Решение по дело №232/2019 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 300

гр. Велико Търново, 05.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Великотърновският административен съд, Х-ти състав, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Ивелина Янева

при секретаря Д. С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 232 по описа на Административен съд Велико Търново за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на ООД „Калоян ВТ“ с адрес на управление гр.Велико Търново, ул.„Ниш“ № 5, ет.1 против Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново, потвърден с Решение № 172 / 26.06.2017г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която за данъчни периоди м.04, 05, 06, 07, 09, 10 и м.12.2014г., м.01, м.02, м.03, м.04 и м.05.2015г. е начислен допълнително ДДС в размер общо на 144 225,46лв., за данъчни периоди 2013г. и 2014г. е намалена декларираната загуба съответно от 66 057,15лв. на 55 095,25лв. и от 50 226,98лв. на 0,00 лева. и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви за забава в размер на 32 363,60лв. В жалбата се твърди, че ревизионния акт е постановен в нарушение на процесуалния и материалния закони. Доводите на страната са за липсата на основание за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК и неправилно определяне на основата за облагане с данъци. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна, Директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Предмет на настоящото съдебно производство e Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново, в частта, с която за данъчни периоди м.04, 05, 06, 07, 09, 10 и м.12.2014г., м.01, м.02, м.03, м.04 и м.05.2015г. е начислен допълнително ДДС в размер общо на 144 225,46лв., за данъчни периоди 2013г. и 2014г. е намалена декларираната загуба съответно от 66 057,15лв. на 55 095,25лв. и от 50 226,98лв. на 0,00 лева. и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви за забава в размер на 32 363,60лв.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

ООД „Калоян ВТ“ е регистрирано по търговския закон от 2007г., регистрирано е по ЗДДС и през ревизирания период извършва основно дейност хотелиерство и ресторантьорство в два обекта - Атракцион „Калоянова крепост“ /с хотелска част/, находящ се в с. Арбанаси /собствен на дружеството/ и ресторант „Асеневци“, находящ се в гр. Велико Търново /под наем/.

За данъчен период 2013г. ООД „Калоян ВТ“ подава ГДД по чл. 92 от ЗКПО с декларирани общо приходи в размер на 614 219,35лв., общо разходи в размер на 680 276,50лв. и финансов резултат загуба в размер на 66 057,15лв.

За данъчен период 2014г. ООД „Калоян ВТ“ подава ГДД по чл. 92 от ЗКПО с декларирани общо приходи в размер на 918 309,91лв., общо разходи в размер на 968 536,89лв. и финансов резултат загуба в размер на 50 226,98лв.

В предоставено писмено обяснение от управителя на дружеството е деклариран за периода от 01.01.2013 г. до 31.05.2015 г. среден процент в размер на 200% търговска надценка в двата обекта на дружеството на търгуваните стоки.

При анализ на декларираните от дружеството данни е установено несъответствие между декларираните продажби в дневниците за продажби и установени извършени продажби отчетени с фискално устройство. От ревизираното лице са изискани първични счетоводни документи и счетоводна отчетност, но такива са частично представени поради липсата на съдействие от страна на дружеството, водещо счетоводството на предприятието. След предаване на счетоводството на ново дружество е представена и счетоводна отчетност. При анализ на същата е установено нередовно водено счетоводство – непълнота на главни книги и оборотни ведомости, тъй като започват от сметка 203 „Сгради“ /не съдържат данни за капитал, резерви, печалби и загуби за текущата и за предходни години/, посочените в оборотните ведомости за 2013 г. и 2014 г. приходи от продажби не съответстват на декларираните в ГДД и ОПР, както и с декларираните продажби в отчетните регистри по ЗДДС за ревизираните периоди, липсват начални салда на сметка 304 „Стоки“, като същевременно отразените във ведомостите обороти не съответстват данните за отчетна стойност на продадените стоки ГФО, а крайните салда във ведомостите не са пренесени като начално салдо в следващата година, няма заведена аналитична отчетност по видове стоки и по отделни обекти, като не може да бъде установена надеждно наличността на стоките към края на всеки от ревизираните периоди, не е водена сметка 303 „Продукция“. Формиран е извод, че представената отчетност е непълна и не дава възможност да установяване на основите за облагане по ЗКПО и ЗДДС за ревизираните периоди.

Прието е наличието на предпоставките за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК по т.2 и т.4 на ал.1 от чл.122 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи и липсва или не е предоставена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството.

Въз основа на така установеното органите по приходите определят данъчна основа за определяне на корпоративен данък като отчетените като получени по сметка 304 стоки са приети за реализирани през периода на получаването им с 200% надценка. Така са формирани приходи от продажби на стоки на дружеството, които заедно с приходи от хотелиерската дейност, наем и лихви формират приходите на предприятието. След преизчисление на приходите и разходите е налице финансов резултат – отрицателен за 2013г. и нула за 2014г. По ЗДДС за всеки месец са посочени данъчните основи и начисления от дружеството ДДС за двете дейности, данъчната основа и дължимия ДДС установен от ревизиращия екип и при съпоставка на тези стойности се достига до извод за наличие на основание за начисляване на ДДС.

В хода на настоящото производство се представят нови доказателства в изпълнение на указания на ВАС. Част от новопредставените доказателства са ирелевантни за спора, тъй като са съставени след ревизирания период – примерни менюта за колективни мероприятия с дати след 31.05.2015г. и рецепти, ведно с остойностяване на ресторантьорска продукция, създадени на 16.11.2017г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган с оглед Тълкувателно решение № 5 / 13.12.2016г. на ВАС, и представените удостоверения по ЗЕДЕП, в предписаната писмена форма и при спазване на формалните процесуални правила за издаването му.

Ревизионното производство е проведено по реда на чл.122 от ДОПК, като се претендират наличие на основания по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи и липсва или не е предоставена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството.

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. Следователно в тежест на приходната администрация е доказването на основанията за преминаване към облагане по особения ред. В конкретния случай сочените от ревизиращите основания са две – данни за укрити приходи и непредставяне на счетоводна отчетност. И за двете основания не са изложени конкретни факти, поради което и липса обект на презумпцията за вярност по чл.124, ал.2 от ДОПК.

По отношение непредставянето на счетоводната отчетност се твърди единствено следното - не са представени изисканите документи по връченото ИПДПОЗЛ № Р-04000416002952-040-001/20.05.2016г./частично/. Липсва конкретизация на непредставените документи. В административната преписка е налице Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-04000416002952-040-001/20.05.2016г., с което от ООД „Калоян ВТ“ са изискани следните данни:

1. Първични счетоводни документи - фактури /ДКИ.ДДИ/ за покупки и за продажби за периода 01.01.2013 Г.-31.05.2015 г. - оригинал.

2. Документи /оригинали/, въз основа, на които са издадени фактурите - оферти, договори /в т.ч. за лизинг/, актове, протоколи, протоколи за извършени СМР, сметки, описи, спецификации, приложения, приемно-предавателни документи, товарителница ЧМР, пътни листове и други, за направени разходи и получени приходи за дейността на дружеството.

3. Материални сметки за аналитично завеждане на материалните запаси, протоколи за извършени СМР, калкулации на направените разходи / в т.ч. материали, труд и др./ и др. нормативи за вложените материали.

4. Банкови и касови документи /оригинали/ на дружеството и документи, доказващи произхода на средствата за разплащане по доставките за периода по т.1. Документи за получени и извършени плащания /касови книги, контролни ленти от ЕКАПФ/. - оригинал 5.Хронология на счетоводните записвания за ревизирания период /по т.1/, хронологични аналитични счетоводни ведомости за отразяване на доставките на стоки и услуги, вложените материали, плащането по доставките, начисляване на ДДС за периода на доставките.

Други документи, имащи отношение за ревизирания период и неизброени по-горе. Документите по т.1, т.2, т.З, т.4 и т.5, следва да бъдат на разположение за извършване на ревизията в счетоводния офис на дружеството.

6.Хронология на група 20 и гр.30 за ревизирания период. Хронология на сметки от гр.60 и гр.61, гр. 70, разчетни сметки от гр.49.

7.Оборотни ведомости/ годишни с натрупване/ и Главни книги за ревизирания период.

8.Счетоводна политика на дружеството за ревизирания период.

9.Инвентарна книга, документи и талони за притежавани МПС.

10.Данъчен и счетоводен амортизационен план за ревизираните години /2013-2014/.

11. Копия на договори за наети ДМА, договори за лизинг.

12. Ивентаризационен опис на материалните активи на дружеството за съответните ревизирани години и сравнителните ведомости към всяка инвентаризация.

13.3аверени копия от договорите за получени и дадени заеми от банки и небанкови институции за ревизирания период и за получени средства за финансиране на дейността от трети лица.

14.Технологична документация доказваща размера на технологичният брак. Вътрешно фирмени разчети. Протоколи за брак и липси.

14.Копия на притежаваните Сертификати, Разрешителни, Лицензи или други документи необходими за извършване на дейността

15. Окомплектовани всички доставки за ВОП, с фактури, разплащателни документи, приемо- предавателни протоколи, фитосанитарни документи, ЧМР и транспортни документи,сертификати и др. Протоколи за начисляване на ДДС. Ако транспорта е Ваш, представете копия на заповедите за командировка на шофьорите и авансовите отчети към тях, пътните листи, тахошайбите, документи за платени пътни и фериботни такси, кантарни бележки, дневниците на водачите на МПС, регистрационните талони на МПС, Лизензия за международен транспорт на товари и списък на МПС към нея, удостоверенията от Ветеринарно медицинска служба за регистрация на посочените транспортни средства за превоз на хранителни /животински/ продукти които сте използвали за превоз на стоките. Ако транспорта е нает, представете заверени копия от фактурите за транспортни услуги и платежните документи към тях, както и всички съпътстващи транспорта документи, които са Ви предоставени от транспортната фирма.

Други документи, имащи отношение за ревизирания период и неизброени по-горе.

1. Справка №1 за наличните недвижими имоти - приложете и копия от Актовете за собственост.

2. Справка №2 за наличните моторни превозни средства - приложете талони.

3. Справка №3 за наличните машини, стоки, оборудване, стопански инвентар - приложете Инвентарна книга и Амортизационен план.

4. Справка №4 за дългосрочни и краткосрочни инвестиции.

5. Справка №5 за вземанията от трети лица,

6. Справка за наложени тежести върху притежаваните активи.

7. Справка за разминаването на приходите отчетени по гр. 70 с данните в подадените СД по ЗДДС за ревизираният период - по години.

8. Справка за ползван данъчен кредит по авансови фактури /включваща номер и дата на фактурата, във връзка с какво е аванса, дата на плащане на фактурата, контрагент/

9. Справка за предоставени и получени кредити, съдържаща следните реквизити: дата на договора, контрагент, сума по договора, дата на предоставяне/получаване, уговорен годишен лихвен процент, дата на връщане на предоставената/ получената сума, върната/получена сума, периода на олихвяване от/до, начислена лихва.

10. Справка за приходите от продажби по касов и банков път по обекти и по месеци, с приложени месечни отчети от касовите апарати и счетоводни справки за разплащанията по банков път.

11. Относно установяване използването на стоки/активи за лични нужди, попълнете приложените към искането справки по образци - Справка за недвижими имоти; Справка за собствени/наети пътни превозни средства; Справка за придобити през последните 12 месеца мобилни телефони или преносима офис-техника.

1. Декларация за осъществяваната основна дейност през ревизирания период. Стопанисвани собствени и/или наети търговски обекти /адреси, вид на обекта, дата на започване и приключване функционирането на обекта, нетна търговска площ/

2. Декларация за притежаваните банкови сметки за ревизирания период

3. Декларация за придобити ДМА за ревизирания период.

4. Декларация за свързани лица за ревизирания период.

5. Декларация за адрес за извършване на ревизията, лицата с които ще се контактува, както телефони и електронни адреси за кореспонденция.

6. Декларация за произхода на средствата за финансиране на цялостната дейност.

В отговор на искането са предоставяни неколкократно документи – на 20.06.2016г. са представени пет папки с фактури от 2015г. и изрично е посочена невъзможността за представяне на други документи поради непредставяне на база данни от предходен счетоводител; на 06.10.2016г. са представени хронологии на сметки от групи 20, 30, 40, 411, 60 и 70; на 31.10.2016г. са представени инвентарна книга, данъчен и счетоводен амортизационен план, инвентаризационен опис, копия от сертификати и разрешителни, справки от 1 до 5, копие от нотариален акт, справка за наложени тежести върху притежавани активи, декларация за банкови сметки, декларация за притежавани обекти декларация за брой касови апарати, декларация за основна дейност; на 14.11.2016г. са представени декларация за процента надценка, инвентаризационен опис на наличните стоки, регистър за настаняване на чужденци и българи, годишни финансови отчети за 2013г. и 2014г.

От органите по приходите е отправено и повторно искане за представяне на документи, като липсват констатации за непредставени документи, а са изискани нови, които са представени в указания срок.

Налице са и протоколи за извършена проверка от 01.11.2016г. и 09.12.2016г. документиращи посещения съответно в счетоводната кантора, обслужваща ООД „Калоян ВТ“ и в обект „Калоянова крепост“ и запознаване с представени първични счетоводни документи.

Същевременно в административната преписка е налично Постановление за предоставяне на материали от 16.03.2016г. на прокурор при Районна прокуратура Велико Търново, с което е отказано на процесуален представител на дружеството предоставяне на копия от иззети от счетоводителя му при обиск първични счетоводни документи. В това постановление са посочени иззетите документи, между които са всички първични счетоводни документи за ревизирания период, както и наличието на искане от страна на органите по приходите за копия от същите документи и постановен отказ за копия. Изрично е посочена предоставената възможност на органите по приходите за запознаване с тях.

При така описаните факти настоящият състав намира, че не е изпълнен соченият от ревизиращите органи състав на чл.122, ал.1, т.4 в частта „липсва или не е предоставена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството“.

От една страна в нито един акт на органите по приходите не е вписана констатация за липса на счетоводна отчетност на дружеството, поради което и този извод не почива на фактите, установени в хода на ревизията.

От друга страна видно от съдържанието на първото искане за представяне на писмени документи и обяснения от задълженото лице, изисканите документи не са съобразени с конкретното предприятие. Очевидно се касае за изпращане на бланкетно искане, като след запознаване с представените документи се конкретизират данните, които следва са се представят. Непредставянето на данни, които са достъпни на органите по приходите като налични в тяхната база данни или в публични регистри, също не може да бъде основание за преминаване към облагане по особения ред. А непредставянето на несъществуващи доказателства на още по-силно основание не може да представлява наличие на предпоставката по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.

Видно от административната преписка органите по приходите са извършили посещение в счетоводната кантора, обслужваща ООД „Калоян ВТ“ и са запознати със счетоводството му. Следователно им е осигурен достъп до всички документи и е изпълнено задължението за предоставяне на данни на ревизиращите. Същевременно са представени и копия от счетоводна отчетност, справки и декларации от управителя на дружеството. Отделно е възможен и достъп до доказателства, събрани в хода на наказателно производство, но липсват данни органите по приходите да са упражнили правомощията си и да е извършван анализ на наличните по досъдебното производство документи.

Наличието на нередовно водене на счетоводните сметки и липса на начални салда по тях е посочено в ревизионния акт като основание по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, като едва в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ е посочено, че водената счетоводна отчетност не дава възможност за определяне на данъчните основи. Настоящият състав намира за недопустимо посоченото допълване от решаващия орган на фактическото и правно основание за преминаване към облагане по особения ред. След като съгласно чл.122, ал.1 от ДОПК преминаването към облагане по особения ред е предоставено в изключителната компетентност на органа по приходите, то решаващия орган и съда са обвързани от неговата преценка както по отношение на фактите, така и по отношение на основанията по ал.1 на чл.122 от ДОПК.

В конкретния случай посочените в ревизионния доклад основания по чл.122, ал.1, т.4 не се установят – предоставени са изисканите от органите по приходите данни. Нередовността на счетоводната отчетност не е констатирана в ревизионния доклад и в ревизионния акт липсва анализ на допуснатите грешки в счетоводството и тяхната относимост към определянето на данъчната основа. Не всяка счетоводна грешка води до невъзможност за определяне на основата за данъци, поради което и органът по приходите дължи подробен анализ на вида дейност, счетоводна отчетност и влияние на счетоводни грешки. При наличие на достъп до първичните счетоводни документи от 2010г. до 2015г. органите по приходите не са извършили анализ на тези данни и не са установили верните начални салда на сметките и съответно действителните крайни салда и съответствието им с отчетените. И в хода на двете съдебни производства от органите по приходите не са ангажирали доказателства относно твърдените от тях предпоставки за преминаване към облагане по особения ред.

По отношение данните за укрити приходи се твърди несъответствие между декларираните продажби в дневниците за продажби и установени извършени продажби отчетени с фискално устройство. Нито в ревизионния доклад, нито в ревизионния акт са налице конкретни данни за несъответствия. С решението си ответника се опитва да изправи тази нередовност на административния акт като посочва в отчетени приходи за 2013г. и 2014г. в ОПР, ГДД и СД-ии. Дружеството експлоатира два обекта и има регистрирани и действащи в периода на ревизията пет касови апарата, като единия от тях отчита хотелиерската дейност, при която са налице доставки, облагаеми с 9% и 20% ДДС. Не е посочен нито един данъчен период, в който регистрираните с фискалните устройства приходи да се различават с отчетените за целите на ДДС. Освен това самото разминаване в данните не би могло да е основание за формиране на извод за укрити приходи – следва отчетените по касов път приходи да са повече от декларираните.

Отделно от изложеното, наличие на несъответствие между отчетени по касов път приходи и заявени за целите на ДДС в справки-декларации данни, са неотносими към облагането с корпоративен данък, тъй като отчетността за целите на данъка върху добавената стойност има значение за облагането с ДДС и невключването на всички продажби в дневник за продажбите и справка – декларация представлява основание за начисляване на данък от контролните органи и налагането на санкции на задълженото лице.

В ревизионният доклад в табличен вид са представени регистрираните обороти на петте касови апарата за 2013г., 2014г. и до 31.05.2015г., както и данни от Справките-декларации за ревизирания период. В актовете на приходната администрация липсва анализ на тези данни.

Настоящият състав установи след съпоставка на данните по месечните отчети на касовите апарати и таблицата в ревизионния доклад, че посочените в последната обороти са отразените в месечните отчети обороти с данъчна основа и ДДС. Следователно обобщените крайни салда в тази таблица включват както приход, така и ДДС.

За данъчен период 2013г. общо отчетените по касови апарати приходи са 707 967,88лв. В тези приходи са включени и приходи от хотелиерска дейност, облагаем с 9 % ДДС в размер общо на 69 497,88лв. След изключването на приходите, облагаеми с 9 % ДДС приходите, облагаеми с 20% ДДС са в размер на 638 470,08лв. с ДДС. Включеният ДДС в тези приходи възлиза на 106 411,68лв. или отчетеният чист приход е 532 058,40лв.

Съгласно таблица на страница 11 и 12 от ревизионния доклад, в колона три SF0211 са вписани данъчните основи на облагаемите доставки с 20%, като за 2013г. общия размер на данъчните основи възлиза на 545 898,84лв.

Следователно отчетените с касови апарати приходи от продажби на стоки и услуги, различни от хотелиерските са по-малко от отчетените за целите на ДДС приходи в Справките-декларации. Така установеното от съда разминаване е нормално, тъй като е възможно заплащане и по банков път.

Следователно соченото от органа по приходите фактическо основание за преминаване към облагане по особения ред не се установява от доказателствата в ревизионната преписка.

Следва да се отбележи и факта, че и при сравняване на отчетените в Годишната данъчна декларация приходи с регистрираните по касов път се установява отчитане на приходи в по-висок размер от касовите обороти. Както вече бе посочено касовия приход от доставки, облагаеми с 20 % ДДС е в размер на 532 058,40лв. Прихода от хотелиерската дейност отчетен с фискално устройство е 63 759,45лв. /69 497,80-5738,35/. Общо приход регистриран с фискални устройства – 595 817,85лв.

В ревизионния доклад е посочено, че в ГДД за 2013г. са посочени приходи общо 614 219,35лв., в които се включват приходи от наем 14 166,67лв. и от лихви 4,26лв. или приходите от стопанска дейност възлизат на 600 048,42лв.

Следователно извода на вещото лице за отчитане на приходите през 2013г. и липса на неотчетени приходи се установява от представените в хода на ревизионното производство писмени доказателства.

Изложените от ответника в потвърждаващото решение доводи за липсата на съвпадение на приходите отразени в Годишната данъчна декларация и в оборотната ведомост за 2013г. са единствено индиция за допуснати грешки в счетоводната отчетност, но не и основание за извод за неотчетени приходи – вписаните в оборотната ведомост приходи са по-малко от декларираните в ГДД. Посочените от решаващия орган продажби отчетени по касови апарати в размер на 707 967,88лв., включват както приход от продажби, така и начислен данък върху добавената стойност, което е лесно установимо при съпоставка на месечните отчети с таблицата, представена в хода на ревизията и обобщена в ревизионния доклад. Директорът на дирекция „ОДОП“ не извършва проверка на тези данни и безкритично приема, че цялата сума представлява приход на лицето, което е в противоречие с писмените доказателства, приложени към ревизионния доклад.

От изложеното следва, че по отношение на данъчен период 2013г. и облагането по ЗКПО, не са налице твърдяните от органите по приходите предпоставки за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК, което влече и отмяната на ревизионния акт в тази му част.

За данъчен период 2014г. общо отчетените по касови апарати приходи са 981 540,32лв. В тези приходи са включени и приходи от хотелиерска дейност, облагаем с 9 % ДДС в размер общо на 69 156лв. След изключването на приходите, облагаеми с 9 % ДДС приходите, облагаеми с 20% ДДС са в размер на 912 384,32лв. с ДДС. Включеният ДДС в тези приходи възлиза на 152 064,05лв. или отчетеният чист приход е 760 320,27лв.

Съгласно таблица на страница 11 и 12 от ревизионния доклад, в колона три SF0211 са вписани данъчните основи на облагаемите доставки с 20%, като за 2014г. общия размер на данъчните основи възлиза на 727 097,29лв.

Следователно отчетените с касови апарати приходи от продажби на стоки и услуги, различни от хотелиерските са повече от отчетените за целите на ДДС приходи в Справките-декларации.

При сравняване на отчетените в Годишната данъчна декларация приходи за 2014г. с регистрираните по касов път се установява отчитане на приходи в по-висок размер от касовите обороти. Както вече бе посочено касовия приход от доставки, облагаеми с 20 % ДДС е в размер на 760 320,27лв. Прихода от хотелиерската дейност отчетен с фискално устройство е 63 445,87лв. /69 156-5710,13/. Общо приход регистриран с фискални устройства – 823 766,14лв.

В ревизионния доклад е посочено, че в ГДД за 2014г. са посочени приходи общо 918 309,91лв., в които се включват приходи от наем 18 391,66лв. и от лихви 6,91лв. или приходите от стопанска дейност възлизат на 899 910,43лв.

Следователно извода на вещото лице за отчитане на приходите през 2014г. и липса на неотчетени приходи се установява от представените в хода на ревизионното производство писмени доказателства.

От изложеното следва, че по отношение на данъчен период 2014г. и облагането по ЗКПО, не са налице твърдяните от органите по приходите предпоставки за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК, което влече и отмяната на ревизионния акт в тази му част.

По приложението на ЗДДС.

В ревизионния доклад и ревизионния акт липсват съображения относно предпоставките за преминаване към облагане по особения ред за всеки данъчен период, каквото е изискването на закона, поради което съдът приема, че общо заявените основания по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК са относими и към приложението на ЗДДС.

За данъчен период м.04.2014г. липсват конкретни факти за наличие на хипотезата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК – представени са счетоводните документи, като липсва анализ на същите. Посочени са единствено несъответствия на данни в годишен аспект и в края на периодите във връзка с инвентаризационни описи. Не е установено как е водено счетоводството през този месец и дали то дава възможност за определяне на основата за облагане с косвен данък. Поради неустановяване на фактите, дали основание за преминаване към облагане по особения ред, съдът намира за недоказано от ответника наличието на хипотеза, попадаща в обхвата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.

За данъчен период м.04.2014г. отчетените с касови апарати приходи, облагаеми с 20% са в размер на 63 806,10лв., включващи и ДДС в размер на 10 634,35лв. Съгласно таблица на стр.11 и 12 от ревизионния доклад за този месец дружеството начислява ДДС при продажби, облагаеми със стандартна ставка, в размер на 10 907,02лв. Видно от цитираните данни отразеното в справката-декларация ДДС е повече от отчетеното по касов път, поради което не са налице данни за укрити приходи и липсва основание за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК. Ревизионния акт в тази му част следва да бъде отменен поради противоречието му с материалния закон.

За данъчен период м.05.2014г. липсват конкретни факти за наличие на хипотезата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК – представени са счетоводните документи, като липсва анализ на същите. Посочени са единствено несъответствия на данни в годишен аспект и в края на периодите във връзка с инвентаризационни описи. Не е установено как е водено счетоводството през този месец и дали то дава възможност за определяне на основата за облагане с косвен данък. Поради неустановяване на фактите, дали основание за преминаване към облагане по особения ред, съдът намира за недоказано от ответника наличието на хипотеза, попадаща в обхвата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.

За данъчен период м.05.2014г. отчетените с касови апарати приходи, облагаеми с 20% са в размер на 79 897,44лв., включващи и ДДС в размер на 13 316,24лв. Съгласно таблица на стр.11 и 12 от ревизионния доклад за този месец дружеството начислява ДДС при продажби, облагаеми със стандартна ставка, в размер на 10 076,17лв. Видно от цитираните данни отразеното в справката-декларация ДДС е по-малко от отчетеното по касов път, поради което са налице данни за укрити приходи и се доказва твърдяното от органа основание за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК.

За определяне на данъчната основа в ревизионния доклад са вписани следните мотиви – „предвид спецификата на стопанската дейност на дружеството, определена данъчна основа на продажбите от извършени хотелиерски услуги облагаеми с 9% - 5233,03лв. и облагаеми с 20% - 97918,47лв. Установен данък в размер на 9% е 470,97лв., в размер на 20% - 19583,69лв. или общо 20054,67лв.”

Посочените цифрови стойности са от таблица на стр.17 и 18 от ревизионния доклад, в която са вписани данни от счетоводни сметки на дружеството, като тези за получените стоки са умножени с 200% и са взети за основа за начисляване на ДДС за продажби.

Настоящият състав намира този подход на органите по приходите за неправилен. От една страна с него се игнорират напълно декларираните от задълженото лице данни в справките-декларации. За данъчен период 05.2014г. в СД-я са отчетени данъчна основа на сделки, облагаеми с 9% в размер на 6 028,57лв. и начислено ДДС 9% - 542,57лв. Тези стойности са по-високи от отразените в счетоводната сметка и от посочените от органите по приходите. Липсват каквито и да било мотиви защо се намалява данъчната основа на сделките, облагаеми с 9%. Изобщо липсват данни относно начисления от дружеството ДДС при вътреобщностни придобивания, който през месец 05.2014г. е в размер на 68,91лв. върху данъчна основа 344,53лв. Следователно с извършената корекция в ревизионния акт е налице пълно изкривяване на данните от значение за определяне на данъка.

От друга страна определянето на данъчната основа е в противоречие с основанието за преминаване към облагане по аналог – след като водената счетоводна отчетност е непълна и не дава възможност за определяне на основата за облагане, то тя не може да послужи като основа на изчисляване на приходи. Именно обстоятелства извън счетоводството на лицето следва да послужат за определяне на данъчна основа в този случай, още повече, че в хода на двете ревизионни производства са събрани множество такива доказателства – отчетените по касов път приходи, регистър на настанените лица, декларирани данни, покупни фактури. Въпреки пропуските в счетоводната отчетност на дружеството за целите на облагането с ДДС са взети предвид салдата по счетоводните му сметки, без да бъде извършена проверка на верността на тези счетоводни записвания чрез съпоставка с първичните счетоводни документи. След като счетоводните данни се водят на годишна база и обобщаването им е в началото на следващия годишен данъчен период, то е възможно в рамките на текущия месец да са налице пропуски, отстраними при годишното приключване, поради което и месечните счетоводни записи не са гаранция за вярност на отразените данни.

От трета страна с 200% надценка е увеличена стойността на всички закупени стоки, без да се отчита техния вид. След като дружеството има два вида дейност – хотелиерство и ресторантьорство – и няма заведена аналитична отчетност, то в тежест на приходния орган е да докаже, че всяка една заведена стока е използвана в ресторантьорската дейност, което в конкретния случай не е направено. Следва да се отбележи, че видно от месечните отчети на касов апарат в хотела, се регистрират и продажби, облагаеми с 20%, които не са разграничени от ревизиращите и за които няма данни за вида на доставките и търговската им надценка. Следователно с простото умножаване по 200% на стойността на закупените стоки се изкривява във вреда на субекта данъчната основа на сделките, облагаеми с 20% ДДС.

За данъчен период м.06.2014г. липсват конкретни факти за наличие на хипотезата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК – представени са счетоводните документи, като липсва анализ на същите. Посочени са единствено несъответствия на данни в годишен аспект и в края на периодите във връзка с инвентаризационни описи. Не е установено как е водено счетоводството през този месец и дали то дава възможност за определяне на основата за облагане с косвен данък. Поради неустановяване на фактите, дали основание за преминаване към облагане по особения ред, съдът намира за недоказано от ответника наличието на хипотеза, попадаща в обхвата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.

За данъчен период м.06.2014г. отчетените с касови апарати приходи, облагаеми с 20% са в размер на 71 665,31лв., включващи и ДДС в размер на 11 944,22лв. Съгласно таблица на стр.11 и 12 от ревизионния доклад за този месец дружеството начислява ДДС при продажби, облагаеми със стандартна ставка, в размер на 5 495,44лв. Видно от цитираните данни отразеното в справката-декларация ДДС е по-малко от отчетеното по касов път, поради което са налице данни за укрити приходи и се доказва твърдяното от органа основание за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК.

За определяне на данъчната основа в ревизионния доклад са вписани следните мотиви – „предвид спецификата на стопанската дейност на дружеството, определена данъчна основа на продажбите от извършени хотелиерски услуги облагаеми с 9% - 6398,16лв. и облагаеми с 20% - 76627,62лв. Установен данък в размер на 9% е 575,83лв., в размер на 20% - 15325,52лв. или общо 15901,36лв.”

Настоящият състав намира този подход на органите по приходите за неправилен.

От една страна определянето на данъчната основа е в противоречие с основанието за преминаване към облагане по аналог – след като водената счетоводна отчетност е непълна и не дава възможност за определяне на основата за облагане, то тя не може да послужи като основа на изчисляване на приходи. Именно обстоятелства извън счетоводството на лицето следва да послужат за определяне на данъчна основа в този случай, още повече, че в хода на двете ревизионни производства са събрани множество такива доказателства – отчетените по касов път приходи, регистър на настанените лица, декларирани данни, покупни фактури. Въпреки пропуските в счетоводната отчетност на дружеството за целите на облагането с ДДС са взети предвид салдата по счетоводните му сметки, без да бъде извършена проверка на верността на тези счетоводни записвания чрез съпоставка с първичните счетоводни документи. След като счетоводните данни се водят на годишна база и обобщаването им е в началото на следващия годишен данъчен период, то е възможно в рамките на текущия месец да са налице пропуски, отстраними при годишното приключване, поради което и месечните счетоводни записи не са гаранция за вярност на отразените данни.

От втора страна с 200% надценка е увеличена стойността на всички закупени стоки, без да се отчита техния вид. След като дружеството има два вида дейност – хотелиерство и ресторантьорство – и няма заведена аналитична отчетност, то в тежест на приходния орган е да докаже, че всяка една заведена стока е използвана в ресторантьорската дейност, което в конкретния случай не е направено. Следва да се отбележи, че видно от месечните отчети на касов апарат в хотела, се регистрират и продажби, облагаеми с 20%, които не са разграничени от ревизиращите и за които няма данни за вида на доставките и търговската им надценка. Следователно с простото умножаване по 200% на стойността на закупените стоки се изкривява във вреда на субекта данъчната основа на сделките, облагаеми с 20% ДДС.

За данъчен период м.07.2014г. липсват конкретни факти за наличие на хипотезата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК – представени са счетоводните документи, като липсва анализ на същите. Посочени са единствено несъответствия на данни в годишен аспект и в края на периодите във връзка с инвентаризационни описи. Не е установено как е водено счетоводството през този месец и дали то дава възможност за определяне на основата за облагане с косвен данък. Поради неустановяване на фактите, дали основание за преминаване към облагане по особения ред, съдът намира за недоказано от ответника наличието на хипотеза, попадаща в обхвата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.

За данъчен период м.07.2014г. отчетените с касови апарати приходи, облагаеми с 20% са в размер на 70 347,95лв., включващи и ДДС в размер на 11 724,66лв. Съгласно таблица на стр.11 и 12 от ревизионния доклад за този месец дружеството начислява ДДС при продажби, облагаеми със стандартна ставка, в размер на 12 151,12лв. Видно от цитираните данни отразеното в справката-декларация ДДС е повече от отчетеното по касов път, поради което не са налице данни за укрити приходи и липсва основание за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК. Ревизионния акт в тази му част следва да бъде отменен поради противоречието му с материалния закон.

За данъчен период м.09.2014г. липсват конкретни факти за наличие на хипотезата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК – представени са счетоводните документи, като липсва анализ на същите. Посочени са единствено несъответствия на данни в годишен аспект и в края на периодите във връзка с инвентаризационни описи. Не е установено как е водено счетоводството през този месец и дали то дава възможност за определяне на основата за облагане с косвен данък. Поради неустановяване на фактите, дали основание за преминаване към облагане по особения ред, съдът намира за недоказано от ответника наличието на хипотеза, попадаща в обхвата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.

За данъчен период м.09.2014г. отчетените с касови апарати приходи, облагаеми с 20% са в размер на 44 332,70лв., включващи и ДДС в размер на 7 388,78лв. Съгласно таблица на стр.11 и 12 от ревизионния доклад за този месец дружеството начислява ДДС при продажби, облагаеми със стандартна ставка, в размер на 12 045,08лв. Видно от цитираните данни отразеното в справката-декларация ДДС е повече от отчетеното по касов път, поради което не са налице данни за укрити приходи и липсва основание за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК. Ревизионния акт в тази му част следва да бъде отменен поради противоречието му с материалния закон.

За данъчен период м.10.2014г. липсват конкретни факти за наличие на хипотезата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК – представени са счетоводните документи, като липсва анализ на същите. Посочени са единствено несъответствия на данни в годишен аспект и в края на периодите във връзка с инвентаризационни описи. Не е установено как е водено счетоводството през този месец и дали то дава възможност за определяне на основата за облагане с косвен данък. Поради неустановяване на фактите, дали основание за преминаване към облагане по особения ред, съдът намира за недоказано от ответника наличието на хипотеза, попадаща в обхвата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.

За данъчен период м.10.2014г. отчетените с касови апарати приходи, облагаеми с 20% са в размер на 89 556,83лв., включващи и ДДС в размер на 14 926,14лв. Съгласно таблица на стр.11 и 12 от ревизионния доклад за този месец дружеството начислява ДДС при продажби, облагаеми със стандартна ставка, в размер на 14 899,28лв. Видно от цитираните данни отразеното в справката-декларация ДДС е по-малко от отчетеното по касов път, поради което са налице данни за укрити приходи и се доказва твърдяното от органа основание за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК.

За определяне на данъчната основа в ревизионния доклад са вписани следните мотиви – „предвид спецификата на стопанската дейност на дружеството, определена данъчна основа на продажбите от извършени хотелиерски услуги облагаеми с 9% - 6176,15лв. и облагаеми с 20% - 103929,87лв. Установен данък в размер на 9% е 555,85лв., в размер на 20% - 20785,97лв. или общо 21341,83лв.”

Настоящият състав намира този подход на органите по приходите за неправилен. От една страна с него се игнорират напълно декларираните от задълженото лице данни в справките-декларации. За данъчен период 10.2014г. в СД-я са отчетени данъчна основа на сделки, облагаеми с 9% в размер на 5 166,97лв. и начислено ДДС 9% - 465,02лв. Отразените в справката декларация данни съответстват на продажбите по касов апарат. Тези стойности са по-ниски от отразените в счетоводната сметка и от посочените от органите по приходите. Липсват каквито и да било мотиви защо се увеличава данъчната основа на сделките, облагаеми с 9%. Изобщо липсват данни относно начисления от дружеството ДДС при вътреобщностни придобивания, който през месец 10.2014г. е в размер на 80,06лв. върху данъчна основа 400,30лв. Следователно с извършената корекция в ревизионния акт е налице пълно изкривяване на данните от значение за определяне на данъка.

Настоящият състав намира, че при определяне на основата за начисляване на ДДС следва да бъдат взети предвид данните от фискалните устройства за регистрираните продажби. По делото не са представени доказателства за наличие на сторнирани касови бележки, поради което съдът приема, че всички обороти на фискалните устройства обективират извършени продажби на стоки и услуги. Съгласно месечните отчети за м.10.2014г. продажбите на стоки и услуги, облагаеми с 20% ДДС са в размер на 74 630,69лв. и се дължи ДДС в размер на 14 926,14лв., като следва да се доначисли ДДС в размер на 26,86лв. Ревизионния акт в частта, в която за данъчен период м.10.2014г. е начислен ДДС в размер на 26,86лв. следва да бъде потвърден, а в останалата част следва да бъде отменен. За данъчен период м.10.2014г. липсват конкретни факти за наличие на хипотезата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК – представени са счетоводните документи, като липсва анализ на същите. Посочени са единствено несъответствия на данни в годишен аспект и в края на периодите във връзка с инвентаризационни описи. Не е установено как е водено счетоводството през този месец и дали то дава възможност за определяне на основата за облагане с косвен данък. Поради неустановяване на фактите, дали основание за преминаване към облагане по особения ред, съдът намира за недоказано от ответника наличието на хипотеза, попадаща в обхвата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.

За данъчен период м.12.2014г. отчетените с касови апарати приходи, облагаеми с 20% са в размер на 172 302,03лв., включващи и ДДС в размер на 28 717лв. Съгласно таблица на стр.11 и 12 от ревизионния доклад за този месец дружеството начислява ДДС при продажби, облагаеми със стандартна ставка, в размер на 9 303,54лв. Видно от цитираните данни отразеното в справката-декларация ДДС е по-малко от отчетеното по касов път, поради което са налице данни за укрити приходи и се доказва твърдяното от органа основание за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК.

За определяне на данъчната основа в ревизионния доклад са вписани следните мотиви – „предвид спецификата на стопанската дейност на дружеството, определена данъчна основа на продажбите от извършени хотелиерски услуги облагаеми с 9% - 5910,08лв. и облагаеми с 20% - 285731,08лв. Установен данък в размер на 9% е 531,91лв., в размер на 20% - 57146,22лв. или общо 57678,12лв.”

Настоящият състав намира този подход на органите по приходите за неправилен. От една страна с него се игнорират напълно декларираните от задълженото лице данни в справките-декларации. За данъчен период 12.2014г. в СД-я са отчетени данъчна основа на сделки, облагаеми с 9% в размер на 4 442,19лв. и начислено ДДС 9% - 399,81лв. Отразените в справката декларация данни съответстват на продажбите по касов апарат. Тези стойности са по-ниски от отразените в счетоводната сметка и от посочените от органите по приходите. Липсват каквито и да било мотиви защо се увеличава данъчната основа на сделките, облагаеми с 9%. Изобщо липсват данни относно начисления от дружеството ДДС при вътреобщностни придобивания, който през месец 12.2014г. е в размер на 28,37лв. върху данъчна основа 141,87лв. Следователно с извършената корекция в ревизионния акт е налице пълно изкривяване на данните от значение за определяне на данъка.

За данъчен период м.01.2015г. липсват конкретни факти за наличие на хипотезата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК – представени са счетоводните документи, като липсва анализ на същите. Посочени са единствено несъответствия на данни в годишен аспект и в края на периодите във връзка с инвентаризационни описи. Не е установено как е водено счетоводството през този месец и дали то дава възможност за определяне на основата за облагане с косвен данък. Поради неустановяване на фактите, дали основание за преминаване към облагане по особения ред, съдът намира за недоказано от ответника наличието на хипотеза, попадаща в обхвата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.

За данъчен период м.01.2015г. отчетените с касови апарати приходи, облагаеми с 20% са в размер на 83 682,20лв., включващи и ДДС в размер на 13 947,03лв. Съгласно таблица на стр.11 и 12 от ревизионния доклад за този месец дружеството начислява ДДС при продажби, облагаеми със стандартна ставка, в размер на 21 733,87лв. Видно от цитираните данни отразеното в справката-декларация ДДС е повече от отчетеното по касов път, поради което не са налице данни за укрити приходи и липсва основание за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК. Ревизионния акт в тази му част следва да бъде отменен поради противоречието му с материалния закон.

За данъчен период м.02.2015г. липсват конкретни факти за наличие на хипотезата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК – представени са счетоводните документи, като липсва анализ на същите. Посочени са единствено несъответствия на данни в годишен аспект и в края на периодите във връзка с инвентаризационни описи. Не е установено как е водено счетоводството през този месец и дали то дава възможност за определяне на основата за облагане с косвен данък. Поради неустановяване на фактите, дали основание за преминаване към облагане по особения ред, съдът намира за недоказано от ответника наличието на хипотеза, попадаща в обхвата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.

За данъчен период м.02.2015г. отчетените с касови апарати приходи, облагаеми с 20% са в размер на 85 681,82лв., включващи и ДДС в размер на 14 269,80лв. Съгласно таблица на стр.11 и 12 от ревизионния доклад за този месец дружеството начислява ДДС при продажби, облагаеми със стандартна ставка, в размер на 10 516,21лв. Видно от цитираните данни отразеното в справката-декларация ДДС е по-малко от отчетеното по касов път, поради което са налице данни за укрити приходи и се доказва твърдяното от органа основание за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК.

За определяне на данъчната основа в ревизионния доклад са вписани следните мотиви – „предвид спецификата на стопанската дейност на дружеството, определена данъчна основа на продажбите от извършени хотелиерски услуги облагаеми с 9% - 2385,32лв. и облагаеми с 20% - 111866,64лв. Установен данък в размер на 9% е 214,68лв., в размер на 20% - 22373,33лв. или общо 22588,01 лв.”

Настоящият състав намира този подход на органите по приходите за неправилен. От една страна с него се игнорират напълно декларираните от задълженото лице данни в справките-декларации. За данъчен период 02.2015г. в СД-я са отчетени данъчна основа на сделки, облагаеми с 9% в размер на 6 278,89лв. и начислено ДДС 9% - 565,11лв. Тези стойности са по-високи от отразените в счетоводната сметка и от посочените от органите по приходите. Липсват каквито и да било мотиви защо се намалява данъчната основа на сделките, облагаеми с 9%. Изобщо липсват данни относно начисления от дружеството ДДС при вътреобщностни придобивания, който през месец 02.2015г. е в размер на 28,38лв. върху данъчна основа 141,89лв. Следователно с извършената корекция в ревизионния акт е налице пълно изкривяване на данните от значение за определяне на данъка.

За данъчен период м.03.2015г. липсват конкретни факти за наличие на хипотезата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК – представени са счетоводните документи, като липсва анализ на същите. Посочени са единствено несъответствия на данни в годишен аспект и в края на периодите във връзка с инвентаризационни описи. Не е установено как е водено счетоводството през този месец и дали то дава възможност за определяне на основата за облагане с косвен данък. Поради неустановяване на фактите, дали основание за преминаване към облагане по особения ред, съдът намира за недоказано от ответника наличието на хипотеза, попадаща в обхвата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.

За данъчен период м.03.2015г. отчетените с касови апарати приходи, облагаеми с 20% са в размер на 149 056,21лв., включващи и ДДС в размер на 24 842,70лв. Съгласно таблица на стр.11 и 12 от ревизионния доклад за този месец дружеството начислява ДДС при продажби, облагаеми със стандартна ставка, в размер на 9 040,07лв. Видно от цитираните данни отразеното в справката-декларация ДДС е по-малко от отчетеното по касов път, поради което са налице данни за укрити приходи и се доказва твърдяното от органа основание за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК.

За определяне на данъчната основа в ревизионния доклад са вписани следните мотиви – „предвид спецификата на стопанската дейност на дружеството, определена данъчна основа на продажбите от извършени хотелиерски услуги облагаеми с 9% - 4550,46лв. и облагаеми с 20% - 124366,32лв. Установен данък в размер на 9% е 409,54лв., в размер на 20% - 24783,26лв. или общо

25282,80лв.”

Настоящият състав намира този подход на органите по приходите за неправилен. От една страна с него се игнорират напълно декларираните от задълженото лице данни в справките-декларации. Липсват данни относно начисления от дружеството ДДС при вътреобщностни придобивания, който през месец 03.2015г. е в размер на 37,46лв. върху данъчна основа 187,28лв. Следователно с извършената корекция в ревизионния акт е налице пълно изкривяване на данните от значение за определяне на данъка.

За данъчен период м.04.2015г. липсват конкретни факти за наличие на хипотезата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК – представени са счетоводните документи, като липсва анализ на същите. Посочени са единствено несъответствия на данни в годишен аспект и в края на периодите във връзка с инвентаризационни описи. Не е установено как е водено счетоводството през този месец и дали то дава възможност за определяне на основата за облагане с косвен данък. Поради неустановяване на фактите, дали основание за преминаване към облагане по особения ред, съдът намира за недоказано от ответника наличието на хипотеза, попадаща в обхвата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.

За данъчен период м.04.2015г. отчетените с касови апарати приходи, облагаеми с 20% са в размер на 115 152,49лв., включващи и ДДС в размер на 19 192,08лв. Съгласно таблица на стр.11 и 12 от ревизионния доклад за този месец дружеството начислява ДДС при продажби, облагаеми със стандартна ставка, в размер на 4 070,31лв. Видно от цитираните данни отразеното в справката-декларация ДДС е по-малко от отчетеното по касов път, поради което са налице данни за укрити приходи и се доказва твърдяното от органа основание за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК.

За определяне на данъчната основа в ревизионния доклад са вписани следните мотиви – „предвид спецификата на стопанската дейност на дружеството, определена данъчна основа на продажбите от извършени хотелиерски услуги облагаеми с 9% - 4602,75лв. и облагаеми с 20% - 135389,49лв. Установен данък в размер на 9% е 414,25лв., в размер на 20% - 27077,90лв. или общо

27492,15лв.”

Настоящият състав намира този подход на органите по приходите за неправилен. От една страна с него се игнорират напълно декларираните от задълженото лице данни в справките-декларации. За данъчен период 04.2015г. в СД-я са отчетени начислен от дружеството ДДС при вътреобщностни придобивания в размер на 23,38лв. върху данъчна основа 116,89лв. Следователно с извършената корекция в ревизионния акт е налице пълно изкривяване на данните от значение за определяне на данъка.

За данъчен период м.05.2015г. липсват конкретни факти за наличие на хипотезата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК – представени са счетоводните документи, като липсва анализ на същите. Посочени са единствено несъответствия на данни в годишен аспект и в края на периодите във връзка с инвентаризационни описи. Не е установено как е водено счетоводството през този месец и дали то дава възможност за определяне на основата за облагане с косвен данък. Поради неустановяване на фактите, дали основание за преминаване към облагане по особения ред, съдът намира за недоказано от ответника наличието на хипотеза, попадаща в обхвата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.

За данъчен период м.05.2015г. отчетените с касови апарати приходи, облагаеми с 20% са в размер на 165 936,20лв., включващи и ДДС в размер на 27 656,03лв. Съгласно таблица на стр.11 и 12 от ревизионния доклад за този месец дружеството начислява ДДС при продажби, облагаеми със стандартна ставка, в размер на 6 510,21лв. Видно от цитираните данни отразеното в справката-декларация ДДС е по-малко от отчетеното по касов път, поради което са налице данни за укрити приходи и се доказва твърдяното от органа основание за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК.

За определяне на данъчната основа в ревизионния доклад са вписани следните мотиви – „предвид спецификата на стопанската дейност на дружеството, определена данъчна основа на продажбите от извършени хотелиерски услуги облагаеми с 9% - 6280,73лв. и облагаеми с 20% - 163498,17лв. Установен данък в размер на 9% е 565,27лв., в размер на 20% - 32699,63лв. или общо 33264,90лв.”

Настоящият състав намира този подход на органите по приходите за неправилен. От една страна с него се игнорират напълно декларираните от задълженото лице данни в справките-декларации. За данъчен период 05.2015г. в СД-я са отчетени начислен от дружеството ДДС при вътреобщностни придобивания в размер на 65,13лв. върху данъчна основа 325,63лв. Следователно с извършената корекция в ревизионния акт е налице пълно изкривяване на данните от значение за определяне на данъка.

Отделно от изложеното следва да бъдат отбелязани и следните нарушения на ревизиращия екип при определяне на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК.

Недопустимо е по отношение на единия източник на доход данъчната основа да бъде формирана по общия ред, а по отношение на друг източник на доход – по особения ред. Видно от мотивите на органите по приходите по отношение на приходите от хотелиерска дейност липсва промяна както на отчетените за данъчни периоди 2013г. и 2014г. приходи, така и по отношение на начисления данък върху добавената стойност. Както вече бе отбелязано данъчната основа е формирана като стойността на закупените стоки е увеличена с 200%, но само по отношение на стоките. Следователно независимо от преминаването към облагане по реда на чл.122 от ДОПК данъчната основа за облагане с корпоративен данък и данък върху добавена стойност за хотелиерската дейност не е определена по особения ред.

Органът по приходите разполага с изключителни правомощия и право на самостоятелна преценка по кой ред да извърши ревизията – по общия ред или по особения ред. Нещо повече! Дори и при наличието на основания за преминаване към облагане по реда на чл.122 о ДОПК ревизиращия орган разполага с правото на преценка и може да предпочете облагане по общия ред – законът не го задължава непременно да премине към облагане по особения ред. След като е преминал към облагане по особения ред, то ревизиращия орган следва да спазва правилата на този вид облагане и не може да използва част от правилата на облагане по общия ред.

В конкретния случай при облагането по особения ред е следвало да се формира една обща основа за облагане на дружеството, включваща всички видове дейност, осъществявана през ревизирания период.

В хода на ревизионното производство е прието, че обстоятелството по т.12, ал.2 на чл.122 от ДОПК е неприложима към ООД „Калоян ВТ“ – обобщените данни за реализирана печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия. Именно това е обстоятелството водещо до събиране на обективни данни относно действителните приходи и печалби на търговците и дало основание реда за облагане по чл.122 от ДОПК да се нарича „облагане по аналог“. За да е неприложимо това обстоятелство следва развиваната от дружеството търговска дейност да е без аналог на територията на страната. Очевидно приходната администрация приема, че два ресторанта и хотел представляват толкова уникална дейност, че липсва аналог на същата на територията на Република България. Този извод на ревизиращите органи е в противоречие както с действителността, така и с доказателствата по делото. За описание на дейността на дружеството е използван сайта на същото и направената в него реклама. Същият източник на информация – интернет – не е използван за събиране на данни относно други търговци, извършващи подобна дейност. В гр.Велико Търново и с.Арбанаси са налице множество места за настаняване и места за хранене, предвид развиващия се в района туризъм. Липсата на данни за отчетените печалби и приходи от търговци, развиващи същата дейност, съдът намира за нарушение на материалния закон, тъй като не е установена печалбата от аналогична дейност и данъчната основа не е определена по реда на чл.122 от ДОПК.

Основателно се явява и възражението на жалбоподателя за неправилно определяне на основата за облагане с данъци при пълно игнориране на представените данни за цени на предоставяните услуги и определяне на индивидуални цени при провеждане на мероприятия. Общоизвестна и широко практикувана е практиката на местата за хранене за определяне на цена на куверт при провеждане на събития, която се различава цената на включените в нея артикули посочена в менюто. Отделно са налице и ежедневни обедни менюта. Органът по приходите игнорира тези търговски практики, които биха били отчетени при предоставяне на данни от други ресторантьори.

По изложените съображения настоящият състав намира ревизионния акт постановен в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен в посочените части част.

С оглед изхода на спора страните си дължат взаимно разноски съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата и списъците с разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период 2013г. е намалена декларираната загуба от 66 057,15лв. на 55 095,25лв.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период 2014г. е намалена декларираната загуба от 50 226,98лв. на 0,00 лева.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период м.04.2014г. е начислен ДДС в размер на 1 441,50лв. и лихви в размер на 424,21лв.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период м.05.2014г. е начислен ДДС в размер на 6 126,95лв. и лихви в размер на 1 747,60лв.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период м.06.2014г. е начислен ДДС в размер на 3 381,30лв. и лихви в размер на 937,65лв.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период м.07.2014г. е начислен ДДС в размер на 8 819,03лв. и лихви в размер на 2 369,38лв.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период м.09.2014г. е начислен ДДС в размер на 3 517,69лв. и лихви в размер на 885,31лв.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период м.10.2014г. е начислен ДДС в размер на 5 870,61лв. и лихви в размер на 1 423,48лв.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период м.12.2014г. е начислен ДДС в размер на 28 532,94лв. и лихви в размер на 6 449,81лв.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период м.01.2015г. е начислен ДДС в размер на 297,17лв. и лихви в размер на 64,45лв.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период м.02.2015г. е начислен ДДС в размер на 7 724,72лв. и лихви в размер на 1 616,22лв.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период м.04.2015г. е начислен ДДС в размер на 2 426,77лв. и лихви в размер на 467,58лв.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период м.05.2015г. е начислен ДДС в размер на 6 936,43лв. и лихви в размер на 1 276,69лв.

ПОТВЪРЖДАВА Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период м.05.2014г. е начислен ДДС в размер на 3 240,07лв. и лихви в размер на 925,55лв.

ПОТВЪРЖДАВА Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период м.06.2014г. е начислен ДДС в размер на 6 448,78лв. и лихви в размер на 1 788,27лв.

ПОТВЪРЖДАВА Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период м.10.2014г. е начислен ДДС в размер на 26,86лв. и лихви в размер на 6,53лв.

ПОТВЪРЖДАВА Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период м.12.2014г. е начислен ДДС в размер на 19 413,46лв. и лихви в размер на 4 388,38лв.

ПОТВЪРЖДАВА Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период м.02.2015г. е начислен ДДС в размер на 3 753,59лв. и лихви в размер на 786,90лв.

ПОТВЪРЖДАВА Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период м.03.2015г. е начислен ДДС в размер на 15 795,75лв.

ПОТВЪРЖДАВА Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период м.04.2015г. е начислен ДДС в размер на 15 121,77лв. и лихви в размер на 2 913,60лв.

ПОТВЪРЖДАВА Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/ 06.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново в частта, в която за данъчен период м.05.2015г. е начислен ДДС в размер на 21 145,82лв. и лихви в размер на 3 891,99лв.

ОСЪЖДА Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на ООД „Калоян ВТ“ с адрес на управление гр.Велико Търново, ул.„Ниш“ № 5, ет.1 сума в размер на 11 739,62лв. ( единадесет хиляди седемстотин тридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки).

ОСЪЖДА ООД „Калоян ВТ“ с адрес на управление гр.Велико Търново, ул.„Ниш“ № 5, ет.1 да заплати на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП сума в размер на 5 291,74лв. ( пет хиляди двеста деветдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.

Съдия:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	5 август 2019 г. (в сила от 16 април 2020 г.)
Съдия:	Ивелина Карчева Янева

Дело:	20197060700232
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	12 април 2019 г.

Решение по дело №232/2019 на Административен съд - Велико Търново

Съдържание на акта