№ 1675
гр. Варна , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100502604 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана ОД на МВР -
Варна срещу решение № 2774/01.07.2020 год постановено по гр.д. 17792 по описа за 2019
год на ВРС,с което се :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. Х., ЕГН
********** с адрес: гр.Варна, ЖК “Вл.Варненчик“ бл.229, вх.З, ет.2, ап.79 сумата
от 227,27 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от 01.01.2019г. до 30.09.2019г., разпределена по периоди
както следва:
1/ сумата от 72,73 лева за времето от месец януари - март 2019г.;
2/ сумата от 36,36 лева за времето от месец април - юни 2019г.;
3/ сумата от 118,17 лева за времето от месец юли - септември 2019г. , ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. Х., ЕГН
********** с адрес: гр.Варна, ЖК “Вл.Варненчик“ бл.229, вх.З, ет.2, ап.79 сумата от
100лв., представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.
1
1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от
50лв., представляваща дължима за производството държавна такса и разноски за
изготвяне на ССчЕ в размер на 197.10лв., според уважения интерес на осн. чл. 78, ал. 6
ГПК, вр. чл.1 ТДТ по ГПК.
Твърди се,че обжалваното решение е незаконосъобразно по изложени подробни
доводи във въззивната жалба,като се претендира неговата отмяна ,с искане да се постанови
друго,с което да се отхвърли предявения иск. Във въззивната жалба са изложени подробни
съображения
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен e от И. Г. Х., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 230,61 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 32,03 часа, за целия
процесен период 01.01.2019г. до 30.09.2019г. по конкретния иск, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ищецът е държавен служител по силата на служебно
правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „ст.полицай" в „Етапно
конвойно звено" в ОД на МВР, гр.Варна. Статутът му на такъв е регламентиран в ЗМВР,
ЗДС и КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на смени- 8, 12
или 24 часови, съобразно утвърден от месечен график.Твърди се, че за времето от
01.01.2019г. до 30.09.2019г. е положил извънреден труд от 224 часа, за които следва да му
бъде заплатено възнаграждение в размер на сумата от 230,61 лв., разпределен по периоди
както следва: За първо тримесечие /1-Ш/ 2019г. - общия сбор е равен на 4,57 часа,
равняващи се на 32,94 лв; За второ тримесечие /IV-VI/ 2019г. - общия сбор е равен на 4,57
часа, равняващи се на 32,94 лв.; За трето тримесечие /VII-ГХ/ 2019г. - общия сбор е равен на
22,88 часа, равняващи се на 164,73 лв., обуславящо и правния му интерес от предявяване на
2
осъдителна претенция.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител отправя искане за изменение на предявения иск по размер, чрез неговото
намаляване на осн.чл.214, ал.1 ГПК от предявения размер 230,61 лв., на 227.27 лв., като за
разликата от 227.27 до 230,61 лв., оттегля иска.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че
ищецът полага труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че
служителят е полагал извънреден труд, който му е бил заплатен, съобразно ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове, наред с трудовото възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Между страните не е спорно, че ищецът И. Г. Х. е заемал по служебно
правоотношение в ОД на МВР – Варна длъжността „ст.полицай" в „Етапно конвойно
звено" в ОД на МВР, гр.Варна, както и че в периода от 01.01.2019г. до 30.09.2019г. е
работил на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Спорът между страните се свежда до въпроса дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така
преобразуваните часове труд, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР, регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
ЗМВР регламентира брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР,което се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения,включително и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд,като чл. 179, ал.1 ЗМВР предвижда допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22,00часа до 6,00часа.ЗМВР регламентира и работното време на държавните
служители ,което следва да се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Регламентирано е,че работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите
на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
3
на тримесечен период- за служителите, работещи на смени.
Посочените норми предвиждат компенсиране на работата извън
редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Съгласно разпоредбите на ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
За периода от 02.08.2016г. до 10.12.2019 г., който обхваща и процесния
период, е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в
сила от 2.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на
ВАС, петчленен състав/, издадени от Министъра на вътрешните работи,която всъщност е
отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г.Цитираната
наредба приема,че е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В периода
от 11.07.2016г. до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в
сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание
за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от
19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма
обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва да намери субсидиарно приложение общото трудово
законодателство и конкретно- общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.).
В настоящия случай следва да се приложи нормата на чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която предвижда, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143.
Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
4
държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и от приетата към него Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на
извънреден труд за процесния период, както и за лихва за забава, се явяват доказани по
основание и по размер, видно от приетата ССчЕ,а в обобщение, решението на ВРС, като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди,
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените по делото пред въззивната инстанция
разноски в размер на 360 лв,съобразно представените доказателства за това
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2774/01.07.2020 год постановено по гр.д. 17792
по описа за 2019 год на ВРС
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна, със седалище гр.Варна, ул. „Цар Калоян” №2 да
заплати на И. Г. Х., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ЖК “Вл.Варненчик“ бл.229, вх.З,
ет.2, ап.79, Д, сумата от 360 лв разноски за адвокатски хонорар пред ВОС, на осн. чл.78,
ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върхоен
касационен съд ,на осн.чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5