при определяне на началното разпределение.
За да се установи, дали има нови различни обстоятелства, които са
несъвместими с извършеното първоначално разпределение, пред районния съд следва
да бъде изслушана експертиза, която да отговори на въпроса, каква е площта на имота
по неговите регулационни граници, от къде минават последните, както и дали
съответстват на границите и площта по кадастралната карта. Експертизата, следва
даде отговор и дали има построена бетонна стена в южната част на имота и по коя
граница минава - по имотната
регулационна граница или по границата по кадастрална карта. По този начин ще се
установи дали в полза на ищеца са разпределени за ползване реални 633,27 кв.м. обозначени
като дял II
В в скица № 3 към решението или само 547,27 кв.м., поради
разположената по-навътре в южната част на имота бетонна стена, каквито са
твърденията му в исковата молба. Това е от съществено значение, тъй като целта
на разпределението е всеки съсобственик да ползва такава реална част от имота,
съответна на неговия дял от съсобствеността.
По горните съображения, определението на районния съд
следва да бъде отменено, а делото – върнато на съда за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 14330/07.12.2018г. на ВРС, с което е прекратено
производството пред районния съд на основание чл. 130 от ГПК.
ВРЪЩА делото районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: