МОТИВИ към ПРИСЪДА по
НОХД № 1178/2009г на Плевенския окръжен съд:
Срещу
подсъдимия В.И.Х. е повдигнато обвинение и той е предаден на съд , за това ,
че: На 28 юли през 2009 година във вилната местност „М.М.” на гр. Ч.Б., област П., умишлено
умъртвил Н.С.А. от гр. Ч.Б. - престъпление по чл. 115 от НК.
Подсъдимият
заявява ,че разбира обвинението, признава вината си и се разкайва за
извършеното.
Обвинението
се поддържа от прокурора, който излага съображения, че то е доказано по
несъмнен начин. Предлага подсъдимият В.Х. да бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение, като му бъде наложено наказание при превес на
отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства, в размер на двадесет
години лишаване от свобода.
Служебният
защитник – адвокат Ц.А. не оспорва фактическите обстоятелства, изложени в
обвинителния акт, нито правната квалификация на деянието. Пледира за
постановяване на присъда при условията на чл. 55 от НК, като излага доводи, че
са налице многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства,
включително и това, че без признанието на подсъдимия,не би било разкрито
авторството на това престъпление.
Плевенският окръжен съд като като взе предвид обвинението повдигнато срещу подсъдимия В.Х., доводите на страните и след анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното производство установи следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.Х. е роден на ***г***,
има основно образование, не работи и е осъждан, като не е изтърпявал наказание
лишаване от свобода.
През 2008 година заживял с Д.Р. ***,
която има малолетно дете от предходен брак. Това предизвикало неодобрение в
семействата им. Родителите на подсъдимия го изгонили от дома си. Семейството на
Д.И. не било съгласно с това ,че тя живее съпружески с подсъдимия и не ги
приело в дома си. Поради това ,двамата
били принудени да водят живот на бездомници, без средства за препитание, без
подслон, като преспивали в запустелите вили в местността „М.М.” в землището на
гр. Ч.Б.. Подсъдимият приемал всякаква по часова физическа работа, предавали
метални отпадъци, за да се прехранват.
През лятото на 2009г., когато Д.
била вече в напреднала бременност, двамата с подсъдимия решили да си наемат
квартира.Насочили ги към Н.А. от гр. Ч.Б., който притежавал вила в м. „М.М.” и
я отдавал под наем. Подсъдимият В.Х. се
срещнал с А., но последния поискал да му плащат непосилния за тях наем от
тридесет лева месечно, поради което не успели да се споразумеят. Въпреки това,
настанили се във вилата тайно от собственика й : първо в лятната пристройка, а
в последствие в таванското помещение, като преспивали там нощем, а денем
излизали да търсят работа. Поради липсата на постоянна работа, подсъдимият
извадил електрическите проводници от електрическата инсталация на вилата и ги
продал в пункт за отпадъчни метали.
На 28 юли 2009 г. подсъдимият решил
да потърси Н.А. в дома му гр. Ч.Б. и да го помоли за някаква работа. С лекия автомобил на А.
марка ВАЗ , рег. № ЕН 4481 АТ двамата отишли на вилата в м. „М.М.”, където през
целия ден подсъдимият работил на зеленчуковата градина. Н.А. забелязал по някое
време, че липсват електрическите проводници от ел. инсталацията и много се ядосал. Заявил, че ще извика
полиция, да изземе следи и пръстови отпечатъци,
защото не за първи път го ограбват. Подсъдимият В.Х. се паникьосал,
че ще го разкрият и арестуват като извършител на тази кражба. Когато А. се
обърнал с гръб към него за да заключи вратата на вилата, подсъдимият грабнал
намираща се на близо тротоарна плочка и го ударил с нея в задната част на
главата.А. се свлякъл, започнал да хърка, от ушите му потекла кръв. Изплашен от
вида на кръвта и от това, което е направил
подсъдимият Х. завлякъл Н.А. във вътрешността на вилата. Завързал ръцете
и краката му с тел, а в устата му натъпкал парцал, на врата му стегнал примка
от въже. След това взел по- ценните вещи : телефон „Моторола”,
десет лева, връзка ключове и излязъл навън. Объркан и изплашен, позвънил на
свой познат- св. С.Й. ***, на когото
съобщил, че май е убил човек и потърсил съвета му какво да прави. Й. му казал,
че не желае да го замесват и му затворил телефона. Подсъдимият се опитал да се
свърже с друг свой познат от гр. Л.- Тони Т., от когото да поиска помощ и съвет,
но телефонът му бил изключен. Тогава
подсъдимият заключил остъклението на вилата и
външната врата с катинарите и решил да
се махнал от там с лекия автомобил на А.. Около 21.00 часа вечерта взел Д.И. и
детето й от двора на училище „Европа „ в гр. Ч.Б., където имали уговорка да се
чакат. С ключовете, които взел от А. проникнал в дома му около полунощ от
където взел един газов пистолет.
На следващият ден подсъдимият
продал лекия автомобил на А. на пункта за изкупуване на метални отпадъци в гр.
Ч. Бряг , държан от Д.Г., като се представил с чуждо име. На 31 юли
2009г.заедно с Д.И. ***, където тя родила, а подсъдимият заложил мобилния
телефон „Моторола” в магазин „Спейс”,
а след известно време продал и газовия пистолет на М.К. ***.
Трупът на Н.А. бил открит от двете
му дъщери в заключената му вила едва на 06.10.2009г.за което незабавно
уведомили органите на МВР.
Възприетата от съда фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от доказателствата, установени чрез:
обясненията на подсъдимия В.Х., показанията на разпитаните свидетели: С.М., Д.И.,
С.М., К.С., С.М.С.Ф., М. Л. и В. В.
дадени в хода на съдебното следствие; от показанията на св.С.Й., разпитан пред
съдия на досъдебното производство- прочетени по реда на чл. 281,ал.1 от НК,
както и от: протоколите за оглед на местопроизшествието / л.6- 31 ДП/; протокол за доброволно предаване на
метални части от лек автомобил/л. 48 ДП/ протокол за доброволно предаване на
мобилен телефон/ л. 57 ДП/; покупко – изплащателна сметка / ***. 77-79/., както и от заключението
на комисийната съдебно- медицинската експертиза за
изследване на труп/ л. 112-119 ДП/
Съдът кредитира с доверие
обясненията на подсъдимия В.Х. в тяхната цялост, тъй като достоверността им се
потвърждава от останалите доказателства по делото.
По делото е изслушано заключението
на комисийната съдебно медицинска експертиза/ л.
112-119 ДП/ за изследване трупа на Н.А.. Съдът приема заключението на вещите
лица, тъй като същото е обективно, пълно и безпристрастно, обосновано на
доказателствата по делото.
От заключението на съдебно медицинската
експертиза, както и от разпита на вещите лица се установява, че смъртта на Н.А.
е настъпила в резултат на причинената му тежка черепно – мозъчна травма,
нанесена в задната част на главата, както и от задушаването в резултат на притискане
в областта на шията . Вещите лица обясняват, че обективните находки при
изследване трупа на Н.А. сочат на комбинирана черепно - мозъчна, довела да счупване на черепа в
теменно тилната област, довело до изпадане в безсъзнание, както и на счупване
на подезичната кост – резултат от механична асфиксия.
Всяка една от травмите е достатъчно тежка за да доведе до бърза смърт, но
поради отдалечеността момента смъртта от този на изследването на трупа,
настъпилото разлагане на вътрешните органи и мумифициране на тъканите, вещите
лица не са в състояние да дадат категоричен отговор, дали някоя от травмите е
водеща, както и кога точно е настъпила смъртта.
Видно от заключението на вещите
лица, механизмът на причиняване смъртта на А. се състои в нанасяне на много
силен удар с твърд предмет, в теменно – тилната област на главата ,с което е
причинено счупване на черепа. Отделно от това, смъртта би могла да бъде
причинена и от механичната ас фикция,
причинена от стягането на шията с въже, за което свидетелства счупената
подезична кост. Подсъдимият Х. описва точно същия механизъм, както и
последователността, в която са причинени травмите на Н. А..
Видно от протокола за оглед на
местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум/л. 1-22 ДП/ мумифицираният
труп на А. е открит с вързани крайници,
с въжена примка в областта на шията и парче плат в устната кухина ,
точно както обяснява подсъдимият.
От показанията на св. С.Й., дадени
на досъдебното производство пред съдия се установява, че действително през
лятото на 2009г подсъдимият му се е обадил по телефона, като е споделил, че
вероятно е убил човек, ударил го по главата , отзад в тила с циментова плоча и
му се вижда черепа и го питал какво да прави. Същият свидетел установява, че
след известно време, подсъдимият го посетил в гр. София и му разказал, че
действително е ударил човек по главата, взел всичко ценно, а лекия автомобил
продал за двеста лева на вторични суровини.
От показанията на свидетелите С.М.
, С.М. и М.Л. се установява, че
подсъдимият Х., заедно с бременната Д. и малкото й дете са се скитали в
окаяно състояние в района на гр. Ч.Б.. Спели под моста на р. Искър, като
обяснили, че обикалят да търсят работа. Нямали пари, нито храна, а детето
изглеждало измъчено. По тази причина св. Л. ги съжалила и приютила да нощуват в
дома й. Св. М. установява, че подс. В. Х. не отказвал
да работи каквото и да е, за да набави средства за семейството си, като няколко
дни работел с тях да товарят дърва.
От протокола за доброволно
предаване на телефон „Моторола”/л.57 ДП/ собственост
на Н.А., както и от показанията на св. С.Ф./л. 56-гръб съд.сл./ се установява,
че действително през лятото на 2009г. подсъдимият е продал в магазин „Спейс” гр. Ловеч два телефона, единият от които е телефонът
„Моторола L6”, който е взел от Н. А..
От покупко- изплащателната
сметка/ ***. 78 ДП/ ,както и от протокола за доброволно предаване на части от
лек автомобил и фотоалбума към него / л.
48 – 55 ДП/ се установява ,че на 29.07.2009г, лекият автомобил на Н.А. е
предаден за вторични суровини в пункт гр. Ч. Бряг от лице, което се е
представило под името Трифон Д., както обяснява й подсъдимия В.Х. и както
твърди в показанията си св. Ст. Й..
От анализа на доказателствата,
събрани и проверени по делото, съдът стигна до единствено възможния и безспорен
извод, че на 27 юли 2009г във вилната местност „М.М.”- землището на гр. Ч.Б.,
област Плевен, подсъдимият В.И.Х. е умъртвил Н.С.А. от гр. Ч.Б..
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА , съдът намира за безспорно установено по делото, че
подсъдимият е извършил горното деяние умишлено, с пряк умисъл. От действията на
подсъдимия Х., нанасяне на много силен удар с циментова плоча, в тилно-
теменната част на главата на пострадалия, която е уязвима и жизнено важна
част, дава основание на съда да заключи,
че подсъдимият е съзнавал обожествено опасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпваното на обществено опасните последици от действията си –
че може да причини смъртта на А. и е желаел тяхното настъпване. За това говорят
и последващите действия на подсъдимия: укриване тялото на пострадалия във
вилата, натъпкване на парцал в устата, връзване на крайниците и силно стягане
на шията с въжена примка , след което го заключил. По този начин, извършителят е лишил жертвата от възможност да потърси
помощ, в случай ,че се съвземе, както и да бъде своевременно открит и му бъде
оказана помощ от трети лица.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предвид така установените
фактически обстоятелства , съдът намира,че с деянието си подсъдимият е
осъществил фактическия състав на
престъплението по чл. 115 от НК, за което му е повдигнато обвинение, поради
което следва да бъде признат за виновен.
При решаване въпроса за наказанието
,съдът като взе предвид всички обстоятелства, които имат значение за определяне
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието, причините и условията способствали за извършването му, намира, че
конкретната обществена опасност на деянието не надхвърля обичайната за този род
престъпления.
Степента на обществена опасност на
подсъдимия също не може да бъде преценена като висока, въпреки предходните му
осъждания, предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства: При
извършване на деянието подсъдимият е бил само на двадесет и една години, в
която се действа импулсивно и емоционално. От справката за съдимост е видно, че
първото му осъждане е за дребно посегателство срещу собствеността, като
непълнолетен, за което му е наложено „обществено порицание”. Второто осъждане е
пак за посегателство срещу собствеността, със сравнително ниска стойност на
предмета на престъплението, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода „ при условията на чл. 55 НК, чието изтърпяване е отложено при
условията на чл. 66,ал.1 от НК.
Относно подбудите за извършване на
деянието, както и относно причините и условията за извършване на деянието,
съдът намира доводите на защитата за изцяло основателни. Подсъдимият е изпаднал
в безизходица в твърде млада възраст, при това за продължителен период от
време. Изгонен от семейството си, без средства за живот, без професия, без
средства и подслон, се е принудил да скита заедно със бременната си съпруга и
малолетното и дете, като е правил всичко по силите си ,за да се грижи за тях и
да им осигури храна и дом. Същевременно нито е имал необходимата зрелост, нито
житейски опит за да се справи без чужда помощ, Приемал е всякаква работа,
търсил е квартира, спели под мостове и стълбища. Подобен начин на живот
неминуемо ражда отчаяние и агресия, която
се е проявила при контакта му с Н.А.. Държавата не е осигурила надеждна
мрежа от социални институции, към която граждани изпаднали в подобно безднадеждно
състояние биха могли да се обърнат за помощ и да я получат.. Липсва и
неправителствена структура, която да подпомага ефективно бездомните и бедстващи
в нищета граждани, независимо на каква възраст са. Обяснимо е при това
положение, че подсъдимият девойката Д., с която живеел – и двамата почти
деца, без особено колебание са приели да
живеят в чуждите вили без знанието и
съгласието на собствениците, да отмъкват и продават част от имуществото
намерено там, тъй като в подобно положение, човек се подчинява на инстинкта за
оцеляване, а социалните задръжки с лекота отпадат.
За да извърши деянието, подсъдимият
е бил мотивират от паниката, обзела го след гневните закани на Н. А., че ще
извика полиция, за да изземе следи и пръстови
отпечатъци, на крадците, измъкнали проводниците на електрическата инсталация.
Както сам обяснява, подсъдимият се е притеснил не толкова за себе си, колкото
за съпругата си в напреднала бременност и малкото й дете, който ако бъде
арестуван, ще останат на улицата без закрила, без средства и грижи.
Като особено смекчаващо
наказателната отговорност обстоятелство, съдът оценява направеното от
подсъдимия подробно самопризнание на досъдебното производство пред съдия. С
това си действие, той изразява не само искреното си разкаяние за извършеното
тежко престъпление, но помага в изключителна степен за разкриване и доказване
авторството на деянието. Без обясненията на подсъдимия, както относно времето,
мястото и начина на извършване на деянието, подбудите за това, така и относно
последващите му действия, разследващите органи не биха били в състояние да
съберат достатъчно убедителни доказателства, относно авторството на това
престъпление. От датите на проведените разпити на свидетелите С.Й., С. Т.,
както и от датите на протоколите за доброволно предаване на мобилния телефон и
остатъците от лекия автомобил на жертвата на престъплението е видно, че тези
следствени действия са извършени едва след като подсъдимият,устно е признал
деянието си преди 10.10.2009г., като се е съгласил да даде обяснения и пред
съдия на горепосочената дата.
Предвид изложеното, съдът намира
,че на подсъдимия В.Х. следва да бъде наложено наказание в размера на
предвидения от закона минимум – десет години лишаване от свобода, което е
достатъчно за да бъдат постигнати превъзпитаващите и превантивни цели на
наказанието, съгласно разпоредбата на чл. 36 от НК. Престоят в затвор за по-
продължителен период от време, във възрастта между двадесет и тридесет години,
при това за първи път, възраст в която човек съзрява и натрупва полезен опит е
неблагоприятен. Това най- често води до деформиране на личността и отчуждаване
от нормалния начин на живот, както и до трайно създаване на асоциално поведение.
Наказанието следва да бъде
изтърпяно при първоначален режим „строг” в затвор, предвид разпоредбите на чл.
60 и чл.61 от ЗИНЗПС.
Предвид изхода на делото,
подсъдимият следва да заплати направените деловодни разноски, за възнаграждения
на вещите лица и разноските за свидетелите, съответно: 340 лева по сметка ***-
Плевен и сумата 187 лева по сметка*** – Плевен.
След приключване на наказателното
производство, веществените доказателства : тротоарна плочка и два зъба, иззети
при протокола за оглед на местопроизшествието следва да се унищожат, а
мобилният телефон „Моторола” – да се върне на
наследниците на Н. А..
Воден от изложените съображения ,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: