Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 41 11.04.2022 Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН М.
при секретаря
Пламена Михайлова, с участието на прокурора
Тихомир Тодоров разгледа докладваното от съдията Марин
М. КАН дело № 29 по описа за 2022 год. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХII от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
жалба на И. М. И. от гр. Р., чрез адв. М. Т. от АК –
Разград, срещу решение № 292 от 22.11.2021 год., постановено по АНД № 414/2021
год. по описа на районен съд Разград. С него е потвърдено НП № 38-0001291 от
14.05.2021 год. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”
– Русе, с което на жалбоподателя е
наложена глоба от 1500 лв. на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от Закона за
движение по пътищата за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а” от Наредба № Н-32
от 16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства. В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се подробни доводи, че
районният съд не е съобразил обстоятелството, че АНО е изменил правната
квалификация на деянието, дадена в АУАН, че в случая деянието не е
квалифицирано под съответната материалноправна норма, че не е извършено
нарушението, за което жалбоподателят е наказан, а евентуално е извършено друго
нарушение. От съда се иска да отмени обжалваното решение и потвърденото с него
наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът по
касационната жалба – Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе, не
заявява становище по жалбата.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е частично основателна,
тъй като е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН и предлага на съда да отмени обжалваното решение.
Административен
съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и
становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като
извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения
14-дневен срок и насочена срещу акт,
подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови
решението си, Разградският районен съд
приел от фактическа страна, че на 06.04.2021 г. служители на РД “АА” - Русе,
констатирали, че на 29.03.2021г. в Пункт за извършване на периодични прегледи
за проверка на техническата изправност на ППС на ЕТ „И.
– Р И. И.”, находящ се в
гр. Разград, „Западна промишлена зона”, работещ с Разрешение № 626, валидно до
16.02.2023 г. касационният жалбоподател И.
И. като технически специалист, участващ в комисия,
извършваща периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС,
при извършване на периодичен преглед за техническата изправност на ППС от
категория N3, марка „МАН” с рег. № ********, не е спазил изискванията на Методиката
по чл. 31, ал.1, Приложение № 5, част І,т.4.1.2, определени в Наредба №
Н-32/16.12.2011г. на МТИТС, като не е използвал уреда за проверка на
регулировката на фаровете, за да се определи в граници ли е хоризонталната
насоченост на всеки фар за късата светлина.
За констатираното нарушение на И.
бил съставен АУАН бл. № 288726/06.04.2021г., като описаното по горепосочения
начин деяние е квалифицирано като
нарушение по чл. 44, ал.1, т. 4 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС. Въз
основа на акта било издадено и обжалваното НП, в което административно-наказващият
орган по аналогичен с АУАН начин описал нарушението от фактическа страна, но го
квалифицирал по чл. 44, ал.1,т.3, б. „ а „ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на
МТИТС и на основание чл.178а, ал.7,т.3
от ЗДвП, наложил на нарушителя глоба от 1500 лв.
При така
приетата фактическа обстановка, районният съд приел от правна страна, че НП и АУАН, са съставени в предвидените за
това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната
валидност, форма и съдържание. Констатираното административно нарушение е
надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване,
съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са
конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми,
въз основа на които следва да се ангажира административно-наказателната
отговорност на нарушителя. Районният съд отхвърлил възражението на
жалбоподателя, че в нарушение на закона
АНО е преквалифицирал деянието в НП ,
спрямо дадената в АУАН правна квалификация, като се е позовал на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН
Приел е също, че
събраните по делото доказателства по безспорен начин установяват извършването на нарушението, неговият автор и
вината му, като е изложил подробни мотиви в тази насока. Отхвърлил е
възражението на жалбоподателя, че описаното деяние е нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „б” от Наредба №
Н-32/16.12.2011 год., като е изложил
подробни доводи в тази насока.
Разградският
административен съд счита въззивното решение за валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 178а, ал. 7, т. 3 ЗДвП наказва се с глоба 1500 лв. технически специалист, който не провери изправността на оборудването,
частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на
пътните превозни средства, които подлежат на преглед за проверка на
техническата изправност, по методите, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1
– Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Съгласно чл. 44,
ал. 1, т. 3.,” б. „а” от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. при извършването на
периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията, извършва периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на пътно превозно средство при спазване на
изискванията за извършване на периодичен преглед на пътно превозно средство,
определени в тази наредба.
В чл. 31, ал. 1
от наредбата е указано, че периодичните прегледи на ППС
обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите,
които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите
газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се
извършват при спазване на методиката по приложение № 5.
В Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от наредбата, част І, т.4.1.2. е предвидено,
че се извършва проверка на регулировката на фаровете –определя се
хоризонталната насоченост на всеки фар за къса светлина, като се използва
уредът за проверка на регулировката на фаровете или електронният интерфейс на
превозното средство.
По делото
безспорно е доказано, че при провеждане на периодичния преглед за техническа
изправност на товарен
автомобил марка „МАН” с рег. № ******** жалбоподателят
като член на комисията не е извършил изобщо проверка на регулировката на
фаровете като се определя хоризонталната насоченост на всеки фар за къса
светлина. По този начин е осъществил нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3., б. „а”
от Наредба № Н-32 и правилно е била ангажирана
отговорността му по чл. чл.178а,
ал.7,т.3 от ЗДвП.
Неоснователно е оплакването по касационната жалба, че в случая била
извършена проверка по друг метод – с начертани белези на бариера в пункта,
поради което дори да е налице нарушение, то е по чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „б” от
Наредба № Н-32. Събраното по делото вещественото
доказателство – оптичен носител, съдържащ видеофайлове от извършения преглед, опровергават
това твърдение. На тях изобщо не е фиксирано такова действие или каквато и да е
проверка на регулирането на хоризонталната насоченост на фаровете за къси
светлини, а и не се вижда в техническия пункт да съществува такава бариера. Ето
защо описаното в НП деяние правилно е квалифицирано от АНО като нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3., б. „а” от Наредба № Н-32.
Касационната инстанция не споделя твърдението в касационната жалба, че като
е преквалифицирал деянието в НП, АНО е допуснал съществено процесуално
нарушение. Точната правна квалификация
на описаното в АУАН и в НП деяние се извършва
именно от АНО. В АУАН деянието е подробно описано от фактическа страна,
като е посочена и конкретната разпоредба от методиката, която деецът е нарушил.
Деецът е разбрал в какво точно е обвинен от фактическа страна и не е нарушено
правото му на защита. С оглед
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН АНО има право да преквалифицира деянието,
ако то е неправилно квалифицирано в АУАН, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Твърдението на касатора, че е
обвинен за това , че не е работил с
оборудване, уреди и средства за
измерване, които са изправни или ги използвал неправилно и манипулирал или изменял техните показания, а
е наказан за друго деяние, също е
неоснователно и недоказано. Както в АУАН, така и в НП от фактическа страна е
описано едно и също деяние – не е извършил
проверка
на регулировката на фаровете за къса светлина, съгласно изискването на т. 4.1.2
от Част I на методиката по
Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32. Разпоредбата на чл.
44, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32, която е посочена в АУАН, е приложима в
случаите, когато деецът работи с неизправни оборудване, уреди и средства за
измерване, използва ги неправилно, манипулира или изменя техните показания. В
случая такова обвинение от фактическа страна срещу касационният жалбоподател не
е повдигнато.
Противно на
твърдяното от касатора в случая не е налице хипотезата на маловажен случай на
административно нарушение по чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението, за което е наказан касационният жалбоподател, не се
отличава с много по-ниска степен на обществена опасност от другите случаи на
обичайно извършване на други деяния от същия вид.
Касационната инстанция не установява наличието на отменителни основания по
чл. 348, ал. 1 НПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в
сила.
Ето защо и на основание чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 292 от
22.11.2021 год., постановено по АНД № 414/2021 год. по описа на районен съд
Разград
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/