М О Т И В И към присъда № 152, постановена на 07.11.2018 г. по
наказателно общ характер дело № 2481/2018 год. по описа на Районен съд – Стара
Загора.
Повдигнато е обвинение против подсъдимия Р.И.М., роден
на *** ***, с постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора град Стара Загора,
българин, български гражданин, в момента ученик в 4 клас в Затвора – Стара
Загора, безработен, без образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********, за
това, че на 02.02.2018 год. в град Стара Загора, в съучастие като съизвършител,
с лице с неустановена самоличност, чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот - срязване на комарник на прозорец и използване на
техническо средство - нож, отнел чужди движими вещи: таблет, марка ”Samsung
Galaxy Tab 2 10.1”,
с номер на имей - 355695052788385, ведно с карта за интернет на мобилен
оператор ”Мтел” на стойност 521,96 лева, собственост на А.Г.П., дамско портмоне
от изкуствена кожа на стойност 5,20 лева и пари - сумата от 50 лева,
собственост на ”Летина” ООД, с управител А.Г.П., всички вещи на обща стойност 577,16 лева от владението на
А.Г.П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК – престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а”
и б.”б”, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В пледоарията си прокурорът поддържа изцяло
повдигнатото против подсъдимия М. обвинение, като счита, че по време на
съдебното следствие са събрани доказателства, които изцяло подкрепят описаната
фактическа обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт.
По отношение на наказанието предлага на подсъдимия Р.И.М.
да бъде определено наказание при условията на чл.58а от НК, а именно: ”Лишаване
от свобода” към средния размер предвиден в закона, при първоначален „строг”
режим.
Адв.С.С. ***, в качеството на служебен защитник на
подс.Р.И.М. пледира на подзащитният му да бъде определено наказание в
минималния размер предвиден в закона с приложение разпоредбата на чл.58а от НК.
Подсъдимият Р.И.М. при условията на чл.371, т.2 от НПК
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
поддържа пледоарията на защитника си и в последната си дума изразява съжаление
за извършеното.
Съдът намери за установена следната фактическа и
правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Безспорно установено е, че подсъдимият Р.И.М., роден
на *** ***, с постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора град Стара Загора,
българин, български гражданин, в момента ученик в 4 клас в Затвора – Стара
Загора, безработен, без образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
С присъда по НОХД № 227/06.11.2013 год. на Районен съд
град Бургас, в сила от 22.11.2013 год. подсъдимият М. бил осъден за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б."а" и б."б" от НК и му било наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 2 /две/ години.
С определение № 77/22.01.2014 год., постановено по НЧД
№ 5104/2013 год., по описа на PC Бургас, влязло в законна сила на 07.02.2014
год., на подс.М. било наложено едно общо, най-тежко наказание измежду
наложените по НОХД № 291/2013г. по описа на Районен съд - гр.Стара Загора, по
НОХД № 1442/2013г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора и по НОХД №
2469/2013г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от 2 /две/ години. Подс.М. в изтърпял наложеното му наказание
и на 13.03.2015 г. е освободен от Затвора град Стара Загора.
Предвид тези осъждания, деянието на подс.Р.М., предмет
на настоящото производство е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1, б. ”а” и б. ”б” от НК, тъй като е извършил престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и
след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК и към датата на извършване на деянието
не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по предишните присъди
съгласно чл. 30, ал.1 от НК.
В края на месец януари 2018 год. подсъдимият Р.М. изпитвал финансови
затруднения. На 02.02.2018 год., вечерта, след 20,00 часа същият се разхождал в
централната част на град Стара Загора заедно със свой познат на име Филип – ”Ферчо“,
чиято самоличност не е била установена категорично по делото. Двамата преминали
пеш до сградата на сладкарница ”Адонай“, която била стопанисвана по силата на
наемно правоотношение от търговско дружество ”Летина“ ООД, с управители
свидетелят А.Г.П. и св. Виолета Василева Паскова. Тогава подс.М. и неустановеното
лице решили да извършат кражба от тази сладкарница, при която да отнемат от
владението на собствениците намиращи се в сладкарницата движими вещи - пари и
други ценни предмети. По това време сладкарницата била затворена, като входната
врата била заключена от свидетелят П., който последен бил в сградата и при
излизането си около 20,00 часа на същата дата активирал ”Сигнално -
охранителната техника“, монтирана в търговския обект.
В изпълнение на намисленото престъпление подсъдимият М.
прескочил оградата на търговския обект и преминал към източната страна на
сладкарницата, където било разположено помещение, предназначено за пекарна. С
него било и лицето с неустановена самоличност, което също прескочило оградата и
останало в непосредствена близост до сладкарница ”Адонай“, за да пази подс.М. и
да го предупреди, ако някой се приближи да мястото. Подсъдимият М. се приближил
до прозореца на пекарната и с помощта на намиращия се в него нож разрязал
мрежата на комарника на двукрилия прозорец, намиращ се на северната страна на
пекарната, натиснал силно прозореца, който под натиска се отворил и подсъдимият
влязъл в помещението. По описания начин подс.М. повредил инкриминирания
комарник, правейки го временно негоден за ползване по предназначението му. След
това подс.М. видял оставен в пекарната таблет, марка ”Samsung Galaxy Tab 2 10.1” с номер на имей –
355695052788385, ведно с карта за интернет на мобилен оператор ”Мтел”,
собственост на св. А.Г.П., който взел. Подс.М. продължил да търси други движими
вещи в останалите помещения на сладкарницата - влязъл в салона за клиенти на
сладкарница ”Адонай“, където имало разположен бар-плот и в едно от чекмеджетата
на бар-плота намерил 1 брой дамско портмоне от изкуствена кожа, ведно с намиращата се в него парична
сума в размер на 50 лева и
противозаконно отнел и тези движими вещи, собственост на
търговско дружество ”Летина” ООД, след което напуснал недвижимия имот. С него тръгнало
и лицето с неустановено самоличност, като двамата напуснали двора на
сладкарница “Адонай“.
На 03.02.2018 год., сутринта свидетелят А.П., който
бил материално отговорно лице на дружество ”Летина“ ООД и негов управител
пристигнал в сладкарница ”Адонай“ заедно със съпругата си – св. Виолета Паскова,
която също разполагала с управителни правомощия. Двамата влезли в сладкарницата
и св. Паскова установила, че таблетът, лична собственост на съпруга й, марка ”Samsung Galaxy Tab
2 10.1”,
липсвал. Тогава св.П. и св.Виолета Паскова забелязали, че мрежата на комарника
на прозореца в пекарната била разкъсана, а прозорецът бил отворен, след което
установили, че от имота липсвали и вещи, собственост на дружество ”Летина“ ООД
- дамско портмоне от изкуствена кожа и пари - сумата от 50 лева. За извършеното
престъпление бил подаден сигнал в Оперативната дежурна част на ОД на МВР град
Стара Загора и на същата дата бил извършен оглед на местопроизшествието от
изпратената на мястото дежурна Оперативно-следствена група при Първо РУ на МВР-
град Стара Загора, скрепен с фотоалбум.
По-късно, на 03.02.2018 год.
подс.Р.М. се срещнал със св.Видьо Петков
Видев, показал му откраднатия таблет, марка ”Samsung Galaxy Tab 2 10.1” и предложил на св.Видев да му го продаде. Св.Видев се
съгласил и му предал сумата от четиридесет лева, след което препродал тази
движима вещ на друго лице.
В хода
на разследването е била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, от
заключението на която се установява, че пазарната стойност на отнетите чужди
движими вещи, както следва: таблет, марка ”Samsung Galaxy Tab 2 10.1” с номер на имей – 355695052788385, ведно с
карта за интернет на мобилен оператор ”Мтел” на стойност 521,96 лева, а на
дамско портмоне от изкуствена кожа към датата на инкриминираното деяние възлиза
на стойност 5,20 лева и пари - сумата от 50 лева.
По
описания начин, с деянието си, подсъдимият Р.И.М. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2,
вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б”,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на 02.02.2018 година в град Стара
Загора, в съучастие като съизвършител,
с лице с неустановена самоличност, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – срязване на
комарник на прозорец и използване на техническо средство – нож, отнел чужди
движими вещи: таблет, марка ”Samsung
Galaxy Tab 2 10.1” с номер на имей – 355695052788385, ведно с
карта за интернет на мобилен оператор ”Мтел” на стойност 521,96 лева,
собственост на А.Г.П., дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 5,20
лева и пари - сумата от 50 лева,
собственост на ”Летина” ООД,
с управител А.Г.П., всички вещи на обща стойност
577,16 лева от владението на А.Г.П., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив по см. на чл.29,
ал.1, б.”а” и б. ”б” от НК.
Гореописаната фактическа обстановка и правна квалификация се подкрепя изцяло от
доказателствата по делото - протоколи за разпит
на свидетелите А.Г.П., Виолета Василева
Паскова; Видьо Петков Видев, протоколи за разпит на обвиняем, заключение на съдебно-оценителна експертиза,
протокол за оглед на веществени доказателства,
справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, справка от търговски регистър и други писмени доказателства по описа на делото.
Изложената фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите
с тях писмени и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, включително и от обясненията на подсъдимия при предявяването им.
За да приеме за установена изложената фактическа
обстановка и правна квалификация, съдът на основание чл.373, ал.3 от НПК взе
предвид направените от подсъдимия самопризнания при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и събраните в досъдебното производство доказателства, които ги
подкрепят, а именно: молба от А.П. от 20.03.2018 г.,
докладна записка от 03.02.2018 г. – 2 бр., протокол за оглед на
местопроизшествие от 03.02.2018 г., трасологична следа от подметъчна част от
обувка, фотоалбум, протокол за разпит на свидетел А.П. от 13.02.2018 г., протокол
за разпит на свидетел Виолета Паскова от 13.02.2018 г., протокол за разпит на
свидетел Видьо Видев от 26.02.2018 г., протокол за разпит на свидетел Видьо
Видев от 28.02.2018 г., постановление за назначаване на експертиза, заключение
на съдебно-оценителна експертиза, постановление за определяне възнаграждение на
ВЛ от 20.03.2018 г., протокол за оглед на веществени доказателства от
09.03.2018 г., протокол за доброволно предаване от 28.02.2018 г., фотоалбум,
предавателно-приемателен протокол от 17.04.2018 г., искане за изготвяне на
справка за съдимост, справка за съдимост рег. № 1130 от 26.03.2018 г., искане
за изготвяне на справка за съдимост, справка за съдимост рег. № 1558 от
25.04.2018 г., разпореждане № 608 от 16.02.2018 г., искане на осн. чл.159а,
ал.1 от НПК, обяснения от Р.М., разпечатка от търговски регистър, договорни услуги за лизинг на устройство от
23.08.2013 г. с приложение към него – 1 лист, докладна записка от 11.05.2018
г., постановление за привличане на обвиняем от 06.06.2018 г., протокол за
разпит на обвиняем от 06.06.2018 г. протокол за разпит на свидетел Виолета
Паскова от 30.05.2018 г., декларация за СМПИС от 06.06.2018 г., справка от
търговски регистър, докладна записка от 28.05.2018 г., протокол за доброволно
предаване от 26.06.2018 г., предавателно-приемателен протокол от 26.06.2018 г.,
протокол за предявяване на разследване от 26.06.2018 г., заключително мнение от 12.07.2018 г.,
протокол за разпит на свидетел А.П. от 15.08.2018 г., протокол за разпит на
свидетел Виолета Паскова от 15.08.2018 г., постановление за привличане на
обвиняем от 16.08.2018 г., протокол за разпит на обвиняем от 16.08.2018 г.,
заключително мнение от 17.08.2018 г., като в тази насока следва изрично
да се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си противоречат,
поради което и не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При
така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен
и несъмнен начин, че по описания начин подсъдимия Р.И.М. е осъществил от
субективна и обективна страна състава на чл. чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и ”б”, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК, като на 02.02.2018 година
в град Стара Загора, в съучастие като съизвършител, с лице с неустановена самоличност, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – срязване на
комарник на прозорец и използване на техническо средство – нож, отнел чужди
движими вещи: таблет, марка ”Samsung
Galaxy Tab 2 10.1” с номер на имей – 355695052788385, ведно с
карта за интернет на мобилен оператор ”Мтел” на стойност 521,96 лева,
собственост на А.Г.П., дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 5,20
лева и пари - сумата от 50 лева,
собственост на ”Летина” ООД,
с управител А.Г.П., всички вещи на обща стойност
577,16 лева от владението на А.Г.П., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б.”а” и б. ”б” от НК.
За да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение, съдът прие, че от
субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици.
На този извод, между впрочем,
навеждат и самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй
като същите обхващат всички факти в обстоятелствената част на обвинителния акт,
както тези, които касаят обективните признаци на престъплението, така и тези,
които се отнасят до неговата субективна страна.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанията съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието - генералната и специалната
превенция, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за
извършеното престъпление - лишаване от
свобода от три до петнадесет години;
изразеното от подсъдимия критично
отношение към извършеното, което съдът отчете като смекчаващи отговорността му
обстоятелства (направените самопризнания не биха могли да бъдат отчетени като
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на
процедурата по глава двадесет и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид
от законодателя при определяне на наказанието при условията на чл.373, ал.2 във
връзка с чл.58 от НК – намаляване на размера му с една трета; не би могло да
бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство и тежкото материално
положение на подсъдимия според приложената към досъдебното производство декларация
в тази насока, тъй като това му положение няма никаква връзка с вида и
характера на извършеното от него деяние);
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а
от НК;
разпоредбата на чл.58а от НК, предвиждаща
намаляване на размера на определеното наказание с една трета.
Воден от гореизложеното, съдът определи на
подсъдимия Р.И.М. наказание при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, а именно наказание ”лишаване от свобода” за
срок от три години, като на основание чл.58а от НК намали неговия размер с една
трета и му наложи наказание ”лишаване от свобода” за срок от две години, като с
оглед на съдебното минало на подсъдимия М. съдът постанови така наложеното
наказание да бъде изтърпяно при първоначален ”строг” режим.
Съдът счете, че на основание чл.189 от НПК в тежест на
подсъдимия Р.И.М. следва да бъдат присъдени направените на досъдебното
производство разноски в размер на 70,05 лв., които да бъдат заплатени в полза
на Държавата по бюджета сметка на ОД на МВР – Стара Загора.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива следва да се посочат ниското
правно съзнание на подсъдимия, слабите морално волеви задръжки и стремеж на
подсъдимия за лично облагодетелстване по престъпен начин.
Водим от горните мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: