Присъда по дело №109/2021 на Апелативен съд - Бургас

МОТИ.И: към присъда №3/14.09.2021 год. по ВНОХД№ 109/2021год.
по описа на Бургаския апелатИ.ен съд.

С присъда № 11от 17.06.2020г. постановена по НОХД № 82/2019г.
СлИ.енският окръжен съд е признал подсъдимия Г. И. К. със снета по делото
самоличност, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН ********** за виновен в това,
че на 0*** г. в с. Г., общ.СлИ.ен отнел чужди движими вещи - парична сума в
размер от 200 лв. от владението на П.А. П., ЕГН ********** от с. Г., общ.
СлИ.ен, с намерение протИ.озаконно да я присвои, като употребил за това
сила и грабежът е придружен с убийството на П.А. П., поради което и на
основание чл.199, ал.2, т.2, предл.1, вр. чл.198, ал.1 от НК и чл.54 от НК го
осъдил на двадесет години „лишаване от свобода”, което да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим.
Със същата присъда на основание чл. 59, ал. 1 и ал.2 от НК съдът е
приспаднал времето, през което подсъдимият Г. И. К. е бил задържан с
постановление от 21.06.2018 г. на ОП - СлИ.ен на основание чл.64, ал.2 от
НПК и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, взета с определение по ЧНД № 326/2018 г. по описа
на СлИ.енския окръжен съд, считано от 22.06.2018 г. до прИ.еждане на
присъдата в изпълнение.
С присъдата подсъдимият Г. И. К., е осъден да заплати на частния
обвинител П. А. П., ЕГН ********** сумата от 3000 /три хиляди/ лева
разноски за повереник пред първоинстанционния съд, както и да заплати на
частния обвинител Т. П. П., ЕГН ********** сумата от 3000 /три хиляди/
лева разноски за повереник пред първата инстанция и на частния обвинител
А. П. П., ЕГН ...***20 сумата от 3000 /три хиляди/ лева разноски за повереник
пред първата инстанция.
Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - СлИ.ен
сумата от 3033.89 лв. за направени по делото разноски в досъдебната фаза,
както и да заплати на тримата частни обвинители сумата от 500 лева разноски
за повереник в досъдебното производство.
В полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
СлИ.ен подсъдимият е осъден да заплати и сумата от 1255.78 лв. за направени
по делото разноски пред първата съдебна инстанция.
Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Г.К.,
който както лично, така и чрез своя защитник - адв. С. от АК - СлИ.ен е
обжалвал същата със съображения за незаконосъобразност и неправилност,
1

поради нарушение на закона и допуснати съществени процесуални
нарушения. Навежда доводи, че той не е извършител на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, че по делото не са събрани уличаващи го
доказателства. Изтъква, че липсва съвпадение на неговото ДНК с материала,
иззет от жертвата. Също така по веществените доказателства - нож, дънки,
обувки, тениска и портмоне, не са установени негови или на пострадалата
ДНК и отпечатъци. Сочи, че от гласните доказателства не се установява да е
пътувал с маршрутка или да е бил по заведенията на инкриминираната дата.
Заявява, че обясненията му на досъдебното производство, са дадени под
физически натиск и в отсъствие на адвокат. Навежда доводи за нарушени
права на досъдебното производство, изразяващи се в задържането му под
стража без да му е повдигнато обвинение. Твърди, че съдът неправилно е
кредитирал показанията на свидетели - затворници, които не са обектИ.ни,
поради обещани им облаги при изтърпяване на наказанията им.
Същевременно намира, че неоснователно са отхвърлени показанията на
шофьорите на маршрутки, служителите в заведения и неговите близки.
Оспорва доказаността на обстоятелството, че е бил на местопрестъплението,
установено чрез неговата СИМ карта на телефона, като обяснява, че тя не се
ползва от него. Моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново
разглеждане от първоинстанционния съд.
Подсъдимият е оттеглил пълномощното си спрямо адв. С., като е
упълномощил адв. Н.. Последният е депозирал писмено допълнение към
въззИ.ната жалба на подсъдимия, по реда на чл.320, ал.4 от НПК, в което
излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата,
постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, в протИ.оречие със събраните по делото доказателства, при което
същата е явно несправедлИ.а, тъй като подсъдимият не е извършил
инкриминираното деяние. Излага пространни доводи, че в нарушение на
материалните и процесуалните правила присъдата е основана единствено на
неподдържаните и отречени самопризнания на подсъдимия, дадени в
началото на досъдебното производство. Счита, че са допуснати нарушения на
процесуалните норми - чл.116, ал.1, чл.13, чл.14, чл.107, ал.3 и чл.303 от
НПК. Според защитника, прокуратурата не е изпълнила задължението си да
събере освен уличаващи и оправдаващи доказателства за авторството на
деянието. Намира, че основавайки присъдата единствено на самопризнанието
на подсъдимия, без да вземе предвид другите доказателства, включително
заключенията от ДНК и дактилоскопната експретизи, които оневиняват К.,
първоинстанционният съд не е осигурил разкрИ.ане на обектИ.ната истина,
като е изградил вътрешното си убеждение без да изследва обектИ.но,
всестранно и пълно всички събрани доказателствени източници. В резултат от
тези нарушения, съдът е приел изводите за вината на подсъдимия в
извършването на процесното деяние, основавайки ги на предположения.
Твърди се нарушение и на чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, тъй като проведените досъдебно и първоинстанционно
2

производства не са справедлИ.и, независими, обектИ.ни и законосъобразни
по смисъла на Конвенцията. Твърди се нарушение и на чл.16 от НПК,
визиращ презумпцията за невиновност на обвиняемия, тъй като от начина на
формиране на въпросите към двете КСППЕ, се установява предубеденост на
разследващия орган и целят да получат отговори, които подкрепят
обвинителната теза. Според защитника първостепенният съд е допуснал и
редица нарушения на материалния закон. На първо място се сочи
доказателствената неподкрепеност на голяма част от фактите, приети за
безспорно установени във фактическата обстановка на присъдата, които са
точно възпроизвеждане на обстоятелствената част на обвинителния акт:
времето, през което К. е тръгнал за с. Г.; времето, когато е пристигнал;
обстоятелството, че подсъдимият е тръгнал да се срещне със св. Д.Л., но
вместо това се е отбил в „питейно заведение“; за обстоятелството, че е
консумирал алкохол в посоченото количество и мястото, където е извършил
това; времето, когато е тръгнал от магазина, където е употребил алкохол;
видът, формата, размера и други специфики на ножа, с който е извършено
престъплението; детайлите в действията на дееца по извършване на
престъплението - заплашването, отнемането на парите, нанесените на
пострадалата множество прободно-порезни рани, както и влаченето й по
улицата; обстоятелството, че след смъртта на пострадалата той е изхвърлил
ножа и при прибирането си обратно се е криел в храстите около пътя. Счита,
че съдът е следвало да изследва причините, поради които подсъдимият е
тръгнал за с. Г., като се твърди, че той въобще не е тръгвал, нито някога
преди това е посещавал селото. Прави опровержение на изводите за
авторството на деянието и във веществените доказателства, като сочи, че е
невъзможно само по панталона на подсъдимия да са открити няколко капки
кръв, но такава да не е намерена никъде другаде по дрехите и обувките му.
Защитникът твърди, че събраните гласни доказателства не установяват по
безспорен начин деянието да е извършено от подсъдимия. Заявява, че липсват
очевидци на деянието, а показанията на полицейските служители и поемните
лица единствено пресъздават самопризнанието на подсъдимия. Изтъква, че
протоколите за оглед на местопроизшествие, оглед на труп и фотоалбумите
към тях, съдебно-медицинската експертиза на труп, съдебно-медицинските
(ДНК) експертизи не уличават подсъдимия в извършване на
инкриминираното деяние. Липсата на уличаващи доказателства се извежда и
от приетия от съда извод, че техническите експертизи, трасологичната и
фоноскопната експретизи, както и събраните седемдесет броя веществени
доказателства, не допринасят към обвинителната теза, а протоколите за
разпознаване на лица и предмети дори отричат участието на К. в
извършването на деянието. Сочи, че заключенията и на двете комплексни
съдебно психолого-психиатрични експертизи са категорични, че подсъдимият
има „лека умствена изостаналост“ и „интелектуално-паметови дифицити“,
поради което поставя под съмнение способността на подсъдимия да
възпроизведе с подробности маршрута си на движение в с.С., както е описан в
3

протокола за проведен следствен експеримент. Оспорва извода на съда, че
подсъдимият е бил в с. Г. на инкриминираната дата и с липсата на
категоричност относно ползваната от него СИМ-карта. Сочи, че има
разминаване на вписаните от фактическите собственици на отделни СИМ-
карти, което не е изследвано от съда. Изразява мнение, че обясненията на
подсъдимия, съдържащи самопризнание с подробно описание на фактите
относно размера на ножа и механизма на причиняване на травмите, са
манипулирани от разследващите органи, тъй като напълно съвпадат със
съдържанието на изготвената в предходен период съдебно-медицинска
експертиза на труп. Автентичността на самопризнанието на подсъдимия се
оспорва и предвид данните за упражнен спрямо него физически и психически
натиск. В тази връзка се оспорват изводите на съда, че такъв натиск не е бил
оказван, тъй като не са взети предвид показанията на свидетеля Илия Кузев,
който удостоверява, че след задържането подсъдимият бил бит от полицаите,
бил прИ.еден и куцал. Защитникът сочи, че в мотИ.ите на присъдата са
обсъдени множество отношения и обстоятелства, които нямат връзка с
предмета на доказване. Намира за неоснователни мотИ.ите, с които съдът е
приел за недостоверни показанията на свидетелите А. С. и Р. М.. Възразява се
и срещу некредитирането на показанията на свидетеля М.М.Д. - полицейски
служител относно предходното осъждане на подсъдимия. Намира за
съмнителен факта, че не е открито оръжието на престъплението, въпреки
точното описание на мястото, дадено в самопризнанието на подсъдимия. На
последно място е акцентирано на процесуалното поведение на подсъдимия на
досъдебното производство при първото му явяване в РУ на МВР - Т., той е
отишъл доброволно без притеснения и е бил изненадан от обвинението в
извършване на убийство. Моли съдът да отмени присъдата и оправдае
подсъдимия, алтернатИ.но при констатирани от съда допуснати съществени
процесуални нарушения - да върне делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред въззИ.ната инстанция представителят на
АпелатИ.на прокуратура – Бургас е намерил присъдата за законосъобразна и
обоснована, а наложеното с нея наказание за справедлИ.о, като е поискал
нейното потвърждаване.
Частните обвинители и техния повереник са намерили мотИ.ите на
първоинстанционния съд за последователни и подробни, с извършена
цялостна преценка на събрания доказателствен материал, при което е
достигнато до единствения възможен извод за виновността на подсъдимия.
Молят за потвърждаване на присъдата и присъждане на направените пред
въззИ.ната инстанция разноски.
Подсъдимият Г.К. и упълномощеният му защитник – адв. Н. от АК-
СлИ.ен, са изразили позиция за неправилност и необоснованост на
атакуваната присъда, заявили са че поддържат въззИ.ната жалба и са
4

поискали отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернатИ.но за
връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
С решение №16/22.02.2021г. постановено по ВНОХД№230/2020г.
Бургаският апелатИ.ен съд е потвърдил присъдата на СлИ.енския окръжен
съд.
По повод касационна жалба на подсъдимия и неговия защитник ВКС е
отменил въззИ.ното решение на БАС и е върнал делото за ново разглеждане
от друг състав на апелтИ.ния съд от стадия на съдебното заседание. В
отменителното решение ВКС е посочил допуснати от въззИ.ната инстанция
съществени процесуални нарушения при осъществяване на аналитичната
дейност на съда, като въззИ.ният съд не е използвал в пълнота суверенното си
право на решаващ съд, да направи заключение за допустимостта и
надежността на всеки доказателствен факт и да провери доколко събраните
доказателствени материали са достатъчни и процесуално годни, като се
ръководи от обектИ.ност и всестранност- касационно основание по чл.348,
ал.1 т.2 от НПК. Навежда се довод, че вътрешното убеждение на съдилищата
е формирано чрез подмяната на регламентираната в НПК рамка за събиране и
проверка на доказателства и доказателствени средства и използването на
ненадлежно събрани доказателства и такИ.а, чрез които е заобиколено
изискването на чл.105, ал.2 от НПК. Позоваването на съда на доказателствени
материали, които са уязвими от процесуална гледна точка, дистанцира съда
от законовите стандарти в чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, е заключила
върховната инстанция. Твърди се, че допуснатите процесуални нарушения в
аналитичната дейност на въззИ.ния съд са довели до протИ.оречие и
непълнота в мотИ.ите към съдебния акт, както и че постановената присъда
почИ.а на доказателствени източници, които са компрометирани.
Касационната инстанция е изразила еднопосочното и последователно през
годините становище, относно процесуалната недопустимост показанията на
полицейския служител - св. Е., провел беседа със заподозрян /задържан/, да се
ползват за установяване на неговото участие в престъплението. На второ
място ВКС е изразил несъгласие с изводите на въззИ.ната инстанция, че
разпитите на поемните лица присъствали на следствените експерименти с
участието на К. преди прИ.личането му като обвиняем установявали
достоверността на съобщената от него информация в това му качество и
неговото конкретно участие в деянието, както и че четирите следствени
експеримента са извършени в нарушение на чл.2, т.3 от ДиректИ.а 2013/48 на
ЕС. ВКС е посочил, че във въззИ.ното решение липсват отговори на
възраженията на защитата по отношение на процесуалната издържаност на
обясненията на подс. К. дадени в хода на ДП, като не е направен внимателен и
задълбочен анализ на съществуващите в тях протИ.оречия, както и на
протИ.оречията между тях и наличните обектИ.ни данни съдържащи се в
протокола за оглед и албум към него. Сочи се, че не е коментирано
разминаването в обясненията на подсъдимия относно цвета и размера на
5

носения от него дънков панталон и този намерен на сметището при
провеждане на следствения експеримент, не е съпоставен номерът на
панталона – ***, с телосложенето на подсъдимия, локализацията на видимите
скъсвания. Върховната инстанция е посочила, че липсва яснота по въпроса
дали в нощта на грабежа подсъдимият е носел мобилен телефон и кой е
неговия номер, имащ пряко отношение според съда към придвижването на
подсъдимия в нощта на престъплението. В тази връзка ВКС е посочил, че не е
обсъдена с внимание СТЕ- л.396-402 от н.д., и не са изследвани редица
обстоятелства, за което намира, че следва при новото разглеждане на делото
да бъде назначена допълнителна технико топографска експертиза, като дава
указания за въпросите, които да се изследват. С отменителното решение на
ВКС са дадени указания при новото разглеждане на делото да се отговори,
кои от доказателствата са събрани при съблюдаване на процесуалните
изисквания и дали те установяват с необходимата категоричност и
еднозначност участието на подс. К. в инкриминираните събития.
При новото разглеждане на делото пред въззИ.ната инстанция
последната в изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС
назначи допълнителна комплексна технико топографска експертиза, която да
даде заключение по поставените съгласно указанията на ВКС въпроси. В
съдебно заседание апелатИ.ният съд изслуша вещите лица по така
назначената експертиза, които поотделно заявиха, че поддържат
депозираното заключение и дават отговор на поставените от страните
въпроси. Вещото лице В. дава пояснения по заключението на СТЕ - Протокол
№28/24.01.2020г., изготвена лично от него, че двата разговора в ***часа и
*** часа проведени между телефони с номера завършващи съответно на *** и
***, телефонът обслужван от клетка в с. С., покрИ.аща с. Г. е бил този
завършващ на ***, а не на ***, тъй като последният е бил установен в по-
късен етап, в хода на съдебното следствие и за него не са налице разпечатки
от мобилния оператор, в какъвто смисъл е и заключението по последната
експертиза назначена от апелатИ.ния съд. В този смисъл експертите са дали
отговор, че не разполагат с извлечение за този номер, поради което не може
да се отговори на въпроса, коя клетка е обслужвала телефонен номер
завършващ на ***. Предвид горното, окръжният съд неправилно е
интерпретирал заключението по протокол №28/24.01.2020г., като не е
анализирал същото задълбочено и необосновано е приел, че телефонът
ползван от подсъдимия и завършващ на ***, в нощта на престъплението при
проведените два разговора в 20.05 часа е бил обслужван от клетка в с. С.,
покрИ.аща и с. Г., като този извод е бил направен в подкрепа на
обвинителната теза, че подс. К. в инкриминираната нощ се е намирал в
района на местопрестъплението.
В хода на съдебните прения представителят на апелатИ.на прокуратура
Бургас дава заключение, че въззИ.ната жалба на подс. К. и писменото
допълнение към нея подадено от адв.Н. е основателна, а присъдата на ОС -
6

СлИ.ен необоснована и незаконосъобразна. Навежда довод, че от
заключението по назначената от съда тройна комплексна техническа и
топографска експертиза и обясненията на вещите лица пред съда се доказва
безспорно, че този телефон завършващ на ***, евентуално според
обвинителната теза ползван от подсъдимия, не е бил към момента на
извършване на инкриминираното деяние на 0*** г. в клетката, която
обслужва територията на с.С. и с.Г., каквато е била основната теза на
обвинението. Прокурорът твърди, че самопризнанията на подс.К. пред
разследващия орган и пред съдия Н. от СлИ.енския окръжен съд по реда на
чл. 222, ал.1 НПК са изцяло и категорично отречени от подсъдимия в хода на
съдебното следствие. Сочи, че в тези обяснения има съществени
несъответствия по отношение обектИ.ните факти от съдебномедицинската
експертиза изготвена от д-р Ч., както и досежно вещите, които пострадалата е
носила в себе си в торбичка. Твърди, че не е намерен ножът - средството за
извършване на престъплението, като подсъдимият е заявил, че го е хвърлил в
р.Ч., но въпреки положените усилия, такъв нож не е намерен. Навежда довод,
че е разпитан търговецът, който е съобщил, че всеки петък ходил да продава
ножове, но не е могъл да каже, че е продал именно на подсъдимия такъв нож,
който да съответства по дължина на острието и ширина на раните на
пострадалата. Пледира, че обвинението не може само и единствено да се
основава на самоуличаващите обяснения на подсъдимия дадени пред съдия и
впоследствие отречени. Позовава се на отменителното решение на ВКС, в
което е отбелязан стандарта на доказване, който трябва да се спазва. Навежда
довод, че не могат да се ползват показанията на поемните лица присъствали
при следствените експерименти, тъй като това протИ.оречи на трайната
практика на ВКС, като се позовава и на решението на ЕСПЧ по делото „Д.М.
срещу България“. Сочи, че не може да се ползват и показанията на св. Е. -
***, тъй като това не са производни доказателства, които да помагат за
открИ.ане или за доказване на първични доказателства, защото подсъдимият
е дал обяснения и са налице първични доказателства. Навежда довод, че не
може полицейският инспектор да възпроизвежда беседа, която е провел с
подсъдимия, без същият да е имал процесуално качество на обвиняем и без да
му е дадена възможност да си упълномощи защитник или да му бъде
назначен такъв. Излага съображения, че константната практика на ВКС
допуска доказване с косвени доказателства, но същите в тяхната съвкупност
трябва да представляват единна логическа верига и да изключват всяка друга
възможна теза, да са безпротИ.оречИ.и и единни. В конкретния случай,
според прокурора не може да се изгради такава логическа връзка, която да
обоснове несъмнено доказване на главния факт - извършеното от подсъдимия
престъпление, поради което обвинителната теза е силно разколебана, а
съмнението трябва да се тълкува в полза на подсъдимия. По отношение на
намерените панталони-дънки твърди, че не съдържат ДНК, която да изхожда
от подсъдимия. Твърдението, че са рязани парчета от дънките, които били
изцапани с кръвта, както и наличието на кръв по лявата обувка на подсъдимия
7

не се подкрепят от обектИ.на находка и няма обектИ.но доказателство в
подкрепа на обвинението. Въпреки всички усилия на обвинението
прокурорът намира, че на този етап на разследване на второ по ред гледане
пред въззИ.на инстанция, са изчерпани всички възможни процесуални
способи за събиране на други доказателства. Сочи, че при този дефицит на
доказателства не може да се обоснове безспорната и несъмнена доказаност на
обвинението. Моли съда, предвид изложеното и на основание чл. 336, ал. 1,
т.3, вр. чл.334, т. 2 НПК, да отмени присъдата на първоинстанционния съд и
да постановите нова присъда, с която да признае за невинен подсъдимия К. по
възведеното обвинение. В тази връзка заявява, че на основание чл. 309, ал. 4
НПК мярката за неотклонение задържане под стража следва да бъде отменена
или заменена с най-леката - подписка.
Повереникът на частните обвинители - адв. И. заявява, че в хода на
първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства
относно виновността на подсъдимия, но не излага съображения в тази насока.
Намира, че назначената в настоящата инстанция комплексна експертиза не е в
протИ.оречие със събрания доказателствен материал. Моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда. Претендира присъждането на направените по
делото разноски на частните обвинители на основание чл.189, ал.3 НПК.
Частните обвинители П.П., Т.П. и А.П. поддържат становището на
повереника си и молят съда да потвърди присъдата.
Защитата на подсъдимия - адв. Н. поддържа изложените във въззИ.ната
жалба и допълненията към нея възражения относно допуснати съществени
процесуални нарушения от първоинстанционния съд, допуснати нарушения
на закона от същата съдебна инстанция, както и за налагащия се извод за явна
несправедлИ.ост на наложеното наказание. Сочи, че следва безусловно и
безспорно да бъдат съобразени указанията, които са дадени с отменителното
касационно решение № 88 по КД № 312/2021 г. на ВКС. Счита, че тройната
комплексна експертиза, безспорно установява факти и обстоятелства, които
категорично оправдават подсъдимия, при което ведно с останалия остър
дефицит на доказателства следва да се приеме, че не само твърденията в
обв.акт на ОП-СлИ.ен са опровергани изцяло, но паралелно с това каквато и
да е съпричастност на подсъдимия с приписаното му престъпление, не е
налице. Позовава се на нулевата процесуална стойност на извършените
следствени експерименти, за което подробни доводи са изложени от
касационната инстанция. Акцентира на довода, че присъдата е изградена
единствено и само на самопризнанията на подсъдимия, които са дадени при
крайно съмнителни обстоятелства в досъдебното производство и са отречени
от подсъдимия още в началото на съдебното производство. Твърди, че няма
абсолютно никакви преки и косвени доказателства, които да уличават
подсъдимия в приписаното му престъпление. Посочва липсата на ДНК,
биологични или дактилоскопни следи от подсъдимия на
8

местопрестъплението, които да свързват подсъдимия с извършването на
деянието. Подчертава съвпадението в описанието на механизма на
извършване на деянието в обясненията на подсъдимия и в съдебно-
медицинската експертиза на труп. Излага съждение, че лице в пияно
състояние и с лека умствена изостаналост е неспособно да пресъздаде
сложния маршрут, възпроизведен в следствения експеримент. Защитникът
твърди, че подсъдимият въобще не е посещавал с. Г. на инкриминираната
дата. Счита, че за присъствието му там не се установява някаква конкретна
причина, още по-малко пък последното се установява от клетките на
мобилните оператори. Поддържа становището на прокурора, че включително
не е открито и средството на престъплението. Сочи, че всяка една от
назначените по делото експертизи не само не доказват извършителство от
страна на подсъдимия, но напълно го опровергават. Навежда довод, че всички
твърдения в обв.акт остават недоказани. Излага довод, че съгласно
разпоредбата на чл. 116, ал. 1 НПК, направени самопризнания от съответно
лице, които в конкретния случай са се ограничили само и единствено във
фазата на досъдебното производство, няма как да са достатъчни, за да се
обоснове вина, авторство, извършителство и в крайна сметка да бъде
обоснован съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен.
Излага съображения, че с оглед на установените фактически положения по
делото, както и острата липса на доказателства, които да свързват
подсъдимия с инкриминираното деяние, присъдата почИ.а единствено и само
на предположения, което е забранено от разпоредбата на чл.303 от НПК.
Твърди, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Претендира с оглед
на тези доводи на основание чл.334, т.2, вр.303 и чл. 304 НПК съдът да
отмени изцяло присъда № 11/17.06.2020 г. по НОХД № 82/2019г. на ОС-
СлИ.ен, като постанови нова присъда, с която подс. К. да бъде признат за
невиновен в това да е извършил деянието, в което е обвинен и да бъде изцяло
оправдан по това обвинение. Като последица от съдебния акт, моли да бъде
отменена наложената мярка за неотклонение на подсъдимия, която
продължава повече от 3 години, алтернатИ.но да бъде заменена с най-леката
такава, както мотИ.ирано е заявено от представителя на АпелатИ.на
прокуратура.
В своята защитна позиция подс. К. се присъединява към становището
на своя защитник. Твърди, че не е извършил престъплението. Че не е стъпвал
в с. Г. и не знае къде се намира същото. Твърди, че полицаите го принудили
да говори каквото искат те. Казвали му да посочва улици, какво да посочва и
го снимали. Полицаят Е. му казал, че ще му даде 5 лева да се прибере в Т..
Казал им, че не знае за убийството, но полицаите го карали, какво да говори.
Заявява, че не е убиец, не познава пострадалата. Твърди, че св. Л. му
откраднала сим картата, звъняла му и искала да я прибере срещу празниците
за Великден. Хванал шофьор, който го закарал с колата срещу 20 лева с. С.,
където свидетелката му казала, че няма да се прибере и това е било в събота
срещу неделя на Великден. Поддържа обясненията си на съдебната
9

инстанция. Сочи, че не е извършител и предоставя на съда да реши. Твърди,
че не е осъждан, но преди 10 г. имало грабеж, един Й. го бил направил, обаче
човекът починал и той поел вината.
В последната си дума подсъдимият К. заявява, че иска да бъде
оправдан, защото лежи за няма нищо и няма какво друго да каже.
ВъззИ.ната жалба, изходяща от подсъдимия, ведно с допълненията,
подадени както от самия подсъдим, така и от защитника му, като подадена от
лице, с правата по чл.318, ал.3 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК
петнадесетдневен преклузИ.ен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на
въззИ.ния контрол съдебен акт, се установява като процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският апелатИ.ен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите
на въззИ.ната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намира жалбите на
подсъдимия и на защитника му за основателни.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по
общия ред съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК.
Решаващият съд е анализирал събраните в хода на проведеното
съдебно следствие писмени и гласни доказателства, веществени
доказателства и доказателствени средства, като е приел за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Г. И. К. от гр. Т. е криминално проявен. С присъда №
335/31.03.2010 г. по НОХД № 367/2010 г. на PC – СлИ.ен е осъждан за
престъпление по чл.198, ал.1 от НК – грабеж на чужди движими вещи –
парична сума в размер на 170 лв., за което деяние му е наложено наказание 1
година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено, на основание
чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен срок от 3 години. За това деяние е
реабилитиран по право.
Подсъдимият жИ.еел в двуетажна къща в гр. Т., намираща се на ул.
"И." № 21. В същата къща жИ.еели майка му, брат му със съпругата си и
племенниците му – свидетелите И.Й.И.. и а.Й. И. със съпругите и децата им.
През различни периоди от време подс. К. жИ.еел на съпружески начала със
св. Д.И. Л. от с. С., общ. СлИ.ен. Докато жИ.еел съвместно с нея, подс. К.
работел като дървосекач в гората. В определени периоди работил и като
козар. Една част от заработените пари оставял за себе си и ги използвал за
лични нужди и за купуване на алкохол, а друга част от тях предоставял на св.
Л., за закупуване на храна за вкъщи. Подсъдимият К. системно употребявал
алкохол в големи количества и се напИ.ал. В пияно състояние се карал с брат
си във връзка със спорове помежду им за ползване на къщата, в която
10

жИ.еели.
В средата на м.март 2018 г. св. Л. напуснала подс. К., поради
системното му пиянство и неосигуряване на достатъчно средства за жИ.еене и
се прибрала при родителите си в с. С.. След около една седмица, подс. К.
отишъл с кола на свой познат до с. С., с намерение да уговори св. Л. да се
върне при него в гр. Т., като при отИ.ането си там бил в нетрезво състояние.
При срещата си с нея, същата отказала да се върне при него и подс. К. се
прибрал обратно в гр. Т.. През първите дни на м. април 2018 г. подс. К. на
няколко пъти търсил по телефона св. Л. и я уговарял да се върне при него.
Тъй като СИМ-картата от мобилния оператор, която била издадена на негово
име била поставена на телефонен апарат, използван от св. Л., подс. К. й се
обаждал в тези случаи и ползвал телефоните на племенниците си –
свидетелите И.Й.И.. и а.Й. И. и на съпругата на последния – св. М.Й.Х.. В
един от тези дни подс. К. помолил съседа си – св. Й. й.П., да го закара с
автомобила си до с. С., за да разговаря със св. Л. и да я уговори да се върне
при него за предстоящите великденски празници. Свидетелят П. се съгласил
и в този ден в ранния следобед го закарал до с. С. с личния си автомобил
„Фолксваген Голф“ с peг. № СН ... АР. След като пристигнали пред къщата на
св. Д. Л., подс. К. слязъл от автомобила и отишъл при нея, а св. П. останал
отвън в автомобила. По време на срещата си със св. Л., провела се за кратко
време в рамките на около 10 минути, последната му отказала да се върне при
него в гр. Т., веднага след което подс. К. се прибрал с автомобила на св. П.
обратно в гр. Т.. На връщане за гр. Т. споделил пред св. П., че е останал без
пари и че в себе си има само 20 лв. Пристигайки в гр. Т., св. П. оставил подс.
К. пред къщата му и се прибрал в собствената си къща.
На 0*** г. подс. К. решил отново да отиде в с. С., с намерение да
уговори св. Д. Л. да се върне при него в гр. Т.. Същият ден, около обяд, след
като преди това консумирал в гр. Т. алкохол, се качил на маршрутен
автомобил, обслужващ линията гр.Т. – гр.СлИ.ен и тръгнал с него за с. С..
Тъй като се страхувал, че роднините на св. Д. Л. могат да го нападнат и да го
набият, преди да тръгне взел в себе си нож, който закупил една седмица
преди това от търговец на пазара в гр. Т.. Ножът, който взел в себе си бил с
обща дължина около 30 см и дължина на острието около 20 см. След като
пристигнал в с. С., отишъл в ромската махала, където жИ.еела св. Л., но се
разколебал относно намерението си да отиде до къщата й и да се срещне с
нея, тъй като се опасявал, че може роднините й да го нападнат и да го набият.
Поради тази причина не отишъл да се срещне с нея, а отишъл в питейно
заведение в същата махала, където престоял до около 19.30 - 20.00 часа и
изпил около 4-5 бири. Повлиян от значителното количество консумиран
алкохол през целия ден, около 19.30-20.00 часа тръгнал пеша по посока към
близкото съседно село Г.. Там пристигнал около 20.30 часа, влязъл в селото
откъм западната му страна и тръгнал в посока изток по ул."Г. Кирков". На
около 200-300 метра от табелата за началото на с. Г., на кръстовището с ул.
11

"Тунджа", свил наляво и тръгнал на север по същата улица. След известно
разстояние свил надясно и тръгнал на изток по ул. "Ропотамо". Достигайки до
кръстовището с ул. "Каменица" преминал през мост над малка река, свил
наляво и тръгнал на север по тази част от ул. "Каменица", която се намирала
от източната страна по протежение на реката. Извървял известно разстояние и
достигнал до площада на селото, след което свил вляво и минал по малко
пешеходно мостче над същата река и излязъл на тази част от ул. "Каменица",
намираща се от западната част по протежение на реката. След това свил
надясно, тръгнал на север по ул. "Каменица" и след около 50 метра видял
хранителен магазин, в който се предлагал алкохол. Спрял се там и престоял
определено време, като си поръчал и изпил 100 мл водка и един тоник. Около
и след 21.15 часа тръгнал от магазина и започнал да върви на юг по ул.
"Каменица". След около 40-50 метра минал покрай магазин за хранителни
стоки, собственост на св. Н. П. Беленски, намиращ се също на ул. "Каменица",
в който магазин като продавач работела постр. П.А. П. от с. Г.. Подминавайки
магазина продължил движението си на юг по ул. "Каменица" и след кратко
разстояние свил надясно и тръгнал в посока запад по ул. "Юлинград", която
била слабо осветена от отделни улични лампи. По същото време, прибирайки
се от работното си място, по тази улица, в посока от изток на запад, вървяла
постр. П.А. П.. Тя държала в лявата си ръка найлонова торбичка с намиращи
се в нея лични вещи, а в дясната си ръка държала дамското си портмоне.
Докато вървял по улицата, подс. К. забелязал постр. П.. Тъй като нямал в себе
си пари и след като преценил, че улицата е безлюдна и слабо осветена, решил
да я ограби и да вземе намиращите се в портмонето й пари, като я заплаши с
ножа, който носи в себе си. Извадил ножа от задния джоб на дънковия си
панталон, с който бил облечен и след като се приближил към постр. П. откъм
гърба й, я хванал с лявата си ръка за тялото, а с дясната си ръка показал ножа,
който държи и настоял да му даде парите си. Пострадалата П. се опитала да
го излъже и му казала, че няма в себе си никакви пари. Намирайки се откъм
гърба й, подс. К. държал пострадалата с лявата си ръка през лявото й рамо,
хванал я за гърлото и започнал да я души, в резултат на което й причинил
счупване на щитовидния хрущял. Едновременно с това опрял острието на
ножа в областта на шията й и отново настоял да му предаде намиращите се в
нея пари. Докато я притискал към себе си, с цел да я накара да му предаде
намиращите се в нея пари, подс. К. местел острието на ножа на различни
места в областта на шията й и упражнявал натиск върху ножа с различна сила,
при което й причинил с острието на ножа две повърхностни прободно-
порезни рани, обхващащи само кожата и една прободно-порезна рана, с
дълбочина 2,5 см, с прерязвания на съдове от артериален и венозен произход
с малък калибър и на меки тъкани и нерви. Тъй като постр. П. се
съпротИ.лявала и отказвала да му предаде намиращите се в нея пари, подс. К.
започнал да замахва с острието на ножа по посока към нея, при което й
нанесъл поредица от силни удари с острието на ножа по горната част на
тялото й. При един от тези удари й причинил прободно-порезна рана в
12

областта на задностраничната повърхност на горния край на дясната
мишница, с дълбочина около 17-18 см, при което острието на ножа
проникнало в гръдната й кухина и засегнало горния лоб на десния й бял дроб
и перикардната торбичка и прерязало белодробния ствол. При друг удар с
острието на ножа й причинил прободно-порезна рана в областта на гръдния
кош отпред, под гръдничния край на дясната ключица, проникваща в
гръдната кухина, с дълбочина около 7 см, със срязвания на тъкани, съдове и
нерви. В резултат на други удари с острието на ножа й причинил прободно-
порезна рана в областта на дясната половина на задната повърхност на
гръдния кош, без проникване в гръдната кухина, повърхностна порезна рана в
областта на страничната повърхност на дясното рамо и прободно-порезна
рана в областта на долния край на дясната мишница, с прерязвания на кожата
и подкожните меки тъкани.
В резултат на причинените й множество прободно-порезни и порезни
наранявания, в т.ч. и в областта на жизненоважни органи, и масИ.ните
кръвоизлИ.и от тези рани, постр. П. изпаднала в състояние на хеморагичен и
травматичен шок и започнала да се свлича на земята. При свличането си на
земята подс. К. я хванал под мишниците и влачейки я по улицата, я изтеглил
до десния тротоар и я оставил там, тъй като преценил, че там не е достатъчно
осветено и вероятността да бъде открита до оттеглянето му от мястото на
престъплението е по-малка. Наред с тялото на постр. П., до тротоара оставил
и личните й вещи. Непосредствено след това подс. К. взел дамското й
портмоне, отворил го и взел от него, с намерение протИ.озаконно да ги
присвои, 10 банкноти, всяка от които с номинал 20 лв. След като взел парите,
оставил портмонето на постр. П. в найлоновата торбичка, която носела в себе
си. В резултат на причинените й наранявания и изпадането й в състояние на
травматичен и хеморагичен шок, постр. П. починала малко след това.
Непосредствено след това, изоставяйки тялото на постр. П. на улицата, подс.
К. тръгнал да се прибира пеша за гр. Т.. Оттегляйки се от мястото на
престъплението, на път за гр. Т. захвърлил на неустановено място ножа, с
който причинил смъртта на постр. П.. Около 02.00 часа на 07.04.2018 г. се
прибрал пеша в гр. Т., като докато вървял се крил в храстите около пътя,
когато покрай него минавали автомобили. Прибирайки се в къщата си в гр. Т.
видял, че по дънковия му панталон, с който бил облечен има следи от кръв и
се преоблякъл с други дрехи. Сутринта изхвърлил изцапания с кръв дънков
панталон на сметище в околностите на гр. Т.. Преди да го изхвърли на
сметището, отстранил тази част от плата на панталона, по която имало следи
от кръв. През следващите няколко дни подс. К. се разпоредил с
протИ.озаконно отнетата от владението на постр. П. парична сума в размер на
200 лв., като я изхарчил за лични нужди.
На 20.06.2018 г. – два месеца и половина след извършване на деянието,
в резултат на множество оператИ.но-издирвателни мероприятия, проведени
от ОД на МВР – СлИ.ен, подс. К. бил установен като извършител на
13

престъплението и задържан. При установяването му подс. К. направил
признания пред полицейски служители, сред които св. Н. В. Е., че е
извършител на престъплението и изложил подробно всички обстоятелства,
свързани с времето, мястото и механизма на извършването му, направил
подробно описание на жертвата на престъплението – постр. П. и посочил
броя, номинала и общата стойност на банкнотите, предмет на грабежа.
Същият ден разследващ орган при ОД на МВР – СлИ.ен провел действия,
отразени в протокол за следствен експеримент с участието на подс. К., при
който в присъствието на поемни лица – св. Х.И.К. и св. Д.П.В. от с. Г., подс.
К. посочил пътя, по който е пристигнал в с. Г., улиците, по които е преминал,
за да достигне до мястото на престъплението, магазина за хранителни стоки
на ЕТ „Гени“, откъдето си е купил и изпил 100 мл. водка и един тоник и
мястото, на което е извършил самото престъпление. Описал подробно и
механизма на извършване на престъплението, като освен словесно, показал с
движения на тялото и ръцете си начина, по който е хванал постр. П. и й е
нанесъл ударите с острието на ножа по тялото й, за да преодолее съпротИ.ата
й и да отнеме намиращата се в нея парична сума, както и начина, по който е
издърпал тялото й и го е преместил до тротоара на улицата.
По-късно същият ден в гр. Т. пред разследващия орган при ОД на МВР
– СлИ.ен, в присъствието на поемни лица, сред които св. Г.Д.К. от гр. Т.,
подс. К. посочил улиците, по които е преминал, за да достигне до мястото,
където е изхвърлил дънковия панталон на сметището в гр. Т. и точното място
на сметището, където го изхвърлил, които действия били описани в протокол
за следствен експеримент. Посочвайки това място, разследващият орган
извършил оглед на сметището, по време на който е бил намерен и иззет тъмен
на цвят дънков панталон. При огледа на панталона се установило, че същият е
с множество разкъсвания по него и липсваща тъкан от плата. По време на
огледа, при който е бил намерен и иззет дънковия панталон, с който подс. К. е
бил облечен по време на извършване на деянието му, разследващият орган му
задал въпрос относно липсващите части от плата на панталона. В
присъствието на поемните лица, подс. К. обяснил, че след като намушкал
постр. П. с ножа, избърсал острието му от плата на дънковия си панталон и за
да заличи следите от кръв по него и да прикрие престъплението, което е
извършил, е изгорил с помощта на запалка тези части от плата му, които са
били зацапани с кръв, посочвайки че е направил това преди да го изхвърли на
сметището.
В хода на разследването е била назначена съдебно-биологична
експертиза по метода на ДНК-профилирането на намерения в района на
сметището и иззет дънков панталон, с който подс. К. е бил облечен по време
на извършване на престъплението, но от заключението на експертизата се
установява, че същият не е годен за ДНК-анализ, поради промяна на
текстурата на плата на панталона, вследствие на изминалото значително
време от датата на извършване на престъплението, до намирането му в района
14

на сметището и влиянието на факторите на околната среда върху него.
Останалите назначени съдебни експертизи по метода на ДНК-профилирането
на вещи на пострадалата и дрехите, с които е била облечена при причиняване
на смъртта й, не установяват ДНК на друго лице, освен на самата пострадала.
Според заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза, причина за настъпването на
смъртта на постр. П. П. е изпадането й в състояние на хеморагичен и
травматичен шок, вследствие масИ.ните кръвоизлИ.и от причинените й
прободно-порезни и порезни рани в областта на шията, гръдния кош и
горните крайници, с нарушаване на целостта на голям брой артериални и
венозни съдове с различен диаметър, както и вследствие проникващите
наранявания, със засягане на белите дробове и наличието на около 150 мл.
кръв в гръдната кухина. Според същото заключение, за настъпването на
смъртта й е имало значение и душенето й с ръка, изводи за което са
направени на базата на установените кръвонасядания в областта на долната й
устна, счупването на щитовидния й хрущял, кръвоизлИ.ите в областта на
меките тъкани на шията и кръвонасядания в областта на щитовидната жлеза и
другите мекотъканни структури. Формирано е заключение, че настъпването
на смъртта й е пряка и непосредствена последица на причинените й порезни и
прободно-порезни наранявания в областта на шията, гръдния кош и
крайници, както и на острата дихателна недостатъчност, вследствие
механичната асфиксия, дължаща се на душенето й с ръка. Според
съдебномедицинският експерт, получените от постр. П. множество прободно-
порезни и порезни рани в областта на шията, гръдния кош и горните
крайници са й били причинени прижИ.е и са били получени от действието на
прободно-порезно оръжие, каквото е и ножа, в резултат на множество
замахвания с острието на нож в областта на горната част на тялото й. Смъртта
на постр. П. е настъпила за кратко време - за около 5-10 минути, а не е била
мигновена, като с оглед установената порезна рана в областта на дясната й
ръка е формирано заключение, че в началото на нападението над нея, същата
е била в състояние да извършва и е извършвала отбранителни действия,
правейки опит да се защити. При причиняване на нараняванията на постр. П.
в областта на шията, гръдния кош и горните крайници и при душенето й с
ръка, с упражнен натиск в областта на устата и шията, същата е била в
съзнание и е изпитвала мъчителни болки и страдания, а с оглед на
обстоятелството, че уврежданията й са били причинени в области на тялото,
където се намират жизненоважни органи, е заключено, че тези увреждания са
й били причинени със значителна жестокост.
На базата на установените данни за местоположението на
нараняванията на постр. П., съдебномедицинската експертиза е формирала
заключение, че по време на причиняване на тези наранявания, тя и
нападателят й са били прави, като нападателят добре отговаря да е бил зад нея
и да е държал ножа с дясната си ръка, а лявата му ръка да е била под
15

брадичката, в областта на шията й. С оглед локализацията на тези увреждания
е прието, че прободно-порезните наранявания в областта на дясната половина
на гръдния кош на постр. П., с входна рана в областта на дясната мишница и
раневи канал, стигащ до белодробния ствол и раната в областта на предната
повърхност на гръдния кош, са й били причинени вследствие замахване с
ръка с ножа и упражнен силен натиск върху него. По отношение на
повърхностните прободно-порезни наранявания в областта на дясната
половина на шията е формирано заключение, че същите са причинени
вследствие допиране на острия връх на ножа в тази област на шията, с цел
заплашване и сломяване на волята на постр. П. за самоотбрана.
Според заключението на назначената в хода на досъдебното
производство комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична
експертиза, към момента на извършване на деянието, подс. К. не е страдал от
психично заболяване и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното деяние и да ръководи постъпките си. Формирано е заключение,
че същият и към момента на психолого-психиатричното изследване не страда
от психично заболяване и че е годен да участва в наказателното производство
и да дава достоверни показания относно фактите и обстоятелствата по делото,
ако желае това, като изрично в заключението е акцентирано върху
подчертаната му манипулатИ.ност в поведението по време на изследването.
В хода на съдебното следствие е назначена съдебно-медицинска
експертиза, съгласно заключението на която подс. Г. И. К. е с нормално
цветно зрение и не страда от далтонизъм.
В хода на съдебното следствие пред СлОС е назначена съдебно-
техническа експертиза, която въз основа на изискани в досъдебното
производство данни от мобилните оператори е установила следното:
Мобилен телефонен номер *** на 0*** г. е провел 5 броя разговори – в
10:37 ч., 20:05:07ч., 20:05:52ч., 21:23 ч., 21:31ч., като при всички
разговори е обслужван от клетка в с. С., покрИ.аща с. Г.;
Мобилен телефонен номер 0...*** на 0*** г. е провел 6 броя разговори –
в 20:05:07 ч. и в 20:05:52ч., при които е обслужен от клетка в с. С.,
покрИ.аща и с. Г.; в 09:44 ч., 20:15ч., 20:38 ч. и 21:18 ч. не може да бъде
установена обслужващата клетка от предоставените от мобилните
оператори данни;
Мобилен телефонен номер ..... на 0*** г. е провел 5 броя разговори – в
09:44 ч., когато е обслужен от клетка на път с.Оризари – Нова Загора; в
10:37ч., 20:15 ч., 20:38 ч. и 21:18 ч. е обслужен от клетка в гр. Т., ул.
„Хан Аспарух“ № 17.
В хода на съдебното следствие е назначена съдебно-техническа
/фоноскопна/ експертиза, явяваща се допълнителна спрямо назначената
съдебно-техническа експертиза в досъдебното производство /л.117-134 от т.4
16

от ДП/, от която е видно, че последните разговори на пострадалата преди да
напусне работното си място в магазина за хранителни стоки „Орхидея“ са в
часовия интервал 21:15 – 21:20ч. на 0*** г. /предвид информацията на л.117,
т.4 от ДП, че записите са с 8 минути напред спрямо реалното време/.
От наличните по делото справки от мобилните оператори е видно:
- телефонен мобилен номер *** е собственост на Г. И. К. към
инкриминираната дата /л.16, т.6 от ДП/ и подсъдимият е бил собственик на
номера за периода от *** г. до *** г. /л.385 от НОХД № 81/19 г. по описа на
СлИ.енския окръжен съд/;
- телефонен мобилен номер ..... е собственост на М.Й.Х. /л.28, т.6 от
ДП/,
- телефонен мобилен номер 0...*** е бил собственост на М.Й.Х. за
периода от 30.03.2018 г. до 19.04.2019 г. /л.385 от НОХД № 81/19 г. по описа
на СлИ.енския окръжен съд/.
По повод извършеното престъпление на 07.04.2018г. на основание чл.
212 ал. 3 от НПК, въз основа на законен повод по чл. 208 т. 1 от НПК
/съобщение за извършено престъпление/ и достатъчно данни, находящи се в
извършения на 07.04.2018г. в 00.50 ч. оглед на местопроизшествие, било
образувано досъдебно производство № 453/2018г по описа на РУ СлИ.ен и
били осъществени множество оператИ.но-издирвателни мероприятия,
проведени от ОД на МВР – СлИ.ен. Първоначално като обвиняем с
постановление на ОП СлИ.ен от 08.04.2018г. бил прИ.лечен Г.А., жИ.ущ в
село Г., ул. Х.Д., но в последствие поради неподкрепяне на обвинението с
доказателства това обвинение било прекратено /в последствие А. е починал/.
След продължаване на оператИ.но-издирвателните действия на полицията и
органите на досъдебното производство на 20.06.2018 г., след анализ на всички
събрани до този момент доказателства-свидетелски показания, протоколи за
оглед, СМЕ, разпечатки от ползваните по време на убийството телефони на
всички лица в този район, обслужван от клетките на трите мобилни
оператори, подсъдимия К. бил установен като извършител на деянието и
задържан на 20.06.2018г., като на следващия ден бил прИ.лечен в качеството
на „обвиняем“ по делото.
Изложените фактически обстоятелства решаващият съд е приел за
установени по категоричен начин от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, а
именно гласни, писмени и веществени доказателства, заключения на
назначените по делото експертизи.
На датата на задържането, преди да придобие процесуално качество на
обвиняем, К. е провел беседа със св. Е., както и са били проведени два
17

следствени експеримента. К. направил признания пред полицейски
служители, сред които свидетеля Н. В. Е., че е извършител на престъплението
и подробно пресъздал всички обстоятелства, свързани с времето, мястото и
механизма на извършването му. Г.К. описал жертвата на престъплението –
пострадалата П. П., както и отнетата сума, като посочил броя, номинала и
общата стойност на банкнотите. Същият ден били проведени процесуално-
следствени действия за установяване достоверността на казаното от
подсъдимия К., в които той лично участвал. На 20.06.2018г., непосредствено
след задържането на К. бил съставен протокол за следствен експеримент,
ведно с фотоалбум към него (л.15-25, т.5 от ДП), при който в присъствието на
разследващ орган при ОД на МВР – СлИ.ен и на поемните лица – св. Х.И.К. и
св. Д.П.В. от с. Г., подс. К. посочил пътя, по който е пристигнал в с. Г.,
последователно посочил улиците, по които е преминал в селото, магазина за
хранителни стоки, където е изпил 100 мл. водка и един „Тоник“ и мястото на
самото престъпление. В рамките на процесуално-следственото действие на
място подсъдимият описал словесно механизма на извършване на
престъплението и същевременно показал с движения на тялото и ръцете си
начина, по който е нападнал пострадалата П., положението на телата им – как
е обгърнал и държал жената с лявата ръка, а с дясната е нанесъл ударите с
острието на ножа. Той описал също начина, по който е издърпал тялото на
пострадалата до десния тротоар на улицата.
По-късно същия ден бил съставен протокол за следствен експеримент
ведно с фотоалбум към него (л.26-30, т.5 от ДП), при който пред
разследващия орган при ОД на МВР – СлИ.ен и в присъствието на поемните
лица, сред които св. Г.Д.К. от гр. Т., подс. К. посочил точното място, където е
изхвърлил дънковия панталон, който е носел при извършване на грабежа – на
сметището в гр. Т., както и улиците, по които е преминал, за да стигне до там.
Непосредствено след това, разследващият орган извършил оглед на
сметището (л.31-34, т.5 от ДП), при който бил намерен и иззет тъмен на цвят
дънков панталон с множество разкъсвания по него и липсващи части от плата.
По време на огледа при зададен въпрос от страна на разследващия орган
относно липсващите части от плата на панталона, подс. К. обяснил, че след
нападението над пострадалата, избърсал кръвта от острието на ножа в плата
на панталона си и за да заличи следите изгорил с помощта на запалка тези
части от плата, които са били зацапани с кръв, а след това го изхвърлил на
сметището.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че следствените
експерименти с участието на Г.К. – един ден преди К. да бъде прИ.лечен като
обвиняем, не са процесуално годни по смисъла на разпоредбата на чл. 166 от
НПК. Незаконосъобразно обаче съдът е заключил, че изключването на
протоколите за проведените следствени експерименти от 20.06.2018г от
доказателствената съвкупност не променя преценката за извършените
действия, направените признания и установените обстоятелства, тъй като
18

тези факти били установени и чрез други допустими доказателствени
средства - свидетелски показания, съдебни експертизи и другите протоколи
по делото.
Извършената от въззИ.ния съд проверка върху дейността на
първостепенния съд по събиране, анализ и оценка на доказателствата по
делото установи, че първоинстанционният съд не е използвал в пълнота
суверенното си право на решаващ съд, да направи заключение за
допустимостта и надежността на всеки доказателствен факт и да провери
доколко събраните доказателствени материали са достатъчни и процесуално
годни, като се ръководи от изискването за обектИ.ност и всестранност.
Необоснован и незаконосъобразен е изводът на решаващия съд за доказаност
на обвинителната теза, че събраните косвени доказателства позволяват
установяване по несъмнен начин авторството на деянието в лицето на подс.
К.. Този извод е резултат от едностранчИ. и незадълбочен анализ на
доказателствените материали и игнориране на изискванията за обектИ.но,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Вътрешното убеждение на съда е формирано чрез подмяна на
регламентираната в НПК рамка за събиране и проверка на доказателства и
доказателствени средства, и използването на ненадлежно събрани
доказателства и такИ.а, чрез които е заобиколено изискването на чл.105, ал.2
от НПК.
При излагането на своите фактически и правни съображения
решаващият съд е ценил като годни доказателствени източници,
установяващи авторството на деянието, показанията на полицейски служител,
провел беседа с подс. К. и показанията на съкилийниците му, пред които
подсъдимият бил направил извън процесуални самопризнания за участието си
в грабежа, от които в хода на съдебното следствие пред Окръжния съд се е
отказал. Позоваването на съда на доказателствени материали, които са
уязвими от процесуална гледна точка, дистанцира съда от законовите
стандарти в чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК.
Неправилно и незаконосъобразно съдът е ценил в подкрепа на
обвинителната теза показанията на св. Е.- полицейски служител, пред когото
на 20.06.2018г. при проведена „беседа“, подсъдимият направил „извън
процесуални самопризнания“ за отнемането на пари от владението на
пострадалата П. и за извършеното от него убийство. За да използва
показанията на този свидетел съдът е приел, че за показанията му не се
отнасят предвидените ограничения в чл.118, ал.1 и ал.2 от НПК, тъй като той
не бил взел участие в разследването. Вярно е, че в НПК няма забрана
показанията на полицейски служител възприел пряко факти и обстоятелства
от извършеното деяние или такИ.а след осъществяването му да могат да
бъдат ползвани наред с останалите доказателства по делото, стига да
отговарят на критериите за достоверност и логичност. В конкретния случай
19

показанията на св. Е. не съдържат информация с такъв характер, тъй като
чрез тях той пресъздава сведения, които не е възприел непосредствено, а
които са му били съобщени при беседа с лице, което в последствие се е
превърнало в обвиняем. Показанията му нямат предназначение да заместят
преките доказателства, тъй като в случая те не са недостъпни, защото
подсъдимият не отказва да даде обяснения и излага своя версия за случилото
се. В този случай те не могат да послужат за проверка на първичните, тъй
като събраната по този ред информация представлява грубо нарушение на
процесуалния закон и на ДиректИ.а 2013/48/ЕС на ЕП и на Съвета относно
правото на достъп до адвокат в наказателното производство. В приложното
поле на цитираната ДиректИ.а е предвидено правото на адвокат, правото да
не се самоуличават и правото да запазят мълчание, не само на обвиняеми, а и
на лица, които в хода на разпита пред полицията или друг правохранителен
орган се превръщат в заподозрени или обвиняеми. Еднопосочно и
последователно през годините е становището на ВКС относно процесуалната
недопустимост показанията на полицейски служител, провел беседа със
заподозрян /задържан/ да се ползват за установяване на неговото участие в
престъплението. Възпроизвеждането на информация, съобщена пред
полицейския служител при проведена от него беседа, не може да послужи на
съда за изграждане на фактическите му изводи, тъй като с това се нарушава
правото на справедлИ. процес по чл.6 от КЗПЧ, защото използването на
такИ.а показания представляват недопустимо игнориране на законовата
разпоредба, в наказателния процес да се ползват само доказателствени
средства събрани или изготвени по предвидения в НПК ред. Ето защо тези
показания следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. В
този смисъл Делото Т срещу Украйна, жалба № 3172/802 ЕСПЧ, Делото Д.М.
срещу България по жалба №34779/09г., Р№591/14г. на І-во н.о., Р№26/18г. по
к.д. №1011/18г., Р №42 по к.д. №25/18г. на ІІ-ро н.о. и др.
Първоинстанционният съд е ценил, като част от доказателствената
съвкупност показанията на поемните лица, участвали при действията с
подсъдимия, наред с останалите доказателства по делото, тъй като поемните
лица присъствали при провеждането на следствените експерименти са
разпитани в хода на съдебното следствие като свидетели – св. Х.И.К., св.
Д.П.В. и св. Г.Д.К.. Показанията на тези свидетели съдът е ценил приемайки,
че те се явяват основен доказателствен източник спрямо главния факт на
доказване - по какъв начин, къде и от кого е извършено престъпното деяние.
Настоящата инстанция изразява несъгласие с изводите на
контролирания съд, че разпитите на поемните лица, присъствали на
следствените експерименти с участието на К. преди прИ.личането му като
обвиняем, установявали достоверността на съобщената от него информация в
това му качество и неговото конкретно участие в деянието. Техните
показания не могат да заместят използвания процесуален способ за проверка
на доказателствата, тъй като и четирите следствени експеримента са
20

извършени в нарушения на чл.2, т.3 от ДиректИ.а 2013/48 на ЕС, гарантираща
правото “да запази мълчание“ и „правото на адвокат“, какъвто К. не е имал по
време на провеждане на следствените експерименти, когато е изнасял
самоуличаваща информация. От този момент на сетне, за разследващите
органи е предвидено задължение да прекъснат извършването на конкретното
действие и да предупредят лицето за неговите права. В протИ.ен случай, като
пряка последица от игнорирането им, се явява невъзможността, придобитите
чрез тях резултати да се ползват от съда за фактическите му изводи.
Същото се отнася и до прецесуалната годност на показанията на
свидетеля М.М.Д. – полицейски служител в РУ на МВР – Т., относно личното
възприятие на този свидетел, касаещо поведението на подсъдимия по време
на следствените действия /следствен експеримент/, при който подсъдимият е
завел разследващия орган на сметище в гр.Т.. Свидетелят заявява, че докато
негов колега е карал колата, подсъдимият е казал „Ей тука спри“ и отишли
при купчина дрехи.
В основата на фактическите изводи решаващият съд е поставил
обясненията на подс. К. от досъдебното производство, които са приобщени
към материалите по делото чрез тяхното прочитане.
Подсъдимият К. е депозирал обяснения в хода на ДП на 21.06.2018г.,
когато е бил прИ.лечен като обвиняем – т.5, л. 64-65, след това същия ден
пред съдия /т.5, л.67-69/, след което на 22.06.2018г.- т.5, л.71, на 18.07.2018г.
/т.5, л.72/, на 10.08.2018г. /т.7, л.50/ и на 24.10.2018г./т.5, л.74/. Депозирал е
обяснения в хода на съдебното производство пред ОС- СлИ.ен на л.93, л.315,
л. 418 по НОХД№ 82/19г. Макар да е изложил пространни мотИ.и досежно
обясненията на подс. К., съдът не е отговорил на възраженията на защитата по
отношение процесуалната издържаност на обясненията дадени в хода на
досъдебното производство. Не е направен внимателен и задълбочен анализ на
съществуващите в тях протИ.оречия. Не е отговорено доколко те са логични и
непротИ.оречИ.и по отношение на основния факт на доказване, хармонират
ли с другите доказателства по делото или напротИ., изключват тяхната
достоверност. В първоначалните си обяснения като обвиняем от 21.06.2018г.
подс. К. е посочил /т.5, л.64 и сл. /, че в деня на грабежа е бил облечен в бели
дънки и черно горнище с цип. Жертвата държала в дясната си ръка портмоне,
червено на цвят от плат, със закопчалка отгоре. След като взел парите, той го
хвърлил на земята до жената. По панталона на левия му крак под коляното
имало кръв, както и по лявата обувка. Не помни да е имал мобилен телефон в
себе си.
Два часа по- късно при разпита си пред съдия проведен от 14ч. до
15.15ч. сочи, че бил обут със светло сини дънки и синя тениска. След като
„пробол“ „само веднъж“ малко по- нагоре от кръста от дясната й страна
жената взел портмонето й, което било червено на цвят от плат и след като тя
21

залитнала, я хванал под мишниците, издърпал я леко и я оставил на тротоара,
оставил до нея ножа и портмонето. Категоричен е, че освен портмонето
жертвата „не е носила нищо друго в ръцете си“. Заявява, че не е имал телефон
в себе си. В разпита си от 18.07.18г. /т.5, л.72/ заявява, че ножът изхвърлил в
реката през моста до Ч..
Решаващият съд е приел за установена описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка: подсъдимият хванал жертвата за гърлото и започнал
да я душис голяма сила, причинявайки счупване на щитовидния хрущял.
Същевременно с дясната си ръка опрял острието на ножа в областта на
шията…, като упражнявал натиск с ножа с различна сила, като й причинил
две повърхностни прободно порезни рани и една прободно порезна рана с
дълбочина 2,5 см.с прерязване на съдове от артериален и венозен произход.
След като пострадалата отказвала да предаде намиращите се в нея пари и се
съпротИ.лявала, подсъдимият й нанесъл поредица от силни удари с острието
на ножа по горната част на тялото- гръдния кош отпред, горния край на
дясната мишница с дълбочина 17 см., при което острието проникнало
гръдната кухина и засегнало белия дроб и перикардната торбичка и прерязало
белодробния ствол, подгръдничния край на дясната ключица, срязвания на
тъкани, съдове, нерви, задната повърхност на гръдния кош, долния край на
дясната мишница и др.
Съдът не е обяснил, на какво се дължи разминаването във възприетата
от него фактическа обстановка с тази описана в обясненията на подс. К. от ДП
по отношение механизма на причиняване смъртта на жертвата, броя на
ннесените удари с нож, душил ли е пострадалата с ръце, наличието на
найлонов плик на местопрестъплението до пострадалата и множеството вещи
в него, къде е изхвърлен ножа след използването му – до пострадалата или в
реката, с какви дрехи е бил облечен подсъдимият.
От мотИ.ите не става ясно, какви доказателства е използвал съдът, за
да приеме така описаната фактическа обстановка. Информация за вида,
многобройността и локализацията на причинените на жертвата наранявания с
нож и счупването на хрущялната кост, вследствие на упражнената сила от
душене се съдържат в заключението на СМЕ, което не е доказателство, а
способ за доказване. Съобщените в обясненията на подсъдимия данни, че е
„пробол“ „само веднъж“ малко по- нагоре от кръста от дясната й страна
жената, не се подкрепят от заключението на СМЕ за броя, локализацията и
вида на причинените на жертвата наранявания.
От приложения протокол за оглед /т.1, 1-6/ и фотоснимки към него, се
установява, че цветът на портмонето не е червен, както е съобщил
подсъдимия, а е бледо сИ., че същото не е намерено захвърлено до тялото на
пострадалата, а е било грижлИ.о поставено вътре в найлоновата чанта, за
наличието на която подсъдимият не е споменал в разпитите си от ДП. В нея
22

освен портмонето, в което се намирала банкнота от 5 лв. и дребни монети,
имало лични документи, парче пица, хавлиена кърпа, свит черен чадър, малка
тетрадка, блистери с хапчета, вафли, пакетче кафе, химикалки, 20 ст. и
молИ.и, иззети като веществени доказателства. Тези протИ.оречия между
обясненията на подсъдимия и наличните обектИ.ни данни съдържащи се в
протокола за оглед и фотоалбум към него не са подложени на обсъждане от
решаващия съд. В този смисъл данните от протокола за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него опровергават твърденията на
подсъдимия за отделни детайли свързани с авторството на деянието. Наред с
това следва да се отбележи, че от заключението по назначената в хода на
съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза, се установява, че подс.
Г. И. К. е с нормално цветно зрение и не страда от далтонизъм.
Досежно протИ.оречията в обясненията на подсъдимия от ДП съдът се е
ограничил да посочи единствено, че „макар обясненията да съдържат
незначителни разлики в определени детайли, са непротИ.оречИ.и и
последователни относно главния факт, подлежащ на доказване в хода на
наказателното производство“. По отношение на посоченото от подс. К. при
провеждане на следствения експеримент местопрестъпление на около 20
метра от действителното произшествие съдът е посочил, че отклонението от
20 м е незначително, предвид извършването на престъплението в тъмната
част на денонощието, количеството употребен алкохол от подсъдимия
/неколкократно е заявил, че е бил много пиян след изпитата бира в с. С. и
водка с тоник в с. Г./ и факта, че тялото на пострадалата е било изтеглено от
подсъдимия на известно разстояние от мястото на нападението и нанесените
удари. Същите причини /тъмната част на денонощието, състоянието на
подсъдимия/ е изтъкнал съдът като обяснение за разминаването в цвета на
портмонето на пострадалата и мястото, на което подсъдимият е оставил
същото след като е взел сумата от 200 лв. в 10 банкноти по 20 лв..
Налице е разминаване в обясненията на подсъдимия относно цвета и
размера на носения от него дънков панталон и този намерен при провеждане
на следствения експеримент в сметището на гр. Т.. Очевидно е, че номерът на
панталона -***, не съответства с телосложението на подсъдимия, който е слаб
мъж. Видимите скъсвания и тяхната локализация не подкрепят твърдението
му, че е избърсал ножа, с който пробол жертвата върху левия крачол на
панталона, като изгорил същата вечер със запалка зацапванията от кръв по
него. Видно от приложения албум скъсванията на панталона са в поясната
област отзад и съдържащите се по него деформации по плата не съвпадат с
обясненията на подсъдимия. Освен това в протИ.оречие с тези обяснения в
предходните цитирани по- горе обяснения е посочил, че след като пробол
жертвата, на сутринта видял, че по левия крачол на панталона и по обувката
му имало малко кръв, затова ги сложил в каруцата и ги изхвърлил на
сметището в гр. Т..
23

ПротИ.оречия в обясненията му са налице и досежно твърдението, че е
употребил водка и тоник в с. Г. в едно заведение към хранителен магазин в
горната част на центъра на с. Г., където отвън имало две маси. Обясненията на
подсъдимия за употребата на алкохол в посоченото от него заведение в с. Г. не
се подкрепят от показанията на св. Евг. Е.П.А., собственик на хранителен
магазин в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „Г.-Е.А.“, чийто
търговски обект се намира в близост до хранителния магазин, в който е
работила пострадалата П. П.. Свидетелят не си спомня до колко часа е работил
в процесния ден магазинът му, но съобщава обстоятелства от значение за
делото – че през м.април 2018 г. е било студено, че магазинът предлага
алкохол, макар и за вкъщи, че към този период пред магазина е нямало маси, в
какъвто смисъл са обясненията на подс. К., дадени пред съдия в досъдебното
производство.
Правилно решаващият съд е приел, че е налице протИ.оположна
позиция на подсъдимия в хода на досъдебното производство, признавайки
авторство на деянието, и тази в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, оспорвайки да е извършител на престъплението. В
хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд подсъдимият
отрича съпричастност към инкриминираното деяние и настоява
престъплението да е извършено от друго лице. Самопризнанията си в
досъдебното производство обяснява пред първата съдебна инстанция по
различен начин – като измислени, дадени произволно, от страх, под натиск и
физическа принуда, след като е бит от полицейски служители. Защитната му
версия се състои в твърдения за полаган труд на инкриминирания ден в
областта на дърводобИ.а за св. А. С. в района на Стара Загора.
Констатирайки посочените протворечия решаващият съд е приобщил
чрез прочитането им обясненията, дадени от подс. Г. К. като обвиняем пред
съдия и пред разследващия орган в досъдебната фаза.
Съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното следствие, приемайки, че същите са изцяло защитна теза, целяща
оправдаване по повдигнатото обвинение. Посочил е, че те не намират опора в
други доказателства, явяват се изолирани, хаотични, объркани и вариращи
според конкретната теза на подсъдимия. Този свой извод съдът
незаконосъобразно е подкрепил с показанията на свидетелите Х.К.,Д.В., Н. Е.,
М.Д. и Г.К., които настоящата инстанция посочи по- горе, защо не следва да
бъдат ценени. За да игнорира обясненията на подсъдимия в хода на съдебното
следствие, съдът незаконосъобразно е ценил чрез прочитането им тези от
досъдебното производство, като достоверни и съответни с останалите
приобщени доказателствени материали относно главния факт, подлежащ на
доказване – авторството на деянието и механизма на неговото извършване.
Вярно е, че същите са дадени в присъствието на защитник, пред разследващ
орган включително и пред съдия, като при разпитите е изрично разяснено, че
24

обясненията, дадени като обвиняем в досъдебното производство ще се
ползват пред съда, когато между тях и обясненията, дадени в хода на
съдебното следствие има съществено протИ.оречие, ако подсъдимият откаже
да даде обяснения или заяви, че не си спомня нещо. Разясняването на правата
и последиците от даване на обяснения е удостоверено с положен подпис в
полето за обвиняемо лице.
Признанията на подсъдимия досежно авторството на деянието и
механизма на неговото извършване съдът неправилно е ценил, защото същите
са дълбоко протИ.оречИ.и по отношение на детайли от съществено значение
за тяхната достоверност, защото съдът се е позовал на обектИ.но
установените от съдебно-медицинската експертиза на труп множество
прободно-порезни рани в дясната част на гръдния кош, дясната
предмишница, дясното рамо и дясната плешка на пострадалата, които не
съвпадат с механизма на причиняването на нараняванията на пострадалата
описан от подсъдимия в неговите обяснения, защото се е позовал на
показанията на свидетелите Е., К., В. и К. участвали при провеждането на
следствените експерименти, които са процесуално негодни. Както вече
настоящата инстанция посочи СМЕ не е доказателствено средство, а
показанията на посочените свидетели не могат да заместят извършените в
нарушения на чл.2, т.3 от ДиректИ.а 2013/48 на ЕС следствени експерименти.
Налице са протИ.оречия в обясненията на подсъдимия дадени на
досъдебното производство и относно мястото, на което е изхвърлен ножа след
използването му - до пострадалата, в тревата или в реката, като същият не е
бил открит въпреки положените от разследващите органи усилия.
Вярно е, че подсъдимият е посочил, че е закупил ножа от пазара в гр.
Т., като описаните детайли съвпадат с данните от показанията на св. Д.И.
СИ.ков, който е описал сходни стоки, които обичайно предлага за продажба в
съботни дни на общинския пазар в гр. Т.. Същият обаче не помни
подсъдимия, нито конкретни дати, на които е бил в гр. Т.. В протокол за
разпознаване на лица и предмети от 10.08.2018 г. е обектИ.ирано, че
разпознаващото лице /подсъдимият Г. К./ е посочил, че нито един от
предоставените за разпознаване ножове с кании не съответства по описание
по външни белези на ножа, до който се отнасят дадените от него обяснения
по досъдебното производство и с какъвто нож е извършено престъплението.
Присъстващите лица, в т.ч. обвиняемият и неговият упълномощен защитник,
не са направили искания, бележки и възражения по съдържанието на
протокола.
Неоснователно в тази връзка съдът се е позовал на показанията на св.
Х.Д. Х., пред когото подсъдимият е заявил, че при разпознаването е видял
нож идентичен с този, с който е убил жената, но е премълчал пред
разследващия орган този факт.
25

Съдът неправилно се е доверил на показанията на свидетеля Х.Д. Х.,
пребИ.авал и разговарял многократно в следствения арест с подсъдимия Г.К.,
като е приел, че в голямата си част показанията на този свидетел съответстват
с обяснения, дадени от подсъдимия К. в досъдебното производство, както и с
обектИ.ните находки по тялото на пострадалата от посоченото оръжие на
престъплението – нож. Съдът е обсъдил подробно всички детайли в
показанията на св. Х., касаещи самопризнанията на К., направени в разговори
пред него, както и относно разпознаване на идентичен по размери нож, с ножа
с който е извършил престъплението, като К. е заявил, че пред разследващите
органи умишлено не е разпознал представения за оглед нож, защото вече е бил
взел решение да отрича авторството на извършеното престъпление. Тези
показания са производни и възпроизвеждат протИ.оречИ.ата позиция на
подсъдимия, поради което не следва да бъдат ценени като достоверни. По
отношение на показанията на св. Кузев, същите не кореспондират с останалите
доказателства по делото, още повече, че двамата с подсъдимия К. са
пребИ.авали в ареста заедно в значително по късен момент, след направеното
самопризнание на подсъдимия.
Приемайки, че в обясненията на подсъдимия са налице незначителни
разлики в определени детайли, съдът необосновано е посочил, че същите са
непротИ.оречИ.и и последователни относно главния факт, подлежащ на
доказване в хода на наказателното производство. Съдът не е направил
задълбочен анализ и съпоставка на тези протИ.оречия в обясненията на
подсъдимия, като се е задоволил с обяснението, че същите се дължат на
тъмната част от денонощието и употребения от подсъдимия алкохол.
Същевременно съдът правилно е приел възражението на защитата, че
протоколите за следствен експеримент са съставени в нарушение на чл.166 от
НПК, тъй като към момента на извършването на тези процесуални следствени
действия и съставянето на протоколите за това, подсъдимият не е имал нито
качеството на свидетел, нито качеството на обвиняем по досъдебното
производство, за да се проведе следствен експеримент за проверка и
доуточняване на данни, получени от негов разпит в определено процесуално
качество. Действително към момента на провеждане на следствените
действия, за които са съставени протоколи за следствен експеримент в с. Г. и
гр. Т. от 20.06.2018 г. подс. К. не е бил разпитан по делото, а качество на
обвиняем е придобил на 21.06.2018 г., когато е съставено и предявено
постановлението за прИ.личане в качеството на обвиняем по досъдебното
производство. Единственото изявление от подсъдимия за инкриминираното
деяние към момента на провеждане на следствените експерименти е било
направеното на 20.06.2018 г. в 13:30 ч. устно признание пред прокурор от ОП
– СлИ.ен за извършено престъпление, отразено в протокол, съставен по реда
на чл.210 от НПК, удостоверено с подписите на явилото се лице /подс. К./,
дежурния прокурор в ОП – СлИ.ен, окръжния прокурор в ОП – СлИ.ен и
служителя, изготвил протокола. Този протокол съставлява законен повод по
26

смисъла на чл.208 т.3 от НПК за започване на разследване, но не придава
процесуално качество на лицето, направило признанието, нито съставлява
основание за проверка на съобщената от лицето информация чрез следствен
експеримент, доколкото не е между изброените в разпоредбата на чл.166 от
НПК източници на информация, данните от които подлежат на проверка и
доуточняване чрез този способ на доказване. Факт е съдебната практика,
която изключва годността на протоколите за следствен експеримент дори
когато едно лице е било разпитано в качеството на свидетел, проведен е
следствен експеримент без защитник, след което е придобило качеството на
обвиняем. Последователни са указанията на ВКС за подобни случаи, че
изключването на съответния протокол от доказателствената съвкупност не
променя факта на извършените действия, направените признания и
установените обстоятелства, но същите следва да бъдат установени с други
допустими доказателствени средства. В тази връзка съдът неправилно и
незаконосъобразно е приел допустимост на разпита на поемни лица и други
присъствали на извършване на съответните действия свидетели, в т.ч.
полицейски служители без разследващи функции, за осигуряване на
обектИ.но, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
в съответствие с изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК, по изложени по- горе
съображения и с оглед становището на ВКС в отменителното решение, че
техните показания не могат да заместят използвания процесуален способ за
проверка на доказателствата.
По гореизложените съображения решаващият съд необосновано и
незаконосъобразно е приел за достоверни и обектИ.ни обясненията на
подсъдимия, дадени от него като обвиняем в досъдебното производство, в
частта им съдържаща самопризнания относно авторството на деянието и
начина на неговото извършване.
Неправилно са ценени като достоверни показанията на св. Х.Д. Х.
обстоятелства, идентични с дадените обяснения пред разследващия орган и
пред съдия от СлОС, както и детайли за проведените процесуално-следствени
действия по разпознаване на предмети и оглед на местопроизшествие.
Същите са производни, възпроизвеждат частично признанията на подсъдимия
на досъдебното производство и не сочат на категорично разпознаване от
страна на подсъдимия на оръжието на престъплението.
Наличието на протИ.оречие в обясненията на подсъдимия дали в
нощта на деянието е разполагал с мобилен телефон, съдът необосновано и
незаконосъобразно е разрешил позовавайки се на заключението на
назначената в хода на съдебното следствие съдебно-техническа експертиза.
Съдът неправилно е приел, че съгласно наличните по делото трафични данни
съдържащи информация, че телефонът с номер 0...*** на 0*** г. е провел 6
броя разговори, при два от които – в 20:05:07 ч. и в 20:05:52ч., е обслужен от
клетка в с. С., покрИ.аща и с. Г., а за останалите разговори не е налична
27

информация за обслужващата клетка.
Разследващите органи са пропуснали да изискат своевременно
подробни данни за този мобилен телефонен номер, регистриран на името на
св. М.Й.Х., тъй като нито тя, нито другите близки родственици на
подсъдимия са съобщили на разследващите органи за този телефонен номер.
Обстоятелството за ползването му от подсъдимия се изяснява едва в хода на
съдебното следствие от разпитите на св. Д. Л. и св. М. Х.а, към който момент
вече е било невъзможно изискването на нова информация от мобилните
оператори към инкриминираната дата, поради изтичане на законоустановения
срок за съхранението й. Неправилно съдът е приел, че данните за проведени
два разговора от цитирания телефонен номер, ползван според св. Д. Л. само
от подс. К. за разговори с нея, установяват, че телефонът се е намирал в
района на с. С./с.Г., като с това обстоятелство съдът е обосновал неправилния
извод, че в инкриминираната вечер подсъдимият е бил в района на
местопрестъплението, както и че е имал в себе си телефон, като съдът отново
се е позовал на съобщеното от него пред свидетелите К. и В. на 20.06.2018 г.,
докато се е намирал в с. Г..
В отменителното решение ВКС е приел наличие на неяснота досежно
посочените обстоятелства. Решаващият съд се е позовал на приложените по
делото справки за проведени разговори през мобилните мрежи на Т. и Мтел в
деня и нощта на престъплението/ 00.00чл на 05.04.18г. до 00 часа на
08.04.18г./ л. 11-18,т.3 от ДП/.Коментирал е изисканата информация за
собствениците на СИМ картите на съответните номера и часовете на
проведените разговори между притежателите им, населеното място, в което
те са провеждани, номера и локализацията на клетката на съответния
мобилен оператор. Съдът е пропуснал да обсъди факта, че клетките
обслужващи с. С. и с. Г. се покрИ.ат и по какъв начин това оказва влияние
върху изводите му.
Видно от приложените справки на мобилните оператори телефонен
мобилен номер *** е собственост на Г. И. К. към инкриминираната дата /л.16,
т.6 от ДП/ и подсъдимият е бил собственик на номера за периода от *** г. до
*** г. /л.385 от НОХД № 81/19 г. по описа на СлИ.енския окръжен съд/;
телефонен мобилен номер ..... е собственост на М.Й.Х. /л.28, т.6 от ДП/, а
телефонен мобилен номер 0...*** е бил собственост на М.Й.Х. за периода от
30.03.2018 г. до 19.04.2019 г. /л.385 от НОХД № 81/19 г. по описа на
СлИ.енския окръжен съд/.
Изисканата справка за проведени разговори от телефон ***
установява, че на 06.04.18г. от него са проведени пет телефонни разговора за
времето от 10.37ч. до 21.31ч., като всички те са от клетка в обхвата на с.С.,
покрИ.аща и с. Г.. От приложената справка е установено, че посоченият
номер е собственост на подс. К. - т.6 л.16 от ДП, към инкриминираната дата
28

до ***г.. В обясненията си подс. К. е заявил, че този номер не се ползва от
него, а от жена му – св. Д.Л., която жИ.ее в с. С.. Това твърдение се
потвърждава от показанията на свидетелите И.ан И., ползващ телефон .. *** и
Ал.И., ползващ телефон 0897 259 966, че подсъдимият е техен чичо, с когото
жИ.еят в една къща в гр. Т., че същият е предоставил телефона на жена си Д.
Л. и затова й звънял от техните телефони. В този смисъл са и показанията на
св. М. Х.а, че подсъдимият разговарял по нейния телефон с жена си, тъй като
нямал свой телефон. В показанията си дадени на ДП св. Д. Л. също сочи, че
телефонният номер завършващ на *** е ползван от нея, а подсъдимият се
свързвал с нея от телефоните завършващи на …*** и ..., т.е. на св.И..И. и св.
М. Х.а, съгласно закбючението на последната КСТТЕ. Тези показания са в
унисон с показанията на св. Н. Любенов- брат на св. Л.- т.5, л.75, че
подсъдимият дал своя телефон с номер *** на Димитрина и тя говорила с
него по този телефон. В показанията си пред съда св. М. Х.а е посочила, че
номер ... се ползва от мъжа й св. Ал.И., като последният потвърждава, че
номерът завършващ на *** е на св. М. Х.а, което се установява и от
приложената справка. След предявяване на разпечатката от телефонните
разговори на СИМ-картата, регистрирана на името на подсъдимия и ползвана
от свидетелката Д. Л. към инкриминираната дата – тел.номер ***,
свидетелката е категорична, че подсъдимият К. й е звънял от телефон с номер
0...*** /регистриран на името на съпругата на единия му племенник – свид. М.
Х.а/. Свидетелката Л. е категорична, че само подсъдимият и никой друг не е
говорил с нея от посочения мобилен телефонен номер. Съвкупната преценка
на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетлките М. Х.а и Д. Л.
обосновава извод, че СИМ карта с номер ....*** е била собственост на св. М.
Х.а, но се е ползвал от подс. К. и че никой друг не е говорил по този телефон
освен него.
Телефонът е бил регистриран на името на свидетелката М. Х.а, която в
показанията си /протокол от с.з. от 23.04.2019г по НОХД № 82/19г на ОС -
СлИ.ен/ и/ в том 5, л.104-105 от ДП/ твърди, че на 0*** г. /Разпети петък/ не е
била в с. С., а е била в гр. Т. у дома си с децата. В допълнителния разпит на
свидетелката М. Х.а /протокол от с.з. от 24.10.2019г по НОХД № 82/19г на
СлОС/ се удостоверява притежанието на две СИМ-карти на нейно име към
инкриминираната дата. Този факт не е бил споменат нито в досъдебното
производство, нито при първоначалния разпит в хода на съдебното следствие,
но кореспондира с показанията на свидетелката Д. Л., че телефонът с номер,
завършващ на ***, т.е. мобилен телефонен номер 0...***, е бил използвал само
от подсъдимия за контакт с нея. В протокола от с.з. от 24.10.2019г на СЛОС
свидетелката Х.а е заявила че:„Чичо ми Г. също е говорил с жена си от моя
телефон, този, който детето счупи“. Обосновано на справката от мобилния
оператор „Т. България“ ЕАД, че свидетелката М. Х.а е била собственик на
посочения телефонен номер 0...*** до 19.04.2019 г.
Разследващите органи не са изискали своевременно подробни данни за
29

мобилния телефонен номер, регистриран на името на свидетелката М.Й.Х., но
това е в резултат на обстоятелството, че нито свидетелката Х.а, нито другите
близки родственици на подсъдимия не са съобщили на разследващите органи
за този телефонен номер. Факта на ползването му от подсъдимия се е изяснил
едва в хода на съдебното следствие от разпитите на свидетелите Д. Л. и М. Х.а,
към който момент вече е било невъзможно изискването на нова информация
от мобилните оператори към инкриминираната дата, поради изтичане на
законоустановения срок за съхранението й.
В изпълнение на указанията на ВКС в отменителното решение
настоящата инстанция назначи КСТТЕ, като изслуша експертите в съдебно
заседание. Съгласно посоченото заключение липсва разпечатка за мобилен
телефонен номер 0...***, поради което не може да се даде отговор, чрез коя
клетка е осъществявал разговори, но към датата на деянието – 06.04.18г. този
номер е бил актИ.ен и е провел 2 броя разговори с телефонен номер .. *** в
20.05ч. и в 20.05 ч. съответно с продължителност 1 секунда и 52 секунди. В
съдебно заседание вещото лице В. е пояснил, че заключение за актИ.ността на
номер завършващ на *** правят от разпечатките на другите телефонни
номера завършващи съответно на *** и ***. В тази връзка експертът е
пояснил, че в заключението по СТЕ №28/24.01.2020г. изготвено лично от
него в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, в т.2 на същото е
имал предвид, че номерът който е бил обслужван от клетка в с. С. покрИ.аща
с. Г. е бил този завършващ на ***, а не този завършващ на ***, защото
последният номер е бил установен много по- късно, в хода на съдебното
следствие и за него не са налице разпечатки от мобилния оператор. В този
смисъл решаващият съд не е анализирал и изяснил този въпрос, като
неправилно е интерпретирал това заключение на вещото лице В. и
необосновано е приел, че телефон с номер завършващ на *** е бил обслужен
от клетка в с. С., покрИ.аща с. Г. в нощта на деянието, по отношение на двата
раговора проведени в 20.05ч. Наред с това последната експертиза дава
заключение, че поземлен имот № *** се намира в землището на с. С.,
разположен западно от селото и представлява част от горски поземлен фонд,
като в него има изградена антена на Т.. Телефон завършващ на *** и ползван
от св. Д. Л. е обслужван от тази клетка, но ползователя на телефона не се е
намирал в района на имота при провеждане на разговор с телефон .. *** в ***
ч., като този имот не съвпада с местожИ.еенето на св. Д. Л. и не се намира в
близост до местопрестъплението в с. Г.. Разстоянието между двете села е
определено на 725м., което по двата дадени маршрута може да се измине
пеша за 26-33 минути. Посочената експертиза изяснява поставените от ВКС
въпроси, както и спорния въпрос, кой номер телефон е бил обслужван от
клетка в с. С., покрИ.аща с. Г. в нощта на престъплението. Посоченото
заключение и подробното разяснение в съдебно заседание пред апелатИ.ния
съд на експерта В. опровергава неправилния извод на СлОС, че в нощта на
престъплението телефонният номер ползван от подсъдимия е бил обслужван
от клетка в с. С. покрИ.аща с. Г. при проведените от него два разговора в
30

20.05ч. на 0***г.. Седователно недоказан е изводът на решаващия съд, че
подс. К. е бил в района на местопрестъплението в нощта на деянието.
Относно датата на посещението на К. в с. С. при бИ.шата му приятелка
св. Д. Л., правилно и обосновано съдът се е доверил на показанията на
свидетеля Й. й.П. /Нури/, които показания е намерил за достоверни и
съответни на останалия доказателствен материал. Свидетелят е придружавал
подсъдимия при посещение в дома на свидетелката Д.Л. в с. С. и разказва за
възприетите от него обстоятелства. Въпросното посещение е било преди
Великден през 2018 г. – според свидетеля в четвъртък или петък. Двамата са
пътували с автомобила на свидетеля ранния следобед към 14:10-14:20 ч.,
пристигнали в С. след около половин час, останали са там 20 минути и са се
върнали в гр. Т. към 15:30-16:00 ч. Тези показания кореспондират и с
обясненията на подсъдимия, който в досъдебното производство също посочва,
че посещението при бИ.шата му жена е било преди Великден, предхождащо
инкриминираното деяние.
В обобщение следва да се посочи, че осъдителната присъда на СлОС
се основава единствено на протИ.оречИ.ите самопризнания на подсъдимия
дадени в досъдебното производство досежно основния факт на доказване.
Тези самопризнания съдържат съществени несъответствия с обектИ.ни факти
на СМЕ- досежно броя на ударите, механизма на извършването на деянието,
относно вещите, които пострадалата е носела в себе си в торбичка, цвета на
портмонето й, както и досежно вещите, които той въобще не сочи в
обясненията си. Не е намерен ножът – средството за извършване на
престъплението, като са налице съществени различия в обясненията на
подсъдимия досежно мястото, където е бил изхвърлен след деянието.
Въпросът за вида и характеристиките на процесния нож не се изяснява и от
показанията на св. СИ.ков, който не потвърждава, че е продал именно на
подсъдимия такъв нож, който да съответства по дължина и ширина на
острието.
В хода на разследването / том 2, л. 34 от ДП/ била назначена съдебно-
биологична експертиза по метода на ДНК-профилирането на намерения в
района на сметището и иззет дънков панталон, с който според обвинението
подсъдимия К. е бил облечен по време на извършване на престъплението. От
заключението на експертизата се установява, че същият не е годен за ДНК-
анализ, поради промяна на текстурата на плата на панталона, вследствие на
изминалото значително време от датата на извършване на престъплението, до
намирането му в района на сметището и влиянието на факторите на околната
среда върху него. Останалите назначени съдебни експертизи по метода на
ДНК-профилирането на вещи на пострадалата и дрехите, с които е била
облечена при причиняване на смъртта й, не установяват ДНК на друго лице,
освен на самата пострадала.
31

По отношение на изследваните обекти - найлонова торбичка, портфейл и
от дрехите на пострадалата по метода на ДНК-профилирането, са изготвени
няколко отделни заключения, от експерти „Проген“ ООД и НИК – София,
които поддържат заключенията в съдебно заседание и поясняват
обстоятелство, че е установен биологичен материал само от пострадалата П. П.
по изследваните обекти - найлонова торбичка, портфейл и от дрехите на
пострадалата. Обстоятелството разяснено от експертите, че е възможно по
даден обект да не се установи наличие на биологичен материал при
инцидентно докосване, пипане или преместване на този предмет от друго
лице, както и наличието на субектИ.ен фактор за отделяне на епителни клетки
– предвид съществуването на различен тип хора, такИ.а, които отделят повече
епителни клетки и които при потене биха оставили повече биологичен
материал, и други, които не отделят толкова епителни клетки и ако ръцете им
са сухи, биха оставили по-малко биологичен материал или изобщо не биха
оставили, не игнорират защитната теза на подсъдимия.
Според заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза на труп № 89/18г / л. 2 том 2 от
ДП/ причина за настъпването на смъртта на П. П. е изпадането й в състояние
на хеморагичен и травматичен шок, вследствие масИ.ните кръвоизлИ.и от
причинените й прободно-порезни и порезни рани в областта на шията,
гръдния кош и горните крайници, с нарушаване на целостта на голям брой
артериални и венозни съдове с различен диаметър, както и вследствие
проникващите наранявания, със засягане на белите дробове и наличието на
около 150 мл. кръв в гръдната кухина. Според същото заключение, за
настъпването на смъртта й е имало значение и душенето й с ръка, изводи за
което са направени на базата на установените кръвонасядания в областта на
долната й устна, счупването на щитовидния й хрущял, кръвоизлИ.ите в
областта на меките тъкани на шията и кръвонасядания в областта на
щитовидната жлеза и другите мекотъканни структури. Формирано е
заключение, че настъпването на смъртта й е пряка и непосредствена
последица на причинените й порезни и прободно-порезни наранявания в
областта на шията, гръдния кош и крайници, както и на острата дихателна
недостатъчност, вследствие механичната асфиксия, дължаща се на душенето
й с ръка. Според съдебномедицинският експерт, получените от пострадалата
П. множество прободно-порезни и порезни рани в областта на шията, гръдния
кош и горните крайници са й били причинени прижИ.е и са били получени от
действието на прободно-порезно оръжие, каквото е и ножа, в резултат на
множество замахвания с острието на нож в областта на горната част на тялото
й. Смъртта на пострадалата П. е настъпила за кратко време - за около 5-10
минути, а не е била мигновена, като с оглед установената порезна рана в
областта на дясната й ръка е формирано заключение, че в началото на
нападението над нея, същата е била в състояние да извършва и е извършвала
отбранителни действия, правейки опит да се защити. При причиняване на
нараняванията на пострадалата П. в областта на шията, гръдния кош и
32

горните крайници и при душенето й с ръка, с упражнен натиск в областта на
устата и шията, същата е била в съзнание и е изпитвала мъчителни болки и
страдания, а с оглед на обстоятелството, че уврежданията й са били
причинени в области на тялото, където се намират жизненоважни органи, е
заключено, че тези увреждания са й били причинени със значителна
жестокост.
На базата на установените данни за местоположението на
нараняванията на пострадалата П., съдебномедицинската експертиза е
формирала заключение, че по време на причиняване на тези наранявания, тя и
нападателят й са били прави, като нападателят добре отговаря да е бил зад нея
и да е държал ножа с дясната си ръка, а лявата му ръка да е била под
брадичката, в областта на шията й. С оглед локализацията на тези увреждания
е прието, че прободно-порезните наранявания в областта на дясната половина
на гръдния кош на пострадалата П., с входна рана в областта на дясната
мишница и раневи канал, стигащ до белодробния ствол и раната в областта на
предната повърхност на гръдния кош, са й били причинени вследствие
замахване с ръка с ножа и упражнен силен натиск върху него. По отношение
на повърхностните прободно-порезни наранявания в областта на дясната
половина на шията е формирано заключение, че същите са причинени
вследствие допиране на острия връх на ножа в тази област на шията, с цел
заплашване и сломяване на волята на пострадалата П. за самоотбрана.
Съпоставяйки направените от подсъдимия самопризнания и данните
от СМЕ се установява, че съобщените от него подробности не кореспондират
и не се припокрИ.ат с изводите на СМЕ, още повече, че същият е дал
протИ.оречИ.и обяснения за броя на нанесените удари. Необосновано и
незаконосъобразно съдът се е позовал на обясненията на подсъдимия по
време на следствените експерименти, възпроизведени в показанията на
поемните лица досежно броя на нараняванията и механизма на извършване на
престъплението по изложените вече съображения.
Видно от назначените в хода на досъдебното производство комплексна
съдебно-психологична експертиза / том 7 л. 11-19 от ДП/ и повторна
комплексна съдебна-психиатрична – психологична експертиза /том 7, л. 29-40
от ДП/, към момента на извършване на деянието, подсъдимия К. не е страдал
от психично заболяване и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното деяние и да ръководи постъпките си. Формирано е заключение,
че същият и към момента на психолого-психиатричното изследване не страда
от психично заболяване и че е годен да участва в наказателното производство
и да дава достоверни показания относно фактите и обстоятелствата по делото,
ако желае това, като изрично в заключението е акцентирано върху
подчертаната му манипулатИ.ност в поведението по време на изследването.
Наред с това подсъдимият е определен като лице с ***, поради което данните
за наличието на интелектуален дефицит у подсъдимия, дава основание за
33

съмнение в достоверността на направените от него самопризнания, предвид
описания от него изключително сложен маршрут, който бил изминал след като
е употребил значително количество алкохол, за да стигне до пастрадалата и да
извърши престъплението, в което е обвинен.
Първоинстанционният съд е назначил съдебно-медицинска експертиза
(л.271-272 от НОХД № 82/2019г. на СлОС), съгласно заключението на която
подсъдимия Г. И. К. е с нормално цветно зрение и не страда от далтонизъм.
Това изследване е било задължително във връзка с протИ.оречията в
обясненията на обвиняемия, относно цвета на портмонето.
Видно от назначената от първоинстанционния съд съдебно-техническа
/фоноскопна/ експертиза (л.549-555 от НОХД № 82/2019г. на СлОС), която е
допълнителна такава спрямо назначената съдебно-техническа експертиза в
досъдебното производство (л.117-134 от т.4 от ДП), се установява, че
последните разговори на пострадалата преди да напусне работното си място в
магазина за хранителни стоки „Орхидея“ са в часовия интервал 21:15 – 21:20ч.
на 0*** г. /предвид информацията на л.117, т.4 от ДП, че записите са с 8
минути напред спрямо реалното време/.
По отношение твърдението за начина, по който подсъдимият се е
придвижил с маршрутен автобус до с. С. на 0***г, анализът на показанията на
разпитаните като свидетели шофьори на автобуси по линията Т. – СлИ.ен във
въпросния ден 0*** г. - Н.В.Н., Х.И.О., К.П.Н., С.П.Г., С.Х.П., които са
шофирали към различни транспортни фирми автобуси по цитираното
направление, никой от тях не е обърнал задълбочено внимание на пътниците.
Свидетеля Н.В.Н. – шофьор в ЕТ „В. – 99“ гр. Т. поначало не обръщал
внимание на пътниците. Свидетеля Х.И.О. шофьор към „И. АТ“ ООД не
помни дали на инкриминирания ден е шофирал по линията за СлИ.ен или за
Стара Загора. Превозвал много пътници, но не ги познавал. Твърди, че е
виждал подсъдимия в Т., но не може да каже дали на този ден се е качвал при
него. Свидетелят С.П.Г. – към м. април 2018 г. шофьор в ЕТ „В. 99“ не си
спомня да е возил подсъдимия, но също така не си спомня дали на 0*** г. е бил
на работа. Заявява, че не помни всички пътници, които вози. Свидетелят
К.П.Н. – шофьор в „И. АТ“ ООД е шофирал последния автобус от Т. за СлИ.ен
на 0*** г. – в 18:30 ч. Бил дългогодишен шофьор на автобус и не е сигурен
дали е виждал подсъдимия по работа или го виждал в Т.. Уточнява, че
продължителността на курса от гр. Т. от гр.СлИ.ен е един час, като в с.Г.
автобусът пристигал в 19-19:10 ч. Показанията на свидетеля С.Х.П. съдържат
по-подробна информация за спирките по линията гр. Т. – с. Оризари – с.
Сборище – гр. ШИ.ачево – с.Ч. – с. Бинкос – с. С. – с. Г. – с. Чинтулово – гр.
СлИ.ен. Свидетелят обаче също не помни дали е бил на работа на 0*** г.,
както и не познава и не помни пътниците, които се возят при него.
Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на посочените свидетели
шофьори на автобуси дотолкова, доколкото носят обща информация за
34

извършваната от тях дейност и движението на автобусите между гр. Т. и гр.
СлИ.ен през с. С. и с. Г.. Съдът е приел, че действително липсва конкретика,
относима към главния факт, подлежащ на доказване, която е нормално
предвид изтеклия период над една година от инкриминираната дата до
момента на разпита им пред първоинстанционния съд.
По делото не са налице очевидци на престъплението. Присъдата не
може да се основава единствено на самопризнанията на подсъдимия, които в
настъящия казус са дадени едниствено в ДП, същите са протИ.оречИ.и по
основния факт на доказаване и отречени в хода на съдебното следствие.
Вярно е, че съгласно съдебната практика осъдителната присъда може да
почИ.а на косвени доказателства, но всяко едно от тях макар и косвено по
отношение на главния факт на доказването следва да е свързано с доказване на
авторството на престъплението, същите да са от такова естество, че обсъдени
във връзка с всички останали представляват едно хармонично цяло, трябва да
представляват единна логическа верига и да изключват всяка друга възможна
теза, да са безпротИ.оречИ.и и единни и да дават основание да се направи
извод относно главния факт, подлежащ на доказване - авторството на деянието
и механизма на неговото извършване. В този смисъл е константната практика
на ВС и ВКС - Р № 59/17.02.1981г по н.д. № 6/81г на Второ н.о. ВС, Р №
90/95г по н. д. № 746/94г на Първо н.о. ВКС, Р. 80/79 г по н.д. 56/79г. на ВС, Р
№ 34/85г по н.д.6/85г на ВС, Р № 554/2008г по н.д. № 548/2008г на Първо н.о.
ВКС, Р.№ 69/2018г по н.д. № 172/2018г на Първо н.о. ВКС и мн. други.
В тази връзка настоящата инстанция намира за необоснован и
незаконосъобразен извода на решаващия съд, че подкрепящи обвинението по
отношение на авторството на престъплението, са показанията на св. Н. Е.,
който в качеството на оператИ.ен полицейски служител е провел беседа с
подсъдимия К., още преди да му бъде повдигнато обвинение.
Незаконосъобразен е изводът, че показанията на полицейския служител Е.,
който не е разследващ орган по смисъла на НПК, представляват надежден
доказателствен източник и съдържащите се в тези показания факти и
обстоятелства следва да се ценят като част от доказателствената съвкупност,
въз основа на която след преценка на всички относими факти разгледани по
отделно и в тяхната съвкупност се обосновава съдебния акт.
Ето защо основателни са възраженията на защитата, че
първоинстанционната присъда се основава единствено на самопризнания на
подсъдимия, което е нарушение на императИ.ната разпоредба на чл. 116 ал. 1
от НПК, още повече че направените от подсъдимия самопризнания стоят
изолирано от доказателствената съвкупност по делото, същите са
протИ.оречИ.и и няма как да са достатъчни, за да се обоснове вина, авторство,
извършителство, да бъде обоснован съдебен акт, с който подсъдимият да бъде
признат за виновен. По делото не са налице нито преки нито косвени
35

доказателства свързващи подсъдимия с инкриминираното деяние.
Обвинителната теза е силно разколебана, а съмнението следва да се
тълкува в полза на подсъдимия, защото присъдата не може да почИ.а на
предположения съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК. В настоящия
казус обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради
което подсъдимият беше признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение на осн. чл.304 от НПК.
МотИ.иран от горното съдът постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

36

Номер на акта:	3
Дата:	14 септември 2021 г.
Съдия:	Галина Тодорова Канакиева

Дело:	20212000600109
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 май 2021 г.

Присъда по дело №109/2021 на Апелативен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите