Решение по дело №260/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 277
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20227240700260
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

     Р Е Ш Е Н И Е  277  

 

      гр. Стара Загора, 23.11.2022 г.

 

        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд в публичното заседание                                       на     трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

    Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                      Членове:  РАЙНА ТОДОРОВА              КРЕМЕНА ГРОЗЕВА

                                                                                         

 

при секретаря  Стефка Христова

и в присъствието на  прокурора  Минчо Николов

като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   к.а.н.дело    260 по описа  за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.210, ал. 1 и чл. 211, ал. 1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по околната среда и водите - Стара Загора против Решение № 35/12.07.2022 г., постановено по АНД № 4/2022 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 72/09.12.2021 г., издадено от директора на РИОСВ Стара Загора, с наложено на „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово административно наказание – имуществена санкция в размер на 11 000 лв. за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Наведени са  доводи за недопустимост на решението поради неправилно конституиран ответник в производството. Алтернативно, с жалбата се претендира отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Оспорва се изводът на съда за недоказаност на административното обвинение и неправилна правна квалификация на деянието. По изложените в жалбата съображения е направено искане за отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане или за постановяване на друго решение по същество, с което да се потвърди НП като законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

 

         Ответникът – „Брикел“ ЕАД гр.Гълъбово чрез процесуалния си представител адвокат Д. в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като допустимо и правилно.  

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. По изложените в  решението на районния съд мотиви предлага същото да бъде потвърдено.

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Гълъбово, прие за установено следното:

 

       Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е Наказателно постановление № 72/09.12.2021 г., издадено от директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на АУАН № 72/27.08.2021 г., с което на „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово, ЕИК *********, на основание чл. 164, ал. 1 ЗООС е наложено административно наказание “имуществена санкция” в  размер на 11 000 лв. за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че при проверка от длъжностни лица на РИОСВ Стара Загора, извършена в периода 22.06.2022 г. – 24.06.2021 г., отразена в Констативен протокол 008706/24.06.2022 г., е установено, че „Брикел“ ЕАД не е изпълнило Условие 9.2.1.4.3 от Комплексно разрешително /КР/ № 40-Н1/2011 г., актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А2/2018 г., а именно: не е предприело мерки за съгласуване обхвата, методите и средствата за измерване, респективно  не е монтирал система за извършване на собствени непрекъснати измервания /СНИ/ на съществуващ комин № 2 с височина 150 м.

 

На 27.08.2021 г. е съставен АУАН № 72, в който е посочено, че след направено от оператора „Брикел“ ЕАД искане за съгласуване на обхвата, методите и средствата за измерване, респ. и монтиране на СНИ на съществуващ комин № 2 с височина 150 м, с писмо КОС 11-5939/15.04.2020 г. РИОСВ отказва да уважи искането поради непредставяне на задължителни документи по реда на чл. 3, ал. 2, т. 1-5 от Наредба № 6/26.03.1999 г. Посочено е, че до  периода на проверката дружеството не е предприело действия за представяне на тези документи. На 23.06.2021 г. на комин № 2 с височина 150 м няма монтирана система за собствени непрекъснати измервания. Прието е, че нарушението е извършено на 18.12.2019 г. на площадката на „Брикел“ ЕАД Гълъбово.

 

   За да отмени обжалваното НП, Районен съд Гълъбово обосновава, че от събраните по делото доказателства административното нарушение не е доказано по категоричен начин. Според съда твърдяното нарушение на Условие 9.2.1.4.3 от комплексното разрешително не е налице предвид съдържанието му, което касае използване на комин № 2, а в констативния протокол от извършената проверка не е отразено ползване на комина.

 

   Касационният състав на Административен съд Стара Загора  намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

 

          Неоснователно е оплакването, че оспореният съдебен акт е недопустим, тъй като в хода на съдебното производство е бил конституиран и участвал ненадлежен ответник. Съгласно специалната разпоредба на чл. 61, ал.1 от ЗАНН, в приложимата за случая редакция към датата на провеждане на съдебното заседание /ДВ, бр. 109 от 2020 г. в сила от 23.12.2021г/, в производството пред съда по разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели. Тъй като разпоредбата е тълкувана и прилагана различно в съдебната практика в смисъл, че изброяването е алтернативно и районният съд има право на избор при призоваването, за преодоляване на противоречието относно надлежната въззиваема страна е образувано Тълкувателно дело № 5/ 2022г по описа на Върховния административен съд на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. До произнасянето по това дело не следва да бъдат обезсилвани съдебни актове, в производствата по произнасяне на които не е участвал административнонаказващият орган, а съответната административна структура и организация, доколкото е не е отречена хипотезата да се приемат за взаимозаменяеми.

 

         По съществото на спора правилно е прието, че вмененото административно нарушение не е извършено. Обвинението срещу „Брикел“ ЕАД е за неизпълнение на Условие 9.2.1.4.3 от КР № 40-Н1/2011 г., актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А2/2018 г, според което на титуляра на разрешителното се разрешава за използва съществуващ комин № 2 с височина 150м, в случаите по Условие 9.2.1.4.1 /използване на комина при неблагоприятни  метеорологични условия и/или завишение на концентрациите на замърсителите в гр.Гълъбово/ само и единствено след писмено потвърждение от РИОСВ за съгласуване обхвата, методите и средствата за измерване, респективно и монтиране на система за извършване на СПИ съществуващ комин № 2 с височина 150м. Следователно условието поставя задължение за притежателя на КР преди да ползва комин № 2 да съгласува с РИОСВ способите и техниката, с които ще измерват емисиите от комина. В процесното НП наказващият орган  очевидно вменява изискването като принципно задължение за предприемане на описаните мерки, което обаче не съответства на предвиденото в условието.  От събраните писмени и гласни доказателства, че установява, че по време на проверката, продължила от 22.06. до 24.06.2021г, не е констатирано никакво ползване на комин № 2. При положение, че ползване на комин № 2 не е регистрирано нито по време на проверката,  нито преди нея, както и че още на 05.12.2019г в РИОСВ Стара Загора е внесена за съгласуване документация във връзка с измерванията /без значение защо не е съгласувана/, няма как да се възприеме тезата за извършено нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, особено на такова, състоящо се в „непредприемане на мерки“.

 

         С оглед изложените съображения  касационният състав намира, че решението на Районен съд Гълъбово е постановено при правилно приложение на закона. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

 

         При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.

 

   Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр.1 , Старозагорският административен съд

 

 

                                                       Р Е  Ш   И :       

 

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35/12.07.2022 г., постановено по АНД № 4/2022 г. по описа на Районен съд  Гълъбово

 

                      Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.