Решение по дело №2974/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 708
Дата: 22 декември 2019 г. (в сила от 4 февруари 2020 г.)
Съдия: Тодор Гочев Минов
Дело: 20195530202974
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                    22.12.2019 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на двадесет и шести ноември                                  две хиляди и деветнадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 2974 по описа за  2019 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № КГ-2274 от 07.10.2019 година издадено от Председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор, с което на „ЕЛМИ”ООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от А.Д.Т. – управител, е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, за нарушение по чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, във връзка с чл.6, т.6 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

 

 

 

                               

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № КГ-2274 от 07.10.2019 година издадено от Председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор, с което на „ЕЛМИ”ООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от А.Д.Т. – управител, е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, за нарушение по чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, във връзка с чл.6, т.6 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.

                        В жалбата си и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, жалбоподателя излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено изцяло.

                        Въззиваемият, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        На „ЕЛМИ”ООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от А.Д.Т. – управител е съставен Акт за установяване на административно нарушение № А-057 от 12.07.2019 година, за това, че при извършена проверка на 27.05.2019 година на бензиностанция на жалбоподателя, е взета проба от гориво за извънпътна техника и трактори с Протокол № Хс-047/27.05.2019 година за изпитване в акредитирана лаборатория и след изпитването е констатирано, че горивото не отговаря на изискванията за качество – „Пламна температура” – полученият резултата от изпитването е 48.0 градуса по Целзий при норма минимум 58.0 по Целзий /След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване – под 56 градуса по Целзий се приема, че продукта не съответства на изискванията за качество по този показател/. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.6, т.6 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, във връзка с чл.8, ал.2 от ЗЧАВ. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, не е подал такова и по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Не се е възползвал от правото си за извършване на арбитражна проба при оспорване на констатираното от административно проверяващия орган.

                        Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано, точно, ясно и конкретно, така както е в акта. На дружеството, на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух е наложено административно наказание – „имуществена санкция към минимален размер” от 10 000 лева.

                        В хода на съдебното производство, за изясняване на обстоятелства по делото са събрани и гласни доказателства.

                        При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух се забранява пускането на пазара, разпространението и/или използването и транспортирането на течни горива, които не са в съответствие с нормите, определени в наредбата по ал.1. А съгласно тази наредба и по специално по смисъла на разпоредбата на чл.6, т.6, от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начита на техния контрол, течните горива трябва да отговарят на следните изисквания за качества – горивата за извънпътна техника и трактори съгласно техническите спецификации на производителите със съдържание на сяра до 10 мг/кг. В случай на констатирани нарушения в тази насока в разпоредбата на чл.34, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух е предвидена имуществена санкция в размер от 10 000 да 100 000 лева. В разглеждания случай съдът, намира че въз основа на събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява че жалбоподателя е допуснал констатираното от административно-наказващия орган нарушение, а именно че разпространяваното от него дизелово гориво не отговаря на изискванията на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начита на техния контрол. Така констатираното административно нарушение се подкрепя от всички представени доказателства – АУАН № А – 057/12.07.2019 година, Констативен протокол за съответствие на течното гориво с изискванията за качество № КП-0277/29.05.2019 година и други. В подкрепа на това са и показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетел по акта. Въз основа на това по делото се установява, че при извършена проверка на 27.05.2019 година във ведомствена бензиностанция на жалбоподателя, находяща се в град Стара Загора, от бензиноколонка № 1 е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво за извънпътна техника и трактори при съответния законов ред и съставен протокол за вземане на проба от течно гориво № Хс047/27.05.2019 година. При проверката е установено, че горивото е доставено в количество 9 982 литра по нареждане за експедиране на готова продукция № 42716/21.05.2019 година на Петролна база „Лукойл България” ЕООД и налично количество към момента на проверката 4 563 литра, като това гориво се разпространява с декларация за съответствие № 0133 от 07.05.2019 година, издадена от „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, партида № 0133. Взетите проби са изпратени по съответния законов ред за изпитване от централната лаборатория в град София, със сертификат за акредитация рег. № 35-ЛИ/26.11.2018 година валиден до 30.09.2020 година, за което е издаден протокол за изпитване. На основание изготвения протокол за изпитване е извършена експертиза и е изготвен констативен протокол № КП-0277/29.05.2019 година за съответствие на изпитаното течно гориво съобразно с изискванията за качество. На базата на тази експертиза и извършените изпитвания е установено по несъмнен при съобразен с изискванията на закона ред, че иззетото гориво за за извънпътна техника и трактори по изпитаните показатели и получени резултати не съответства на изисквания за качество по показателят: „Пламна температура”, съгласно БДС EN ISO 27195 нефтопродукти. Установено е, че при полученият резултат от изпитването пламната температура е 48.00 градуса по Целзий при норма минимум 58.0 по Целзий - след прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване – под 56 градуса по Целзий се приема, че продукта не съответства на изискванията за качество по този показател. Следователно на база така установеното изследваният продукт не съответства на изискването за качество по цитираната по-горе наредба, което от своя страна пък представлява и нарушение по чл.6, т.6 от НИКТГУРНК във връзка с чл.8, ал.2 от ЗЧАВ.

                        Следва да се има предвид, че жалбоподателят не е оспорил резултатите от направеното изпитване на взетото течно гориво. Жалбоподателят не е поискал отваряне на арбитражната проба и не е оспорил резултатите от изпитването. Също така твърди се, че горивото е закупено от „Лукойл Нефтохим” АД град Бургас и отговорността за качеството на горивото била на производителя. В тази насока съдът намира, че отговорността на производителя е отделна, самостоятелна отговорност и за евентуални щети, причинени от дружеството производител жалбоподателя има право на иск в отделно гражданско производство. Субекти на административно-наказателната отговорност съобразно разпоредбите на чл.34 от ЗЧАВ са както производителите, така и разпространителите на течните горива които не съответстват на установените изисквания и норми определени в цитираната по-горе наредба. От друга страна, неоснователно е и възражението, че жалбоподателя не е краен разпространител. Съдът намира, че несъмнено жалбоподателя попада под обхвата на §1, т.20 от ДР на Закона за чистотата на атмосферния въздух – „Краен разпространител на течни горива е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивни резервоари на моторни превозни средства на потребителите, включително и на собствени моторни превозни средства”. Следователно закона обхваща и бензиностанции които се водят като ведомствени, каквато е и проверяваната. Ирелевантно е за настоящия казус изложеното от жалбоподателя, предвид наличието на нивомерна система и контрола от страна на НАП в тази насока, не било възможно да се извърши доливане на гориво и оттам промяна на неговото качества, тъй като по делото е безспорно, че иззетата от ползваното гориво проба не съответства на наредбата цитиране по-горе.

                        Посоченото по-горе отклонение в качеството на течното гориво означават, че изпитаното гориво е различно от това, което „Лукойл Нефтохим Бургас” АД е разпространило с декларацията за съответствие. Несъмнено е, че промяната на гориво съобразно установените показатели е станало след приемането му от дружеството-жалбоподател. Процесуалният представител на жалбоподателя излага съображения основно, че при издаване на обжалваното наказателно постановление и изготвяне на административно-наказателната преписка са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът обаче не констатира нарушения в тази насока. Административно-наказващият орган е преценил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и на база именно на тях е изградил правния си извод за допуснатото административно нарушение. Не е нарушена и разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН конкретно, точно и ясно са описани законовите разпоредби, които са нарушени. Не са допуснати и нарушения на разпоредбата на чл.57, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като в обжалваното наказателно постановление конкретно, точно и ясно и напълно обширно е направено описание на нарушението, датата и мястото, на което е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, и са посочени всички доказателства, които обуславят констатирането му. Въз основа на това са посочени и нарушените норми правни норми.

                        Предвид гореизложеното районният съд намира, че в разглеждания случай действително е допуснато нарушение по чл.6, т.6 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начита на техния контрол във връзка с чл.8, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗЧАВ. В този случаи по реда на чл.34, ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух за дружествата е предвидена „имуществена санкция” в размер от 10 000 до 100 000 лева. Съобразявайки се с това и като е взел предвид, че нарушението е за първи път, административния орган, правилно и законосъобразно е наложил на жалбоподателя имуществена санкция към предвидения в закона минимум, а именно в размер на 10 000 лева.

                        С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си. 

 

 

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: