Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 09.02.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор П. Вълчев при ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 212 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на началник на РУ – Каолиново при ОД на
МВР – гр. Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт И.С., против Решение №
69/24.10.2022г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 94/2022г.
по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление
№ 22-0280-000420 от 18.11.2021г.,
издадено от началник на РУ - Каолиново към ОД на МВР – Шумен, с което на Д.И.Н.
от с. Тодор Икономово, за нарушение на
чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
„лишаване от право на управление на МПС“ за срок от две години.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Навежда
аргументи за безспорната установеност на приписаното на водача нарушение по чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, поради което отправя искане за отмяна процесния
съдебен акт и за потвърждаване на отмененото от районния съд наказателно
постановление. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от главен юрисконсулт В.Д..
Ответната страна,
Д.И.Н., в съдебно заседание се
представлява от адвокат Л.А., която оспорва предявената жалба.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 06.10.2021г. около
16.30 часа служителите на РУ – Каолиново Д.Х., Р.Т.и С.С.работили по контрол на
автомобилния транспорт в с. Никола Козлево, област Шумен.
В посока към с. Хърсово видели
да се приближава лек автомобил „******“ с рег. № ******. Спрели го за проверка
и установили, че го управлява Д.И.Н. от с. Тодор Икономово. След проверка на документите на водача,
били предприети действия за тестване на Н. за употреба на алкохол с техническо
средство. Самата проверка продължила един час, като включвала проверка на МПС и
обиск на водача му със съставянето на протоколи за тези действия, изготвяне на
талон за изпращане на медицинско изследване и акт за установеното нарушение,
включително отнемане на регистрационните номера на превозното средство. При
претърсването не били намерени търсените вещи или вещества. По време на
проверката, при опита Н. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или
техни аналози посредством тест, той демонстрирал влошаване на здравословното
състояние, което до преди това било много добро. Оплакал се за липса на
нормално дишане, болки в кръста, астма и симптоми на Ковид -19.
Н. поискал разговор с
личния си лекар, която потвърдила наличие на белодробно заболяване. Било
направено повикване и към телефон 112 от жалбоподателя, за нужда от спешна
помощ, но такава не пристигнала на мястото на проверката. Полицейските
служители разяснили на Н., че пробата се прави чрез слюнка и не е необходимо да
издиша въздух в техническото средство, но въпреки това той отказал да направи
проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Поради това спрямо
водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA №
364239 от 06.10.2021г. затова, че на същата дата около 16,30 часа в село Никола
Козлево, обл. Шумен, по ул. „Двадесет и трети септември“ и в посока с. Хърсово
водачът Н. управлява собствения си лек автомобил „******“ с рег. № ******.,
като отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба
на наркотични вещества или техни аналози.
Проверката завършила с
издаването на талон за изпращане на медицинско изследване, връчен му в 17.30
часа, с възможност да се яви в ЦСМП –Каолиново до 120 минути или до 19.30 часа.
Тази фактическа
обстановка съдът установил от показанията на разпитаните свидетели Д.Х., С.С.и Р.Т.-
актосъставител и свидетели–очевидци на нарушението, дневна смяна в РУ-Каолиново
с патрулния автомобил. До края на дневната им смяна в 20.30 часа, от ЦСМП -
Каолиново не съобщили чрез дежурния на РУ за явяване на Н. в центъра за вземане
на кръвна проба по издадения талон.
След проверката
/завършила /в 17.30 часа водачът Н. се отправил към ЦСМП в гр. Каолиново,
разстояние от 18 км., обичайно преминаващо се за около 10 минути с МПС. В
центъра намерил само свидетелката И.А.- дежурна медицинска сестра в центъра. Н.
пристигнал с лека кола, придружен от спътник на същата възраст. Търсели лекар,
който да ги прегледа. Свидетелката била сама в центъра, тъй като екипът с
линейката бил на посещение, като се грижела за системите на двама пациенти.
Обяснила, че лекарят е на посещение и трябва да го изчакат. При тази информация
двамата се отправили в неизвестна за свидетелката посока и не изчакали в
центъра.
От изисканите и
представени от ЦСМП –Силистра, филиал Дулово фиш за спешна медицинска помощ и
страници от протоколна тетрадка съдът установил, че Н. е посетил този център, с
нормални зеници, сърдечна честота rr165/100, температура 37, 1 градуса, с грубо
везикуларно дишане, хрипове в дясно, учестена сърдечна дейност, с работна
диагноза Ковид 19, направен положителен антигенен тест и поставен урбазон,
отказал хоспитализация и насочен към общопрактикуващия лекар. Постъпил в 19.55
часа и освободен в 21 часа според вписаните данни във фиша.
В показанията си свидетелят
Д.М.- медицински фелдшер в ЦСМП - Каолиново сочи, че е застъпил нощна смяна
същия ден в 19. 30 часа, когато около 20,30 часа - 21.00 часа някой почукал на
прозореца на ЦСМП и свидетелят видял отпреди познатия му жалбоподател. Той му
казал, че отива до сградата на полицията и ще се върне след това. Не пояснил
защо и свидетелят не намерил за нужно сам да се свърже с полицията. В хода на
съдебното производство били разпитани и свидетелите Н.И.и С.Е.- застъпили нощна
смяна в това РУ. След началото на нощната им смяна били изпратени от дежурния
при РУ в ЦСМП –Каолиново, където срещнали Н.. От него научили, че по-рано същия
ден отказал проба с техническо средство и сега иска да предостави кръвна проба.
Понеже бил закъснял и извън рамката на 120 минути от издаването на талона, бил
насочен от полицейските служители към дежурния лекар.
Въз основа на така
съставения Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 364239
от 06.10.2021г. било издадено впоследствие и процесното наказателно
постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че водачът Н. е санкциониран за извършено административно нарушение по
чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП, а текстово е изписано извършено от него
административно нарушение, съставомерно, както по чл. 174, ал. 3 предл. 2- от ЗДвП, така и по
чл. 174, ал. 3 пр. 1 от Закона за движение по пътищата. Съдебният състав счел,
че в разпоредбата има две хипотези, които реализират състав на административно
нарушение и които са отделени с „или“. В същото време според решаващия състав
на РС – Нови пазар в обжалваното наказателно постановление се твърди
едновременно реализирането и на двете нарушения, което е недопустимо, още
повече, че и за двете е наложено едно административно наказание. Освен това,
съдът, след като обсъдил приобщените писмени и гласни доказателства, приел, че жалбоподателят
се е явил в ЦСМП – Каолиново, за да даде кръвна проба, със закъснение, след
изтичане на предвидените по закон 120 минути от издаването му на талон за
медицинско изследване, но не е дал кръвна проба, по независещи от него причини,
които не следва да бъдат вменени в негова вина, поради което, от субективна
страна, съдът намира, че той не е осъществил второто му вменено административно
нарушение – не изпълнил предписанието за химико-токсилогично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Воден от тези съображения, районният съд отменил атакувания пред него
санкционен акт.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Решението на районния съд обаче се
явява неправилно поради противоречие с материалния закон, като съображенията на
касационната инстанция са следните:
Видно от съдържанието на АУАН и от
констативно-съобразителната част на процесното НП, водачът е бил привлечен към
отговорност с оглед констатации за допуснато от него нарушение на чл. 174, ал.
3, предл. 2 от ЗДвП, свеждащо се до отказ да бъде проверен за употреба на
наркотични вещества и техни аналози. Тази законова норма е
административнонаказателна и материално правна по своя характер. Правилото за
поведение, което се съдържа само в нейната хипотеза, не и в друга материално
правна разпоредба на ЗДвП, е, че водачите са длъжни да бъдат проверени за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Изследването
на употреба на наркотични вещества или техни аналози от своя страна може да
бъде осъществено чрез тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или чрез съответното медицинско изследване. Осъществяването
на която и да е от двете алтернативни форми на изпълнителното деяние,
представляващи отказ от извършване на проверка или изследване, представлява
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – тук не става въпрос за две отделни
нарушения, както неправилно приема районният съд. В случая органите на МВР са
поканили водача да бъде изследван тест за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, като такова изследване не се установява
да е било извършено и причината за това се отдава изцяло на водача, който е
отказал да се подчини на това разпореждане на контролните органи. Съобразно
правилото на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно
дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата
разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават
неговите или на други лица живот или здраве, каквито данни не са налични по
делото. Втората алинея на горепосоченото правило от Наредбата изрично сочи, че
неизпълнението на коментираното вече задължение, с което се възпрепятства
извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена
такава. Именно такова поведение е демонстрирал и водачът. В хипотезата на отказ
от извършване на проверка с техническо средство или тест съобразно правилото на
чл. 3а от Наредбата употребата на наркотични вещества или техни аналози – с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Следва да се
отбележи, че възможните форми на изпълнителното деяние не могат да бъдат
тълкувани като избор на лицето как и дали да бъде проверено за употреба на
наркотични вещества. Смисълът на закона е повече от ясен и по еднозначен начин
регламентира, че водачите са длъжни да се подложат на проверка за употреба на
наркотични вещества, а неизпълнението на указанията на контролните органи се
приема за отказ да следват установения ред на държавно управление, който се
наказва по административен ред с административно наказание. Законодателя борави
с термина „задължение“ да бъде проверен, като начина се избира от контролните
органи, според състоянието на водача и техническите възможности, а не от него
самия. Освен това всяко поведение, което препятства проверка се приема за
отказ, тоест квалифицира се правно като деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В
тази връзка, касационният състав намира, че водачът действително неправомерно е
отказал да бъде проверен със съответното техническо средство, което
представлява достатъчно основание за ангажиране на отговорността му.
Фактите по делото установяват също,
че на лицето е бил издаден талон за медицинско изследване, като в унисон с
правилото на чл. 6 от Наредбата в него контролният орган е определил крайния
срок за явяване на лицето в мястото за извършване на установяването. В случая
на водача са предоставени два часа, през които е бил длъжен да посети здравното
заведение, за да бъдат взети съгласно изискванията на чл. 15, ал. 3 от
подзаконовия нормативен акт проби от кръв и урина. Медицинското изследване, с
оглед категоричната разпоредба на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1, се извършва от лекар,
медицинска сестра, акушерка или фелдшер, съответно лекарски асистент, като при
явяването на лицето за медицинско изследване в амбулаторния журнал на лечебното
заведение се вписват датата и часът на явяване, номерът и датата на издаване на
талона за изследване и контролният орган, който го е издал, часът на вземане на
пробите за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, а след
изпращането им в изследващата лаборатория – и датата на изпращането. В
конкретиката на казуса се установява, че водачът Н., придружаван от друго лице,
е посетил ЦСМП – Каолиново в момент след спирането му от контролните органи.
Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелката И.А.на длъжност
„медицинска сестра“ в Центъра. В показанията си, които съдът не намира причина
да не кредитира, тя сочи с категоричност, че Н. е търсил лекарско съдействие за
преглед във времето преди 19.30 часа на инкриминираната дата. Липсват обаче
каквито и да било доказателства, че явяването на лицето е било свързано с
издадения му талон за медицинско изследване. Не се установява ответникът в
настоящото производство да се е легитимирал като лице, явяващо се за извършване
на съответното изследване за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Напротив, налице са множество индикации, че посещението в
Центъра е било свързано с оплаквания за Ковид-19, прегледът за установяване на
който не е бил в компетенциите на свидетелката А.. Същата изрично посочва, че е
уведомила Н. за отсъствието на лекаря и за възможността той да бъде изчакан.
Вместо това, Н., както сочат приобщените писмени доказателства, е посетил ЦСМП
– Силистра, Филиал Дулово, където е постъпил в 19.55 часа и освободен в 21 часа
според вписаните данни в приложения по делото фиш, с работна диагноза Ковид-19,
направен положителен антигенен тест и поставен урбазон. След това Н. се върнал
отново в ЦСМП – Каолиново, което обстоятелство се установя от показанията на
свидетелите Д.М.и полицейските служители Н.И.и С.Е., с които Н. е контактувал
на място. Тези данни неправилно са били интерпретирани от районния съд, който е
приел, че водачът Н. не е дал кръвна проба, по независещи от него причини,
които не следва да бъдат вменени в негова вина и поради това не е осъществил
второто му вменено административно нарушение – не изпълнил предписанието за
химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Текстът на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1
изрично регламентира, че вземането на кръв и урина за изследване употребата на
наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен
в талона за изследване. Отклонение от това правило е въведено в второто
изречение от тази алинея, съобразно което при невъзможност на лицето да
предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за
изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява
причините за забавянето и часа на вземането. Нормативният текст предвижда, че
въз основа на издадения талон за изследване, след изтичане на посочения в него
срок, може да бъде взета кръвна проба само в случаите, когато просрочието се
дължи на обективна невъзможност лицето да се яви на време. В случая такава не
се установява, доколкото към момента на първото посещение в ЦСМП – Каолиново,
дори и да се приеме, че то е било в рамките на предоставените му два часа за
извършване на установяването, водачът Н. не е инициирал по какъвто и да било
начин извършването на вписаните в издадения му талон манипулации. Това се е
случило едва след 21.00 часа на инкриминирания ден, когато предоставеният му
срок отдавна е бил изтекъл и не са били налице обективни причини, обуславящи
извод за приложимост на правилото на чл. 15, ал. 5, изр. 2 от горепосочената
Наредба, поради което
медицинското лице не е имало право да вземе кръвна проба.
Предвид гореизложеното, касационната
жалба се явява основателна, доколкото неправилно предходната инстанция е
отменила атакуваното пред нея НП. С оглед на това, на отмяна подлежи решението,
предмет на касационен контрол, а отмененото от районния съд НП следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
касатора, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в
общ размер на 160 /осемдесет/ лева за протеклите производства пред двете
съдебни инстанции.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 69/24.10.2022г. на Районен
съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 94/2022г. по описа на съда и вместо
него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 22-0280-000420
от 18.11.2021г., издадено от началник на РУ - Каолиново към ОД на МВР – Шумен,
с което на Д.И.Н. от с. Тодор Икономово,
за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, основание чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000
/две хиляди/ лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от две
години.
ОСЪЖДА
Д.И.Н. от с. Тодор Икономово, ЕГН **********,
да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски
за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 160 /осемдесет/ лева за
протеклите производства пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 09.02.2023 г.