Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Велико Търново, 16.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на трети май,
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА КОЛЕВА
при
секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдия Колева гр. дело № 644 по
описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.143 ал.2 от СК и чл.149 от СК.
Ищцата Й.Й.Й., ЕГН **********,***, в
качеството й на майка и законен представител на детето С.И. Й., ЕГН **********,
чрез пълномощник – адвокат С.К., твърди, че малолетното дете С. е родено от съвместното й съжителство с
ответника, като понастоящем тя и детето живеят на горепосочения адрес. Твърди,
че от м.август 2006г. ответникът е напуснал дома им от тогава не е давал
средства за издръжката на детето, което е вече ученичка в пети клас в ОУ
„Св.Патриарх Евтимий” – Велико Търново. Моли се да бъде постановено решение, с
което да бъде осъден ответника да заплаща на малолетното си дете, чрез неговата
майка и законен представител, ежемесечна издръжка занапред в размер на 200.00
лв., считано от датата на подаване на ИМ до настъпване на законни основания за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане. Претендира се и
издръжка за минало време за една година назад, считано от датата на подаване на
ИМ в размер на по 200.00 лв. месечно, ведно със законната лихва, както и се
прави искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът И.Й.И., ЕГН **********, с адрес *** Тръмбеш, е
подал писмен отговор на ИМ, в който не оспорва факта, че е родител на
малолетното дете и че същото живее при своята майка след раздялата му с
последната през 2006г. Оспорва исковете за издръжка по размер, като признава
искът по чл.143 ал.2 от СК до размера от 115.00 лв., а искът по чл.149 от СК –
до размера от 105.00 лв. месечно. Твърди, че не разполага с възможности за заплащане
на издръжки в претендираните размери.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния
си представител, поддържа предявените искове. Моли същите да бъдат уважени в
претендираните размери и допуснато предварително изпълнение на решението в тази
част на основание чл.242 ал.1 от ГПК. Поддържа претенцията за разноски
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, чрез своя процесуален представител
по пълномощие – адвокат К.К., поддържа доводите, изложени в писмения отговор на
ИМ и направеното с него оспорване на исковете по размер. Претендира разноски по
представен списък по чл.80 ГПК.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение
за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 74/12.08.2005г. на община Полски Тръмбеш, се установява, че детето С.И. Й.
е родена на ***г*** Тръмбеш от майка Й.Й.Й. и баща И.Й.И.. Видно е от
удостоверение № 760/24.01.2017г., че същото е записано в пети клас в ОУ ”Св.Патриарх
Евтимий”-град Велико Търново.
По делото е представена справка от НАП
за актуално състояние на трудовите договори на ответника и трудов договор на
същия от 22.02.2017г., от които се установява, че понастоящем същият работи и
получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 520 лв.
Видно от приетия по делото социален доклад с изх. № ПР/Д-ВТ/88-007
от 24.04.2017г. на Дирекция ”Социално подпомагане” – Велико Търново, малолетното
дете С. се отглежда в семейната среда на своята майка, получаваща помощ и
подкрепа в това от своя съжител, с който също имат дете – на 9-годишна възраст.
От проведеното проучване е установено, че майката е предоставила сигурна и
стабилна семейна среда за отглеждането и възпитанието на детето С.. Същата е
трудово ангажирана в „Петрол” АД, където получава месечен доход, равняващ се на
минималната работна заплата, установена за страната. Подпомага се и с месечни
помощи по ЗСПД в общ размер от 74 лв. Ответникът не е осъществявал контакти с
детето след раздялата си с неговата майка, понастоящем работи като дистрибутор
в „Троя
Изслушано по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗакД, малолетното
дете заявява, че не се среща с ответника и не получава издръжка от него. Не
посещава извънкласни форми на обучение или спортни занимания. Майката му предоставяла
по 5 лв. на ден за храна и транспорт до училище. Закупувала необходимите й
учебни помагала.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.143 ал.2 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Това задължение е
безусловно и не зависи от това дали родителите са трудоспособни и могат да се
издържат от имуществото си.
Не е спорно по делото, че ответникът е
баща на малолетното дете С.И. Й., родена на ***г., че родителите на детето
живеят разделени от 2006г., като от тогава то се отглежда единствено от своята майка.
Поради това, съдът намира, че предявеният иск е доказан по своето правно
основание и ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка на малолетното
си дете.
Размерът на дължимата издръжка се определя според
нуждите на лицето, което има право на такава и възможностите на този, който я
дължи. От събраните по делото доказателства се установява, че малолетното дете С.
е на 12-годишна възраст, ученичка в пети клас. Ищцата работи и месечният й
доход се равнява на минималната работна заплата, установена за страната. Същата
има и друго малолетно дете, което издържа. От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че ответникът също работи и получава месечен трудов доход в
размер на 520 лв. Няма данни и не се твърди да реализира други доходи, освен
трудовия, както и да притежава имущество, от което също да може да получава
доход или да дължи издръжка на други лица. Съобразявайки гореизложените
установени по делото факти, възрастта и
потребностите на малолетното дете – неговите нужди от храна, облекло, обучение
и други, съдът счита, че необходимата му месечна издръжка възлиза на сумата от
250.00 лева, от която ответникът следва да заплаща сумата от 150.00 лв.
Останалата част от необходимата месечна издръжка на детето следва да се поеме
от неговата майка. Приоритетното заплащане на издръжка от ответника е
обусловено от обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на малолетното дете изцяло се полагат от другия родител. Последният
е този, който има по-нисък доход и дължи издръжка на друго дете. По изложените
съображения, искът за издръжка за бъдеще време следва да бъде уважен до размера
от 150.00 лв., а в останалата си част - до размера от 200 лв., за разликата от
50.00 лв., отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Върху уважения размер на
издръжката ответникът дължи и законната лихва за всяка просрочена вноска от
датата на падежа до окончателното изплащане на сумата. Издръжката се дължи от
предявяване на иска – в случая 27.02.2017г. до настъпване на законни основания
за нейното прекратяване или изменение.
Предявеният по чл.149 от СК иск за заплащане на
издръжка за минало време е допустим и основателен до размера от 1 800.00 лева.
Такава ищцата претендира за една година назад преди завеждане на иска съобразно
разпоредбата на чл.149 от СК, тъй като нуждата от издръжка е била вече налице. Не
е спорно по делото, че ответникът не е заплащал издръжка на малолетното им дете
след тяхната раздяла преди около единадесет години. Съобразявайки изложеното
по-горе, с оглед на което определи размера на претендираната за бъдеще време
издръжка, съдът счита, че следва да уважи и иска за издръжка за минало време в
размер от 150.00 лева месечно за периода от 27.02.2016г. до 26.02.2017г.
Предвид изложените съображения, искът следва да се уважи до сумата от 1 800
лв., а в останалата му част до пълния
предявен размер от 2 400 лева следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан. Върху уважения размер на издръжката ответникът дължи и
претендираната законна лихва от подаване на ИМ до окончателното й изплащане.
Следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдените
издръжки на основание чл.242 ал.1 от ГПК.
И двете страни са претендирали разноски по делото.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени направените от ищцата разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за правна защита и
съдействие, ищцата е договорила с пълномощника си и е заплатила на същия
възнаграждение за оказаната правна помощ в размер на 120.00 лв., поради което
ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 90.00 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
Ответникът също е предявил претенция за заплащане на
сторените от него в производството разноски, които видно от материалите по делото
възлизат на сумата от 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно
отхвърлената част от исковете, ищцата следва да бъде осъдена да му заплати
сумата от 50.00 лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Велико Търново, държавна такса върху определения размер на
издръжката по чл.143 ал.2 от СК - в размер на 216.00 лева и държавна такса
върху определения размер на издръжката за минало време – в размер на 72.00
лева, определени на основание чл.1 от Тарифата за ДТ, които се събират от
съдилищата по ГПК вр. чл.69 ал.1 т.7 от ГПК, както и сумата от 5.00 лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.
Мотивиран така и на основание чл.143
ал.2 от СК и чл.149 от с.к., съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
И.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***
Тръмбеш, да заплаща на малолетното си
дете С.И. Й., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.Й.Й.,
ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка занапред в размер на 150.00 /сто и
петдесет/ лева, считано от 27.02.2017г. до настъпване на обстоятелства, водещи
до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.143 ал.2 от СК в останалата му част до пълния предявен месечен размер от 200.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
И.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***
Тръмбеш, да заплати на малолетното си
дете С.И. Й., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.Й.Й.,
ЕГН **********,***, издръжка за минало време в размер на 1 800.00 /хиляда и осемстотин/
лева за периода от 27.02.2016г. до 26.02.2017г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 27.02.2017г.,
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл.149 от СК в останалата му част до пълния предявен размер
от 2 400.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ДОПУСКА,
на основание чл.242 ал.1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 ГПК, И.Й.И., ЕГН **********,
с адрес *** Тръмбеш, да заплати на Й.Й.Й.,
ЕГН **********,***, в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дете С.И. Й., ЕГН **********, сумата от 90.00 /деветдесет/ лв., представляваща
направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 ГПК, Й.Й.Й., ЕГН **********,***, в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете С.И. Й., ЕГН **********, да заплати на И.Й.И., ЕГН **********, с адрес *** Тръмбеш, сумата от 50.00 /петдесет/ лв., представляваща
направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
И.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***
Тръмбеш да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велико Търново, сумата от 216.00 /двеста
и шестнадесет/ лв. - държавна такса върху определения размер на издръжката за
бъдеще време, сумата от 72.00 /седемдесет и два/ лв. - държавна такса върху
определения размер на издръжката за минало време, както и 5.00 лв./пет лева/, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на вземанията.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок, считано от 17.05.2017г., пред Окръжен съд - Велико Търново.
Препис от същото, на основание чл.7
ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: