Определение по дело №1287/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1764
Дата: 17 юни 2020 г.
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20203100501287
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………….…./………….….2020 г.

гр.  Варна

 

            ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

мл.с. НАСУФ ИСМАЛ

            като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал

            въззивно гражданско дело № 1287 по описа за 2020 година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба с вх. № 29653/21.05.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. В.М., срещу Решение № 1524 от 19.03.2020 г., постановено по гр. д. № 9159/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 39-ти съдебен състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че И. Валентинов П., ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез адв. Д.Я., не дължи на въззивника, сумата в размер на 551.56 лева, представляваща стойността на начислена за периода от 06.02.2017г. до 05.02.2018г. без правно основание електроенергия за обект на потребление в с. Звездица, кл. № **********, абонатен № **********, за която сума има издадена фактура № **********/03.06.2019г.

            В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият е подал писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 31732/28.05.2020 г.

 

І. По допустимостта на въззивното производство:

 

            Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

            Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

 

            II. По доклада на въззивната жалба и отговора:

 

Във въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, като в условията на евентуалност се излагат доводи за субсидиарното приложение на чл. 183 от ЗЗД. Счита се, че е осъществен правопораждащият юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество ел. енергия, защото е налице неправомерно вмешателство в системата на електромера, което я пренасочва към скрит регистър и по този начин не се визуализира и отчита. Излага се, че безспорно натрупаната в скрития регистър ел. енергия е реално потребена именно от ищеца-въззиваем, поради което се дължи заплащането и́. Сочи се, че елекетрическата енергия е родово определена движима вещ и собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията ѝ, т.е. чрез измерване от средство за търговско измерване и преминаването ѝ към електропреносната мрежа. Навежда се, че е засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия. В условията на евентуалност е обективирано искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което депозираната въззивна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а атакувания съдебен акт да бъде потвърден. Въззиваемият оспорва доводите на въззивника за наличие на правно основание, от което да произтича гражданското притезание, предмет на настоящото производство, доколко правилата, обективирани в ПИКЕЕ, са отменени към датата на проверка в процесния електроснабден имот. Моли се за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.  В условията на евентуалност е инвокирано възражение за прекомерност на уговорения в полза на процесуалния представител на въззивника адвокатско възнаграждение.  

            Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.

            Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

            Водим от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 29653/21.05.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. В.М., срещу Решение № 1524 от 19.03.2020 г., постановено по гр. д. № 9159/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 39-ти съдебен състав.

 

            НАСРОЧВА производството по в. гр. д. 1287/2020 г. на ОС-Варна за     15.07.2020 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: