№ 882
гр. Варна, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110202528 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "ЕВРОСПОРТ" ООД ЕИК *********,
представлявано от В.Н.И., депозирана чрез адв. Д., срещу Наказателно
постановление № 582-F 593996 от 11.06.2021 г., издадено от началник на
отдел "Оперативни дейности" – Варна в Централно управление на
Национална агенция по приходите, с което на въззивното дружество е
наложена имуществена санкция в размер на 3000/ три хиляди/ лв. за
нарушение на 118, ал. 4 ЗДДС вр. чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (наричана Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.) . на
основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно,
издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила,
визират се като нарушени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като се
приема,2 че не са посочени дата и място на извършване на нарушението,
1
както и че не са визирани обстоятелствата, при които е било извършено
процесното нарушение, , приема се, че е нарушена и нормата на чл.52 ал.4 от
ЗАНН, твърди се, че ФУ е било от одобрен тип, чийто срок на валидност не е
бил изтекъл, оспорва се фактическата обстановка, като отново се твърди, че е
издадена касова бележка от ФУ, което е от одобрен тип, оспорва се
приложената санкционна норма и в заключение се иска отмяна на НП, а в
условията на евентуалност се иска редуциране размера на наложената
имуществена санкция до законовия минимум.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният
представител на въззивното дружество адв.В. Д. поддържа жалбата, а в хода
на делото по същество моли за отмяна на НП въз основа на аргументите,
посочени в жалбата, излага допълнителни съображения относно наличие на
неяснота за датата на откриване и на извършване на нарушението, като
алтернативно моли за налагане на наказание на основание чл.185 ал.2вр. ал.1
от НК.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалния
представител на въззиваемата страна – юрисконсулт А., оспорва жалбата, а в
хода на делото по същество изразява становище за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и моли за неговото потвърждаване,
както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
На дата 04.02.2021г. била извършена контролна покупка на услуга-
фитнес тренировка на стойност 6.00лв от орган по приходите, сред които и
св.Т., в търговски обект-фитнес център за фитнес услуги и SPA, находящ се в
гр.Варна, ул."Ян Палах" №10, стопанисван от "ЕВРОСПОРТ" ООД, преди
легитимацията в 14.07ч., за която бил издаден ФКБ №0027063 от 04.02.2021г.
При извършения от органите по приходи преглед на издадения ФКБ
№0027063 от 04.02.2021г. било установено, че издаваните в обекта касови
бележки от използваното ФУ не съдържат като реквизит двумерен баркод
(QR код) по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ, установена била липса на УНП, липса на възможност за извършване на
сторно операции, не отразяване на сторно оборот, като ЕКАФП модел Datecs
2
DP 55 KL с per. № 3771166 от 01.12.2016г. в НАП бил с ИН на ФУ DY377931
и ИН на ФП 02666723.
Прието било при проверката, че посоченото ФУ с per. № 3771166 от
01.12.2016г., на основание чл. 12/2/ от Наредба №Н-18/06г. на МФ не е от
одобрен тип по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., тъй
като не отговаря на функционалните изисквания по ал. 1 от същия член, а
именно раздел III, т.4 от Наредба №Н-18/2006г., съгласно която фискалната
касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл.
26, ал. 1 и 2.
Прието било, че лицето е следвало да приведе дейността си в
съответствие с изискванията на пар. 75, ал.6 от ПЗР към Наредба №Н-
18/2006г. към 31.12.2020г., тъй като дружеството има наличие на софтуер за
управление.
Тъй като съгласно изречение първо на чл. 12, ал.1 от Наредбата,
свидетелството за одобряване се издава за срок 10 години или до промяна в
техническите и/или функционалните изисквания към ФУ, произтичащи по
силата на закон, а съгласно ал.2 на чл.12, след изтичане на този срок или при
промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ,
устройствата от съответния тип не се считат за такива от одобрен тип, св.Т.
приел, че „ЕВРОСПОРТ" ООД не е спазило установения ред да работи с ФУ
от одобрен тип по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006 г.,
което да отговаря на функционалните изисквания по ал. 1 от същия член на
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съответно приел, че е нарушен чл.118,
ал.4 от ЗДДС вр. чл.. 8, ал. 2 Наредба от № Н-18 / 13.12.2006 г., тъй като ФП
36499741 не е от одобрен тип по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н18 от
13.12.2006 г., поради което на 08.02.2021 г. съставил срещу въззивното
дружество АУАН за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. вр. чл.118, ал. 4 ЗДДС. АУАН бил връчен на представляващия
дружеството, който го подписал и в съответната графа вписал, че има
възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения
срещу издадения АУАН, поради което въз основа на материалите по
преписката на 11.06.21г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка.
3
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на св.Т., както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Т., тъй като същите
се подкрепят от приложените по делото писмени документи и са
последователни и непротиворечиви.Съдът напълно кредитира и писмените
доказателства по делото, които са непротиворечиви и кореспондиращи с
приетата за установена фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43
ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл.57 ЗАНН.Нарушението в АУАН и НП нарушението е описано достатъчно,
пълно, точно и ясно от фактическа страна, визирани са по достатъчно ясен и
категоричен начин дата и място на извършване на нарушението, поради което
съдът не споделя възраженията в тази насока.Безспорно е установено, че към
визираната дата на извършване на проверката в проверения обект е
функционирало ФУ,което не е от одобрен тип по смисъла на чл. 8, ал. 2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., тъй като не отговаря на функционалните
изисквания по ал. 1 от същия член, а именно раздел III, т.4 от Наредба №Н-
18/2006г., поради което е ирелевантен фактът, в какъв срок е следвало
дейността да бъде приведена в съответствие с изискванията на наредбата и
дали и в предходен момент е имало извършени нарушения, поради което
съдът не споделя възраженията в тази насока.
Срещу АУАН не са били депозирани конкретни възражения, не са
били налице спорни обстоятелства, изискващи разследване, поради което
съдът не счита, че е била нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от
4
13.12.2006 г. фискално устройство от одобрен тип е устройство, което
отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има
издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9.
В ал. 1 на посочената разпоредба е посочено, че фискалните устройства
трябва да отговарят на: функционалните изисквания съгласно приложение №
1 и техническите изисквания съгласно приложение № 2. В раздел III, т. 4 от
Приложение № 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е регламентирано, че
фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа
реквизитите по чл. 26, ал. 1 и 2 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а съгласно
чл. 26, ал. 1, т. 16 от същата наредба фискалната касова бележка от ФУ трябва
да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да
съдържа задължително двумерен баркод (QR код), с изключение на фискална
касова бележка, която се издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС,
без да се издава хартиен документ, т.17 на същата норма изисква УНП.
Посочената наредба е издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и
в тази връзка представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на чл.
118 от ЗДДС.
Въззивното дружество е следвало да приведе дейността си в
съответствие с пар. 75, ал. 6 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Съгласно чл. 12, ал. 1, изр. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
свидетелството за одобряване се издава за срок 10 години или до промяна в
техническите и/или функционалните изисквания към ФУ, произтичащи по
силата на закон. В ал. 2 е посочено, че след изтичане на този срок или при
промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ
устройствата от съответния тип не са от одобрен тип.
В настоящия случай използваното от въззивното дружество фискално
устройство не е било от одобрен тип, тъй като не е притежавало функции да
издава фискални бонове, които да съдържат QR код, поради което правилно е
ангажирана отговорността му чрез налагане на имуществена санкция за
нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.вр. 118, ал. 4
ЗДДС, тъй като въпреки , че е било регистрирано като ФУ от одобрен тип е
настъпила промяна в законовите изисквания към ФУ.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността
5
обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
За гарантиране изпълнението на задължението в чл. 8, ал. 2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, законодателят е
предвидил санкционни последици в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 и ал. 2
ЗДДС.
Първата алинея на тази норма предвижда налагане на глоба в размер
от 100 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци и имуществена
санкция в размер от 500 до 2000 лв. - за юридическите лица и едноличните
търговци, в случаите, когато лицето не издаде документ по чл. 118, ал. 1
ЗДДС (фискален или системен бон, регистриращ и отчитащ извършените
доставки/продажби в търговски обект).
Втората алинея на горната административнонаказателна норма се
прилага, когато лицето, извърши или допусне извършването на нарушение по
чл. 118 (извън случаите на чл. 118, ал. 1) или на нормативен акт по неговото
прилагане. Предвидените санкции са глоба - за физическите лица, които не са
търговци от 300 до 1000 лева или имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци от 3000 до 10000 лв. Предвидена е и
привилегирована разпоредба, приложима в случаите, когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, като тогава се налагат по – ниските по
размер санкции - по ал. 1.
В конкретния случай видно от съдържанието на НП, очевидно АНО е
приел, че неизпълнението на задължението в чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. вр. 118, ал. 4 ЗДДС не е довело до неотразяване на приходи, в
каквато посока са доказателствата по делото,тъй като такива факти не са
посочени в НП.
В този смисъл съдът намира, че е следвало да бъде приложена
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Настоящият съдебен състав намира, че прилагането на
несъответстваща на нарушението санкционна норма не съставлява
съществено процесуално нарушение. Жалбоподателят е запознат с фактите с
предявяване на АУАН и се е защитавал срещу тях, както в хода на
административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното
6
такова, видно от съдържанието на жалбата. Неправилно приложената
санкционна норма е имала за последица налагането на административно
наказание „Имуществена санкция “ в значително по-висок размер от
предвидения в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Горното настоящият
съд, като въззивен съд, може да преодолее, чрез изменение на НП по реда на
чл.334,т.3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 84
от ЗАНН/ този смисъл е и константната практика та АС-Варна, например к.
адм. д. № 1077 по описа за 2017 год.,/. Поради което и НП следва да бъде
изменено на чл.334,т.3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК вр.чл. 84 от ЗАНН като
въззивният съд следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение и
да определи наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на
основание чл. 185, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДДС.В НП не са посочени никакви
отегчаващи отговорността обстоятелства, касае се за забава от малко повече
от месец, липсват доказателства за други идентични нарушения и предвид
икономическата обстановка в страната ни съдът намира, че налагането на
санкция в по-висок размер по-скоро би имало негативно,2 отколкото
поправително, възпитателно и възпиращо въздействие.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде изменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН
сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
7
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотвeтно ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира,
че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съответно
същото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно
сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр.
с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 13,33/
тринадесет лева и тридесет и три стотинки/лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 582-F 593996 от
11.06.2021 г., издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" – Варна
в Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на
"ЕВРОСПОРТ" ООД ЕИК *********, представлявано от В.Н.И. е наложена
имуществена санкция в размер на 3000/ три хиляди/ лв. за нарушение на
чл.118, ал. 4 ЗДДС вр.чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., на
основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, като за същото нарушение на чл.118, ал. 4
8
ЗДДС вр.чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. НАЛАГА
имуществена санкция в размер на 500/ петстотин/лв. на основание чл.185
ал.2вр.ал.1 от НК.
ОСЪЖДА "ЕВРОСПОРТ" ООД ЕИК *********, представлявано от
В.Н.И. ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
сумата от 13,33/ тринадесет лева и тридесет и три стотинки/лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9