Р Е Ш
Е Н И Е
№ 45/10.02. 2020г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
на четиринадесети януари
Година
2020
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар : Е.Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Н. в.т.дело № 553 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от Н.С.Д., ЕГН **********,
с адрес *** против решение № 592/27.06.2019г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 1848/18г. в частта, в която е
отхвърлен предявения от нея иск срещу „ЗАД „Армеец“ АД, гр.София за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 48 000лв, както и в
частта, в която първоинстанционният съд е приел, че е
налице съпричиняване от страна на пострадалия П. Г.,
определяйки същото в размер на 20 %. Изложени са съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Иска се от съда да го
отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да осъди
застрахователя да й заплати сумата от 80 000лв, ведно с мораторната лихва от датата на увреждането до предявяване
на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли
съда същата да бъде оставена без уважение.
Постъпила
е и въззивна жалба от „Застрахователно акционерно
дружество „Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа” 2 против същото решение, но в
частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Н.С.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, СУМАТА от 48 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на нейния брат П.
С. Г., починал на 23.11.2013г. в резултат на настъпило ПТП на 07.11.13г.,
причинено от Г. Н. И., при управление на МПС – л. а. „БМВ” 535Д с ДК № В 3777
НС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба– 22.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, КАКТО И СУМАТА от 13 070лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода, считано от 22.11.15г. до 22.11.18г., на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Изразени са доводи за
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част,
постановяването му в противоречие с процесуалните правила за доказване на иска
и при неправилно прилагане на материалния закон, поради което се иска от съда
същото да бъде отменено, като исковата претенция бъде отхвърлена изцяло.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна.
Съдът, за
да се произнесе по съществото на въззива, прие за
установено следното :
Предявеният
иск е с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./
Ищцата Н.С.Д.
претендира от ответното „Застрахователно акционерно дружество „Армеец”
АД,гр.София заплащане на сумата от 80 000лв обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди следствие
смъртта на нейния брат П. С. Г., настъпила на 23.11.2013г. в резултат осъществено
ПТП на 07.11.13г. от Г. Н. И. с ЕГН **********,
от гр.Варна, при управление на МПС – л. а. «БМВ» 535Д с ДК № В 3777 НС, ведно с мораторната лихва от датата
на увреждането до предявяването на исковата молба в съда, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията
на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително
обосноваване на техния размер.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 07.11.13г. в гр.Варна, по бул.»Цар Освободител», по
посока центъра на града. По повод
на това с влязла в сила присъда на 06.06.2015г., постановена по НОХД № 1252/14г. на ВОС, водачът на автомобила Г. Н. И. е
признат за виновен в това, че на посочената дата, при управление на МПС – л.а. „БМВ” 535Д с ДК № В
3777 НС, нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на брата на ищцата П. С. Г., като след деянието
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, който
починал на 23.11.13г., поради което и на осн.
чл.343а, ал.1, б.б вр. с чл.343, ал.1, б.в от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, отложено по реда на
чл.66 НК.
Безспорно
е още, че ищцата Н.С.Д. е сестра на пострадалия, както и че процесният
автомобил е бил застрахован за риска „Гражданска
отговорностна автомобилистите” в ответното застрахователно дружество за периода от 14.03.2013г. до 13.03.2014г., по комбинирана застрахователна полица
№ 11113000836924/14.03.13г. Датата на сключване на застрахователния договор
определя и приложимостта на КЗ / отм./
Първият спорен въпрос, пренесен и пред настоящата
инстанция, в рамките на дължимата от нея
проверка по чл.269 ГПК, е за наличието на активна материалноправна легитимация
на ищцата по предявения иск в качеството й на сестра на пострадалото от ПТП
лице. За преценка на основателността на възражението съдът изхожда от
разрешението, дадено в решението на ОСГТНК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г., съгласно което материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума
на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. За целта е необходимо от доказателствата по делото да може да се направи несъмнен
извод, че ищецът е провел пълно и главно доказване за съществуването на трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Тъй
като според традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост, когато бъде установено, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай
на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В процесния случай претърпените от
ищцата неимуществени вреди се установяват от заключението на съдебно-прихиатричната
и съдебно-психолочичната експертиза и
показанията на свидетелите З. М. В. и Д. П. Д. – съпруг на ищцата.
В.лице психиатър установява, че
преждевременната и внезапна загуба на брата на ищцата е била с характеристиката на значима за нея
психотравма и е причинила ответна Реакция на скръб, като значимостта на
психотравмата е свързана с близостта и привързаността, която е съществувала
между брат и сестра. Към момента на осъщественото изследване експертът е
установил наличието на остатъчни симптоми, като емоционална лабилност и
ситуационно понижено настроение, които могат да се разгледат като нормална
психологична реакция след преживяната психотравма. На моменти ищцата
свръхценностно разработва психотравмената ситуация.
В.лице психолог установява, че при
ищцата екзистенциалната травма, свързана със смъртта на близък човек, носеща
белезите на неочаквано събитие, е предизвикала
негативни емоционални преживявания като тревожност, страх депресивност,
които не са довели до нарушение на функционирането й в живота и до необходимостта от медикаментозна
поддръжка или консултация с психиатър или психолог. Липсват данни за
протрахирана реакция на скръб, тъй като при ищцата са били налични протективни
фактори, свързани с наличието на партньор и поддържаща среда. Липсват и
характеристиките на психологично разстройство.
Според свидетелските показания между
ищцата и пострадалия й брат са съществували отношения на любов, разбирателство
и подкрепа. Тъй като пострадалият бил
разведен и нямал деца, бил като член на семейството на сестра си. Помагали си
взаимно, празнували заедно празниците, сестра му се грижела за него когато бил
болен. Никога не са се карали за нищо. След инцидента ищцата се грижела за брат
си, посещавала го в болницата, платила му здравните осигуровки, организирала му
погребението. От преживения стрес ищцата постоянно плачела, стряскала се нощем,
много обслабнала, ходела често до гробищата. Съпругът й я водел по лекари,
пиела хапчета.
От съвкупната преценка на така
събраните доказателства съдът парви извода за доказана трайна и дълбока
емоционална връзка на ищцата с починалия й брат и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания. В този смисъл основното оплакване в жалбата на „ЗАД „Армеец” АД за
недоказаност на активната материалноправна
легитимация на ищцата по предявената претенция се преценява като неоснователно.
По
поддържаното и в двете жалби оплакване за неправилно определен процента на съпричиняване на вреденосния
резултат съдът намира следното :
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вредите,
причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
Константната
съдебна практика приема, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на
увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би
се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане,
неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и
когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Освен това
приносът трябва да бъде доказан, а не хипотетичен. Степента на приноса
предполага съпоставка на поведението на увредения с това на деликвента и
тежестта на допуснатите от всеки един нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат.
В т. 7 на ТР № 1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС ,
постановено по тълк.дело № 1/2014г. са разграничени двете хипотези на
съпричиняването на вредоносния резултат, обуславящи приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД – допринасяне на пострадалия за
възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим факт и
приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него. Първата хипотеза се
обозначава като „съпричиняване” в тесния смисъл на това понятие, а втората
хипотеза - пострадалият не е допринесъл
за настъпване на събитието, но с
поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване
размера на вредата.
В тази връзка следва да бъде преценено заключението на
САТЕ, което подробно изследва както механизма на процесното ПТП, така и действието на участниците в него
съобразно предписаното от закона поведение на пътното платно. Видно от това
заключение л.а. «БМВ» се е движел в лявата пътна лента със скорост около 77 км/ч, при ограничение на
скоростта от 50 км/ч, застигнал е и
блъснал движещият се по пътното платно с маневра от дясна към лява пътна лента
велосипедист. Мястото на удара е било
около средата на пътното платно за движение по двете пътни ленти, при
предприето пристрояване от дясна пътна лента в лява от велосипедиста. За водача
на автомобила е било невъзможно аварийно да спре при избраната от него скорост
на движение, а велосипедистът е имал възможност да предотврати удара като не
навлиза в лявата пътна лента преди да е сигурен, че намеренията му са
разпознати от останалите участници в движението и те технически имат възможност
да реагират правилно и безопасно.
При така изясненият механизъм на ПТП и поведене на
участниците в него съдът споделя извода на първоинстанционния съд за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 20
%.
Поддържаното в жалбата от застрахователя възражение за
настъпила в негова полза погасителна давност на вземането на ищцата и
настоящият въззивен състав намира за неоснователно. Изрично в цитираната от
първоинстанционния съд съдебна практика е прието, че отговорността на
застрахователя възниква в момента, в
който бъдат осъществени всички правно релевантни факти и от който увредените
лица имат правото да претендират обезщетение за претърпените от тях вреди.
Затова в случая, когато смъртта на пострадалия е настъпила след
пътнотранспортното произшествие, но е следствие от него, отговорността на
застрахования за причинените вреди ще възникне от момента на смъртта, тъй като
точно тогава са осъществени всички правно релевантни факти, които са предвидени
като основание за възникването й. В процесния случай смъртта на пострадалия е
настъпила на 23.11.13г., а исковата молба е подадена на 22.11.2018г., поради
което вземането на ищцата не се явява погасено по давност.
Поддържаното в жалбата оспорване на застрахователното
покритие и наличието на покрит застрахователен риск по застраховката «ГО на
автомобилистите» също се преценява като неоснователно, предвид наденото
разрешение за кръга на лицата, имащи право на застрахователно обезщетение в решението на ОСГТНК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г.
Еднозначно е и даденото в практиката разрешение за началния момент, от
който следва да бъде присъдена законната лихва върху застрахователното обезщетение
по КЗ / отм/ и това е момента на осъществяване на деликта. В този смисъл
ирелевантни са наведените в жалбата на «ЗАД «Армеец» АД възражения, че
застрахователят не е дал повод за завеждане на делото, а претенцията на ищцата
за първи път е предявена с исковата молба.
Оплакването на
въззивницата Н.С.Д. за неправилно определен размер на присъденото й
застрахователно обезщетение, в посока на неговото занижаване в сравнение с
реално пертърпените неимуществени вреди – болки и страдания, съдът намира за неоснователно. Съгласно трайно
установената съдебна практика при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди по реда на чл.52 от ЗЗД, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са:
видът, характерът и степента на констатираното увреждане, видът и характерът на
претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, тяхната продължителност и
интензитет, в случая – внезапността и необратимостта на загубата на ищцата, тежестта,
с която тази загуба е понесена – обстоятелство, доказано както от
съдебно-психологичната и психиатрична експертизи, така и от свидетелските
показания. При определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразена икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика. С
оглед на всички тези критерии и настоящият състав намира обезщетението в размер
на 60 000лв за справедлив еквивалент на иначе неоценимата в пари загуба на
ищцата.
По изложените съображения обжалваното решение се
потвърждава.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на
страните се присъждат разноски, както следва : На ищцата се дължат
1 837,28лв, при съобразяване неоснователността на направеното възражение за прекомерност за
заплатения от нея адв.хонорар, а на ответното дружество – 471,52лв , при
направени разноски от 1 221,40лв държавна такса за въззивно обжалване и
150лв – ю.к.възнаграждение. Изчислени по компенсация на ищцата се дължат
1 365,76лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 592/27.06.2019г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 1848/18г.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
„Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Средец, ул. „Стефан Караджа” 2 да заплати на Н.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 1 365,76лв – разноски за водене на делото във въззивното производство, изчислени по компенсация.
Решението може да
се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията
на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :