О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№…………
Гр. София, 15.04.2020 г.
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-2-ри състав в открити съдебни заседания
състояли се на 01.11.2019 г., 06.12.2019 г., 30.12.2019 г. и 21.02.2020 г. в
състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При участието на секретаря
Габриела Владова, като разгледа т.д. № 949 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.692, ал. 3 и следв.
от ТЗ.
В пределите на откритото
производството по несъстоятелност на търговско дружество – „С.П.Б.“ ЕООД, с ЕИК
******** от страна на кредиторите : „Т.Е.“ ООД и Национална агенция за приходите на основание
чл. 690, ал. 1 ТЗ са упражнени три броя възражения срещу изготвените и обявени
в ТР – АВ на 01.08.2019 г., както следва :
Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД,
с ЕИК ******** – в несъстоятелност, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ; и
Списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД, с ЕИК
******** – в несъстоятелност, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Всички
тези възражения бяха разгледани от съда по несъстоятелността след надлежно
призоваване на съответните легитимирани участници, и провеждане на общо четири
открити съдебни заседания.
Съдът пристъпва към
самостоятелното разглеждане на всяко едно от постъпилите по реда на чл. 690 ТЗ
възражения, съобразявайки се с последователността на тяхното подаване по делото
:
1./ По възражение с вх. № 102307/13.08.2019 г. /депозирано по пощата на 08.08.2019 г./, упражнено от
кредитора – Национална агенция за приходите и имащо за предмет оспорване на
списъка на неприетите вземания на кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД /в непл./,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в ТР на 01.08.2019
г., където в единствената му част е отнесено предявеното с молба от 16.07.2018
г. от Държавата, чрез НАП парично вземане за сумата в размер от 68 400 лв.
– публично вземане за наложена на длъжника имуществена санкция, произтичащо от
издадено Наказателно постановление № F
03388/26.08.2014 г.
Възразяващият кредитор Национална
агенция за приходите оспорва това решение на синдика, като наред с депозираното
възражение представя препис от издаденото наказателно постановление, на което
основава правото си на публично вземане в размер на сумата от 68 400 лв. От
анализа на същото било видно, че НП е придобило стабилитет, тъй като е било
надлежно връчено на представител на длъжника - Р.Р.на
датата 12.09.2014 г., съответно че е влязло в сила, поради липсата на оспорване
на датата – 19.09.2014 г. Предвид това, че НП имало характеристиката на влязъл
в сила акт за установяване на публично вземане, то същото трябвало да бъде
включено в списъка на приетите вземания, така както е предявено, а именно за
сумата от 68 400 лв. Кредиторът се позовава на това, че вземания от
категорията на тези по чл. 164, ал. 4 ДОПК, каквото е и разглежданото не могат
да бъдат преценявани от синдика, а същият трябва незабавно да ги включи в
списъка с приетите вземания, съответно тези вземания не могат да бъдат обект на
оспорване от други кредитори, както и на искове по чл. 694 ТЗ. Прави се
пояснението, че наложената спрямо длъжника - „С.П.Б.“ ЕООД /в непл./
имуществена санкция с цитираното НП е дори по-висока по размер /81 208,86 лв./
от предявеното вземане равно на 68 400 лв., предвид което няма пречки
същото да бъде прието за удовлетворяване в откритото производство по
несъстоятелност. Иска се с определението си по чл. 694, ал. 4 ТЗ съдът да внесе
промяна в списъка с приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ,
като включи в него вземането на НАП предявено за сумата от 68 400 лв., съставляващо публично вземане за
наложена на длъжника имуществена санкция, произтичащо от издадено Наказателно
постановление № F 03388/26.08.2014 г., като се приеме, че същото е обезпечено
/вписан в ЦРОЗ под номер 2016101901358 запор на имущество по реда на чл. 4 ЗОЗ
наложен с ПНОМ от 30.09.2016 г. по инициатива на НАП/ и се ползва с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
На основание чл. 690, ал. 2 ТЗ
синдикът- М. е изразила писмено становище по така докладваното възражение на НАП,
в което е посочено, че с оглед допълнително представените към възражението
писмени доказателства – в частност наказателно постановление с пълен набор от
реквизити /вписани суми и положен подпис на издател/, в т.ч. документ
удостоверяващ връчването му на длъжника,
чрез надлежен негов представител, изводът й се променя, като предявеното от НАП
вземане в размер от 68 400 лв. трябва да бъде включено в списъка на
приетите вземания. Тази си позиция синдикът е потвърдил в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка
на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от
синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални
действия, както и представените доказателства, приема следното:
По партидата на несъстоятелния длъжник в търговския
регистър на 01.08.2019 г. са обявени изготвените от синдика списъци на
приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като една
част от вземанията на Държавата, предявени чрез НАП с молба подадена по пощата
на 11.07.2018 г. и постъпила в съда на 16.07.2018 г., а именно сумата от 68 400 лв., съставляващо публично вземане за
наложена на длъжника имуществена санкция, произтичащо от издадено Наказателно
постановление № F 03388/26.08.2014 г. е отнесена от синдика в списъка на
неприетите вземания при отрицателен довод, че от приложените към молбата по чл.
685 ТЗ доказателства не може да се извърши заключение за установяване на
размера на наложената имуществена санкция, доколкото представеното копие от
наказателно постановление няма подпис, а така също липсват данни за връчването
и влизането му в сила.
Съдът намира, че възражението, упражнено от кредитора – Национална
агенция за приходите е подадено в установения с чл. 690, ал. 1 ТЗ срок – на 08.08.2019 г., от легитимиран участник в производството, поради
което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
Разгледано по същество възражението е основателно.
Държавата, чрез НАП твърди да е носител на публично
вземане в размер на сумата от 68 400 лв. за наложена на длъжника имуществена
санкция, въз основа на издадено Наказателно постановление № F 03388/26.08.2014
г. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК в кръга на публичните държавни вземания
попадат тези, за които е налице влязло в сила наказателно постановление.
Действително към молбата за предявяване на своите вземания по чл. 685 ТЗ
държавата, чиито публични интереси се представляват от НАП е представила
екземпляр от наказателно постановление № F 03388/26.08.2014 г., което е
издадено срещу „С.П.Б.“ ЕООД, но в него липсват размерите на наложените
имуществени санкции, както и подпис на лицето представляващо
административно-наказващия орган, съответно няма ангажирани доказателства за
връчването на това постановление на санкционираното лице, и отбелязване за
влизането му в сила. Към възражението си по чл. 690, ал. 1 ТЗ кредиторът – НАП
е преодолял тази непълнота в ангажираните в подкрепа на вземането му за
имуществена санкция доказателства, като е представил препис от коментираното
наказателно постановление, в което са отразени и конкретните суми по наложените
на „С.П.Б.“ ЕООД имуществени санкции, а именно – 32 891,36 лв.;
35 766,17 лв.; и 12 551,33 лв. за констатирани нарушения на чл. 180,
ал. 1 от ЗДДС. Налице е подпис от административно-наказващия орган издал
постановлението положен от Зам. Директор на ТД на НАП – София /А. Г./, както и
разписка, че НП е било връчено на 12.09.2014 г. на Р.Р.,
по отношение на която е ангажирано пълномощно установяващо представителна власт
учредена й от законния представител на санкционирания длъжник - „С.П.Б.“ ЕООД.
Върху НП е извършено и отбелязване, че същото е влязло в сила на 19.09.2014 г.,
предвид изтичане срока за неговото оспорване по съдебен ред. При това положение
еднозначно трябва да се посочи, че НАП установява в производството по чл. 692,
ал. 3 ТЗ, че е носител на публично вземане за наложена имуществена санкция на „С.П.Б.“
ЕООД в размер на сума, която дори надхвърля предявения размер от 68 400
лв. Представеното наказателно постановление разполага с всички законово
установени реквизити, като почива на административни нарушения на разпоредбите
на ЗДДС извършени от „С.П.Б.“ ЕООД, за чието установяване е издаден АУАН от
07.03.2014 г., който също е приложен към молбата за предявяване на вземанията.
Стабилизираното наказателно постановление трябва да се третира, като влязъл в
сила акт установяващ публично вземане по смисъла на чл. 164, ал. 4 ТЗ, като в
рамките на производството по несъстоятелност същото подлежи на незабавно
приемане. Разбира се последната разпоредба е приложима само в хипотезата,
когато от страна на държавата се проведе доказване, че е носител на възникнало
публично вземане, което е установено със стабилизирал се акт, като в случая
това бе направено в рамките на
настоящото производство по чл. 692, ал. 2-4 ТЗ.
По отношение на заявената обезпечеността на вземането,
чрез наложена обезпечителна мярка вписан в ЦРОЗ под номер 2016101901358 запор
на имущество по реда на чл. 4 ЗОЗ наложен с ПНОМ от 30.09.2016 г. по инициатива
на НАП е ангажирано удостоверение за вписвания по партидата на „С.П.Б.“ ЕООД в
ЦРОЗ, от което е видно, че под вписване с номер 2016101901358, извършено на
19.10.2016 г. фигурира разпореждане за служебно вписване на запор на имущество
по чл. 4 ЗОЗ, като същия е наложен с постановление от 30.09.2016 г. на публичен
изпълнител по реда на ДОПК, имащ за предмет налични и постъпващи суми върху
банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление в общо 14
търговски банки. Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ при извършване разпределение
на осребрено имущество в първи ред попадат кредиторите, чиито вземания са
обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на
Закона за особените залози – от получената сума при реализацията на
обезпечението. Държавата се легитимира, като кредитор от упоменатия кръг,
доколкото с цитираното по-горе вписване от 19.10.2016 г. успешно е вписала
запор по реда на чл. 26, ал. 3, т. 1
ЗОЗ, във връзка с чл. 4 ЗОЗ върху имущество на длъжника за да обезпечи
свои публични вземания, в т.ч. и вземането си за наложена имуществена санкция
произтичащо от влязлото в сила наказателно постановление № F 03388/26.08.2014
г. Няма данни вписването да е било заличено, или да е изгубило своето действие,
поради пропуск да се подови с оглед възприетия 5-годишен срок за неговото
действие.
Всичко изложено мотивира съдът по несъстоятелността да формира
решаващ извод, че упражненото от НАП възражение е основателно и с оглед на това
в изготвеният от синдика списък на приетите вземания, предявени в срока по чл.
685 ТЗ трябва да се внесе промяна, като се включи и вземане в размер на сумата от
68 400 лв., съставляващо публично вземане за наложена на длъжника
имуществена санкция, произтичащо от издадено Наказателно постановление № F
03388/26.08.2014 г., като се приеме, че същото е обезпечено с вписан в ЦРОЗ под
номер 2016101901358 запор на имущество по реда на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ, във
връзка с чл. 4 ЗОЗ наложен с ПНОМ от 30.09.2016 г. по инициатива на НАП и се
ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
2./ По възражение с вх. №
99064/02.08.2019 г., което е упражнено от кредитора – „Т.Е.“ ООД, и с което
е поискано да се извършат поправки на допуснати фактически грешки в съставения
и обявен в ТР на 01.08.2029 г. Списък на приетите от синдика вземания на
кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД, с ЕИК ******** – в несъстоятелност, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Твърди се, че грешки са допуснати при изписването
от синдика на входящите номера и дати на молбите подадени от четиримата
кредитори заявили да са носители на вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ,
както и тяхната подредба при структурирането на списъка, която трябва да почива
на последователността на подаването на молбите за предявяване на вземанията в
определения в чл. 685, ал. 1 ТЗ срок, която последователност не била спазена от
синдика.
В срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ синдик – М. е изразила
писмено становище по предмета на упоменатото възражение, което е подадено от „Т.Е.“ ООД, като в него на първо място е
застъпена тезата, че искането на кредитора по същността си няма
характеристиката на възражение, а съставлява молба за коригиране на технически
грешки в определени реквизити на списъка с приети вземания. В тази насока съдът
по несъстоятелността не бил сезиран със същинско възражение за оспорване
решение на синдика относно на прието или неприето от него вземане, което е било
предявено в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, съответно не бил властен да извършва
поправки в съставения списък по чл. 685 ТЗ. Ако все пак съдът сметне, че в
производство по чл. 692, ал. 1 – 5 може да бъде постигнат ефекта на поправка на
допуснати технически грешки в изготвен списък по чл. 685, ал. 1 ТЗ, то тогава
искането на „Т.Е.“ ООД трябвало да се удовлетвори, защото списъкът страдал от
назованите фактически грешки в изписване на входящи номера и дати на молби за
предявяване на вземания, а така също не бил структуриран съобразно
последователността на времевото постъпване на всяка от 4 броя молби за
предявяване на вземания.
Прегледът на формулираното от кредитора „Т.Е.“ ООД искане
до съдът по несъстоятелността, което е упражнено на 02.08.2019 г. показва, че
същото няма правната природа на възражение по смисъла на чл. 690, ал. 1 ТЗ, а
съставлява молба за поправка на допуснати от синдика в съставения по реда на
чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ, във връзка с чл. 685, ал. 1 ТЗ основен списък на приетите
вземания фактически грешки. Списъците
изготвяни от синдика представляват писмени решения на синдика за приемане или
неприемане на предявени от кредиторите вземания или за служебно приемане на
вземанията. Съставянето на списъците става съобразно задължителното съдържание
на списъка, посочено в чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ (дата на предявяване,
наименование на кредитора, основание и размер на вземането,
обезпечение/привилегии) и поредността на кредиторите
в него съобразно датата на предявяване на вземането (тя е ориентир за спазване
на срока за предявяване). Кредиторите се подреждат по реда на постъпване на
молбите за предявяване на вземанията им, като предявените вземания се
разглеждат от синдика по реда на постъпването им. Когато от синдикът са
допуснати технически грешки в посочените реквизити, то до момента на
обявяването на съответния списък по партидата на длъжника в ТР синдикът
разполага с възможността да внесе съответната корекция/поправка на тяхното
съдържание, когато обаче същите бъдат оповестени по реда на чл. 689 ТЗ, синдикът губи възможността сам да осъществи
корекция в реквизитите на съответния обявен списък, като процедурата по
неговата поправка може да се осъществи единствено и само в рамките на
процедурата по неговото одобряване от съда, било служебно, било след сезиране
от заинтересован участник, в т.ч. и самият синдик. В изложения смисъл съдът по
несъстоятелността, чието е правомощието да извърши одобрение на съставените от
синдика списъци разполага и с компетентността да изправи допуснатите в тях
фактически и технически грешки, за да се приведат същите в съответствие с
изискването поставено в чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ.
По отношение на съставения от синдика и обявен в ТР-АВ на
01.08.2019 г. основен списък на приетите вземания, предявени в срока по чл.
685, ал. 1 ТЗ се наблюдават технически грешки в изписване на една част от
входящите номера, респективно датите на предявяване на вземания от страна на
кредиторите, респективно последователността на включването им в списъка.
Констатира се, че в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания в откритото
производство по несъстоятелност спрямо длъжника - „С.П.Б.“ ЕООД, с ЕИК ******** са предявени с
нарочни писмени молби от четирима кредитори, а именно : „Т.Е.“ ООД, със
седалище *** е депозирало молба с вх. № 94917 от дата – 10.07.2018 г.; „НБГ П.Р.“
ЕООД, чуждестранно дружество регистрирано в Р. Гърция е депозирало молба с вх.
№ 97379 от дата – 13.07.2018 г.; Национална агенция за приходите е депозирала
молба с вх. № 97465 от дата – 16.07.2018 г.; „Т.“ ЕООД, *** е депозирало молба
с вх. № 67239 от дата – 20.05.2019 г. Синдикът следва да разгледа и се
произнесе по тези молби в последователността на тяхното постъпване, като по
този начин конструира и изготвения от него списък по приемане, респективно
неприемане на вземанията заявени с тях. Прегледът на съставеният от синдик – М.
списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ показва, че
съдържанието му не кореспондира на последователността на постъпилите молби за
предявяване на вземанията, а освен това неправилност е налице при изписване на
вх. номер и датата на постъпване на молбата на „Т.Е.“ ООД, както и в датата на
постъпване на молбата на „Т.“ ЕООД. Визираните неизправности на проверявания
списък следва да бъдат поправени от съда по несъстоятелността, като заявените и
приети вземания се подредят в темпоралната последователност на тяхното
предявяване, като се коригират и погрешно изписаните входящ номер и дати в две
от молбите.
3./ По възражение с вх. №
101822/12.08.2019 г. /депозирано по пощата на 08.08.2019
г./ : То изхожда от дружеството – „Т.Е.“ ООД в качеството му на кредитор предявил
конкуриращо вземане в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, и има за предмет оспорване на
изготвения Списък на приетите вземания на кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД /непл./,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ обявен в търговския регистър на 01.08.2019
г., в частта му, с която са приети предявените с молба от 13.07.2018 г. вземане
от кредитор – „НБГ П.Р.“, чуждестранно търговско дружество, съществуващо съгласно
законите на Р. Гърция с/ актуално наименование – „П.И.“/ парични вземания в
размер на сумата от общо 10 022 301,03 лв., която е формирана, както
следва : сумата от 6 681 534,02 лв. – представляваща главница по
Рамков договор от 30.09.2015 г. и 3 340 767,01 лв. – представляваща
договорна неустойка по Рамков Договор от 30.09.2015 г., за които вземания е
посочено, че са обезпечени с вписан в ЦРОЗ особен залог, съгласно удостоверение
с № 1063684/18.01.2017 г. и се ползват при ред на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 1 ТЗ. Субектът упражняващ възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ, чрез
пълномощникът му – адвокат Н. поддържа, че позитивното решение на синдика
свързано с приемането на тези вземания за удовлетворяването им в пределите на
универсалното принудително изпълнение е погрешно и същите трябва да бъдат
изключени от съда с определението му по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Първият аргумент е,
че предявилият тези вземания чуждестранен правен субект не е установил
процесуалната си легитимация, която е предпоставка за упражняването на подобно
действие, тъй като с молбата за предявяване не било представено актуално
удостоверение, което да разкрива съществуването на подобно дружество в правния
мир на Р. Гърция, в т.ч. и неговия законен представител, такова доказателство
отсъствало и към момента на разглеждане на молбата с предявените вземания от
страна на синдика. Този порок се изтъква да е неотстраним, като сезираният с
вземанията синдик е трябвало базирайки се само на тази процесуална пречка да
отнесе вземанията на гръцкото дружество в списъка на неприетите такива. Нямало
и надлежно учредяване на процесуална власт в полза на адвокат – Г.Д., който е
подписал и подал до съда по несъстоятелността молбата по чл. 685 ТЗ, тъй като
отсъствало представено удостоверение за актуално състояние на АД „Б. и Ко“,
както и самостоятелно пълномощно дадено от представляващия адвокатското
дружество в полза на конкретния адвокат – Г. Д.. По същество във връзка с
предявените за приемане парични вземания, възразяващият кредитор изтъква, че
лисвало необходимото доказване, че тези вземания реално са възникнали в
правната сфера на гръцкото дружество, респективно че техен адресат е
дружеството-длъжник, както и че същите са станали изискуеми за плащане към момент
предхождащ предявяването им. Прави се позоваване, че сред събраните по делото
доказателства липсват съществени такива формиращи основанието на твърдените и
предявени за приемане парични вземания с носител - „НБГ П.Р.“, а именно :
договор от 30.09.2015 г. за прекратяване на рамков договор от 30.09.2014 г.,
както и самият рамков договор от 30.09.2014 г., договор за доверителна сметка
от 27.02.2015 г. Не бил доказан и твърдения от кредитора факт, че от страна на
длъжника, но от името на „НБГ П.Р.“ било осъществено плащане на сумата от
5 700 000 евро в полза на дружеството – „К.К.Е.К.“
ЛТД, която уговорка присъства в рамковия договор от 30.09.2015 г. Не бил
успешно установен и факта отнасящ се до прекратяване действието на рамковия договор
от 30.09.2015 г., тъй като нотариалната покана не е била надлежно връщане на
длъжника - „С.П.Б.“ ЕООД. Липсата на установено прекратяване на коментирания
договор, лишавала „НБГ П.Р.“ от правото му да получи връщане на сумата от 5 700
000 евро. На самостоятелно основание се сочи, че „НБГ П.Р.“ не се легитимира
като изправна страна по рамковия договор от 30.09.2015 г. след като не е
изпълнила задължението си да го прекрати по реда предвиден в чл. III, раздел 3.1., буква „b“. Ако все пак се
допуснело, че гръцкото дружество има качеството на кредитор спрямо длъжника за
предявените суми, то нямало логично обяснение на какво се дължи продължилото
около 3 години бездействие по отношение защитата на тези му вземания от длъжника
и от останалите солидарно отговорни лица по рамковия договор. Съвкупният анализ
на всички уговорки поети с рамковия договор от 30.09.2015 г. показвал, че се
касае до безвъзмездна сделка, като по естеството си договора е привиден и цели
да увреди интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност открито
спрямо длъжника. В подкрепа на такова съждение били сключените договори за кол
опция и за особен залог на акции. Обръща се внимание, че нямало доказване в
посока сбъдването на условията заложени в рамковия договор от 30.09.2015 г.
предвидени, като основание за извършване на плащане в размер на сумата от
6 600 000 евро, която е била прихваната със задълженията на „НБГ П.Р.“
по договора за кол опция, като не били представени фактури за сумите които са
предмет на прихващане, както и протокол за извършената компенсация. Липсвали и
сведения за реално извършено плащане от длъжника на сумата от
5 700 000 евро. При вземане на позитивното си решение за включване на
оспорваните вземания синдикът не бил отчел и обстоятелството, че „НБГ П.Р.“
черпи правата си на вземания от увреждащ договор попадащ в обхвата на сделките
подлежащи на отмяна по реда на чл. 647 ТЗ, поради относителната им
недействителност спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността. Вземането
за неустойка също изобщо не било възниквало в полза на „НБГ П.Р.“, защото след
подаването на молбата за предявяване на вземането за нея по реда на чл. 685 ТЗ
настъпвал ефекта на развалянето на рамковия договор от 30.09.2015 г., което
било факт изключващ ангажирането на отговорност у длъжника за заплащане на
неустойка за забава в изпълнението на договорно задължение. Несъгласие е
изразено и по отношение привилегията, с която е било прието вземането на „НБГ П.Р.“,
а именно такава по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като се поддържа, че ако същото се
приеме да съществува, то редът му за удовлетворяване не може да е по преден от
такъв по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, защото вземането произтича от увреждаща
сделка, която попада в кръга на исковете за обявяване на относителна
недействителност. В обобщение се иска от съда да постанови определение, с което
да промени списъка на приетите вземания, предявени по реда на чл. 685 ТЗ обявен
на 01.08.2019 г., като от същия бъдат изключени вземанията на „НБГ П.Р.“ и
съответно бъдат отнесени в съставения списък на неприетите вземания, като ако
това искане бъде намерено за неоснователно от съда се настоява за ревизиране на
привилегията, с която вземанията на „НБГ П.Р.“ е възприето да се ползват, като
се промени редът на тяхното удовлетворяване, а именно от такъв по чл. 722, ал.
1, т. 1 се трансформира в такъв по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Синдикът – М. на 20.09.2019 г. е упражнил правомощието си
по чл. 690, ал. 2 ТЗ да даде писмено становище по депозираното възражение, като
с него е отрекла всяко едно от наведените възражения за липса на предпоставки
за приемане на предявените от „НБГ П.Р.“ вземания с молба от 13.07.2018 г.
Кредиторът с оспорено вземане - „НБГ П.Р.“ е представил
своевременно писмено становище, в което категорично е опонирал по упражненото
възражение спрямо приетите му вземания, като е посочил, че същите са
установени, както по своето основание, така и по размерите си. Подкрепена е и
привилегията, с която същите е прието да се ползват, като се поддържа, че те са
надлежно обезпечени с вписан особен залог в ЦРОЗ.
В съдебно заседание страните не променят изложените от
тях твърдения, доводи и съображения, както и исканията си към съдът по
несъстоятелността в производството по гледаното възражение.
Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка
на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от
синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални
действия, както и представените доказателства, приема следното:
По партидата на несъстоятелния длъжник в търговския регистър
на 01.08.2019 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и
неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като вземанията на
„НБГ П.Р. предявени с молба от 16.07.2018 г. за сумата от 6 681 534,02 лв. – представляваща
главница по Рамков договор от 30.09.2015 г. и 3 340 767,01 лв. – представляваща
договорна неустойка по Рамков Договор от 30.09.2015 г. са приети, като по
отношение на тях е посочено, че те са обезпечени с вписан в ЦРОЗ особен залог,
съгласно удостоверение с № 1063684/18.01.2017 г. и се ползват при ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Съдът намира, че възражението, упражнено от конкуриращия
се кредитор – „Т.Е.“ ООД е депозирано в
установения с чл. 690, ал. 1 ТЗ срок – на 08.08.2019
г. /по пощата, факт установим от пощенското клеймо поставено върху наличния по
делото плик/ , от легитимиран участник в производството, поради което е
допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
Разглеждайки го по същество, съдът намира следното :
Вземанията на „НБГ П.Р. за заявени по надлежния за това
процесуален ред с депозиране на писмена молба, в която е извършена
индивидуализацията на техните основания и размери. Молбата изхожда от
съществуващ правен субект – чуждестранно дружество, учредено и действащо по
законите на Р. Гърция, като по отношение на тази предпоставка е приложено
Удостоверение издадено от Търговската и промишлена камара на Атина, Р. Гърция с
дата – 05.07.2018 г., от чието съдържание е видно, че „НБГ П.Р. е вписано в цитирания регистър под
номер 182998, като същото е учредено на 04.11.1999 г. и регистрирано на
29.11.1999 г., като адресът му на управление е в гр. Атина, Гърция. Съгласно
друго удостоверение за представляване на дружеството издадено на 15.06.2018 г.
в общия търговски регистър на Р. Гърция за
„НБГ П.Р. съществува вписване, че главен изпълнителен директор,
представляващ дружеството е А.К.. Тези доказателства са напълно достатъчни за
да се приеме, че „НБГ П.Р. е правен субект учреден и съществуващ в правния мир,
като същия може да бъде носител на материални и процесуални права, вкл. правото
да предявява свои вземания в открито производство по несъстоятелност на даден
правен субект, за когото твърди да му е длъжник. На следващо място съобразно
пълномощно от 29.09.2017 г. приложено към молбата от 16.07.2018 г. еднозначно
се установява валидно учредяване на представителна власт от законния
представител на „НБГ П.Р. в полза на четирима български адвокати от САК, а именно – Д. С., Р.Н.,
Н.Н..и А.Б.с правата да извършват всички правни
действия отнасящи се до въпроси касаещи отношенията на „НБГ П.Р. със „С.П.Б.“
ЕООД във връзка с едностранното прекратяване, разваляне на рамков договор от
30.09.2015 г. и претендирането на вземанията във връзка с този договор. На така
упълномощените адвокати е отстъпено и правото по тяхна преценка да извършват преупълномощаване в полза на други адвокати работещи за „АД
„Б. Б. и Ко“. С друго пълномощно от 11.07.2018 г. еднозначно се установява
валидно учредяване на процесуална представителна власт от законния представител
на „НБГ П.Р. в полза на Адвокатско дружество „Б. и Ко“, както и следните
адвокати : Д. С., Р.Н., Г.Д. и А.Б., с правата да представляват дружеството
пред СГС по т.д. № 949/2017 г. на ТО, VI-2 състав, в което се разглежда откритото
производство по несъстоятелност на търговско дружество - „С.П.Б.“ ЕООД, както и
пред всички останали съдебни инстанции. Последното пълномощно ясно показва, че
адвоката депозирал молбата по чл. 685 ТЗ за предявяване на вземанията на „НБГ П.Р.
в производството по несъстоятелност на „С.П.Б.“
ЕООД е бил валидно снабден с процесуална власт да представлява по делото
интересите на гръцкото дружество, като аргументите на процесуалния представител
на оспорващото дружество в обратната насока са напълно произволни и несъответни
на процесуалната обстановка създадена в производството по настоящото дело. Тук
е мястото да се посочи, че установяването на правосубектност
на чуждестранното търговското дружество е обстоятелство, което трябва да е
налице към момента на подаване на молбата за предявяване на вземанията по чл.
685 ТЗ, което в случая е станало на 16.07.2018 г., като ако конкуриращия
кредитор твърди този субект да е изгубил това си качество към момента на
изготвяне на списъците по чл. 686 ТЗ – 01.08.2019 г., то негова е тежестта да
го докаже, като ангажира съответните документи. Няма правна норма в
процесуалното ни право, която да въвежда изискване за чуждестранните търговски
дружества перманентно да установяват актуалното си правно състояние, тогава
когато то не се е променило. В този смисъл „НБГ П.Р. няма процесуален
ангажимент за представяне на актуално удостоверение за правното си състояние
към започването на отделни фази в производството по несъстоятелност, в което е
участник.
„НБГ П.Р. извежда легитимацията си на кредитор при
твърдения, че по сключен на 30.09.2015 г. с негово участие рамков договор се е
обвързал със „С.П.Б.“ ЕООД, „Я.Р.Е.“ С.А., дружество учредено съгласно законите
на Люксембург, „М.Х.“ С.а.р.л., дружество учредено съгласно законите на
Люксембург, и „К.К.Е.К.“ ЛТД, дружество учредено
съгласно законите на Кипър. Според този договор неплатежоспособният длъжник е
поел договорен ангажимент в срок не по-късно от 28.03.2016 г. за своя сметка да
организира довършването на Търговски център разположен в гр. София, ж.к.
„Люлин“, ведно с получаване на всички нужни разрешителни, лицензи и одобрения,
необходими за въвеждането му е експлоатация и стартирането на дейност като търговски
обект. Сочи се, че в съглашението присъства уговорка, че ако поетото от
длъжника договорно задължение не бъде изпълнено в пределите на уредения срок,
то „НБГ П.“ РЕИК ще придобие правото едностранно да прекрати действието на
рамковия договор, а длъжникът ще следва в срок от 10 работни дни, считано от
получаването на уведомлението за прекратяване да върне на гръцкото
дружество-кредитор полученото авансово плащане /предплата/ в размер на сумата
от 6 600 000 евро, а освен това ще следва да заплати в полза на същия
кредитор и неустойка /обезщетение за претърпени загуби/ в размер на сумата от
3 300 000 евро. Освен това неплатежоспособният длъжник бил поел
допълнително задължение да извърши заличаване на вписаната ипотека върху
недвижимите имоти на дружествата „П.У.“ и П.У. 2“, образуващи Търговския
център, която е учредена в полза на българска търговска банка, като това стане
в максимално скъсен срок, който трябва да е преди момента на завършването на
строежа на Търговския център – 28.03.2016 г. Кредиторът сочи, че вземанията му
за връщане на авансово платена сума по рамковия договор и за начислената
неустойка са обезпечени по силата на сключени, както следва : договор за залог
на акции от 30.09.2015 г. с предмет притежаваните от „С.П.Б.“ ЕООД акции на
приносител в търговски дружества „П.У.“ АД и П.У. 2“ АД, както и особен залог
върху вземанията на „С.П.Б.“ ЕООД
произтичащи от правата му по притежаваните акции в търговски дружества „П.У.“
АД и П.У. 2“ АД; договор за залог на търговско предприятие от 06.10.2015 г.
имащ за предмет учредяване на особен залог от страна на „П.У.“ АД на залог
върху търговското му предприятие, в т.ч. и върху индивидуални активи –
недвижими имоти собственост на дружеството, образуващи Търговския център; договор
за залог на търговско предприятие от 06.10.2015 г. имащ за предмет учредяване
на особен залог от страна на „П.У. 2“ АД на залог върху търговското му
предприятие, в т.ч. и върху индивидуални активи – недвижими имоти собственост
на дружеството, образуващи Търговския център. Предвид това, че строежът на
търговския център не бил приключен в рамките на уговорения срок и при
възприетите условия по рамковия договор от 30.09.2015 г. „НБГ П.“ РЕИК отправило
нотариална покана до неплатежоспособния длъжник, с която същия на 06.11.2017 г.
бил уведомен за това, че поради допуснатото неизпълнение се извършва
едностранно прекратяване по инициатива на кредитора - „НБГ П.“ РЕИК на
сключения рамков договор от 30.09.2015 г., и като последица от това кредиторът
е подканил „С.П.Б.“ ЕООД да му заплати
предявените вземания за възстановяване на сума по извършено авансово плащане /
6 600 000 евро/ и начислена неустойка в размер на 3 300 000
евро, или общо 9 900 000 евро. Тази сума не била платена, въпреки
изтичането на определения срок. Доколкото в резултат на извършено разпределение
от съдебен изпълнител на суми постъпили вследствие на реализирана публична
продан на имоти формиращи Търговския център, притежавани от „П.У.“ АД и П.У. 2“
АД и във връзка с учредените залози върху техните търговски предприятия,
дружеството „НБГ П.“ РЕИК получило плащане на сумата от 9 340 416,96
лв., то се стигнало до частично редуциране на дълга на „С.П.Б.“ ЕООД, който бил
сведен до сумата от 5 124 321,15 евро, или сумата от 10 022 301.
03 лв., от които сумата от 6 681 534,02 лв., представлява главница за
връщане на дадена предплата по рамков договор от 30.09.2015 г., а
3 340 767,01 лв. – неустойка по рамков договор от 30.09.2015 г. Тези
вземания били обезпечени с учредени залог върху акции притежавани от „С.П.Б.“
ЕООД в капитала на „П.У.“ АД и П.У. 2“ АД, както и със залог върху вземания,
които биха произтекли от правата на притежателя на тези акции, което
означавало, че се ползват с привилегията на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Съгласно представеният от „НБГ П.“ РЕИК рамков договор
30.09.2015 г. се наблюдава встъпване в търговско правоотношение между „НБГ П.“ РЕИК, „С.П.Б.“ ЕООД, „Я.Р.Е.“ С.А., „М.Х.“
С.а.р.л., и „К.К.Е.К.“ ЛТД, което е предназначено да
въведе договорна регулация по отношенията създали се във връзка със собствеността върху търговски център в
процес на изграждане, разположен в гр. София, ж.к. Люлин, както и това, че имотите
формиращи същия са притежание на две търговски дружества – „П.У.“ АД и „П.У. 2“
АД, а акциите в последните са собственост на номинирания акционер и „С.П.Б.“
ЕООД, като всички дружествени дялове от капитала на последното са собственост
на „Я.Р.Е.“ С.А. С рамковият договор от страна на неплатежоспособния длъжник - „С.П.Б.“
ЕООД е поето задължението в срок не по-късно от 28.03.2016 г. да бъде приключено строителството на
Търговския център, в т.ч. и получаване на разрешение за неговото ползване. Освен
това от страна на „С.П.Б.“ ЕООД е поето парично задължение към номинираният
акционер - „НБГ П.“ РЕИК за заплащането на сумата от общо 12 300 000
евро по силата на договор от 30.09.2015 г. за прекратяване на Рамков договор от
30.09.2014 г., като е предвиден и начина за изпълнението на това парично
задължение, а именно : 5 700 000 евро са били заплатени в деня на
подписване на рамковия договор от 30.09.2015 г. от „С.П.Б.“ ЕООД в полза на „К.К.Е.К.“ ЛТД от името на „НБГ П.“ РЕИК, като авансово
плащане за придобиване от страна на „НБГ П.“ РЕИК на недвижими имоти в Кипър,
които са собственост на „К.К.Е.К.“ ЛТД. Съгласно договора
„К.К.Е.К.“ ЛТД в качеството му на носител на правото
да получи плащане в размер от 5 700 000 евро е потвърдил факта, че е получил
тази сума. Остатъкът от уговореното плащане поето от „С.П.Б.“ ЕООД към „НБГ П.“
РЕИК в размер на сумата от 6 600 000 евро е предвидено да се прихване
от дължимото от „НБГ П.“ РЕИК авансово плащане произтичащо от сключения също на
30.09.2015 г. по договор за кол опция, чиито размер също възлиза на сумата от
6 600 000 евро, от общо уговорено плащане по кол опцията равняващо се
на сумата от 33 000 000 евро. Коментираният
договор за кол опция също е част от събраните по делото доказателства, като
съгласно неговото съдържание „НБГ П.“ РЕИК се е договорило за придобиване на
правото да закупи, а „С.П.Б.“ ЕООД и номинираният акционер се задължават да
продадат на „НБГ П.“ РЕИК 100 % от акциите на „П.У.“ АД и „П.У. 2“ АД за обща
покупна цена от 33 000 000 евро, като е
посочен и конкретен срок, в чиито предели да се случи това. Преди всичко следва
да се посочи, че анализът на волята на страните по рамковия договор от
30.05.2015 г. ясно очертава съществуването на соченото от кредитора с оспорено
вземане „НБГ П.“ РЕИК право да получи плащане в размер на сумата от 12 300 000
евро, тъй като в тази му част договорът има установително
действие между страните, като „С.П.Б.“ ЕООД е признал да е адресат на подобно
задължение. В този смисъл позоваването на възразяващия кредитор – „Т.Е.“ ООД,
че няма разкриване на съдържанието на договорните отношения създадени с рамков
договор от 30.09.2014 г. и договор за неговото прекратяване от 30.09.2015 г. не
може да рефлектира върху съществуването на договорно признатия от „С.П.Б.“ ЕООД
паричен дълг в размер от 12 300 000 евро. Кредиторът и длъжникът по този дълг
валидно са изявили съгласие в посока, че такова вземане, респективно задължение
е налице, като са се договорили за начина на неговото погасяване. В този смисъл
е предвидено, че облигационното задължение ще бъде изпълнено на две части, а
именно 5 700 000 евро и 6 600 000 евро. По отношение
плащането на сумата от 5 700 000 евро става ясно, че волята на кредитор и
длъжник е длъжникът - „С.П.Б.“ ЕООД да
не извършва директното и плащане в полза на „НБГ П.“ РЕИК, а да плати в полза
на дружеството „К.К.Е.К.“ ЛТД към което „НБГ П.“
РЕИК има парично задължение породено от друга сделка – предварителен договор за
придобиване на имоти в Кипър. Тук идва следващият спорен момент, а именно, дали
„С.П.Б.“ ЕООД е изпълнило това свое задължение към „НБГ П.“ РЕИК чрез
осъществено плащане към „К.К.Е.К.“ ЛТД на сумата от
5 700 000 евро. Съдът по несъстоятелността смята, че и този
юридически факт е осъществен, тъй като в еднозначно изявление по рамковия
договор от 30.09.2015 г., където е уговорено това плащане е налице и
потвърждение от получателя му - „К.К.Е.К.“ ЛТД, че
сумата му е била заплатена. Действително от приетото експертно заключение по
делото във връзка с поискана и допусната счетоводна експертиза, извършената от
вещото лице проверка по движението на банковите сметки, с които „С.П.Б.“ ЕООД е
разполагал в търговски банки опериращи на територията на Р. България показва,
че на първо място към 30.09.2015 г. дружеството не е извършвало плащане в
размер от 5 700 000 евро в полза на „К.К.Е.К.“
ЛТД, дори нещо повече неплатежоспособния длъжник изобщо не е разполагал с
подобен паричен ресурс по сметките си в Р. България. Този факт обаче не може да
произведе извод, че изпълнение на задължението за плащане на сумата от 5 700
000 евро, което е поето от „С.П.Б.“ ЕООД отсъства, като на първо място това е
защото, самия носител на правото за получаване на плащането - „К.К.Е.К.“ ЛТД, и на второ място не бива да се изключва
хипотеза, при която плащането е извършено от чуждестранна сметка на „С.П.Б.“
ЕООД, или пък е договорено по съвсем отделно правоотношение да се извърши със
средства на трето за правоотношението лице. Трябва да се отбележи, че „С.П.Б.“
ЕООД изобщо не участва в настоящото
производство, като на адресът му на управление няма лица за контакт,
респективно достъпът до счетоводството му е напълно възпрепятстван. По
изложените съображения съдът намира, че успешно е доказан факта свързан с
плащането на сумата от 5 700 000 евро, която е част от общия дълг на „С.П.Б.“
ЕООД към „НБГ П.“ РЕИК, които е уговорен на сумата от 12 300 000
евро. По отношение на втората част от дълга на „С.П.Б.“ ЕООД към „НБГ П.“ РЕИК
възлизаща на сумата от 6 600 000 евро следва да се съобрази уговорката
постигната в чл. 2, раздел 2.1. ii от рамковия договор сключен на 30.09.2015 г.,
където е уговорена компенсация на насрещни задължения съществуващи между „С.П.Б.“
ЕООД и „НБГ П.“ РЕИК, като посоченото задължение на „С.П.Б.“ ЕООД в размер на сумата от
6 600 000 евро бъде прихванато със задължението, което „НБГ П.“ РЕИК
има към „С.П.Б.“ ЕООД в размер на сумата от 6 600 000 евро, която е
уговорена като предплата /авансова премия/ по договора за кол опция сключен
също на 30.09.2015 г. Това задължение е очертано и в чл. 2, Раздел 2.2., буква „с“, като е посочено, че то става изискуемо при
подписването на договора за кол опция, което е станало на 30.09.2015 г. За да
се приеме, че компенсацията е възможна и е произвела преследвания с нея
погасителен ефект между цитираните две насрещни парични задължения е необходимо
да се установи, че те съществуват, че техния адресати са страните по
компенсационната сделка, както и че тези задължения са с настъпил падеж. Вече
се посочи, че вземането на „НБГ П.“ РЕИК към „С.П.Б.“ ЕООД съществува и е
изискуемо. Вземането на „С.П.Б.“ ЕООД към „НБГ П.“ РЕИК се поражда от клаузата
на чл. 4.1. от договора за кол опция сключен на 30.09.2015 г., като съгласно
чл. 4.2. авансовата вноска дължима от притежателя на опцията - „С.П.Б.“ ЕООД от
6 600 000 евро е признато да е получена от предоставящия опцията „НБГ
П.“ РЕИК, което означава, че тази вноска е била с падеж на 30.09.2015 г.
Следователно компенсацията извършена между „С.П.Б.“ ЕООД към „НБГ П.“ РЕИК за
визираните две задължение всяко от по 6 600 000 евро е била възможна,
като правна последица от нея е погасяването на коментираните две насрещни
парични задължения. Така „НБГ П.“ РЕИК следва да се смята за изправна страна по
задължението си за предплащане на част от покупната цена по договора за кол
опция, като „С.П.Б.“ ЕООД е получил надлежно изпълнение на вземането си за
уговореното авансово плащане. Тук е мястото да се посочи, че напълно
неоснователно е развитото възражение на „Т.Е.“ ООД, че компенсационна сделка не
се установява да е била извършена, защото нямало представени издадени фактури
за двете насрещни задължения, както и писмен протокол за прихващане. За да се
установи прихващането е достатъчно наличието на едностранно изявление от
прихващащия, като в случая се разкрива дори съгласи на всяка от страните
засегната от прихващането, което е напълно достатъчно за да се приеме, че
компенсационната сделка е завършила фактическия си състав и е произвела целените
с нея правни последици. Съставянето на фактури и протоколи за прихващане не е
елемент от горния фактически състав, и тяхната липса не може да елиминира
неговото завършване.
В рамковият договор от 30.09.2015 г. е предвидена изрична
клауза – чл. 3, раздел 3.1. буква „b“, с която в полза на „НБГ П.“ Р.“ е уредено
правото едностранно да прекрати договора с отправяне на писмено предизвестие до
„С.П.Б.“ ЕООД, в хипотезата, че „С.П.Б.“
ЕООД не изпълни в срок до 28.03.2016 г. поетия ангажимент за завършване
изграждането на Търговския комплекс разположен в гр. София, ж.к. „Люлин“, в
т.ч. снабдяването с разрешение за въвеждане в търговска експлоатация на същия.
При прекратяване на договор на посоченото основание в тежест на „С.П.Б.“ ЕООД
възниква задължението да върне на „НБГ П.“ РЕИК полученото авансово плащане,
както и да заплати неустойка в размер на 3 300 000 евро, която да
послужи за репариране вредите от претърпените загуби във връзка с
неизпълнението договорно задължение. За да обоснове възникването и
съществуването на предявените си вземания кредиторът - „НБГ П.“ РЕИК сочи да се
е сбъднало основанието даващо му преобразуващото право едностранно да развали
/прекрати/ действието на рамковия договор, доколкото „С.П.Б.“ ЕООД не било
изпълнило своя договорен ангажимент да завърши до уговорения етап изграждането
на търговския център в срока до 28.03.2016 г. Тъй като неизпълнението на
поетото задължение имащо очертаното по-горе съдържание, чиито адресат е „С.П.Б.“
ЕООД е отрицателен факт, за които „НБГ П.“ РЕИК не носи тежест за установяване,
а напротив при липсата на събрани доказателства за реализацията на обещаното
изпълнение в уговорения срок следва да се приеме, че изпълнение на задължението
отсъства към 28.03.2016 г. Това означава, че считано от 29.03.2016 г. „НБГ П.“
РЕИК е станало носител на преобразуващото субективно право да развали рамковия
договор от 30.09.2015 г. с основна правна последица от това възникване на
правото да получи обратно дадената на вече отпаднало основание авансова вноска
по рамковия договор. Тази авансова вноска обаче не възлиза на сумата от
6 600 000 евро, както се твърди от „НБГ П.“ РЕИК, а на сумата от
5 700 000 евро и това ясно личи от структурирането на плащането в
уговорката на чл. 2, раздел 2.1., буква “b”, където като авансово
плащане е означена сумата от 5 700 000 евро, а като остатък от
плащането сумата в размер от 6 600 000 евро. Изявлението за развалена
на договора упражнено от страна на „НБГ П.“ РЕИК на посоченото основание е
валидно извършено, като се установява то да е отправено с нотариална покана с № 200/11.10.2017 г. до „С.П.Б.“ ЕООД до адреса
му на управление ***, р-н „Витоша“, ж.к. „**********ет. 2, офис 4. Отразените в
поканата обстоятелства във връзка с връчването й от служител на нотариуса
покриват изцяло изискванията на чл. 47 ГПК, като същата следва да се приеме, че
е била редовно връчена на адресата й на датата – 06.11.2017 г. Считано от този
момент започва да тече и срокът от 10 работни дни за връщане на сумата дадена,
като авансово плащане, чиито размер вече се посочи да възлиза на 5 700 000
евро. По делото няма данни в пределите на така определения срок от „С.П.Б.“
ЕООД да е предприето плащане на изисканото обратно авансово плащане. Тоест в
правната сфера на „НБГ П.“ РЕИК действително е възникнало облигационното право
да получи сумата от 5 700 000 евро.
Трябва да се отбележи, че по отношение на това вземане, по което отговаря „С.П.Б.“
ЕООД без всякакво значение е дали, солидарно задължените наред с него по
рамковия договор лица са били надлежно уведомени. По отношение вземането за
неустойка в размер на 3 300 000 евро, за което се поддържа от „НБГ П.“
РЕИК да съставлява уговорена компенсаторна неустойка за покриване вредите от загубите,
които „НБГ П.“ РЕИК търпи от развалянето на рамковия договор от 30.09.2015 г.
Видно е, че такава уговорка действително присъства в цитирания договор, като „С.П.Б.“ ЕООД е поело ангажимент да отговаря с
плащането на подобна неустойка ако поради допуснато от него неизпълнение на
задължението за изграждането на търговския център в гр. София се стигне до
разваляне на договора „НБГ П.“ РЕИК. Макар да няма изрично възражение за
нищожността на клаузата за уговарянето на подобна компенсаторна неустойка,
съдът, вкл. и в рамките на настоящото производство по преценка на всяко едно
оспорено вземане разполага служебно с възможността да осъществи преценка на
действителността на клаузата с оглед съответствието й с добрите нрави. Принципът
на договорната свобода, прокаран последователно в българското законодателство,
дава възможност на страните да определят съдържанието на договорното
правоотношение, дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите
нрави. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушават правила, които
макар и да не разполагат с изрична позитивно-правна регламентация, се извеждат
от общите правни принципи и установените в обществото морални възгледи. Такива
са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските отношения, както и недопустимостта на несправедливото
облагодетелстване за чужда сметка. Договорната клауза за неустойка би могла да
е нищожна като противоречаща на справедливостта и създаваща условия за
несправедливо обогатяване, когато вследствие на заплащането ѝ същата ще
излезе извън присъщите ѝ обезпечителна и обезщетителна
функции. Когато съдът в рамките на првораздавателната
си функция извършва преценка за нищожност на дадена неустоечна
клауза, поради накърняване на добрите нрави, то тази проверка трябва да бъде
отнесена и извършвана към момента на сключване на договора, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на
парични или непарични и размерът на задълженията, изпълнението, на които се
обезпечава с уговорената неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други
правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение
на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. В процесния случай ревизираната неустоечна
клауза предвижда заплащането на компенсаторна по вид неустойка в размер от
3 300 000 евро. Сезираният съд намира, че с оглед естеството на
неустойката - а именно компенсаторна, преценката следва да се фокусира най-вече
върху това какви евентуално настъпили за „НБГ П.“ РЕИК, с оглед характера на
задълженията, от които „С.П.Б.“ ЕООД би се отклонил. Задължението е
довършването на търговски център и въвеждането му в търговска експлоатация. Прегледът
на уговорките в договора не показват поемането от „НБГ П.“ РЕИК на задължения
спрямо други правни субекти в хипотезата ако търговският център не бъде
завършен. Освен това правата на „НБГ П.“ РЕИК по рамковия договор от 30.09.2015
г. са гарантирани с редица обезпечения дадени от страна на „С.П.Б.“ ЕООД по
договори за залог на акции и права произтичащи от тях, както и договори за
залог върху търговски предприятия на „П.У.“ АД и „П.У. 1“ АД. Изложеното
мотивира съдът да приеме, че уговорената компенсаторна неустойка в размер от
3 300 000 евро е отвъд обезпечителната, обезщетителната
и наказателната й функции, и влиза в разрез с принципите на справедливостта и
на добросъвестността в търговските отношения, както и недопустимостта на
несправедливото облагодетелстване за чужда сметка. Възприемането на подобна
неустойка за действителна би довело до неоснователно обогатяване на лицето в,
чиято полза е уговорена, в случая - „НБГ П.“ РЕИК. Ето защо съдът намира, че
клаузата за заплащане на неустойка в размер на сумата от 3 300 000
евро е нищожна и не следва да се прилага в отношенията между „НБГ П.“ РЕИК и „С.П.Б.“
ЕООД, поради което „НБГ П.“ РЕИК не установява да е носител на вземане в размер
на сумата от 3 300 000 евро за уговорена компенсаторна неустойка. Следователно
единственото вземане, за което дружеството - „НБГ П.“ РЕИК се легитимира, като
титуляр по рамковия договор от 30.09.2015 г. е за сумата от 5 700 000
евро, с левова равностойност от 11 148 231 ,00 лв. – дължима за
връщане авансова вноска. Самият кредитор „НБГ П.“ РЕИК сочи в молбата си да е
получил суми по извършено разпределение в рамките на индивидуално принудително
изпълнение водено при ЧСИ – М. Б., в качеството си на заложен кредитор по
договори за особен залог върху търговските предприятия на „П.У.“ АД и „П.У. 1“
АД, чиито общ размер възлиза на 9 340 415,96 лв. Посочената сума може
да погаси частично единствено вземането, за което от съдът се възприе „НБГ П.“
РЕИК да е доказал качеството си на кредитор - 11 148 231 ,00 лв. След това
погасяване вземането на „НБГ П.“ РЕИК за връщане на авансова вноска по развален
рамков договор от 30.09.2015 г. възлиза на сумата от 1 807 815,04 лв.
Следователно решението на синдика да включи в списъка на приетите вземания на
кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, предявени от „НБГ
П.“ РЕИК парични суми съставляващи разликата над 1 807 815,04 лв. до 6 681 534,02 лв. – представляваща главница
по Рамков договор от 30.09.2015 г. и 3 340 767,01 лв. – представляваща
договорна неустойка по Рамков Договор от 30.09.2015 г. е неправилно и следва да
се ревизира, като посочените вземания бъдат изключени от така изготвения списък.
Във връзка с възражението на „Т.Е.“ ООД ориентирано към
това, че вземането на „НБГ П.“ РЕИК за сумата от 1 807 815,04 лв. не следва да
се ползва с привилегията предвидена в чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, защото няма
доказателства то да е обезпечено, съдът по несъстоятелността намира следното. Към
молбата за предявяване на вземането подадена по реда на чл. 685 ТЗ „НБГ П.“
РЕИК е представил два договора за учредяване на търговски залог по реда на чл.
310 ТЗ върху акции от капитала на „П.У.“ АД и „П.У. 1“ АД, които се притежават
от неплатежоспособният длъжник „С.П.Б.“ ЕООД, както и удостоверение №
1063684/18.01.2017 г.издадено от ЦРОЗ удостоверяващо вписан под № 2015101201007
особен залог по реда на ЗОЗ върху вземания произтичащи от правата върху акциите
от капитала на „П.У.“ АД и „П.У. 1“ АД,
които се притежават от неплатежоспособният длъжник „С.П.Б.“ ЕООД. Правата
дадени по тези обезпечения в полза на „НБГ П.“ РЕИК няма данни да са погасени
към момента, което означава, че дружеството кредитор продължава да е техен
носител и да се ползва от привилегиите, които те му носят – а именно
удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ при разпределението на
средствата получени при осребряването на заложените активи. В този контекст „НБГ
П.“ РЕИК провежда доказване на своята привилегия, произтичаща от валидно
учредени нему обезпечителни права по договори за залог на акции и вземания
произтичащи от тях. Съдът не приема възражението на „Т.Е.“ ООД, че
удостоверението от ЦРОЗ няма достатъчна актуалност към момента, тъй като
обстоятелствата, които се възпроизвеждат в коментираното удостоверение са за
извършени вписвания в полза на заложния кредитор - „НБГ П.“ РЕИК, които имат период на действие 5
години, като понастоящем този срок не е изтекъл. Ако „Т.Е.“ ООД твърди да има
вписани заличавания или погасявания на посочените залози в ЦРОЗ, то негова е
тежестта да го установи. Подобно доказване обаче не се наблюдава по делото.
На последно място следва да се посочи, че възраженията
които „Т.Е.“ ООД черпи от довода за предявени или подлежащи на предявяване
искове за обявяване на относителна недействителност на договорите, от които „НБГ
П.“ РЕИК спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността не може да послужат
за изключване отговорността на „С.П.Б.“ ЕООД по изпълнението на тези договори и
отпадането на правата на кредитора по тях. Ефектът на евентуалното позитивно
решение по чл. 647 ТЗ ще бъде занапред, като спрямо кредиторите на масата на
несъстоятелността няма да е налице обвързване от правните последици от
увреждащите сделки, като тяхната защита ще се постигне в етапа на
разпределението на сумите събрани при осребряването на имуществото, когато
синдикът е необходимо да зачете СПН на подобни позитивни съдебни решения и да не
разпределя суми в полза на кредитор черпещ права от обявена за относително
недействителна спрямо масата на несъстоятелността сделка, независимо от
приемането на вземания произтичащи по нея и одобряване на списъка.
В обобщение подаденото от „Т.Е.“ ООД възражение с вх.
№ 101822/12.08.2019 г. е
частично основателно, като съдът намира, че приетите и оспорените вземания на „НБГ
П.“ РЕИК отнасящи се до разликата над сумата от 1 807 815,04 лв. до сумата
от 6 681 534,02 лв. – представляваща главница по Рамков договор от 30.09.2015
г. и за сумата от 3 340 767,01 лв. – представляваща договорна неустойка по
Рамков Договор от 30.09.2015 г. не се установява да съществуват, поради което
изготвеният Списък на приетите вземания на кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД,
предявени в срока по чл. 685 ТЗ следва да се измени, като визираните парични
суми бъдат изключени от същия. В останалата му част възражението е
неоснователно и трябва да се остави без уважение.
С оглед
осъщественото от съда по несъстоятелността разглеждане на всички възражения
постъпили срещу изготвените от временния синдик и обявени в ТР – АВ на 01.08.2019
г., както следва : Списък на приетите от
синдика вземания на кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, предявени
в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и Списък на неприетите от синдика вземания на
кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, предявени в срока по чл. 685,
ал. 1 ТЗ, то Списъкът на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.П.Б.“
ЕООД – в несъстоятелност, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ след внасянето
на съответните посочени по-горе промени следва да бъде одобрен от съда по
несъстоятелността. Предвид
изискването на чл. 673, ал. 1 ТЗ с оглед завършилата процедура по проверка на
изготвените от синдика списъци на приети и неприети вземания, то са настъпили
процесуални основания за насрочване на Събрание на
кредиторите с дневен ред по чл. 677, т. 3 и т. 8 от ТЗ, а именно за избор на
постоянен синдик, доколкото заради пречки от категорията на визираните в чл.
669, ал. 3 ТЗ не е било проведено първо събрание на кредиторите на
несъстоятелния длъжник, като на основание чл. 669, ал. 4 ТЗ назначения от съда
временен синдик е продължил да изпълнява правомощията си. В дневния ред на
свикваното събрание следва да се включи и точка отнасяща се до реда и начина за
осребряване на имуществото попадащо в обхвата на масата на несъстоятелността на
„Българска авиационна академия“ ЕООД.
От страна на кредитора с оспорено
вземане - „НБГ П.“ РЕИК /с актуално
наименование - П.И./ е формулирано искане за присъждане на разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК за заплатено от него адвокатско възнаграждение за
защитата му в производството по чл. 692 ТЗ във връзка с подаденото от „Т.Е.“
ООД възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ. По делото са представени доказателства, че
П.И. е осъществило разход за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 27 071,41 лв. в полза на АД „Б. и Ко“, при което работи адвокат
Николай Колев осъществил процесуалното представителство на дружеството в
настоящото производство, като в подкрепа на това са издадени фактури и са
представени преводни нареждания. Съдът намира, че посочения разход е доказано
да е направен реално от страната, която го претендира, като възражението на възразилия кредитор „Т.Е.“ ООД по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на това възнаграждение е неоснователно, доколкото
по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 6 от НМРАВ минималния адвокатски хонорар при
интерес равен на вземането от 1 807 815,04 лв., за което съдът прие, че
възражението е неоснователно е равен на сумата от 29 608,15 лв. Тоест
касае се за хонорар попадащ под минималния установен размер по Наредбата, което
означава, че същия не подлежи на редукция и трябва да се присъди в полза на страната,
която е направила разход за неговото заплащане.
Воден от
горните съображения, Софийски градски съд
О П Р Е
Д Е Л И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА в Списъка на приетите от синдика
вземания на кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който е обявен в ТР при АВ на
01.08.2019 г., като ПРОМЕНЯ
подреждането на приетите със същия вземания в следната последователност : Пункт 1 – Вземания предявени от
„Т.Е.“ ООД, със седалище *** с молба имаща вх. № 94917 от дата – 10.07.2018 г.;
Пункт 2 – Вземания предявени
от „НБГ П.Р.“ ЕООД, чуждестранно дружество регистрирано в Р. Гърция, с молба имаща вх. № 97379 от дата – 13.07.2018
г.; Пункт 3 – Вземания
предявени от Национална агенция за приходите с молба имаща вх. № 97465 от дата
– 16.07.2018 г.; и Пункт 4 –
Вземания предявени от „Т.“ ЕООД, *** с молба имаща вх. № 67239 от дата –
20.05.2019 г.
ИЗМЕНЯ Списъка на приетите от синдика вземания на
кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който е обявен в ТР при АВ на 01.08.2019 г., по
възражение с вх. № 101822/12.08.2019 г. /депозирано по пощата на 08.08.2019 г./, което е подадено от кредитора „Т.Е.“ ООД /прехвърлил
към момент след упражняване на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ в рамките на производството течащо по реда на
чл. 692, ал. 2 -4 ТЗ вземането си в полза на нов кредитор – „У.С.“ ЕООД/, като ИЗКЛЮЧВА от същия предявените от НБГ П.Р.,
чуждестранно дружество съществуващо съгласно законите на Гърция, вписано в
Общия търговски регистър с номер 00354620100 /с актуално наименование – П.И./ с
молба вх. №
97379/13.07.2018 г. вземания в частта им, както следва : сумата в размер от
4 873 718,98 лв. /разликата над сумата от 1 807 815,04 лв. до сумата
от 6 681 534,02 лв. – представляваща главница по Рамков договор от 30.09.2015
г./ и сумата от 3 340 767,01 лв. – представляваща неустойка уговорена с Рамков
договор от 30.09.2015 г., като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. №
101822/12.08.2019 г. /депозирано по пощата на 08.08.2019
г./ от „Т.Е.“ ООД в останалата му част.
ИЗМЕНЯ Списъка на приетите от синдика вземания на
кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който е обявен в ТР при АВ на 01.08.2019 г., по
възражение с вх. № 102307/13.08.2019 г. /депозирано по пощата на 08.08.2019 г./, което е подадено от Национална агенция за приходите,
като ВКЛЮЧВА в същия предявеното
от Национална агенция за приходите с
молба по чл. 685, ал. 1 ТЗ с вх. № 97465/16.07.2018 г. /депозирана по пощата на
11.07.2018 г./ парично вземане за сумата в размер от 68 400 лв., съставляващо
публично вземане за наложена на „С.П.Б.“ ЕООД имуществена санкция, произтичащо
от издадено Наказателно постановление № F 03388/26.08.2014 г., което е
обезпечено с вписан в ЦРОЗ под номер 2016101901358 запор на имущество по реда
на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ, във връзка с чл. 4 ЗОЗ наложен с ПНОМ от 30.09.2016
г. по инициатива на НАП и се ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1,
т. 1 ТЗ.
ОДОБРЯВА с гореописаните промени на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ Списъка
на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********
– в несъстоятелност, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който е обявен в
ТР при АВ по партидата на „С.П.Б.“ ЕООД, с ЕИК ******** – в несъстоятелност на
01.08.2019 г.
СВИКВА на основание чл. 674,
ал.2 от ТЗ Събрание на кредиторите на „С.П.Б.“ ЕООД, с ЕИК ******** – в
несъстоятелност, което да се проведе при дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 3 и
т. 8 от ТЗ, а именно : 1./ избор на постоянен синдик и определяне на неговото
текущо месечно възнаграждение; 2./ определяне реда и начина за осребряване на
имуществото на длъжника; 3./ определяне метода и условията на оценка на
имуществото, 4./ избор на оценители и определяне на възнаграждението им, на 05.06.2020г. в 13,30 ч. в Съдебната палата,
гр. София, бул.”Витоша” № 2, в заседателната зала, която е определена за
провежда заседанието на VІ-2 състав в посочения ден.
ОСЪЖДА „Т.Е.“ ООД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Сердика“, ж.к. „*******“, ул. „*******,
да заплати в полза на „П.И.“ /с пълно търговско наименование – „П.А.Е.Е. СЕ А.П.“/,
чуждестранно дружество съществуващо съгласно законите на Гърция, със седалище –
гр. Атина, и адрес на управление ***, което е вписано в Общия търговски
регистър с № **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 27 071,41
лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
извършване на процесуално представителство в настоящото производство по
разглеждане на възражение с вх. № 101822/12.08.2019 г. /депозирано по пощата на
08.08.2019 г./.
ДА се изготви и изпрати за обявяване по партидата на „С.П.Б.“
ЕООД, с ЕИК ******** – в несъстоятелност покана за свиканото събрание на
кредиторите с посочване на дневния ред.
Определението да се обяви на
основание чл. 692, ал. 5 ТЗ в Търговския регистър по партидата на „С.П.Б.“
ЕООД, с ЕИК ******** – в несъстоятелност
Определението да се впише във
водената при СГС публична книга за съдебните актове по чл. 634в ТЗ.
Делото да се докладва след
изтичане на едномесечен срок от обявяване на определението в ТР за евентуално
решение по чл. 710 -711 от ТЗ.
Препис от определението
да се връчи на синдика.
Определението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: