Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 17.02.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Цветкова ч.гр.д.
№ 1950/2021 г., установи от
фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано по жалба на Я.Е.М. срещу
Постановление на съдебен изпълнител по изп. Дело № 20198510401992, обективирано
в съобщение изх. № 1085/07.01.2021 година за отказ от прекратяване на
изпълнителното дело и за намаляване на определените разноски в тежест на
длъжника по него.
Жалбоподателят намира разпорежданията
за незаконосъобразни и излага подробни мотиви в жалбата.
Взискателят
изразява становище за неоснователност на жалбите.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител също намира жалбите
за неоснователна.
Жалбата
е допустима и подадена в срок, срещу подлежащи на обжалване действия на
съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 е т. 6 от ГПК/.
По
същество жалбите са неоснователни.
От
приложеното изпълнително дело се установява, че е образувано по издаден
изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение на 04.09.2019 г.
срещу жалбоподателя и по молба на ЗД Бул Инс АД, по силата на което М. е осъден
да заплати на взискателя 809,60 лева общо.
Жалбоподателят
намира, че поради извършено плащане на главницата /което се установява да е
сторено след образуване на изпълнителното дело/, изпълнителното производство
подлежи на прекратяване. В чл. 433, ал. 1 ГПК изчерпателно са изброени
хипотезите, при които изпълнителното производство се прекратява /сред тях не е
погасяване на задължението след образуване на изп. производство/, а
според ал. 2 изпълнителното производство се приключва
с изпълнение на задължението, но нормата изисква кумулативно и да са събрани
разноските по изпълнението /което в настоящата хипотеза не е сторено/, които от
своя страна по силата на чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника. Плащането
е извършено след образуване на изпълнението, поради това не е налице
изключението по чл. 79, ал. 1, т. 1, нито пък тези по т. 2 и т. 3.
Тоест,
отказът да прекрати изп. дело е законосъобразен и жалбата в тази част подлежи
на отхвърляне.
Относно
жалбата в частта за разноските.
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на изпълнителен лист по молба на взискателя,
представляван от адвокат, при уговорено и заплатено възнаграждение от 300 лева.
С молбата за образуване на изпълнителното производство са посочени и способите
на изпълнение /съобразно реквизитите по чл. 426, ал. 2 от ГПК/. Поради това,
съдът намира, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004 г. не е
дължимо в конкретния случай. Дължимите минималните размери на адвокатските
възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията на нормата,
която е била действаща към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие, както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско
възнаграждение /така Определение № 499/19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. №
3019/2018 г. по описа на ВКС, II т.о./. В конкретния случай, възнаграждение за
образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от
Наредбата в ред. към ДВ, бр. 28 от 2014
г./2, като в случая няма основание за начисляване на ДДС, тъй като не са
налични доказателства за това адвокатът да е регистриран по ЗДДС.
Действително,
взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл
да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще
бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след
изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на
хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на
риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка
да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за
образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за
доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните
вземания.
Съответно,
дължимата такса при съобразяване на горното и при липса на разноски за издаване
на изпълнителен лист в последния, таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е дължима в
размер на 120,86 лева с ДДС. Останалите такси, определени от ЧСИ, са начислени
правилно.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на Я.Е.М. в частта срещу Постановление на съдебен изпълнител по изп. Дело №
20198510401992, обективирано в съобщение изх. № 1085/07.01.2021 година, в
частта, с която е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното дело.
ОТМЕНЯ по жалбата
на Я.Е.М. Постановление на съдебен изпълнител по изп. Дело № 20198510401992,
обективирано в съобщение изх. № 1085/07.01.2021 година в частта, в която е
отказано намаляване на определените разноски за изпълнението, обективирани в
покана за доброволно изпълнение и
вместо това НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение по
изпълнението до размер от 200 лева и за дължимата такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ в изпълнителното производство - до размер от 120,86 лева с
ДДС, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата по отношение на останалите дължими разноски
в изпълнението общо от 144,06 лева.
Решението
е окончателно.