Р Е Ш Е Н И Е
№ …/10.07.2012 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-В
отделение, в открито заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета
година в състав:
Председател: Ерик В.
Членове:
Мария Яначкова
мл.с.
Зорница Езекиева
при участие на секретаря И. като разгледа
докладваното от младши съдия Зорница Езекиева въззивно гражданско дело № 1509 по описа за
Производството е по чл.268 ГПК.
С решение от 05.08.2010 г. по гр.д.№ 44533/2008
г., Софийски районен съд, 39-ти състав е отхвърлил предявения от Б.В.В. срещу И.Н.В.
иск с правно основание чл.31,ал.1 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко – продажба на УПИ VІІ-332 от кв.4, в.з. И. по плана
на гр.С., с площ по графични данни от 1000,00кв.м. и административен адрес с.И.,
ул.”Н.” № **, район Б., Столична община, при граници: от североизток – УПИ ІV -324 и УПИ V – 324, от изток – УПИ VІ – 323, от юг и
югозапад – улица, от северозапад –УПИ VІІІ – 331, заедно с построената в него
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от
46,00кв.м., състояща се от преходна стая, кухня, антре и подпокривно помещение, обективиран
в нотариален акт № 5, т.І – а, н.д.№ 3/2007 г. на нотариус Р.Б.. С решението
ищецът е осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски.
Бланкетна въззивна жалба е
подадена от ищеца. Особеният представител на ищеца В., назначен на основание
чл.21,т.3 ЗПП от СГС, не взима становище по решението.
Въззиваемата страна И.Н.В. счита решението за правилно, моли съда да го
потвърди и да й присъди разноски.
Съдът
като взе предвид че е валидно сезиран в срока за обжалване на решението и
жалбата отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, 2 и 7 и чл.261 ГПК,
поради което е допустима и редовна, а с оглед бланкетния
й характер, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.31,ал.1 ЗЗД. Ищецът Б.В.В.
претендира унищожаване на посочената покупко –
продажба, защото при сключването й, поради множеството си заболявания и
напредналата си възраст, не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното.
Твърди, че не е прехвърлял имота на внучката си, а е мислел че го водят на
лекар, поради което и е налице порок във обективираната
в нотариалния акт воля.
Ответницата И.Н.В. е депозирала писмен
отговор, в който се оспорват предявените искове като неоснователни, с доводи,
че при сключване на сделката дядо й е разбирал свойството и значението на
извършеното, не страда от заболявания които да увреждат психиката му.
От събраните
доказателства по делото се установяват релевантните за спора обстоятелства въз
основа на които съдът прави следните изводи от фактическа и правна страна:
Видно от нотариален акт № 5, т.І –А,
рег.№ 1653, н.д.№ 3/24.01.2007 г., на посочената дата пред нотариус Р. Б.,
ищецът Б.В.В. е прехвърлил на ответницата И.Н. В. чрез покупко- продажба
собствения си УПИ VІІ-332, ведно с построената в него едноетажна жилищна
сграда, като си е запазил правото да ги
ползва докато е жив.
С решение на ТЕЛК от 13.02.2003 г. на
ищеца е призната 95 % трайно намалена работоспособност, поради артеросклероза, Паркинсонов
синдром, деформираща спондилоза, дископатия,
кокартроза и гонартроза. С
решение от 15.01.2008 г. на ищеца е призната 100% трайно намалена
неработоспособност, като към посочените заболявания е добавено и мултиинфарктна енцефалопатия,
тежка коренчева увреда. Видно
от епикриза от 19.10.2006 г., ищецът е бил
хоспитализиран, и като придружаващо заболяване е установен лек депресивен
епизод и е назначена терапия с медикаменти.
Пред СРС е разпитан като свидетел
нотариус Б., изповядал сделката, който заявява, че преди нея беседвал с Б.В. за
причините, поради които се извършва сделката, без присъствието на останалите
страни по сделката, в продължение на около 10-15 минути и не забелязал признаци
продавачът да не разбира за какво е сделката и последиците от нея, нито
признаци на колебание или принуда. Нотариалният акт бил прочетен на висок глас,
отчетливо, заради напредналата възраст на продавача. Свидетелят П., съсед на В.,
се грижи за него лятото, заявява, че ищецът не му е споделял че ще продава
имота в Б., като ищецът му е разказвал, че синът му го е завел на лекар, като
нямал спомен за продажба на имота.
От заключението на съдебно –
психиатричната експертиза на в.л.С., изслушана от СРС, се установява, че
заболяванията на ищеца, отразени в епикризите, са
психични, а не психиатрични заболявания. Вещото лице е посочило, че ищецът има
ограничено разстройство на личността, без данни за деменция,
което заболявание дава характерен облик на личността,
характера и поведението, то е психоорганичен синдром,
който няма психично качество и поради липсата на деменция
и на психотични епизоди, вещото лице дава заключение,
че ищецът не страда от заболяване, което да му попречи да разбира свойството и значението на
извършеното, или да го ръководи. Установеното от вещото лице С. се потвърждава
и от заключението на СПЕ на в.л.Щ., изслушана и приета от СГС, съгласно което
ищецът страда от „органично разстройство на личността”, което не е душевно
заболяване, няма данни за деменция. Посоченото
заболяване е психично разстройство, което е било налице и през януари
От извършената служебна проверка на
решението, с оглед бланкетния характер на въззивната жалба, не се установиха нарушения на
императивните материалноправни норми и на служебните
задължения на районния съдия, а при липсата на конкретни доводи за неправилност
на решението, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и постановено при спазване на императивните материалноправни
разпоредби, поради което същото следва да се потвърди, като въззивната
жалба се остави без уважение.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.08.2010 г. по гр.д.№ 44533/2008
г., на Софийски районен съд, 39-ти състав.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му, при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.