№ 21
гр. С. , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Яница С. Събева Ченалова
Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Красимир Георгиев Маринов (ОП-С.)
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212200600124 по описа за 2021
година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за
проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивен протест, депозиран от прокурор при Районна
прокуратура - С. срещу Присъда № 26005/13.01.2021г. постановена по НОХД
№ 168/2020г. по описа на Районен съд - С..
С атакуваната присъда подсъдимият Б. ИВ. Б. е признат за невиновен в
това, че от м. април до 19.06.2018г., в. с. ******, общ. С., самоволно, не по
установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго /от СТ. П.
М. и П. М. В./, чуждо /на сина му А.Б. Б./ предполагаемо право – правото на
собственост върху имот в с. ******, о***********, включително на правото
самостоятелно да владее и да ползва имота, като ограничил достъпа на С.М. и
П. В., до същия имот, поставяйки катинар на входната врата на къщата и
скривайки ключа от самата врата, като случаят не е маловажен, поради което
е оправдан по обвинението по чл. 323, ал. 1 от НК.
1
В протеста, по повод на който е образувано настоящото въззивно
производство, депозиран от прокурор от Районна прокуратура - С. в
установения от закона и указан от съда срок за обжалване на присъдата, се
изразява несъгласие с така постановения съдебен акт. В протеста и в
подадения допълнителен такъв се твърди, че присъдата на РС - С. е
неправилна и незаконосъобразна. Намира за неправилни изводите на
районния съд, че не е осъществен от обективна и субективна страна съставът
на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК. Счита за несъмнено доказано, че
между С.М. и П. В. от една страна и А. Б. от друга, е съществувал спор
относно правото на собственост върху имота. Спорът освен фактически, бил
обективиран и с предявяване на иск пред съда за прогласяване на нищожност
на завещание, направено от съпругата на П. В. в негова полза. Посочва, че
случаят не е маловажен, тъй като противоправното поведение на подсъдимия
е продължило в значителен период от време и не е било съобразено дори с
образуваното досъдебно производство. Счита, че е неприложима нормата на
чл. 323, ал. 3 от НК, поради повторна неприложимост на привилегирования
състав. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда като неправилна и
незаконосъобразна и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият
да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му с обвинителния акт
обвинение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура - С. заявява, че
поддържа протеста на Районна прокуратура - С. без да сочи и навежда
конкретни съображения в подкрепа на оплакването за неправилност.
Настоява да бъде отменена атакуваната присъда и да бъде постановена нова,
осъдителна присъда по повдигнатото с обвинителния акт обвинение.
Частен обвинител СТ. П. М., редовно призована не се явява, не се
явява и повереникът адв. Л.Д.
Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с упълномощения си
защитник. Последният оспорва основателността на протеста и моли
обжалваната присъда да бъде потвърдена. Навежда допълнителни доводи в
подкрепа на констатациите и изводите на първоинстанционния съд.
Окръжен съд - С., в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмения протест и допълнението към него, като
2
изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери протеста за неоснователен.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него
задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата
обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за
установено от фактическа страна, че свидетелят П. В. бил женен за Н. В.а, от
която имал две деца – С.Б. и С.М..
Подсъдимият Б. бил женен за С.Б., която починала на 27.04.2016г., към
която дата двамата били разведени. Като неин наследник останал синът й
свид. А. Б..
С нотариален акт за покупка на недвижим имот № 21, том № I, дело
36/1979г. свид. П. В. закупил парцел ХIII-309 кв. 59, с. ******. Имотът бил в
режим на съпружеска имуществена общност на свид. П. В. и съпругата му Н.
В.а. В имота построили жилищна сграда. Преди смъртта си Н. В.а изготвила
саморъчно завещание, с което прехвърлила на съпруга си своята идеална част
от имота. Въз основа на завещанието бил съставен констативен нотариален
акт № 135, том I, дело № 113/23.02.2018г., с който свид. П. В. бил признат за
собственик на ½ ид.част от имот УПИ VI-642 кв. 56, с. ******,
принадлежащи преди това на съпругата му Н. В.а.
Процесният имот свид. В. бил разделил за ползване между двете си
дъщери. Частта на починалата му дъщеря се ползвала от бившия й съпруг –
подсъдимия Б..
Свид. П. В. живеел в имота до началото на месец март 2018 г., когато
се преместил да живее при дъщеря си свид. С.М. в гр. С.. Преди да
предприеме тази стъпка се опитвал да продаде имота безуспешно. Поради
несъгласието на подс. Б. с продажбата на имота отношенията между него и
свид. П. В., и свид. С.М. се влошили.
3
На 16.03.2018г. свид. П. В. депозирал в РП - С. жалба, с която
потърсил съдействие относно уведомяване на подс. Б.Б. да се изнесе от имота.
към жалбата е дописано, че от 16.04.2018г. къщата и входната врата са със
сменени ключове и не може да се влезе там.
На 27.03.2018г. с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка № 11, том II, дело № 188/2018г. свид. П. В.
прехвърлил на свид. С.М. ½ идеална част от процесния недвижим имот в с.
******.
Въз основа на подадената жалба била образувана прокурорска
преписка с вх. № 861/2018г по описа на РП-С.. На 03.04.2018г. подсъдимият Б.
бил запознат със съдържанието на жалбата, като заявил, че е сменил катинара
на входната врата на двора и сложил нов катинар на входната врата на
къщата. Изразил готовност да предаде ключове за сменените катинари на
свид. М. и свид. В.. Копие от ключовете за катинарите предал лично на свид.
П.П. – съпруг на свид. М.. От събраните при проверката данни не било
установено подс. Б. да е целял извършване на самоуправни действия,
доколкото същият е ползвал имот, чийто собственик бил и синът му. Смяната
на катинарите не била с цел ограничаване достъпа на другите съсобственици
до имота, а негова охрана. Нямало спор за собственост и ползване на
процесния имот, като подс. Б. не претендира за права на собственик. Въз
основа на така установеното е издадено постановление за отказ да се образува
досъдебно производство и е прекратена преписка вх. № 861/2018г по описа на
РП-С. на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
След като свид. П. В. напуснал процесния имот в с. ******, в периода
м. април – май 2018г. подсъдимият Б. намерил бележка на вратата на
хладилника от свид. В., в която били изложени твърдения, че имотът не е
нито собственост на подс. Б.Б., нито на свид. В., а на новия собственик.
На 18.04.2018г. в РС - С. била депозирана искова молба от свид. А. Б.,
за прогласяване нищожност или унищожаемост на завещанието на Н. В.а.
Искът на свид. А. Б. за прогласяване нищожността на саморъчното завещание
на Н. В.а, бил отхвърлен като неоснователен. Първоинстанционното решение
било потвърдено от Окръжен съд - С.. С определение от 29.05.2020г. състав
на ВКС не допуснал до касационно обжалване въззивното решение на ОС-С..
4
В края на м. май 2018г. свид. М. установила, че не може да отключи
катинара на вратата на къщата. На 18.06.2018г. потърсила съдействие от
кмета на с. ******, който придружил свид. М. до имота и видял как тя не
може да отключи катинара на вратата на къщата.
На 19.06.2018г. свид. С.М. депозирала жалба пред РП-С. за извършени
от подс. Б.Б. самоуправни действия по смяна катинара на входната врата на
къщата в с. ******. След назначена и извършена предварителна проверка по
жалбата било образувано досъдебно производство № 948/2018г. по описа на
РУ – С. за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
В досъдебното производство бил извършен следствен експеримент,
при който било установено, че с единия от двата ключа, предоставени на
свид. М. от подс. Б.Б., се отключвал катинара на вратата на двора, но с нито
един от двата ключа не се отключвал катинара на врата на къщата.
След внасяне на обвинителен акт срещу подсъдимия Б. на 26.11.2018г.,
същият депозирал до РС - С. молба от 28.11.2018г., с която предоставил по
два броя секретни ключове за двата катинара и два обикновени ключа № 1 за
вратата на къщата. С тях свид. М. могла да отключи катинарите на дворната
врата и входната врата, и самата входна врата.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната
присъда систематизирано и последователно, по същество и по отношение на
основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото
доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да
извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и
правото му да приема за установени и други фактически положения /когато
има основания за това/, извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна по същество и по отношение на
основните обстоятелства до същите т.е. до изложените по-горе фактически
констатации. Следователно присъдата на районния съд не е необоснована,
независимо че в протеста на Районната прокуратура се съдържа оплакване за
неправилност на присъдата свързана с несъответствието й с доказателствата
по делото.
5
Първоинстанционният съд в мотивите си е подложил на внимателен
анализ наличните по делото доказателствени материали и е изложил
аргументирано съображенията си на кои от тези материали и до каква степен
е изградил изводите си относно фактите.
Правилно са преценени, анализирани и коментирани в мотивите към
присъдата всички налични по делото доказателствени материали.
Районен съд - С. с основание е кредитирал обясненията на свид. М.,
досежно обстоятелството, че не са били в добри отношения с подс. Б. и
фактът, че баща й П. В. е напуснал имота в с. ****** в началото на м. март
2018г., доколкото същите в действителност са последователни и
непротиворечиви, подкрепящи се от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели П. и В.. Чрез тези доказателствени материали
се установява по несъмнен начин факта, че свид. П. В. сам е напуснал имота в
с. ****** преди датата на поставянето на катинар на входната врата на
къщата и смяна на катинара на входната врата на двора. От обясненията на
подсъдимия Б. се установява, че свид. В. по никакъв начин не е демонстрирал
намерение да се върне в имота, тъй като свид. М. и свид. В. са разпродали
имуществото си от имота. Впрочем, този факт не се оспорва и от самия свид.
В., който е заявил, че сам и по собствено желание се е изнесъл от имота
/съгласно четените му в съдебно заседание показания/.
Правилно са кредитирани и показанията на свид. М. относно липсата
на спор с Б. и А. Б., досежно собствеността на имота и чия собственост е той,
преди свид. П. В. да напусне имота. Показанията се подкрепят от показанията
и на свид. А. Б. дадени в хода на съдебното следствие.
Районният съд правилно е преценил и показанията на свид. П., относно
обстоятелствата, че подсъдимият му е дал ключове за катинарите на дворната
врата и тази на къщата, както и това че при последващо посещение на
процесния имот не е могло да се отключи входната врата на къщата.
Показанията са коментирани и обсъдени с оглед на останалия доказателствен
материал по делото. Правилно са преценени и останалите гласни
доказателствени материали – показанията на останалите свидетели.
Следователно присъдата на Районен съд - С. не е необоснована, тъй
6
като приетите за установени от този съд фактически положения напълно
кореспондират на наличните по делото доказателствени материали, а
фактическите изводи на съда са в пълно съответствие с изложените по този
повод в мотивите съображения и извършения анализ и преценка на тези
доказателствени материали. Присъдата не е постановена и при непълнота на
доказателствата, доколкото районният съд е положил всички усилия за
изясняване на релевантните в случая факти, като са били събрани
необходимите за постигането на тази цел доказателства.
В мотивите си първоинстанционният съд е подложил на анализ всички
събрани в хода на проведеното съдебно следствие доказателствени
материали, като настоящата инстанция споделя изцяло направените въз
основа на този анализ фактически констатации, както и самата преценка на
доказателствените материали. Правилно са прецени обясненията на
подсъдимия, а и показанията на всички разпитани в хода на проведеното
съдебно следствие свидетели и въз основа на тях е направен извода, че не
може да се обоснове отговорността на този подсъдим.
Следователно присъдата на районния съд не е необоснована и
оплакването в протеста за несъответствие с доказателствата по делото се
явява неоснователно.
Въз основа на така правилно установеното по отношение на
фактическата обстановка от страна на районния съд, последният е направил и
обосновал законосъобразните си правни изводи относно това, че с деянието
си /т.е. с извършеното от него описано подробно по-горе, а и в мотивите към
присъдата/ подс. Б.Б. не е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на състава на чл. 323, ал. 1 от НК т.е. в периода м.април –
19.06.2018г. в с. ******, общ. С., самоволно, не по установения от закона ред
да е осъществил едно оспорвано от другиго – С.М. и П. В., чуждо
предполагаемо право – правото на собственост и правото да ползва сам
имота, намиращ се в с. ******, като случаят не е маловажен, поради което
правилно е оправдан по обвинението по чл. 323, ал. 1 от НК.
В мотивите към присъдата си районният съд много обстойно е
обсъдил, коментирал и изложил конкретни доводи и аргументи във връзка с
повдигнатото и поддържано против подсъдимия обвинение, в резултат на
7
което обосновано и законосъобразно е направен и мотивиран извода, че това
обвинение не е доказано по несъмнен и категоричен начин и че самото деяние
не съставлява престъпление /несъставомерно е от обективна и субективна
страна/, поради което е следвало подсъдимият да бъде признат за невиновен и
оправдан по това обвинение.
В тази връзка настоящата инстанция напълно споделя констатациите и
изводите в присъдата на РС - С., както и изложените в тяхна подкрепа доводи
и аргументи за съставомерността, респ. несъставомерността на деянието на
подс. Б.Б. и следователно счита присъдата за законосъобразна и постановена
в съответствие с материалния закон.
Районният съд подробно, обстойно и детайлно е обсъдил в мотивите
към постановения от него съдебен акт /предмет на настоящата инстанционна
проверка/ всички въпроси касаещи съставомерността на извършеното от
подсъдимия и е стигнал до заключението, че деянието му не съставлява
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, тъй като същото не е съставомерно.
Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел в мотивите
си, че при преценка съставомерността на инкриминираното деяние трябва да
бъде отчетено това, че престъплението по чл. 323, ал. 1 НК може да бъде
осъществено от обективна страна единствено когато е извършено действие,
което е насочено към упражняване на спорно действително или
предполагаемо право с имуществен еквивалент. Налице е изискване
правоотношението, което е било засегнато с осъщественото престъпление,
задължително да е било обект на оспорване. При липсата на такъв правен
спор, предхождащ осъществяването на инкриминираното деяние не може да
се носи наказателна отговорност, тъй като подобно действие не би нарушило
непосредствения предмет на престъплението - засягането на обществените
отношения, свързани с решаването на имуществен спор.
В хода на воденото производство липсват доказателства,
установяващи наличието на спор, възникнал между подсъдимия и
пострадалите във връзка с правото на собственост на сина на подсъдимия – А.
Б. върху процесния имот, включително правото му да ползва имота. Видно от
свидетелските показания на М. и А. Б., същите отричат да е имало спор по
отношение на имота, преди свид. П. В. да се изнесе от него. Отсъствието на
8
такова оспорвано право е основание да се прецени, че действието, възприето
от държавното обвинение като престъпно, дори да е осъществено не може да
бъде основание за носене на наказателна отговорност по чл. 323, ал. 1 НК. В
тази връзка трябва да бъде отбелязано и това, че спорът по повод ползването
на имота е възникнал след извършването на инкриминираното действие,
което изключва възможността то да представлява престъпление по чл. 323
НК.
По делото е безспорно установено, че подсъдимият е ползвал имота на
основание наследственото право на своя син А. Б.. Безспорно е и това, че
свид. В. по свое собствено желание е напуснал къщата поради напредналата
си възраст, като по този начин същият сам е прекратил правото си на ползване
в имота. Факт е и това, че до момента на напускане на имота, свид. В. не се е
противопоставял подс. Б. да ползва двора и къщата. Подс. Б. не е извършил
действия по завземане на имота и ползването му изцяло, тъй като до момента
на възникване на претенциите на свид. В. да му се осигури достъп до имота в
жалбата до прокуратурата, той го е ползвала изцяло сам, поради изричната
воля на свид. В. да напусне къщата и да разпродаде имуществото си.
Действията по поставяне на нов катинар на дворната врата и нов катинар на
входната врата на къщата са насочени в отнемане възможността на свидетеля
В. да се върне в имота и да изнася покъщнина. Това действие на подсъдимия
не е незаконно и самоволно, доколкото заключването е с цел ограничаване на
достъпа до него на лица, които не го ползват. Незаконно би било отнемане на
тази възможност на свид. В. и свид. М., ако към момента на деянието, същите
са ползвали имота и искат да продължат да го ползват съвместно с
подсъдимия, а е несъмнено, че към 06.03.2018г. свид. В. не е ползвал имота и
по никакъв начин не е демонстрирал желанието си да живее в него. В този
конкретен случай претендиращият реализация на правото си да ползва имота
е следвало да потърси защита на това си право, като поиска разпределение на
ползването на имота или пък обезщетение, поради неползването му. В този
смисъл е и Решение № 460 от 24.10.2008г. по к.н.д. № 465/2008г. на ВКС, I
н.о.
Извършеното от подсъдимия деяние е несъставомерно и поради липса
на другото изискуемо се от закона обстоятелство – случаят да е немаловажен.
Значимостта на едно деяние се определя както от степента на засегнатите от
9
него обществени отношения, от значимостта на незаконно реализираното
оспорвано действително или предполагаемо субективно материално право, но
и от реално настъпилите вреди от осъществяването му. В случая подсъдимият
не е реализирал нещо повече от това, което е ползвал към м. април 2018г. – и
към онзи момент и след това той е ползвал имота сам или със сина си, като с
това не е отнел или ограничил ползването му от свид. М. и свид. Павлов,
които месец преди това са се изнесли от имота доброволно и са престанали да
го ползват. Свид. Павлов продължава да живее при дъщеря си, като не ползва
имота съобразно правата си, за което може да търси обезщетение, а не вреди
от престъпно деяние.
В случая не е налице и завишена обществена опасност на деянието на
подсъдимия, което не се явява престъпно. Твърдението на прокурора, че
частният обвинител и пострадалият са били лишени за дълъг период от време
да реализират правото си на собственост върху имота, е необосновано
предвид доказателствата по делото. След м. март 2018г., когато свид. В. и
свид. М. са получили ключове от катинарите за имота, същите са имали
достъп до него до края на м. май, и това не се отрича от тях. След жалба от
19.06.2018г. от свид. С.М., е образувано досъдебно производство №
948/2018г. от 25.07.2018г. по описа на РУ – С.. В показанията си пред СлРС
при второто разглеждане на делото подс. Б. е заявил, че след първоначалната
смяна на катинарите, друг катинар не е поставял и къщата се отключвала с
ключ № 1. Впоследствие подсъдимият Б. е предоставил два комплекта
ключове за имота. По ДП № 948/2018г. по описа на РУ – С. подс. Б. не е
предупреден за възможността по чл. 323, ал. 3 от НК и до провеждането на
следствения експеримент през м. октомври 2018г. не е знаел, че пострадалите
нямат ключ за катинара на входната врата на къщата. Следователно периода
от време, в който пострадалите не са могли да ползват единствено къщата в
имота обхваща края на м. май 2018г. – края на м. ноември 2018г.
В този смисъл правилно и законосъобразно подс. Б. е бил признат за
невиновен по повдигнатото срещу него обвинение и оправдан, тъй като
извършеното не съставлява престъпление.
Във връзка с изнесените в протеста доводи въззивната инстанция
следва да отбележи, че реално процедура по чл. 323, ал. 3 от НК спрямо подс.
10
Б. не е била приложена в предходен момент, както правилно е приел и
районният съд. С прокурорско постановление от 12.04.2018г. прокурор при
РП - С. е отказал да образува досъдебно производство и преписката била
прекратена на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, поради липса на извършено
престъпление. Поради това доводите на прокурора в протеста, че по преписка
с вх. № 861/2018г. по описа на РП - С. е приложен института на чл. 323, ал. 3
от НК, са неоснователни.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си
настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на
това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права
на всички страни за участие в производството въобще и които да са
основание за отмяна на така постановената оправдателна присъда.
Тъй като при извършената въззивна проверка не се констатира наличие
на основания за изменение или отмяна на присъдата на Районен съд - С.,
следва същата да бъде потвърдена изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
Потвърждава изцяло Присъда № 26005/13.01.2021г. постановена по
НОХД № 168/2020г. по описа на Районен съд - С..
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12