М О
Т И В И
по НОХд.№ 205/2017г. по
описа на РС – Бяла Слатина
Срещу
подс.В.И.В. ***, е повдигнато обвинение
по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК затова, че на 18/19.01.2017 год. в с.С.,
обл.Враца противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Ауди 80“ с рег.№ВР 6976 ВК от владението на Г.Т.В. ***, без
нейно съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на мпс -
счупено предно панорамно стъкло с щети на стойност 200 лева, и е оставено без
надзор.
Подсъдимият В.И.В. е предаден на съд и
за извършено от него престъпление и по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.28, ал.1
от НК затова, че на 18/19.01.2017 год. в с.С., обл.Враца, в условията на
повторност е отнел от владението на Г.Т.В. ***: 24 стека по 6 бр. бутилки по
литър, общо 144 литра олио на стойност 315,36 лева, собственост на В., без
съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои, като за
извършване на деянието е използвано мпс - лек автомобил марка „Ауди 80“ с
рег.№ВР 69 76 ВК, и случаят не е маловажен.
Делото е разгледано по реда на глава
ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие по искане на служебния защитник на
подсъдимия и на самия подсъдим.
В съдебно заседание представителят на
РП-Б.Слатина поддържа обвиненията така, както са внесени с обвинителния акт. В
хода на съдебните прения поддържа, че от събраните доказателства се е
установила фактическа обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Предлага с оглед данните за личността на подсъдимия и
поведението му в процеса, да му бъдат наложени наказания лишаване от свобода
около средния размер при хипотезата на чл.58а НК. Пледира на подсъдимия да бъде
определено на основание чл.23, ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание ЛС измежду
наложените. Счита, че на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК на подс.В. следва
да се определи едно общо най-тежко наказание между определеното наказание по
настоящото НОХд. и постановеното по НОХд. № 262/17г. на РС-Бяла Слатина в
размер на най-тежкото от тях, като изпълнението му бъде отложено на основание чл.66,
ал.1 НК за срок от пет години.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
обвинението и фактическите положения, приети в обвинителния акт. Пледира за извършените
две престъпления на подсъдимия да бъде наложено едно общо наказание в размер на
една година и шест месеца лишаване от свобода с приложение на чл.58а от НК.
Също така да се определи едно общо най-тежко наказание между така определеното
наказание и постановеното по НОХд. № 262/17г. на РС-Бяла Слатина в размер на
най-тежкото от тях.
Подсъдимият
признава изцяло вината си както на предварителното изслушване, така и в ход на
съкратено съдебно следствие. Признава изцяло фактите и обстоятелствата, описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт от прокурора.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалата
Г.Т.В. срещу подсъдимия за сумата 200,00лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането
- 19.01.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, а В. бе конституирана
като граждански ищец.
Гражданският ищец Г.Т.В. счита гражданския
иск за основателен и доказан и се иска уважаването му от съда в пълен размер, ведно със законната лихва.
С оглед на направеното самопризнание от
подс.В. и съобразно императивната разпоредба на чл.373, ал.3 от НПК, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.И.В. е роден на *** ***. Същият е българин, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, с основно образование, неженен,
безработен, с ЕГН **********. Подсъдимият
е осъждан по НОХд№442/2015 година на РС-Бяла Слатина, за извършено от него
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. чл.26, ал.1 от НК, като му е
било наложено наказание „Пробация“. Деянието, за което му е било наложено това
наказание е извършено за времето от 23.11.2014 година до 08.12.2014 година.
Присъдата е влязла в законна сила на 14.12.2015 година. Наказанието „пробация“
е изтърпяно от подс.В. на 23.06.2016 година.
Осъждан е и с определение № 54/15.05.2017г.,
с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство
по НОХд.№ 262/2017г. на РС – Бяла Слатина, за деяние, извършено на 26.04.2016г.
по чл.195, ал.1, т.5 и т.7, вр. чл.28, ал.1 НК, като му е наложено наказание от
шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание е отложено с 3 години изпитателен срок. Определението е влязло в
законна сила на 15.05.2017г.
Подсъдимият В.И.В. ***.
Пострадалата Г.Т.В. и съпругът й - свидетелят Георги Стоянов В., също живеят в
с.С., на ул.“Стоян Йончев“№23. Пострадалата Г. В. притежава лек автомобил „Ауди
80“, с рег.№ ВР 6976 ВК. На 18.01.2017год. свидетелят В. използвал същия
автомобил и около 16,30 часа го паркирал на тротоара пред дома им в с.С..
Автомобилът, както обикновено, бил оставен с ключовете на него, като и документите
му също били в него. През нощта на
18/19.01.2017 год. подсъдимият В.В. решил да извърши кражба от дома на св.В., тъй
като знаел, че под навеса – пристройка на къщата, има складирано олио. Бил
видял преди олиото, когато минавал по улицата покрай дома на свидетелката. Също
така подсъдимият знаел, че автомобилът „Ауди 80“ се паркира пред къщата и
ключовете стоят на него, като въпросната нощ той тръгнал с намерение да ползва
автомобила, за да превози олиото с него. Подсъдимият отишъл до дома на св.В. и
проникнал в двора на къщата през незаключената входна врата. От там, от под
навеса, изнесъл 24 стека с по 6 бутилки олио от по 1 литър. Натоварил стековете
в багажника и на задната седалка на автомобила. След като отнел от владението
на св.Воденичарова общо 144 броя бутилки с олио и ги натоварил в л.а.„Ауди 80“
с рег.№ВР 6976 ВК, подсъдимият седнал на шофьорското место и с ключа, който бил
на таблото, запалил автомобила. Потеглил с лекия автомобил в посока към изхода
на селото, а след това към град Бяла Слатина, тъй като имал намерение там да
продаде олиото. Тъй като било много студено и пътищата били заледени, а подсъдимият
В. нямал шофьорска книжка и нямал опит в управлението на лек автомобил, след
като излязъл от селото, на около 2 километра от с.С., по посока за гр.Бяла
Слатина, колата се подплъзнала и подсъдимият изгубил управлението. Автомобилът
напуснал пътното платно и заседнал в страни от пътя. При напускането на пътното
платно и попадането в страни от пътя се счупило предното панорамно стъкло на
ползвания от подс.В. лек автомобил „Ауди 80“, собственост на св.В.. Подсъдимият
се опитал да избута автомобила, но не успял и го изоставил без надзор в страни
от пътя, заедно с откраднатото и натоварено в него олио. След това подсъдимият В.
пеша се прибрал в дома си в с.С.. Сутринта
на 19.01.2017 год., около 06.15 часа, свидетелят В. погледнал през прозореца на
къщата и тогава установил, че автомобилът на съпругата му липсва от пред
къщата. Взел фенерче и излязъл на улицата, където установил, че има следи от
автомобила, оставени в снега. Тръгнал по следите, но стигнал до центъра на селото,
където следите от автомобила се смесвали с други такива, оставени в снега. След
известно време по телефона на свидетеля В. се обадила Л.Б. от същото село,
която му казала, че е пътувала сутринта към гр.Бяла Слатина и е забелязала
автомобила „Ауди 80“ в канавката до пътя. В. отишъл на мястото, където заварил
автомобила, който бил затънал в пряспа сняг и бил със счупено предното
панорамно стъкло. Вътре в колата били и откраднатите общо 144 бутилки олио, в
стекове по 6 броя. След получено съобщение в РУП-Бяла Слатина е извършен оглед
на местопроизшествие, с което действие е започнато настоящото наказателно
производство. Повреденият автомобил и откраднатите бутилки с олио свидетелят
Георги Стоянов В. прибрал в дома си.
От заключението на
назначената в досъдебната фаза СОЕ е видно, че стойността на отнетите вещи -
144 броя бутилки с олио от по 1 литър, е 315,36 лева. Противозаконно отнетият и
ползван лек автомобил „Ауди 80“ с рег.№6976 ВК, собственост на Г.В., е бил на
стойност 2100 лева, а установените по него повреди - счупено панорамно стъкло,
е на стойност 200 лева. Стойността на щетата по мпс не е възстановена. МРЗ за
страната за периода е била 460 лева.
Горните фактически
положения се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото
доказателствен материал, а именно -
направените от подсъдимия признания по реда на чл.371, т.2 от НПК на
всички факти така, както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, подкрепящите ги гласни и писмени доказателствени средства, събрани в
досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 НПК. Заключението на коментираната по-горе
съдебна експертиза съдът възприема изцяло, като прецени, че същото е обективно
компетентно, всестранно и пълно.
Събраните по делото
доказателствени материали са непротиворечиви. По отношение на съществените
обстоятелства от предмета на доказване, които са от значение за правилното
решаване на делото, същите са категорични, непосредствени и обективни.
От така изложената
по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка съдът
приема, че подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК, за което му е повдигнато
обвинение,
като на 18/19.01.2017 год. в с.С., обл.Враца противозаконно е
отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди 80“ с рег.№ВР
6976 ВК от владението на Г.Т.В. ***, без нейно съгласие, с намерение да го
ползва, като е последвала повреда на мпс - счупено предно панорамно стъкло с
щети на стойност 200 лева, и е оставено без надзор.
От обективна страна подсъдимият В. е прекъснал владението
върху лек автомобил „Ауди 80“ с рег.№ВР 6976 ВК,
който автомобил е бил собственост на свидетелката В., ползвал се е от съпруга й – св.В., оставен към инкриминирания момент пред дома им в с.С.,
и е установил свое владение над същия автомобил, като го е привел в движение.
За ползването му подсъдимият не е искал и не е получавал съгласието както на
собственика Г.Т.В., така и на водачът св. В.. От факта, че извършителят е привел колата в движение и е
управлявал същата в с.С. и след това в посока гр.Бяла Слатина, съдът извежда
намерението на дееца да ползва автомобила. Отнемането на процесния автомобил е
в разрез с установените правила и норми, извършено е въпреки волята на
собственика и на ползвателя му, което прави самото отнемане противозаконно.
Налице е по – тежко наказуем
квалифициращ белег на престъплението по чл.346 от НК – по см. на чл.346 ал.2
т.1 от НК, а именно последвала повреда на превозното средство, като в случая се
е изразила в счупване на предно панорамно стъкло,
стойността на което е в размер на 200.00 лева, вследствие на причиненото ПТП. Автомобилът
е бил оставен без надзор именно на мястото на ПТП в землището на с. С..
От субективна страна деянието по
чл.346 от НК е извършено при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, целял е настъпването на обществено
опасните последици и е настъпил целения вредоносен резултат.
Подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна
и състава на престъплението
по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като на 18/19.01.2017 год. в с.С., обл.Враца, в
условията на повторност е отнел от владението на Г.Т.В. ***: 24 стека по 6 бр. бутилки
по литър, общо 144 литра олио на стойност 315,36 лева, собственост на В., без
съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои, като за
извършване на деянието е използвано мпс - лек автомобил марка „Ауди 80“ с
рег.№ВР 69 76 ВК, и случаят не е маловажен.
От обективна
страна деянието е извършено от подсъдимия с факта на отнемане на вещите,
предмет на престъплението, обстоятелство, доказано по несъмнен начин от
гласните и писмени доказателства. За извършване на кражбата подсъдимият е
използвал моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди 80“ с рег.№ВР
69 76 ВК, на който е натоварил отнетите вещи и е
потеглил с него към гр.Бяла Слатина, за да продаде там същите. Тези
обстоятелства обуславят наличие на квалифициращия елемент на т.4 на чл.195 ал.1 НК.
От субективна страна деянието е
извършено от подс.В. с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал те да настъпят с присвоително намерение.
Същият е съзнавал, че лишава от фактическа власт върху вещите
собственика им, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял
именно това с присвоително намерение. Този умисъл е доказан по несъмнен начин
от разпитаните в досъдебното производство свидетели, както и от самопризнанията
на подсъдимия.
Подсъдимият е извършил престъплението,
след като е бил осъждан за друго такова престъпление, с присъда по НОХд№442/2015
година на РС-Бяла Слатина за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр.
чл.26, ал.1 от НК /в сила от 14.12.2015 г./ и от изпълнението на наложеното
наказание, до извършване на настоящето деяние /18/19.01.2017 година/ не е
изтекъл срокът по чл.30 ал.1 НК, т.е., квалифицира се като извършено при
условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. Предвид
на това, че престъплението кражба е извършено при условията на реална
съвкупност с друго тежко умишлено престъпление – по чл.346 ал.2 от НК, както и
по – високата степен на обществена опасност на извършителя, изведена от предишното
му осъждане и лошите характеристични данни, съдът
счете и случая за немаловажен.
При горните
съображения, съдът с присъдата си призна подс.В. за виновен в извършване на
престъпления по транспорта и против собствеността – по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК и
по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.28, ал.1 от НК, по които текстове му наложи
наказания.
При определяне вида и размера на наказанията, които следва да наложи на подсъдимия В.И.В. за извършените от него
престъпления по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК и чл.195,
ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.28, ал.1 от НК, съдът се е ръководил изцяло от реда по
който е протекло наказателното производство - глава двадесет и седма от НПК и в
частност от чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а от НК. При индивидуализиране на наказанията, съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства - тежкото материално състояние, безработен, без
средства за издръжка и препитание, съдействието
на досъдебното и съдебното производство за разкриване на обективната истина в
процеса, направените самопризнания, критично
отношение към деянието, съжаление за
стореното и младата му възраст. Взе предвид и ниската стойност на
предмета на посегателство за престъплението против собствеността – по-малко от МРЗ за страната, като
отнетите вещи са върнати на собственика.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие лошите характеристични данни и степента на
обществената опасност на деянията, както и обстоятелството, че подсъдимият е
осъждан, което осъждане не влияе на квалификацията за извършеното от него
престъпление по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК.
Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния
казус е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което
и на основание чл.54 от НК определи на подс.В. наказания ДВЕДНА ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за извършеното от него престъпление по чл.346, ал.2, т.1,
вр. ал.1 от НК и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА за извършеното от него
престъпление по чл.195, ал.1,
т.4 и т.7, вр. чл.28, ал.1 от НК.
В тази връзка съдът намира, че не са налице
основания за приложение на чл.55 НК при определяне на вида и размера на
наказанията. Преценката за наличие на условията на чл.55 НК е на общо
основание, без привилегия при разглеждане на делото по реда на чл.371,т.2 НПК.
В конкретния случай, съдът счита, че не са налице условията на чл.55 НК, тъй
като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият е с негативни характеристични данни, не са възстановени и
причинените в резултат на престъплението по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК имуществени
вреди. Действително предишното осъждане на подс.В. е включено в квалификацията
на деянието по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.28, ал.1 НК, но не
влияе на квалификация за извършеното от него престъпление по чл.346, ал.2, т.1,
вр. ал.1 НК. Наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства, посочени по-горе, не са нито
многобройни, нито пък изключителни по своя характер. Същите мотивираха
единствено съдът да приеме, че следва да се наложат наказания около и над
минималния размер.
Тъй
като в настоящия случай, производството е проведено и е приключило по
съкратената процедура – предварително изслушване по реда на чл. 370 и чл. 371
т.2 от НПК, то следва да се съобрази разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, поради
което съдът НАМАЛИ така определените от съдебния състав на подсъдимия наказания
лишаване от свобода с една трета и му наложи наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА за престъплението по чл.346, ал.2,
т.1, вр. ал.1 НК и ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
в размер на ЕДНА ГОДИНА за
престъплението по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.28, ал.1 НК. Съдът
счита, че за престъплението по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК на подс.В. не
следва да се наложи и наказание “лишаване от право да управлява МПС”, тъй като
той е неправоспособен водач на МПС, а никой не може да бъде лишен от права,
които не притежава към момента на извършване на деянието.
На
основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия едно общо наказание за
двете деяния, а именно лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Така
наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо
в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца. При
преценка за начина на изтърпяване на така определеното наказание лишаване от
свобода условно или ефективно, съдът прие, че следва да отложи същото по реда
на чл.66 ал.1 НК за срок от 3 години, който срок счита за достатъчен за
постигане целите на чл.36 НК.
Тъй като подс.В. е извършил
престъплението преди да е влязло в сила определение № 54/15.05.2017г., с което е
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХд.№
262/2017г. на РС – Бяла Слатина, то деянията се явяват извършени в условията
на съвкупност, поради което съдът на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 НК
определи общо най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
При преценка за начина на
изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода условно или ефективно, съдът прие, че следва да отложи
същото по реда на чл.66 ал.1 НК за срок от 3 години, който срок счита за
достатъчен за постигане целите на чл.36 НК.
По делото е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск от Г.Т.В. *** против подсъдимия за сумата 200лв.,
представляваща обезщетение за причинените от деянието по чл.346, ал.2, т.1 НК имуществени
вреди. При този изход на процеса съдът намира, че искът за имуществени вреди се
явява доказан по своето основание – чл.45 и сл. ЗЗД. Безспорно е, че стойността
на счупеното предно панорамно стъкло на автомобила към инкриминирания период е
в размер на 200,00лв., съгласно заключението на съдебно-ценовата експертиза и
същото не е възстановено на собственика. С оглед на това, съдът прие, че искът
е доказан и по своя размер, поради което осъди подсъдимия В. да заплати на
гражданския ищец Г.Т.В. тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането 19.01.2017г. до окончателното изплащане на същата.
На основание чл.189 от НПК,
подсъдимият беше осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Враца направените в
хода на досъдебното производство разноски за експертиза в размер на 72.13лв., а в полза на РС Бяла Слатина държавна такса за
разглеждането на гражданския иск в размер на 50,00лв.
При горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: