РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Р., 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Николинка Чокоева
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500568 по описа за 2022 година
за се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Л. А. Г., от гр.Р., чрез пълномощника си адв.Т. П., от АК-С., е
обжалвал решение №866 от 22.06.2022г. постановено по гр.д.№1242/2022г.
на Р.нския районен съд, с което е уважен предявения против него иск за
заплащане на сумата от 5191,67лв, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер
на законната лихва върху сумата от 15000лв, за периода 04.07.2018г.-
30.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.3022г. до
окончателното й изплащане, както и 852,99лв. разноски по делото. Излага
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.Моли въззивния
съд да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли иска, при
законните последици.
Въззиваемата Д. В. Д., от гр.С., чрез пълномощника адв.С. М., от
АК-П., изразява становище, че жалбата е неоснователна.
1
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от
заинтересована от спора страна, в законния срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Производството по делото е образувано по искова молба Д. В. Д. против
жалбоподателя, с която е предявен иск с правно основание чл. 403 от ГПК- за
заплащане на обезщетение за причинени вреди от обезпечение.
От събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства се установява, че ищцата по делото е единствен наследник на
В.Т.Д., б.ж. на гр.П., починал на 11.10.2021г. С определение №
440028/28.06.2018 г., постановено по гр. дело № 42250/2018 г. по описа на РС-
С., е допуснато обезпечение на бъдещи искове на Л. А. Г. против В.Т.Д. за
заплащане на сумите: 10 000 лв. внесено капаро по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 03.09.2015 г. и 5000 лв., дължима по
чл. 12 от същия предварителен договор, чрез налагане на обезпечителна
мярка "запор" върху банковата сметка на бъдещия ответник в "Уникредит
Булбанк" АД до размера 15 000 лв., след внасяне на гаранция от 1 500 лева.
Запорът върху сумата от 15000лв е наложен по изп.д.№************** по
описа на ЧСИ А.Б., с район на действие-Софийски градски съд, на 04.07.2018
г.
С влязло в сила на 13.07.2021 г. решение по в. гр. д. № 41/2020 г. по
описа на Окръжен съд - П. предявеният от Л. Г. против В.Д. иск, с правно
основание чл. 79, вр. чл. 93, ал. 2 ЗЗД, е отхвърлен.С определение от
30.09.2021 г. по гр. д. № 42250/2018 г. на Софийски районен съд допуснатото
обезпечение "запор“ върху банкова сметка на В.Д. до сумата 15000 лв. е
отменено.
От данните по съобщение от ЧСИ до "УниКредит Булбанк" АД и
банково удостоверение на починал титуляр, запорът върху сметката на В.Т.Д.,
е вдигнат на 30.11.2021 г.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема
следното : Съгласно разпоредбата на чл. 403 от ГПК ако искът, по който е
допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения
на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от
ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
Цитираната правна норма сочи, че в чл. 403 от ГПК са
2
регламентирани три самостоятелни хипотези, при които, допуснатото
обезпечение на иска, представлява неоснователно засягане на правната сфера
на ответника по иска, а именно, когато: искът е отхвърлен като
неоснователен; делото е прекратено; бъдещият иск не е предявен в дадения на
ищеца срок.Отговорността по чл. 403, ал. 1 от ГПК е специфична безвиновна
деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението,
при която вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали
вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението. Тази отговорност се
основава на принципа за общата гражданска отговорност за вреди, причинени
от непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД, поради което доколкото в
посочената норма липсва изрична регламентация относно вредите, съответно
приложими по отношение на тях следва да се считат разпоредбите на ЗЗД.
За да се претендират вреди от неизпълнение на парично задължение в
размер на законната лихва, трябва да е налице забава на изпълнението, която
от своя страна е предпоставена от настъпване на изискуемостта на вземането.
Следователно, когато обезпечителната мярка е запор върху вземане, а
претендираната вреда - законна лихва върху запорираното вземане, е
необходимо запорираното вземане да съществува и да е изискуемо, като на
основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по иска по чл. 403, ал. 1 ГПК е да
докаже тези обстоятелства като ползващи го.
В настоящият случай ответницата по жалбата е основала иска си на
първата хипотеза, регламентирана в чл. 403 от ГПК и е претендирала
обезщетение за вреди от наложен запор върху сумата 15000 лв., изразяващи
се в законната лихва върху запорираното вземане за периода от налагане на
запора до неговата отмяна. В процеса в нейна доказателствена тежест е да
установи елементите от фактическия състав на чл. 403 от ГПК, вкл. и
съществуването и изискуемостта на вземането.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
предявеният иск по съображения, че са налице предпоставките на чл. 403 от
ГПК. Прието е, че предявеният от жалбоподателя против наследодателя на
ищцата иск за по чл.79 ЗЗД вр.чл.93,ал.2 от ЗЗД , обезпечен чрез налагане на
запор върху банкова сметка на В.Д. е отхвърлен с влязло в сила решение, че
допуснатото обезпечение е отменено и наложеният запор е вдигнат.
Районният съд е съобразил трайната съдебната практика – решение №
3
29 от 04.02.1998 г. по гр. д. № 449/1997 г. на петчленен състав на ВКС,
решение № 156 от 18.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 449/2017 г., 2-ро т. о., ТК и
други, , съгласно която търсената по реда на чл. 403, ал. 1 от ГПК отговорност
е безвиновна, обезпечителна, но специфична деликтна отговорност, поради
което при липса на специална регламентация по отношение на вредите, които
подлежат на обезщетяване и по размера на обезщетението приложение
намира общото правило на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД – причинителят отговаря за
всички преки и непосредствени вреди, които са в причинно следствена връзка
с неоснователно допуснато обезпечение. Вредата в хипотезата на чл. 403, ал.
1, пр. 1 от ГПК е съизмерима, като минимален размер, със законната лихва
върху учредения като обезпечение залог в пари за периода, като пряка и
непосредствена последица от същото това обезпечение. Това обезщетение е
за имуществени вреди, като пропуснати ползи от законната лихва върху
запорираната парична сума по допуснатото обезпечение. В случая
запорираната парична сума по допуснатото обезпечение е в размер на
15 000лв. и запорът е бил наложен за периода 04.07.2018 г. до 30.11.2021 г.
Върху тази парична сума и за този период жалбоподателя дължи
обезщетение за причинени имуществени вреди, като пропуснати ползи в
размер на законната лихва, като това са и преките вреди от неоснователно
допуснато обезпечение. Аргумент в подкрепа на това е въведената с нормата
на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД необорима презумпция, че при парично задължение,
независимо от неговия произход, гарантираната подлежаща на обезщетяване
вреда за ищцата, размерът на която е освободена да доказва, е винаги
законната лихва, поради което е прието за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че вредите не били доказани. На доказване биха били вреди
претендирани над размера на лихвата за забава, каквито в случая не са
заявени. След съответните математически изчисления се установява, че
лихвата за забава върху главницата от 15 000лв лв за периода 04.07.2018г.-
30.11.2021г. възлиза в размер на 5191,68лв.лв., от които ищцата претендира
5191,67лв.
Изложените от първоинстанционният съд мотиви относно
основателността на иска се възприемат изцяло от настоящата инстанция,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към тях.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице
елементите от фактическия състав на чл. 403 от ГПК, което обуславя
4
ангажиране на обезщетителната отговорност на жалбоподателя.
Претендираната законна лихва върху запорираното вземане има
характер на пряка вреда, която следва да бъде обезщетена, както правилно е
приел първоинстанцинния съд.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци,
същото като правилно следва да бъде потвърдено.
Разноските за въззивното производство съгласно чл. 78 от ГПК са в
тежест на жалбоподателя. Ответницата по жалбата е направила разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Размерът на
възнаграждението не е оспорен като прекомерен по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК и следва да се заплати изцяло.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 866 от 22.06.2022г. на Р.нския районен съд,
постановено по гр.д.№ 20224520101242 по описа за 2022г. на РРС.
ОСЪЖДА Л. А. Г., ЕГН**********, от гр.Р., ул.“П.Д.П.“ *, * да заплати на
Д. В. Д., ЕГН**********, от гр.С., бул.“ Г.С.“ **, * сумата 800лв разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5