О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1943 02.10.2020 година, гр. Бургас
Бургаският административен съд, първи състав, на втори октомври две хиляди
и двадесета година, в закрито заседание, в следния състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1910 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Д.С.С.,
с адрес: ***, чрез пълномощника- адвокат Й.Б. от САК, против индивидуален
административен акт /действията/ на длъжностните лица от Община Видин,
извършили промяна на постоянния и настоящ адрес на детето Л. Д. С.. Сочи се, че
жалбоподателят е баща на детето, а бракът сключен между него и майката на Л. е
прекратен с решение на съда от 31.05.2017г., като е утвърдено постигнато между
страните споразумение относно родителските права, режима на лични контакти,
издръжката и и местоживеенето на детето. Заявява, че от удостоверение, изх.№
1310 от 06.08.2019г. на Община Видин узнал за обстоятелството, че постоянният и
настоящият адрес на детето е променен и е в гр.Видин. Изтъква се, че бащата на
детето не е подписал заявление за промяна адресите на детето, нито е давал
съгласие за това изменение, а законът изисквал едновременното подписване на
документа от двамата родители. Прилагат се писмени доказателства. Иска се от
съда да бъдат обявени за нищожни индивидуалните административни актове, с които
е била извършена промяната на постоянния и настоящия адрес от гр.Бургас, на
посочения адрес в гр.Видин.
Препис от молбата и
направеното уточнение на искането са изпратени на ответната страна- длъжностно
лице при Община Видин, извършило промяната в постоянния и настоящ адрес на
детето. С вх.№ 8346 от 30.09.2020г. по делото постъпва преписката, свързана с
процедираната промяна в адресите на детето, като е съпроводена със становище недопустимост
на оспорването, подписано от законният представител на Община Видин. Поддържа
се, че само актовете по чл.92, ал.13 от ЗГР, с които отказва извършване на
адресна регистрация или промяна в настоящ адрес подлежат на оспорване пред
съда. Позовава се и на института на чл.99Б от ЗГР, предвиждащ задължително сезиране
на административен орган с искане за заличаване на адресна регистрация, при
което актът, с който се произнася съответния компетентен орган подлежи на
оспорване по съдебен ред. Прави се искане за оставяне на жалбата без
разглеждане и прекратяване на производството, на основание чл.159, т.1 от АПК,
поради това, че не е налице акт подлежащ на съдебно оспорване.
Съдът,
след като прецени приложените по делото писмени доказателства, обсъди доводите
на страните и въз основа разпоредбите на
закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно, както се установява и от
представените заверени копия на официални документи, жалбоподателят е баща на
детето Лиара Стефанова, а упражняването на родителските права спрямо нея след
развода на родителите е предоставено на майката. На 06.08.2019г. майката на
детето депозирала заявление до общинската администрация на Община Видин, видно
от което е заявила постоянен и настоящ адрес на Лиара в гр.Видин. Представени
са изискуемите документи и въз основа на тези заявления адресите на детето са
променени.
При
обсъждане допустимостта на подадената жалба, съдът намира следното:
Целта на адресната регистрация като
институт на действащото право е отразяване на действителното фактическо
положение и по-конкретно на мястото, където пълнолетните граждани и техните
малолетни или непълнолетни деца са се установили да живеят временно или
постоянно, съответно при постоянния адрес да бъдат вписани в регистъра на
населението, който административният орган е длъжен да поддържа в актуално състояние.
Според чл.95-96 от ЗГР постоянният и настоящият адрес се заявява чрез подаване
на съответно заявление от дееспособно лице до компетентните орган по чл.92,
ал.1, като за малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица
заявяването се извършва от законните им представители. В процесният случай,
майката на детето, в качеството на законен представител и предвидената в чл.129
от Семейния кодекс представителна власт е заявила пред компетентния орган в
Община Видин актуален постоянен и настоящ адрес, като след дължимата се
проверка на обстоятелствата визирани в закона такава регистрация безспорно е извършена.
В този смисъл, предмет на оспорване пред съда е позитивен административен акт,
но подателят на жалбата не е негов адресат. Оспореният акт не засяга пряко и
непосредствено негови права, свободи и законни интереси, нито поражда
задължения за бащата на детето, поради което и няма правен интерес от
оспорването на тези актове, по смисъла на чл.147 от АПК. Следва да се извърши
разграничение между изведеното от специалния закон (Закон за гражданската регистрация) задължение за адресна
регистрация и упражняването на правата и задълженията на родителя, уредени в
Семейния кодекс (СК). Адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес не е
предпоставка за дължимото се според чл.126, ал. 1 СК съвместно живеене на
родителите и ненавършилите пълнолетие деца, а отразява действителното място на
живеене на детето, спрямо което, като негов адресат, регистрацията има своите
последици. Доводите в жалбата, че регистрацията е следвало да бъде извършена
при подадено заявление от двамата родители не обосновават правен интерес от
оспорването на акта по регистрация. Това е така, защото нито в ЗГР, нито в
приложимия подзаконов нормативен акт - Наредба
№ РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за
гражданска регистрация има ограничение, установяващо, че постоянният и настоящият
адрес на малолетното дете следва да бъде променян само ако на заявлението (по
образец) фигурират подписите и на двамата родители, удостоверяващи тяхното
съгласие.
Споровете относно мястото, където да
живее детето, респективно относно адресната регистрация и упражняването на
родителски права не са в полето на административното право. Несъгласията между
родители относно мястото, където живее детето, респективно неговата адресна
регистрация могат да бъдат разрешавани по реда на предвидените в Семейния
кодекс и ГПК производства.
При така заявените от страните
обстоятелства, за компетентният административен орган е необходимо и достатъчно
единият от двамата законни представители на малолетното дете да извърши
действия по представителство на недееспособния, което е в съответствие с
правилото по чл.129, ал.1 СК, а именно, че всеки от родителите може сам да
представлява своето дете.
В изложения по-горе смисъл е и
утвърдената съдебна практика по идентични казуси, например:
Решение № 11254 от 19.07.2019г. по адм.дело
№ 9473 от 2018г
Решение №
14783 от 04.11.2019г. по адм.дело № 7072
от 2018г.;
Решение №
17421 от 18.12.2019г. по адм. дело № 9472 от 2018г.;
Решение № 7792 от 18.06.2020г. по адм.дело №
4539 от 2019г.;
Решение №
8558 от 01.07.2020г. па адм.дело № 13530 от 2019г. по описа на Върховния административен съд на Република
България /ВАС/.
Обобщено,
оспорването е процесуално недопустимо и следва да бъде
оставено без разглеждане, а производството по делото- прекратено.
По изложените съображения, на основание
чл.159, т.4 от АПК, Административен съд- Бургас, в настоящият състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Д.С.С.,
с адрес: ***, чрез пълномощника- адвокат Й.Б. от САК, против индивидуален
административен акт /действията/ на длъжностните лица от Община Видин,
извършили промяна на постоянния и настоящ адрес на детето Лиара Д. Стефанова, като
процесуално НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА
производството по
адм. дело № 1910 от 2020г. по описа на Административен съд-
гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна
жалба от страните /жалбоподател и дл.лице
при Община Видин/, в седмодневен срок от съобщението за изготвянето му,
пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: