№ 1463
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300501397 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 66, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Г. М., ЕГН *********, с адрес гр. П.,
бул. „Р.“ № ***, вх. *, **, ап.4, подадена против Определение №
4853/05.05.2022 г., постановено по гр. д. № 19221/ 2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, X гр.с., с което е оставена без уважение молбата на Н.
Г. М. като ищец за възстановяване на срока за изпълнение на указанията,
дадени от районния съд с разпореждане № 24913/06.12.2021 г. по същото
дело.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на
обжалваното определение с искане да се бъде отменено и да се постанови
друго за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
Поддържа се, че като е постановил обжалвания акт по съображения, че
страната иска възстановяване на срока без да изтъкне основателна причина за
пропускането му, а също така и без да представя книжа за възстановяване, на
които се иска възстановяване в срока по аргумент в чл.65, ал.2 ГПК,
районният съд е постановил незаконосъобразен акт. Излагат се доводи дали е
необходимо и двете предпоставки, изтъкване на основателна причина за
пропускане на срока и представяне на книжа за възстановяване, да са налице
или е достатъчно наличието само една от двете. Сочи се, че е достатъчна само
една от двете предпоставки за уважаването на молбата за възстановяване на
1
срок. Поддържат се доводи за необоснованост на обжалваното определение с
искане да бъде отменено.
Препис от частната жалба не е връчен, предвид липсата на
конституирани ответници и по аргумент от чл.130 ГПК.
Пловдивският окръжен съд при извършена служебна проверка за
допустимостта на производството намира, че частната жалба е подадена в
срок, от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
Производството по гр. д. № 19221/ 2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. М., която е оставена
без движение до остраняването на нередовности, указани в разпореждане №
24913/06.12.2021 г. по делото. Доколкото последните не са били изпълнени в
срок, исковата молба е върната с Определение № 756/ 21.01.2022 г.,
постановено по същото дело. Срещу определението за връщане на исковата
молба е подадена частна жалба, вх. № 5416/ 24.01.2022 г. с инкорпорирано
искане за възстановяване на пропуснат срок. Определение № 756/ 21.01.2022
г. за връщане на исковата молба е потвърдено с Определение №
749/22.03.2022 г. по гр.д.№ 682/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, VI гр.с.
като в последното са дадени указания на районния съд да разгледа по реда на
чл.64, ал.2 ГПК искането в частната жалба за възстановяване на срок.
Последвало е постановяването на обжалваното определение, с което
молбата по чл.66 ГПК е приета за неоснователна по съображения, че страната
не е изтъкнала основателна причина за пропускането на срока, както и че не е
представил книжата за възстановяването, на които се иска възстановяване на
срока.
Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно.
Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от
закона или определения от съда срок, може да поиска неговото
възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съдебната
практика приема, че особени непредвидени обстоятелства по смисъла на
посочената разпоредба са тези обстоятелства, които имат изключителен,
изненадващ и непреодолим характер, настъпили са неочаквано по време на
срока и страната не е била в състояние да ги преодолее, т. е. да извърши в
2
рамките на определения от закона или съда срок конкретно процесуално
действие. Такива обстоятелства са например смъртта, внезапното заболяване,
природните бедствия, задържане от органите на МВР и други. Особените
непредвидени обстоятелства не са абсолютни, а се преценяват за всеки
конкретен случай наред с останалите предпоставки.
В настоящия случай такива обстоятелства не се сочат от страната.
Наведените от ответника твърдения, че по независещи от него причини е
пропуснал срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, не се
установяват по делото. Обстоятелствата, че въз основа на съдебни
удостоверения, издадени от Административен съд - Пловдив от 02.09.2021 г.
ищецът не е успял да се снабди с удостоверения за обстоятелства и факти по
ЗТСУ, нито и от Община Пловдив въз основа на съдебно удостоверение по
адм.д.№ 1170/2021 г. на Административен съд Пловдив, не представляват
такива непредвидени обстоятелство, въз основа на което ищецът да е бил
възпрепятстван да отстрани нередовностите на исковата молба. Така
посочените обстоятелства касаят други производство и не се твърди, нито се
установява да са се осъществили след подаването на исковата молба по
делото и съответно да са препятствали ищеца да отстрани нередовностите на
исковата молба. По същият начин, изложените обстоятелства касателно
плановете, одобрени със Заповед № 717/20.09.1973 г. и издаваните скици за
имотите, респективно обозначенията в тях, не обосноват извод за наличието
на непредвидени обстоятелства по чл. 64, ал. 2 ГПК. Така и не се установяват
обстоятелства по смисъла на цитираната разпоредба, препятстващи ищецът да
изпълни указанията на районния съд в разпореждане № 24913/06.12.2021 г.
По делото не се установява и изпълнението на постановеното изискване
в разпоредбата на чл. 65, ал. 2 ГПК, според което едновременно с молбата за
възстановяване на срока следва да се подадат онези книжа, за подаването на
които се изисква възстановяването на срока.
В аспекта на изложеното се налага извод, че молбата на ищеца по чл.66
ГПК е неоснователна. Следва да се отбележи, че доколкото не се установяват
непредвидени обстоятелства за пропускането на срока съгласно чл.64, ал.2
ГПК, нито депозирането на визираните документи в разпоредбата на чл.65,
ал.2 ГПК, тоест след като няма данни за осъществяването на фактическия
състав на една от двете разпоредби, доводът, че е достатъчно
3
осъществяването само на една от тях е без значение.
Изложеното обосновава извод, че частната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение като такава, а обжалваното определение
като правилно ще бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивски окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4853/05.05.2022 г., постановено по
гр. д. № 19221/ 2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, X гр.с.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4