РЕШЕНИЕ
№ 626
гр. Казанлък, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20235510101385 по описа за 2023 година
В исковата молба пълномощникът на ищецът адв. Б. П. твърди, че
доверителят й и ответното дружество са били в трудовоправни отношения
***., когато е бил сключен трудов договор № 70/***. до ***., когато със
Заповед № ***г. на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ трудовото
правоотношение било прекратено, считано от 01.03.2023 год. без
предизвестие, поради забавяне изплащането на трудовите възнаграждения. За
месец ноември 2022 год. длъжникът е заплатил частично 480 лева, като
останалата сума , както и възнаграждението за м.декември 2022 година в общ
размер на 2 363,74 лева не били изплатени. Тъй като в трудовия договор и
допълнителното споразумение не било уговорено друго, то съгласно чл.270
от КТ, възнаграждението се изплащало авансово или окончателно всеки
месец, в случая е следвало да се изплати до 31.01.2023 година, каквато била
постоянната практика в дружеството. Освен това не било изплатено и
обезщетението за неползваните 22 дни платен годишен отпуск за 2022
година/19 дни/ и за 2023 година /3 дни/, което било в размер на 1 321,10 лева.
Поради забавяне на плащането на трудовите възнаграждения, трудовият
договор на доверителя му бил прекратен на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ,
като му се дължало обезщетение по чл.221 от КТ в размер на едно брутно
трудово възнаграждение в размер на 1 832,36 лева. Към датата на
прекратяване на трудовия договор и до сега, доверителят му не бил получил
трудовото си възнаграждение, обезщетението по чл.224 ал. 1 от КТ и
обезщетението по чл. 221 от КТ, поради което длъжникът изпаднал в забава
и дължи законна лихва върху дължимите суми от завеждане на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда до окончателното плащане.
1
Твърди, че в подписаното от страните по трудовия договор
допълнително споразумение № 1/*** год. било уговорено основно месечно
възнаграждение в размер на 1 761,88 лв. и допълнително възнаграждение за
придобит стаж и професионален опит в размер на 42,28 лева, считано от ***
година.
Сочи, че Заявлението по чл.410 от ГПК подадено на ***од. в Районен
съд – Казанлък.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
„П... с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано
от управителя О.И.И. дължи на Г. Е. К. с ЕГН ********** от
с.Хаджидимитрово, общ.Казанлък, ул.“Плиска“ № 14 следните суми:
5 517,20 лева, включваща трудово възнаграждение /чиста сума за
получаване/ в размер на 2 363,74 лв., дължимо за месец ноември и месец
декември 2022 год.,обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 22 дни неползван
платен годишен отпуск в размер на 1 321,10 лева и обезщетение по чл.221 от
КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение в размер на 1 832,36
лева, законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението
по чл.410 от ГПК в съда - ***од. до окончателното плащане
Претендират направените от ищеца разноски по настоящия
установителен иск и разноските в заповедното производство.
Сочат банкова сметка, по която да бъде изплатена дължимата сума:
BG ........ . В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат
М. Кацарова, която моли съда да уважи предявените искове като основателни
и доказани. Претендира за направените по делото разноски. Представя списък
по реда на чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „П...
- Казанлък.
В първото по делото съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си
адвокат М. К. е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.
С протоколно определение от *** г. съдът е приключил съдебното
дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника „П....
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представили писмен отговор.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание на *** г., не изпраща
процесуален представител, и не е направил искане делото да бъде гледано в
тяхно отсъствие.
От разпореждането на съда от *** г. /лист 14 от делото/ и приложените
към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание.
Освен това, исковете се явяват вероятно основателни, с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
2
Представените с исковата молба писмени доказателства : заверени
копия на: Заповед № *** г. за прекратяване на трудов договор, Допълнително
споразумение от *** г. към трудов договор № *** година, Актуално
състояние на длъжника, не са оспорени от ответника и установява
трудовоправно отношение между ищеца и ответника.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат
уважени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответника да
заплати ищеца направените по делото разноски в размер на 850 лева
представляващи възнаграждение за един адвокат.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.дело
№ ***. по описа на Районен съд – Казанлък в размер на 580 лева
На основание чл.78, ал.6 ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните
такси по ГПК следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Казанлък сумата
от 110.34 лева, представляваща дължима държавна такса за производството
от заплащането на която е била освободен ищецът на основание чл.83, ал.1,
т.1 от ГПК.
Предвид вида на присъжданите вземания, съобразно чл. 242, ал. 1 от
ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното
решение. Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал.1 ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа, какъвто е настоящият случай.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „П..., ЕИК *** със
седалище и адрес на управление град *** представлявано от управителя
О.И.И. съществуването на вземането на Г. Е. К., ЕГН **********, с адрес
село Х., за сумата от 5 517.20 лева за главница, от които : 2 363.74 лева
неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор № 70/08.11.2018 г. за
месец ноември и месец декември 2022г., 1 321.10 лева обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за 22 дни за неизползван платен годишен отпуск за 2022г. и 2023г.,
1 832.36 лева обезщетение по чл.221 от КТ в размер на едно брутно трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***.
до изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение е
издадена в полза на Г. Е. К., ЕГН **********, с п.а., заповед № *** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр.д. № ***.
по описа на Районен съд - Казанлък.
ОСЪЖДА „П..., ЕИК *** със седалище и адрес на управление град
3
*** представлявано от управителя О.И.И. да заплати на Г. Е. К., ЕГН
**********, с адрес село Х., сумата от 580 лева, представляващи направени
по ч. гр. дело № ***. по описа на Районен съд – Казанлък разноски.
ОСЪЖДА „П..., ЕИК *** със седалище и адрес на управление град
*** представлявано от управителя О.И.И. да заплати на Г. Е. К., ЕГН
**********, с адрес село Х., сумата от 850 лева, представляващи направени
по настоящото дело разноски.
ОСЪЖДА „П..., ЕИК *** със седалище и адрес на управление град
*** представлявано от управителя О.И.И. да заплати на Г. Е. К., ЕГН
**********, с адрес село Х., сумата от 580 лева, представляващи направени
пода заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Казанлък сумата от 110.34 лева,
представляващи дължима държавна такса по производството
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4