Мотиви:
ЯРП
е предявила обвинение против подсъдимия А.А.И. *** за
престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 и т.4 вр.
чл.194 ал.1 вр.чл.
63 ал.1 т.3 НК.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния
окт. Счита същото за безспорно установено , въз основа на самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл. 371 т.2 НПК. За извършеното престъпление пледира на
подсъдимия да се наложи наказание пробация с първите
две задължителни пробационни мерки за срок от шест
месеца.
Подсъд.
И. участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник-адвокат.
Признава, на осн. чл. 371 т.2 НПК фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Чрез защитника си изразява становище за доказаност на обвинението. За извършеното престъпление моли
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на възпитателна мярка. Алтернативно,
при неуважаване на горното становище се иска , на осн.
чл. 55 НК, на И. да бъде наложено
наказание обществено порицание.
Съдът,
след като обсъди самопризнанието на подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съотнесени
към събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
На
13.05.2016г подсъдимият и малолетните свидетели И. А. и Ю. Ч. решили да
извършат кражба от магазин , находящ се на ул. „***“ № ***. В изпълнение на намисленото
на около 2.36ч. на същата дата тримата се придвижили до процесния
магазин. Подсъд.И. носил със себе си отвертка, като с
нейна помощ успял да деформира халката на катинара и бравата на вратата на магазина. След това
подсъдимият влязъл в магазина, а останалите две момчета останали отвън да
пазят. И. отишъл до щанда на „Аргонавт 78“ ЕООД Ямбол, където намерил и взел
със себе си 100лв. на монети. След това И. напуснал магазина и придружен от
другите две момчета избягали в циганската махала. Там тримата поделили помежду
си монетите, като всеки от тях ги похарчил за лични нужди.
Отнетите
от И. парични средства били собственост на „Аргонавт 78“ ЕООД, с управител Г. Г..
И.
е с чисто съдебно минало към датата на извършване на деянието. Видно от приложената
по делото характеристична справка подсъдимият се води на отчет в ДПС Ямбол от
25.08.2015г . Има регистрирани петнайсет заявителски
материала и досъдебни производства за кражби с негово участие. Поведението му е
разглеждано в МКБППМН, като са му налагани различни възпитателни мерки, в това
число и настаняване във възпитателно училище и интернат.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанието
на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и събраните в хода на досъдебното производство доказателства , а именно:
показанията на св. Г., св. Д., св.Ч., св. А., св. Н., писменото заключение на изслушаната видеотехническа експертиза, писменото заключение на изслушаната
дактилоскопна експертиза приложените писмени
доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения към него
фотоалбум, удостоверение за раждане – 3 бр., справка от Агенцията по вписвания,
протокол за доброволно предаване – 3 бр., протокол за изземване на сравнителен
материал – 2бр, характеристична справка, справка за
съдимост.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият
А.И. с деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 и т.4 вр.
чл. 194 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 НК, тъй като на
13.05.2016г в гр. Я. от магазин, намиращ
се на ул.“***“ № ***, чрез повреждане на прегради , здраво направени за защита на
имот- деформиране на метална халка и брава на врата и използване на техническо
средства – отвертка е отнел чужди движими вещи – 100лв. на монети, собственост
на „Аргонавт 78“ ЕООД с управител Г. Г. от гр. Я., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Налице
е извършено съставомерно деяние по посочения текст на
наказателния закон. Авторството на престъплението се установява както от
самопризнанието на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, така и въз основа на събраните в досъдебното производство
доказателства – показанията на свидетелите А. и Ч., писменото заключение на
изслушаната видеотехническа експертиза, протокол за
доброволно предаване. Предмет на престъплението са чужди движими вещи, които
към датата на отнемането им са имали определена стойност, равняваща се на
изписания върху монетите номинал. С действията си подсъдимият е прекъснал упражняваната
от собственика фактическа власт върху предмета на престъплението и е установил
своя такава. Липсвало е съгласие от страна на законния представител на
собственика на вещите за извършването на това своене.
От
материалите по делото по безспорен начин се установява, че подсъдимият е
проникнал в процесното помещение чрез повреждане на
металната халка на катинара и бравата на входната врата, с които магазинът е
бил заключен. Последните представляват преграда, здраво направена за защита на
имот и нейното повреждане води до квалифициране на деянието по чл. 195 ал.1 т.3 НК
Използването
на отвертка, която е техническо средство по смисъла на закона, за повреждането на халката на катинара и
бравата на вратата води до квалифициране на кражбата по чл. 195 ал.1 т.4 НК
От
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че
прекъсва фактическата власт на досегашния собственик и установява своя
фактическа власт върху предмета на престъпление, че не е налице съгласие на
собственика на вещите за присвояването им и пряко е целял настъпването на този противоправен резултат. Налице е била и предвидената в
закона користна цел, тъй като непосредствено след извършване на престъплението
подсъдимият се е разпоредил с монетите в свой интерес употребявайки ги за лични
нужди. Съдът прие, че подсъдимият, макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си . За да
достигне до горния извод съдът изходи от доброто общо физическо и психическо
развитие на подсъдимия и липсата на болестни прояви в детството му, които да
водят до промяна във възприятно-представната
или волевата му сфера.
При
определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание, съдът съобрази
следното:
От една
страна взе предвид високата обществена опасност на извършеното престъпление,
обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в
страната, от наличието на два квалифициращи признака. Високата лична обществена
опасност на подсъдимия, който макар и неосъждан към датата на извършване на
престъплението е регистриран в ДПС – Ямбол за множество кражби за част от които
са му налагани възпитателни мерки по ЗБППМН, в това число и най-тежката от тях
– настаняване във ВУИ. От друга страна съдът взе предвид младата възраст на
подсъдимия, а именно извършването на деянието само няколко месеца след навършване на И. на 14-годишна възраст,
малцинствената група от която произхожда, характеризираща се с изключително
нисък стандарт на живот и липса на средства за издръжка, израстването на
подсъдимия в среда с криминално проявен брат, чистото му съдебно минало,
изразеното съжаление за извършеното. С
оглед изложеното по-горе и след приложение на редукцията на чл. 63 ал.1 т.3 НК, съдът счете, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и най-лекото предвидено в
закона наказание от три месеца лишаване от свобода е несъразмерно тежко за
извършеното, поради което съдът определи наказание при условията на чл. 55 ал.1
т.2 б.“б“ НК, като замени наказанието лишаване от свобода с наказание пробация. Съдът наложи на подсъдимия първите две
задължителни пробационни мерки, а именно задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца дс
периодичност на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Съдът отказа
да замени наказанието лишаване от свобода с обществено порицание, тъй като
счете, че едно такова наказание не би имало нужния ефект спрямо подсъдимия и не
би действало превъзпитателно спрямо същия, доколкото налаганите му възпитателни мерки по ЗБППМН не са дали необходимия резултат. По същите
съображения съдът отказа да освободи подсъдимия от наказателна отговорност с
налагане на възпитателни мерки, тъй като дори и най-тежката от тях – настаняване
във ВУИ не е оказала превъзпитателно и
възпиращо въздействие спрямо подсъдимия и не се е оказала необходимия
коректив на поведението му.
Тъй
като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, съдът на осн. чл. 189 НПК го осъди да заплати направените по делото
разноски в размер на 126.40лв. , вносими в полза на републиканския бюджет по сметка на ОД
МВР Ямбол.
Иззетите
по делото веществени доказателства – отвертка с надпис „ Chrome-vanadium“ след влизане на присъдата в сила , съдът постанови да бъдат
унищожени.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: