Решение по дело №225/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260014
Дата: 13 октомври 2020 г.
Съдия: Димчо Стоянов Луков
Дело: 20203600600225
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                № 260014/ гр. Шумен, 13.10.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският окръжен съд                                           наказателна колегия

На четиринадесети септември                       две хиляди и двадесета година

В публично заседание  в следния състав:

 

Председател:   София Радославова

      Членове: 1. Нели Батанова

                                                                                  2. Димчо Луков

 

Секретар: Д. Андонова

Прокурор: Д. Арнаудов

сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Димчо Луков ВНОХД № 225  по описа за 2020 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 318 и сл. от НПК.

 

        С присъда № 22/09.07.2020 г. постановена по НОХД №2595/2019 г. ШРС е признал подс. Д.А.Р. за невиновен в това, че на 06.07.2019 г. в гр. Шумен управлявал лек автомобил “******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1. 40 промила, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – престъпление по  чл.343 б ал.1 от НК и на основание  чл.304 от НПК го оправдал. Със същата присъда на осн. чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДП наложил на подс. Д.А.Р. административни наказания -  „глоба“ в размер  на 500 /петстотин/  лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/  месеца, за нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДП.

          Срещу присъдата е депозиран протест от ШРП. В протеста се сочи, че присъдата е необоснована, неправилна и незаконосъобразна, и постановена при отстраними нарушения на процесуални правила в хода на съдебното следствие, довели до ограничаване правата на страните. В мотиви към протеста се сочи за неправилен извода на районния съд, че контролната проба била компрометирана – с нарушена цялост на стикера, а от там и довод, че не можело по безспорен начин да се докаже, че кръвта от тази проба е именно на подс. Р.. Според прокурора след като стикера на контролната проба не бил скъсан, то следвало и съда да приема, че тази проба е годна за изследване и резултата от нея е годно доказателство. Изразява и несъгласие с извода на съда за приемане и кредитиране на СМЕ за установяване наличие на алкохол по писмени данни. Предлага присъдата да бъде отменена и постановена нова с която подс. Р. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и да му бъда наложено поисканото пред първата инстанция наказание.

        

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура не поддържа протеста, но не го оттегля. Счита присъдата на ШРС за правилна и законосъобразна и предоставя на въззивния съд да реши дали да уважи протеста.

         Подс. Р. редовно призован се явява лично и със защитника си. Защитника намира присъдата на ШРС за правилна и законосъобразна и като такава моли да бъде потвърдена.

 

В рамките на своите правомощия във въззивното производство ШОС установи следното:

    Подс. Д.А.Р. бил правоспособен водач на МПС. На 05.07.2019г. то заедно със св. Р.П.Р.се срещнали около 22 ч. и се отправили с управлявания от подсъдимия л.а. “****** към района, в който подсъдимият живеел. По пътя се отбили в магазин от където подс. Р. закупил три кенчета бира „Пиринско“ по 500 мл., а св. Р.патрончета с водка и сок. Двамата спрели на паркинг  пред блок на ул. „****и се разходили в района, при което подсъдимият изпил трите кенчета с бира, а свидетелят консумирал закупената от него водка. Около 00. 45 - 00. 50 часа на 06.07.2019 г. св. Д.С.Д. и С.Д.Д. и двамата служители на МВР, патрулирали със служебен автомобил в района на ул. „Софийско шосе“. Вниманието им било привлечено от силен кучешки лай, който идвал от ромската фондация, която се намирала в района. Двамата свидетели видели подсъдимия и св. Р.до оградата на ромска фондация. Направили им забележка да не дразнят кучетата и продължили и спрели патрулния автомобил на ул. „Втора“ като предната част на автомобила сочела ул. „Проф. Асен Златаров“. През това време подсъдимият и св. Р.оставили в автомобила празните опаковки от консумирания алкохол, след което се разделили. Св. Р.пеш се отправил по ул. „Софийско шосе“, а малко по късно подсъдимият с лекия автомобил потеглил по ул.“Проф. Асен Златаров“ към дома си находящ се на ул. „*****Св. Д.Д. и С. Д. видели лекия автомобил управляван от подс. Р.. Установили, че лекия автомобил се движи бавно и криволичи, поради което решили да извършат проверка. Спрели автомобила на ул. „Проф. Асен Златаров“. При отваряне на вратата на автомобила св. Д.Д. усетил мирис на алкохол. Тогава видял и празните бутилки от водка на пода на автомобила. Двамата установили, че автомобила се управлява от подс. Р., който бил сам в автомобила. Поискали съдействие дежурния в РУ МВР Шумен и на местото пристигнал св. Й.Н.Й.– мл. автоконрольор  в сектор ПП при ОД МВР - Шумен, която в 01.03 часа извършила проверка на подсъдимия с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“. Уреда отчел 1.24 промила алкохол в издишания от подсъдимия въздух. Пред полицаите подсъдимият не отрекъл, че е употребил алкохол, но посочил, че употребеното количество не било много, за да отчете такава стойност. Св. Й.съставила АУАН  серия GA № 2828/06.07.2019 г. на подсъдимия. Издала му и талон за изследване № 0030488. В този талон подсъдимият записал, че не приемал показанията на техническото средство и избрал да бъде изследван за употреба на алкохол чрез медицинско и химическо изследване. За целта св. Д.Д. и С. Д. придружили подсъдимия до спешно отделение на „МБАЛ – Шумен“ АД, където в 02 ч. му била взета кръвна проба в две вакуумни епруветки. На епруветките бил поставен придружаващият талона за изследване стикер. В съставеният протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол, медицинският специалист, който взел кръв от подсъдимия, отразил че лицето потвърждава, че е употребило алкохол. По късо дадените от подсъдимия проби били взети от медицинското заведение от вещото лице Д.С.Г. – химик в специализирана химическа лаборатория към НТЛ при ОД МВР – Шумен, съгласно чл. 19 ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., в хладилна чанта.

Било образувано бързо производство № 755/2019 на РУ МВР Шумен. По същото била назначена химическа експертиза с постановление от 08.07.2019 г. по газхроматографския метод за установяване наличието на алкохол в пробата кръв на подсъдимия. При изготвяне на заключението по експертизата вещото лице констатирало, че една от вакуумните епруветка  е с нарушена цялост на стикера, видимо разлепян. В тази връзка вещото лице направило фотоснимки на двете епруветки. Била изследвана епруветката с ненарушена цялост на стикера, при което била установена концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Д.А.Р. е 1.40 промила. За резултата от изследването бил съставен протокол № 133/07.08.2019 г.

На 09.07.2019 г. било извършено предявяване на материалите по бързото производство. Тогава подс. Р. направил искане за извършване на втора химическа експертиза на контролната проба. Била назначена повторна химическа експертиза с постановление от 15.07.2019 г. на контролната проба. За резултата от изследването на контролната проба бил съставен протокол № 140/16.07.2019 г. В протокола вещото лице е отразило, че контролната проба кръв не отговаря на изискванията на Наредба №1/19.07.2017г., въпреки това е извършило изследване и е дало заключение, че е установено наличие на алкохол 1.40 промила.

          От заключението на химическа експертиза № 133/0708.2019 г. се установява наличие на алкохол в кръвта на подс. Р. – 1. 40 промила.

          От заключението на повторната химическа експертиза № 140/16.07.2019 г. се установява наличие на алкохол в пробата с концентрация 1. 40 промила.

От заключението на назначената в първоинстанционното производство СМЕ по писмени данни се установява, че ако са достоверни показанията на подс. Р., то алкохолната концентрация в кръвта му към 01. 30 часа на 06.07.2019 г. е била 0. 52 промила.

 

      Така приетата за установена фактическа обстановка от въззивната инстанция е приета и от първоинстанционния съд. Същата не се спори и от страните по делото.

      При тази фактическа обстановка първоинстанционния съд е достигнал до правилни изводи. На първо място – правилен и законосъобразен е извода на съда, че допуснатите нарушения на разпоредбите на Наредба № 1/2017 г. – неполагане подпис на полицейския служител и на подс. Р., както и непопълване серийния номер на стикера в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол, са несъществени. Не се оспорва издаването на талона за изследване, че е издаден от конкретния полицейски служител и то на подс. Р. на посочената дата. Не се спори и вземането на кръвните проби от Р., както и облепянето им с необходимите стикери. Видно от номерата на стикерите на двете кръвни проби е, че те съвпадат със стикера поставен на талона за изследване. На второ място – правилен е и извода, че не е допуснато съществено нарушение на изискванията на чл. 19 ал. 2 от Наредба № 1/2017 г. с отбелязването в протокола за извършеното изследване на кръвната проба на подс. Р., че пробата била донесена „на ръка“. В тази връзка вещото лице е заявило, че е взело пробата съгласно вътрешна заповед, като пренасянето е станало посредством хладилна чанта. На трето място – по отношение изводите на районния съд за това осъществен ли е състав на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК. За да е налице осъществен състав на това престъпление наличието на алкохол в кръвта на дееца следва да е установен по „надлежния ред“. Наредба № 1/2017 г. урежда реда /надлежния, съобразно чл. 343б ал. 1 от НК/ за установяване концентрацията на алкохол в кръвта – чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически изследвания, от една страна. От друга – при оспорване от страна на дееца на резултата от изследването с техническо средство, наредбата е предвидила възможност  установяването на алкохол в кръвта да се извършва чрез химическа експертиза на кръвна проба взета от дееца. От трета страна – съобразно установената съдебна практика, при оспорване резултата от изследването с техническо средство, „надлежния ред“ вече е този на химически изследвания – чрез химическа експертиза. От четвърта страна – разпоредбата на чл. 27 от Наредбата предвижда възможност за повторно извършване на химически анализ на взетата кръвна проба. В тази хипотеза „надлежния ред“ посочен в чл. 343б ал. 1 от НК чрез който се установява наличие на алкохол в кръвта е вече  повторния анализ и резултата от него. В настоящия случай подс. Р. е оспорил резултата от изследването с техническо средство, поради което „надлежния ред“ по който следва да се установи концентрацията на алкохол в кръвта му е чрез химически анализ на взетата кръвна проба. Извършена е химическа експертиза на едната от двете проби с протокол № 133/08.07.2019 г. В същата вещото лице е посочило в обстоятелствената част на тази експертиза, че едната от двете проби е с видимо разлепян стикер. Подс. Р. е оспорил резултата от тази експертиза. Това е наложило съобразно разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 1/2017 г. да бъде извършена химическа експертиза и на втората проба и такава е била извършена с протокол № 140/16.07.19 г. като в нея вещото лице отново е посочило, че тази проба не отговаря на изискванията на Наредба № 1/2017 г. Именно тази проба – с видимо разлепяния стикер е била предмет на изследване на втората химическа експертиза. В тази връзка правилен и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че втората проба е компрометирана, тъй като е с видимо разлепян стикер. Но същевременно втората /контролна/ проба служи за проверка резултата на първото изследване. От пета страна – въззивната инстанция напълно споделя извода на районния съд, че нарушената цялост на стикера на контролната проба влияе върху годността на пробата и върху резултата от изследването й, тъй като стикера гарантира идентичност между иззетата от подсъдимия проба и тази която е изследвана. Поради това заключението на тази химическа експертиза не може да се приеме за годно доказателствено средство.

Предвид изложеното ШОС приема, че Наредба № 1/19.07.2017 г. дава още по-големи гаранции за правото на защита на подсъдимото лице, като не само потвърждава възможността да поиска повторно изследване на кръвна проба, но в чл. 22 от Наредбата императивно се предвижда разследващите органи да приемат, че надлежен ред за установяване на алкохол в кръвта по смисъла на чл. 343б от НК е само "двукратно" изследване на кръвната проба. Съгласно Решение № 67 от 28.03.2016 г. по н. д. № 1/2016 г., II н. о. на ВКС: "Надлежният ред за установяване употребата на алкохол от водачи на МПС е такъв, какъвто е предвиден в цялата Наредба № 30, а не в определена нейна част – например само по взимане на кръвна проба, изпращане, съхранение, методология на изследването. Заложената в чл. 20 ал. 3 от Наредбата възможност не е разписана за избирателно прилагане от оторизираните за това държавни органи“. След като втората /контролната/ проба е била компрометирана, разследващия орган е бил лишен от възможността за установяване по надлежния ред на обстоятелството подс. Р. да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1. 2 поради невъзможност да бъде зачитано направеното кръвно изследване на втората проба. При тази ситуация първоинстанционния съд е бил изправен пред необходимостта да установи концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Р. чрез назначаване на съдебно медицинска експертиза по писмени данни, която да установи концентрацията на алкохол в кръвта на Р.. Такава е била извършена и приета в съд. заседание, като от заключението на същата е прието, че към момента на извършване на проверката за наличие на алкохол в кръвта на Р. от контролните органи, същата е била с концентрация 0. 52 промила. Поради това правилно и законосъобразно Шуменският районен съд е приел, че не е доказано по безспорен и категоричен начин подс. Р. да е осъществил състава на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК и го е оправдал по предявеното му обвинение. Същевременно първия съд е намерил, че от доказателствата по делото е установено, че с деянието си подс. Р. е осъществил състава на административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДП и на осн. чл. 301 ал. 4 от НПК във вр. с чл.174 ал. 1 т. 1 от ЗДП е наложил на подс. Р. административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

 

Предвид изложеното ШОС приема, че ще следва да се потвърди изцяло присъдата на ШРС като правилна и законосъобразна.

 

         Водим от горното, съдът

 

 

                                   Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 22/09.07.2019 г. постановена по НОХД № 2595/19 г. по описа на Шуменският районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340 ал. 2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

 

          Председател:                                        Членове:  1.

 

 

                                                                                         2.