РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Радомир, гражданска колегия, ІІІ
състав в публичното заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 94 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен иск от „Р. (Б.)“
ЕАД, ЕИК …, със седалище/адрес на управление:***, „Е. 2000“, представлявана
от А.В.А. – изпълнителен директор и М.Т.П.– прокурист против Т.С.Т., с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че по
депозирано от ищеца заявление в РдРС е образувано ч.гр.д. № 986/2018 г., по
което в полза на ищцовата страна била издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което
обуславяло предявяването на настоящият иск.
Твърди, че на 15.03.2017 г. между
страните бил сключен Рамков договор № 1702242058974163 за издаване и ползване
на безконтактна кредитна карта RaiCARD
Fix, по силата на
който ответника бил отпуснат кредитен лимит в размер на 500.00 лева, който бил
напълно усвоен от Т. на 15.03.2017 г.Сочи, че ответника не е заплатил дължимите
месечни погасителни вноски с падежни дати от 16.01.2018 г. до 16.08.2018 г.,
поради което на 07.09.2018 г. с писмо изх. № ИЗХ-001-68459 от 15.08.2018 г.
Банката била обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Сочи, че
писмото било достигнало до адреса на кредитополучателя, посочен в титулната
част на договора, като на основание чл.203 от договора, същото се считало за
надлежно получено.
Искането към съда е да признае за
установено спрямо ответника, че дължи на ищцовата страна, вземания произтичащи
от Рамков договор № …. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix от 15.03.2017 г., а именно: изискуема главница в
размер на 500.00 лева за периода от 20.03.2017 г. до 01.12.2017 г.; изискуема редовна лихва в
размер на 20.42 лева, за периода от 16.01.2018 г. до 15.02.2018 г.; изискуема
наказателна лихва в размер на 0.62 лева за периода от 16.01.2018 г. до
15.02.2018 г. включително; изискуема застрахователна премия в размер на 1.93
лева, дължима съгласно чл.195 от Рамковия договор за периода от 05.12.2017 г.
до 15.03.2018 г. включително; изискуема такса в размер на 67.58 лева, дължима
съгласно чл.24а от договора за периода от 10.12.2017 г. до 01.03.2018 г.
включително, ведно със законната лихва за забава за периода от 08.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуалност, в
случай, че главните установителни искове бъдат отхвърлено изцяло или частично
като неоснователни, е поискал от съда да осъди ответниците да заплатят
солидарно на ищеца посочените по-горе суми, ведно със законната лихва върху
всяко отделно претендирано вземане, като твърди, че длъжника изпада в забава,
считано от датата на получаване на препис от исковата молба.
Моли да му бъдат присъдени
направените по заповедното и исковото производство разноски, като в случай, че
исковете бъдат уважени частично, е поискал от съда разноските да бъдат
присъдени по компенсация.
В срока за отговор, ответника Т.С.Т. не е подал отговор на исковата молба и не е взел
становище по иска.
В съдебно заседание ищцовата
страна представител не изпраща. В депозирана по делото писмена молба чрез
пълномощника си – ю.к. Стамболов заявява становище, че поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи.
В съдебно заседание ответника се
представлява от назначеният му особен представител – адв. Д., която оспорва
предявените искове.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 986/2018 г. на РдРС, в полза на ищеца в настоящото
производство е била издадена заповед № 844 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 08.10.2018 г., с която е разпоредено ответника да заплати
на ищеца сумата от 500.00 лева – изискуема главница по договор за банков кредит
по Рамков договор № ….. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix от 15.03.2017 г., 20.42 лева – изискуема редовна
лихва за периода от 16.01.2018 г. до 15.02.2018 г. включително, 0.62 лева
наказателна лихва за периода от 16.01.2018 г. до 15.02.2018 г., 1.93 лева –
застрахователна премия дължима съгласно чл.195 от Рамков договор № …… за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix от 15.03.2017 г. за периода от 05.12.2017 г. до
15.03.2018 г., сумата от 67.58 лева такса, дължима съгласно чл.24а от Рамковия
договор за периода от 10.12.2017 г. до 01.03.2018 г., ведно със законната лихва
за забава за периода от датата на подаване на заявлението – 08.10.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева – държавна такса и 50.00
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена при условията
на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в тази връзка в законния едномесечен срок е
предявен и настоящият установителен лист.
Не е
спорно между страните, че на 15.03.2017 г. между ответника и ищеца е бил
подписан Рамков договор № ……. за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта RaiCARD Fix, с одобрен кредитен лимит
на картодържателя по сметка № BG32RZBB……. при
„Р.(Б.)“ ЕАД, в размер на сумата от 500 лева,
със срок на валидност на картата от 3 години. Съобразно клаузите на договора за
ползвания кредитен лимит, картодържателя заплаща на ищеца годишна лихва в
размер на 18,9 % за RaiCARD
Fix; 17,9 % за Master Card Gold; 14,9 % покупка/плащане на стоки
извършени в Billa Visa Classic на ПОС терминал в търговски обекти на Билла и 18,9 % за теглене на пари в
брой, покупка/плащане на стоки извършени в Billa Visa Classic на ПОС терминал в търговски
обект различен от Билла в страната. В договора подробно са описани съответните
условия, като по делото е представена, приета и неоспорена от страните справка
за извършените тегления на суми от картата и дължими лихви и такси.
Между
страните няма спор, че ответницата е подписала договора и условията към него на
всяка страница.
Приложена
е покана за плащане от 15.08.2018 г., за която няма представени доказателства
да е връчена на ответника.
За установяване размера на
вземането по делото е изслушаната, приета и неоспорена от страните
съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Б.П., се установява,
че кредитния лимит в размер на 500.00 лева е усвоен напълно към 01.12.2017 г.
от картодържателя чрез теглене от АТМ, плащане за покупка на стоки от търговци,
като са останали непогасени задължения на картодържателя към 15.03.2018 г.
както следва: към 15.03.2017 г. – изискуема главница за периода от 20.03.2017
г. до 15.03.2018 г. в размер на 500.00 лева, от която редовно изискуема
главница в размер на 220.00 лева за периода от 20.04.2017 г. до 20.02.2018 г. и
предсрочно изискуема главница в размер на 280.00 лева за периода от 20.03.2018
г. до 20.04.2019 г., дължима редовна лихва в размер на 20.42 лева за периода от
16.01.2018 г. до 15.02.2018 г.; наказателна лихва в размер на 0.62 лева за
периода от 16.01.2018 г. до 15.02.2018 г.; изискуема застрахователна премия в
размер на 1.93 лева за периода от 05.12.2017 г. до 15.03.2018 г.; такса по
чл.24а от договора в размер на 67.58 лева за периода от 10.12.2017 г. до
01.03.2018 г. или дължими суми в общ размер на 590.55 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установено от събраните по делото писмени
доказателства, както и изслушаната и приета съдебно – икономическа експертиза.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК и са предявени
от процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради
което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с
издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, относно вземанията, предмет на настоящето производство, която е
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Исковете за установяване на
вземането са подадени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
Безспорно
е обстоятелството, че между страните е възникнало действително правоотношение
по сключен между тях договор за кредит, отпуснат под формата на кредитен лимит
по карта, по силата на който ответникът е получил от банката съответна парична
сума, която е следвало да върне в определен срок, ведно с лихви и разноски по
кредита. Със сключването на договора кредитополучателят се е задължил да
изпълни задълженията си като такъв и така се явява обвързан от съглашението и
всички негови клаузи, включително и санкционните последици от своето
неизпълнение.
Основното
задължение на кредитополучателя е да върне заетата сума в съответните срокове
по договора. В случая срокът на договора е три години от сключването- или до 15.03.2020
г. включително, като в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задълженията си. Доказателства за плащане обаче не само, че не се представят от
потребителя, но точно обратното- от ангажираните от ищеца такива (приети СИЕ и
извлечение по сметка на клиент), несъмнено се установява, че липсва каквото и
да е погасяване по кредита. С други думи, след като е изтеглил изцяло отпусната
му от банката сума по своята сметка, ответникът не е извършил нито едно
плащане, като не е върнал пари на месечен падеж. От приетата СИЕ се установява
че предсрочно изискуемата главница се дължи за периода от 20.03.2018 г. до
20.04.2019 г. и доколкото падежът е настъпил в хода на процеса, то на основание
чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид този факт, като настъпил в
хода на процеса. Поради това следва да се приеме, че е настъпил падежа на
усвоените от ответника суми, поради което и процесната главница е изцяло
изискуема.
Конкретният
размер на исковете се установява от заключението на вещото лице, което не е оспорено
от страните, което като краен резултат установява дължимите от ответника суми в
същите размери, в които са претендирани с исковата молба и в които са били
търсени и в заповедното производство. Експертът при проверката си в банката е
проследил движението по сметката по кредита и е установил дължимите суми. Вещото
лице е посочило дълга по пера, периоди и стойности.
По
отношение на претенцията за главница- както вече се посочи, претендират се
вноски с настъпил падеж и доколкото с договора за кредит на ответника е
отпусната сумата от 500.00 лева, която се установява от експертизата, че е
изцяло изтеглена и усвоена, но е останала незаплатена, тя се дължи в пълния
размер на заетата сума.
Предвид
забавата в плащанията (в случая пълна липса на такива плащания, а не просто
забавено изпълнение), кредитополучателят следва да дължи съответни обезщетения,
като на него са били начислени договорна лихва и такава за забава. От една
страна, при всеки договор за банков кредит възнаградителна лихва е дължима,
като това представлява цената на предоставената услуга- ползване на парични
средства за даден срок. Тази лихва е определена в чл.33 от договора, като не се
спори, че ответникът - кредитополучател го е подписал, запознат е с него, както
и със задължението да заплати цената по кредита, които суми са дължими дори и
при редовно плащане по кредита, защото представляват част от дълга, който е
изначално определен. За търсения период от време 16.01.2018 г.- 15.02.2018 г.
тази редовна лихва според заключението на вещото лице възлиза на претендираната
с исковата молба сума от 20.42 лева, поради което това акцесорно задължение е
дължимо в пълния му предявен размер. По отношение на втората лихва, посочена
като наказателна, същата намира своето основание в чл.47 от договора. Тази
лихва има санкционен (наказателен) характер, защото тя се начислява само в
случай на неизпълнение от страна на длъжника, изразяващо се в забавено плащане,
като законна постановка е това, че при забава на връщане на парични средства се
дължи лихва. С неизпълнението си длъжникът сам се е поставил в положение, в
което допълнително да търпи неблагоприятни последици за себе си, чрез
начисляването му на подобни наказателни добавки към принципно дължимата законна
лихва при забава, поради което в случая клаузата не е нищожна в уговорения й
размер, с който клиентът на банката се е съгласил. За процесния период 16.01.2018
г.- 15.02.2018 г. вещото лице е изчислило тази лихва в претендирания й размер,
поради което искът следва да се уважи за размера на търсената сума от 0.62
лева.
Наред с
това са дължими още такса по Тарифата на банката за издаване и ползване на
картата за периода 10.12.2017 г.- 15.03.2018 г., начислена в размер на 67.58
лева съгласно чл.24, б.“а“ от договора, както и застрахователна премия от 1.93
лева, дължима според чл.182 и сл. от договора, които допълнителни разходи по
кредита са били изначално определени и клиентът е запознат с тях, като се е
съгласил с размерите им, подписвайки договора.
Върху
признатия размер на дължимата главница, следва да бъде присъдена законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 986/2018 г. на
РдРС – 08.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед
горното искът е основателен и доказан, поради което и в заключение следва да се
приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по
отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение.
С оглед
изхода на главния иск, не се е сбъднало условието, при което е предявен
евентуалният осъдителен иск, поради което и съдът не дължи произнасяне по
същия.
По разноските:
Вземането
за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от
ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да
се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото
решение.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски по заповедното и исковото
производство. В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на
725.00 лева, от които 225.00 лева – държавна такса, 200.00 лева –
възнаграждение на вещо лице и 300.00 лева за особен представител. В полза на
ищеца в исковото производство следва да бъде присъдена и сумата в размер на
100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. В заповедното производство ищецът
е направил разноски в размер на 75.00 лева, от които 25.00 лева държавна такса
и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, или общ размер на разноските в
заповедното и исковото производство от 900.00 лева, които следва да бъдат
възложени върху ответника.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.С.Т., с ЕГН ********** ***, че
дължи на „Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК ….., със седалище/адрес на
управление:***, „Е. 2000“, следните суми: главница в размер на 500.00 лева за
периода от 20.03.2017 г. до 01.12.2017 г.; редовна лихва в размер на 20.42
лева, за периода от 16.01.2018 г. до 15.02.2018 г.; наказателна лихва в размер
на 0.62 лева за периода от 16.01.2018 г. до 15.02.2018 г.; застрахователна
премия в размер на 1.93 лева, дължима съгласно чл.195 от Рамковия договор за
периода от 05.12.2017 г. до 15.03.2018 г.; такса в размер на 67.58 лева,
дължима съгласно чл.24а от договора за периода от 10.12.2017 г. до 01.03.2018
г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 08.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
произтичащи от Рамков договор № 1702242058974163 за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта RaiCARD
Fix от 15.03.2017
г., за които суми е издадена Заповед № 844 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 08.10.2018 г., по ч.гр.д. № 986/2018 г. по описа на РдРС
ОСЪЖДА Т.С.Т., с ЕГН ********** *** да заплати на „Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление:***, „Експо 2000“ сумата от 900.00
(деветстотин) лева, представляваща разноски по заповедното и исковото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./