Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …….

гр. ***, 05.04.2019 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 266 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

 

Производството е образувано по жалба на ***, ЕИК ***, депозирана чрез пълномощника адв. Г.Х. от ВТАК против Наказателно постановление № 04-000975/21.01.2019 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. ***, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 404, ал. 1, т. 12 от  Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ, на дружеството - жалбоподател е наложена "Имуществена санкция” в размер на 1 500,00 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуалния представител, който поддържа жалбата с изложени доводи за липса на извършено от дружеството административно нарушение и оплаквания за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, поради което се иска отмяна на издаденото наказателно постановление.

Административнонаказващият орган, чрез старши юрисконсулт С.С., изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му и моли същото да бъде потвърдено. 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.12.2018 г. на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 04-000975, във връзка с извършена на 19.11.2018 г. последваща проверка  от служители на Дирекция "Инспекция по труда" - *** за изпълнение на задължителните предписания, дадени на жалбоподателя с Протокол за извършена проверка, изх. № ПР 1820577/10.07.2018 г. на Д „ИТ” – ***. При последващата проверка е установено, че работодателят ***” не е изпълнил задължителното за изпълнение предписание № 2: „На основание чл. 224, ал. 1 от КТ работодателят да изплати на работника ***, ЕГН ********** на длъжност „Експерт, връзка с обществеността”  /работник с прекратено трудово правоотношение/ парично обезщетение за неизползвания от нея платен годишен отпуск, което парично обезщетение е определено и начислено в Платежна ведомост за месец април 2018 г. СРОК: 31.07.2018 г.” - административно нарушение по чл. 404, ал. 1, т. 12, вр. чл. 415, ал. 1. В АУАН е вписано, че нарушението е извършено от работодателя на 01.08.2018 г. в гр. *** и е открито на 19.11.2018 г. от контролните органи на Д „ИТ” – *** при извършване на последваща проверка. Актът за установяване на административно нарушение е връчен на пълномощник на въззивника на 11.12.2018 г.

Позовавайки се на констатациите в посочения АУАН, на 21.01.2019 г. срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 04-000975 на Директор Д "ИТ" - ***, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, на ***”, ЕИК *** е наложена "Имуществена санкция” в размер на 1 500,00 лева.

Наказателното постановление е връчено на пълномощник на жалбоподателя – К.М. на дата  24.01.2019 г. и е обжалвано от него в законоустановения срок /жалба от 31.01.2019 г./.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания, дадени в съдебно заседание от актосъставителя и свидетелите по акта и от свидетелката К.М., както и от представените и приобщени по делото писмени доказателства.

С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Атакуваното наказателно постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо неговата незаконосъобразност. Този извод се предпоставя от обстоятелството, че административнонаказателното производство е проведено в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, според която не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, а в конкретния случай нарушителят е бил известен на компетентните контролни органи с изтичането на срока на дадените  предписания, в частност предписание № 2 от Протокол за извършена проверка, изх. № ПР 1820577/10.07.2018 г. на Д „ИТ” – ***, а именно от 01.08.2018 г., като за установяването му е било достатъчно от наказващия орган да се констатира само факта на бездействието. За административнонаказващия орган е било обективно възможно /срокът за изпълнение на задължителното предписание е определен от него – 31.07.2018 г./ да предприеме необходимите действия за установяване неизпълнението на даденото от него задължително предписание. Тоест, срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН е започнал да тече на 01.08.2018 г. и на 01.11.2018 г. е бил последният ден, до изтичането на който е следвало да бъде установено бездействието на дружеството – жалбоподател, а в настоящия случай процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен на 11.12.2018 г. В този смисъл е константната практика на административните съдилища в страната. Налага се извода, че НП е незаконосъобразно издадено поради съставяне на АУАН след изтичането на тримесечния срок от откриване на нарушителя съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и като такова следва да бъде отменено поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, без да е необходимо разглеждането на спора по същество.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

   

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 04-000975 от 21.01.2019 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. ***, с което на ***", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. "***, представлявано от председателя С.Г.К., в качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1, във връзка с чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – *** в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.       

 

 

           

                                              

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: