мотиви
към решение № 260359/21.10.2020г. по НАХД № 1832/2020г. по описа на Районен съд -
Бургас
Производството по делото е образувано във връзка с постановление на
прокурор от Бургаска районна прокуратура, с което на основание чл. 375 от НПК е
направено мотивирано предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на Р.П.Д. - родена на ***г***, с
постоянен адрес ***, българка, българска гражданка, неосъждана, разведена, с
висше образование, не работи, ап.15, с ЕГН ********** за престъпление по чл.343в,
ал.3, вр. ал.1 от НК.
Прокурорът счита, че са налице предпоставките по чл.78а от НК и следва
на обвиняемата да бъде наложено наказание, в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС, за срок
от 11 месеца
Защитникът на обвиняемата счита също, че са налице предпоставките по
чл. 78а от НК. Не оспорва изложената в постановлението фактическа обстановка и
моли за минимално наказание.
Съдът, след преценка и анализ на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обвиняемата Р.П.Д., притежавала свидетелство за управление на МПС №
*********, водач категория „В“ и контролен талон № 4988391 издадени от ОДМВР
гр.София. На 22.09.2019г., на същата бил съставен АУАН серия АА № 332228, за
извършено нарушение по чл. 174 ал.3 пр.второ от ЗДвП. На 24.09.2019г., за
посоченото нарушение, Полицейски инспектор В. С. към ОДМВР Бургас сектор Пътна
полиция Бургас, упълномощен със Заповед № 25.1 з- 209/18.01.2017г., издал
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0769-002086,
която била връчена лично на Д. на 03.12.2019г. и влязла в сила на 18.12.2019г.
Със ЗППАМ, на основание чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП, на обвиняемата временно
било отнето СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
/осемнадесет / месеца. Издадено било и НП №19-0769-005049/18.10.2019г. от
Началник група към сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас, с което за нарушение по
чл. 174, ал.3, пр.второ от ЗДвП и било наложен наказание „глоба“ и лишаване от
право да управлявал МПС за срок от 24 месеца. НП било обжалвано в законоустановения срок и потвърдено с Решение
№236/21.02.2020 година на БРС по НАХД № 5307/2019 по описа на БРС.
На 31.12.2019г., около 15.15 часа, обв. Д. управлявала
л. а. марка *** с рег.№ ***, въпреки че знаела, че СУМПС и е временно отнето с
горепосочената заповед, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 /осемнадесет / месеца. Обвиняемата се движела в гр. Бургас. по бул. “Стефан
Стамболов“, по ул. „Транспортна“, в посока към магазин „Метро“. В същото време,
св. *** и свид. *** и двамата полицейски служители
при Второ РУ на МВР, в екип като патрул „Бреза-7“ се намирали на обход в
района, като до автобусната спирка пред бл.141 на ж.к. “Изгрев“, спрели за
проверка управлявания от Д. автомобил. Полицейските служители се представили на
водача на автомобила, като поискали документи за проверка. От представената
лична карта установили водача, а именно обвиняемата, която била сама в
автомобила. Д. не представила СУМПС, като заявила, че и е отнето. При извършена
справка в информационната система било установено, че Д. е с временно отнето
СУМПС, поради отказ от извършване на проба за употреба на наркотични и упойващи
вещества, за което и е била издадена и ЗППАМ № 19-0769-002086/24.09.2019
година. Потърсено било съдействие от служители на сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас.
Св. *** - служител в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Бургас отново
извършил проверка в информационния масив с РСОД с № 9947 и установил, че СУМПС
на обв. Д. е било отнето със съставения АУАН №332228
от 22.09.2019 година и след това въз основа на този АУАН е съставен и ЗППАМ №
19-0769-002086/24.09.2019 година. Свид. М., за
извършеното нарушение по ЗДвП, от страна на обвиняемата, на дата 31.12.2019
година съставил АУАН с № 660140, за нарушение по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. Със
съставения акт, били иззети и свидетелство за регистрация на МПС-то част 2 и
2бр. регистрационни номера - A2707НН, на управлявания от нея автомобил. Обв. Д. отново отказала да бъде изпробвана за употреба на
наркотични и упойващи вещества, за което свид. М. съставил
още един АУАН, с бланков № 660141/31.12.2019г., за нарушение на чл. 174, ал.3
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, вкл. разпит на свидетели и писмени доказателства.
С оглед на горната фактическа обстановка, съдът счита, че извършеното
от обвиняемия деяние, осъществява състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3,
вр. ал. 1 от НК, а именно на 31.12.2019г., в гр.
Бургас, по бул. „Стефан Стамболов“, до бл. 141, в посока ул. „Транспортна“,
управлява моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел *** с peг. № ***, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0769-002086/24.09.2019г., издадена от полицейски
инспектор към ОДМВР - Бургас, сектор „Пътна полиция –Бургас“, упълномощен със
заповед № 251з-209/ 18.01.2017г., връчена и лично на 03.12.2019г., и влязла в
сила на 18.12.2019г.
От субективна страна, деянието е осъществено при пряк умисъл, като
форма на вина.
За престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода” до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Според
приложеното свидетелство за съдимост, Д. не е осъждана, към момента на
извършване на деянието. Същата не е освобождавана от наказателна отговорност,
по реда на чл. 78 а от НК. От деянието няма съставомерни
имуществени вреди. Налице са всички предпоставки на нормата по чл. 78а от НК за
освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно
наказание „глоба”, която норма е с императивен характер и е задължителна за
съда.
Предвид гореизложените съображения съдът, като прецени степента на
обществена опасност на деянието и на обвиняемия като личност, намери за
адекватно като наказание глоба в минималния, предвиден в закона размер, а
именно 1 000 лева в полза на държавата.
По отношение на наказанието лишаване от право на управление на моторно
превозно средство, настоящият състав намира, че в случая следва да бъде
приложено, като го определи в размер на 6 /шест/ месеца.
Воден от гореизложеното, съдът намира, че тези наказания се явяват
достатъчни за постигане целите на генералната и специалната превенции на
наказанията, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.
По този начин, с така определеното наложено наказание, съдът намира, че
в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието и обвиняемият ще
се поправи и превъзпита.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, след като призна обвиняемата за
виновна, съдът намери, че направените в производството по делото разноски в
размер на 162.39 лева, както и държавната такса за служебно издаване на
изпълнителни листи, следва да бъдат възложени в тежест на последната.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд постанови
решението.
Председател:
/ М. Бушандрова/
Вярно
с оригинала: Д.М.