Решение по дело №1465/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261591
Дата: 3 декември 2020 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Милена Богданова Михайлова
Дело: 20191100101465
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София 03.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

при участието на секретаря Ива Иванова като разгледа гр.д. №1465 по описа на СГС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

            Производството е образувано по искова молба, подадена от Т.Я.Я. ЕГН ********** с адрес ***4 срещу П.на РБ, с която е предявен иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически, психически и душевни болки и страдания, които вреди са в резултат на незаконно повдигнатото й обвинение за извършено от нея престъпление по чл.321 ал.6  НК, чл.159а ал.2 т.1 и т.6, пр.1 вр. ал.1 пр.1 НК и чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 пр.1 НК, по което впоследствие по образуваното наказателно производство била оправдана.

            Претендира  законната лихва върху процесната сума, считано от датата на влизане на оправдателната присъда в сила – 16.01.2018г.  до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че на 18.04.2013г. заедно с други две лица била задържана за 24часа от органите на реда заради съмнение за извършени престъпления. Била привлечена като обвиняемо лице по ДП №147/2013г. по описа на ГД НП по пр.пр.№71/2013г. по описа на Специализирана прокуратура. Твърди, че с присъда от 30.09.2016г. по НОХД №795/2016г. на СпС по чл.321 ал.6 от НК била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.159а ал.2 т.1 и т.6 пр.1 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.55 ал.1 вр. ал.2 НК била призната за виновна и й било наложено наказание ЛС за срок от 2 години, изпълнението на което било отложено на осн.чл.66 НК за срок от три години, както и глоба в размер на 5000лв. По повдигнатото й обвинение по чл.159а ал.2 т.6 пр.1 вр. с ал.1 пр.1 НК била призната за невиновна и оправдана. С Присъда №3 от 30.06.2017г. по ВНОХД №137/2017г. на АпСпС била отменена тази на СпС и била оправдана. С Решение №218/16.01.2018г. по н.д.№1060/2017г. на ВКС оправдателната присъда на АпСпС била оставена в сила.

Ищцата твърди, че през целия период от момента на задържането й за 24 часа до окончателното решение на съда била под постоянен стрес, личността й пред обществото била жестоко опетнена  от несправедливите обвинения. Хората я сочели с пръст, приятелите й се отдръпнали от нея, не поддържали контакти с някои от тях, усещала, че дори близките й  и семейството й на моменти се съмнявали в нейната честност и невинност.  Отразило се зле и на работата й.

В законоустановения едномесечен срок,  ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва иска като неоснователен като излага подробни доводи в тази насока. Твърди, че посочените от ищцата в исковата молба вреди не са настъпили в резултат на постановен акт на прокуратурата. Липсвали доказателства, установяващи причинната връзка между твърдените увреждания и воденото наказателно производство. Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди, който не е в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, счита същият за прекомерно завишен. Излага доводи в тази насока. Сочи, че не са налице доказателства, че са търпяни вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението.

Иска отхвърляне на исковата претенция.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка.

От приложените към делото писмени доказателства се установява, че  ищцата е била привлечена в качеството на обвиняема по ДП №147/2013г. по описа на ГД НП по пр.пр.№71/2013г. по описа на Спец.прокуратура за извършено престъпление по чл.326 ал.6,чл.159а ал.2 т.1 и т.6 пр.1 вр.ал.1 пр.1 НК.

С Присъда от 30.09.2016г. по НОХД №795/2016г. по описа на СпНС Я. била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.321 ал.6 НК и по чл.159а ал.2 т.6 пр.1 вр. с ал.1 пр.1НК, а по повдигнатото й обвинение по чл.159а ал.2 т.1 и т.6 пр.1 вр. ал.1 пр.1 НК е  била призната за виновна като й е било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 5000лв.

С Присъда №3 от 30.06.2017г. по ВНОХД №137/2017г. на Апелативен СпНС е отменена Присъда от 30.09.2016г. по НОХД №795/2016г. и ищцата е била призната за невиновна и оправдана и по повдигнатото й обвинение по чл.159а ал.2 т.1 и т.6 пр.1 вр. ал.1 пр.1 НК.

С Решение №218/16.01.2018г. по н.д.№1060/2017г. на ВКС трето НО, образувано по протест на прокуратурата, присъдата на АпСНС е оставена в сила.

            За изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.П.Я. и А.Д.Л..

            От показанията на св.И.Я. – майка на ищцата, които съдът цени при условията на чл.172 от ГПК като взема в предвид възможната й заинтересованост от изхода на спора, се установява, че на 18.04.2013г. цял ден търсила дъщеря си по телефона, но той бил изключен. Към 19.30ч. тя дошла  с такси в работата на свидетелката като била в окаяно състояние, с един обут ботуш, другия не, била разчорлена, раздърпана, пребледняла и трепереща. Разбрала, че ищцата била задържана в ГДБОП в 07.00ч. сутринта в апартамента на приятеля й, взели им телефоните. Била разпитвана, притискана, трябвало да подпише подадени й листа и когато отказвала я заплашвали. Свидетелката твърди, че дъщеря й шест месеца след това не излизала от дома си, не можела да спи и да яде, постоянно ревяла. Потърсили помощ от психиатър, който й изписал лекарства за успокоение. Изпитвала ужас да остане сама в къщи. Не искала да се среща с никой. Изпитвала страх от мъже. Все още имало моменти, в които изпадала в депресия и продължавала да пие ксанакс. Целият случай повлиял изключително много на ищцата и в невъзможността й да си намери работа. Разказва за случай, при който ищцата не била допусната в петзвезден хотел, тъй като била в някакъв „черен списък“, което било след оправдателната й присъда.

            Според показанията на св.Л.– приятелка на ищцата, вечерта след като била освободена от полицията Т., двете се чули по телефона, като й споделила, че е била притискана да напише самопризнания, които не били верни, оказвали й натиск, били я, но за да я пуснат се признала за виновна. Била много уплашена. Дълго време не излизала от дома си, ходела единствено на психотерапевт. Отказвала да общува със свидетелката, тъй като мислела, че я дебне  и следи. Наложило се да взема лекарства месеци. Много момичета се отдръпнали от Т., за да не бъдат замесвани. Нямали желание да общуват с нея. Твърди, че сега, когато се виждат ищцата избягвала да коментира темата, тъй като изпадала в депресия и плачела.

            Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката като логични, последователни, съответни на събраните писмени доказателства и удостоверяващи лични възприятия.

            Според заключението на съдебно-психологичната експертиза, изготвена от вещото лице К.К., към момента на изследването при ищцата се наблюдава повишена сензитивност с данни за наличие на тревожност, депресивност, наличие на подтиснати моменти, свързани с преживени негативни събития, блокиране на негативните емоции. Според вещото лице при ищцата се наблюдават психотравми, свързани със семейна среда на насилие, в която среда тя все още живее. Споделила е данни за преживявания, свързани с изнасилване. В момента тя покрива критериите за наличие на актуална психологична травма, като тя доминира в нейните преживявания. Преживяванията са свързани с причината за водените срещу нея съдебни процедури, а не със самите тях, тези процедури сами по себе си  не са причина за психологична травма, но те имат характер на припомняне на негативните емоционални преживявания. Ищцата покрива критериите за комплексно посттравматично стресово разстройство.

            Експертизата се кредитира като обективна и вярна, неоспорена от страните по делото.

            С оглед на така установеното то фактическа страна, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ доколкото спрямо ищцата е водено неоснователно наказателно преследване, тъй като П.е повдигнала и поддържала обвинение срещу Я., за деяние, за което е налице оправдателна присъда. Действията, за които следва да се ангажира отговорността на ответника са повдигането и поддържането на обвинението в наказателното производство.

При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема, че изцяло е осъществен фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато обвинение от органите на прокуратурата, като резултата е оправдателна присъда. Само по себе си предприемането на такива процесуални действия, е свързано със значителен стрес. В случая,  психичното  състояние на ищцата, описано в исковата молба, бе доказано в процеса с достатъчно убедителни за съда доказателства.  Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на обвиняем, представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него наказателна репресия. Обективни проявления на тази реакция са нравствените страдания на лицето, чието репариране се претендира. Видно  от събраните по делото гласни доказателства се установява настъпване на неблагоприятни последици в психо-емоционалното състояние на ищцата в резултат на повдигнатото обвинение. Следва да се има предвид, че самия факт, че срещу определено лице е повдигнато обвинение в определено престъпление, води до накърняване на  достойнството му и личната му сфера. Постановяването на оправдателна присъда е предпоставка, за да се приеме, че повдигнатото обвинение срещу ищцата е било незаконно, поради което тя има право на обезщетение за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 ЗОДОВ). Отговорността по ЗОДОВ на държавата в лицето на нейните органи е безвиновна, обективна и в настоящия случай следва ищеца да докаже наличието на твърдените за претърпени неимуществени и имуществени вреди, както и че същите са настъпили в резултат на увреждането от незаконното обвинение.

В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК, Решение № 457 от 25.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009г., IV г.о., ГК). Всяко неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице, което в последствие е оневинено или срещу което е прекратено наказателното преследване, понася неимуществени вреди от приложените спрямо него наказателно-репресивни мерки.

Обезщетението за претърпените вреди, за които държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл.52 ЗЗД по справедливост, като се съобразяват установените по всяко дело факти. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него, вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането; има ли разгласяване чрез медиите; данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания - Решение № 223 от 04.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о., ГК; решение №4 от 24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др.

Съдът трябва да отчете само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.

За определяне на обезщетението в справедлив размер, съдът отчете, че досъдебното производство е образувано и ищцата е привлечена като обвиняема за извършване на умишлено престъпление по чл.159а ал.2 т.6 пр.1 вр.ал.1, по чл.321 ал.6 НК, наказателното преследване е приключило с внасяне на обвинителен акт в съда. Наложената мярка за неотклонение „подписка“ макар и най-лека по своето естество е създала ограничения в социалната сфера на ищцата.

Повдигнатото обвинение на Я. безспорно се е отразило на личните й контакти, на самочувствието й като млад човек, който тепърва навлиза в живота. Затворила се в себе си, променила поведението си. Налице е силно отражение в психо-емоционален план, като според психологичната експертиза в момента тя покрива критериите за наличие на актуална психологична травма, като тя доминира в нейните преживявания.

Съдът счита, че при съобразяване на посочените по-горе особености на случая, както и на обществено-икономическите условия, на ищцата трябва да се присъди обезщетение в размер на 10 000лева, което да обезщети вредите  от незаконното обвинение. За разликата над 10 000 лева до предявения размер от 50 000 лева искът трябва да се отхвърли като прекомерно завишен и не отговарящ на критерия за справедливост, а освен това и не е доказан в пълния си размер. Доводите в тази насока се ръководят от заключението на вещото лице К., според което при ищцата се наблюдават психотравми, свързани със семейна среда на насилие, в която среда тя все още живее. Преживяванията й са свързани с причината за водените срещу нея съдебни процедури, а не със самите тях и те сами по себе си  не са причина за психологична травма, макар и да имат характер на припомняне на негативните емоционални преживявания.

Върху сумата от 10 000лв. се дължи и законна лихва от 16.01.2018г.

С оглед изхода на спора в тежест на ответника е да заплати разноски на ищеца в размер на 10лева и разноски в производството за вещо лице в размер на 300лв.  на осн. чл.10 ал.3 от ЗОДОВ.

        

На основание изложеното Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА П.на Република България да заплати на Т.Я.Я. ЕГН ********** с адрес ***4 сумата от 10 000лв./десет хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически, психически и душевни болки и страдания, които вреди са в резултат на незаконно повдигнатото й обвинение за извършено от нея престъпление по чл.321 ал.6  НК, чл.159а ал.2 т.1 и т.6, пр.1 вр. ал.1 пр.1 НК и чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 пр.1 НК, по което впоследствие по образуваното наказателно производство е била оправдана, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2018г., като в останалата част за разликата до претендирания размер от 50 000лв. за неимуществени вреди, ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА П.на Република България да заплати на Т.Я.Я. ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 10 лв. и по сметка на СГС сумата от 300лв. разноски за вещо лице.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              СЪДИЯ: