Р Е Ш Е Н И Е
№4631/31.10.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6885 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба вх. № 32371/ 07.05.2019 г. от „В. и К. - В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя В. В., чрез пълномощник срещу Н.Ю.С., ЕГН **********,
с адрес: ***,
*, с
искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 277.17 лева, представляваща
остатък от дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК - услуги, за периода
от 30.09.2015 г. до 09.11.2017 г., по партида с абонатен № *,
за обект-имот, находящ се в гр. Варна, *, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.02.2019
г. до окончателно изплащане на вземането, а също и 47.97 лева, представляваща
остатък от лихва за забава за периода от 29.03.2016 г. до 20.02.2019 г., за
което вземане по ч. гр. д. № 3208 по описа на ВРС за 2019 година е издадена
Заповед № 1717/ 28.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК.
В
исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат от чл. 2,
ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(обн. в „ДВ”, бр. 18/ 2005 г.) и от общите условия за предоставянето на В и К -
услуги на потребителите от В и К - оператор „В. И К. - В.” ООД. Ответникът не е
заплащал предоставяните от ищцовото дружество услуги, поради което е инициирано
заповедно производство, в рамките на което по ч. гр. д. № 3208/2019 г. на Варненски районен съд е издадена заповед
за изпълнение № 1717/28.02.2019 г.
Ответникът
– Н.Ю.С.,
чрез пълномощник депозира писмен отговор, в
срока по чл. 131 ГПК, с който излага доводи за неоснователност на предявения
иск. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва и
извършване на доставка и потребление на фактурираните количества В и К –
услуги, поради наличието на регистриран в ищцовото дружество кладенец с
хидрофорна система за задоволяване на питейно-битови нужди. Твърди се и че
процесният водомер не отговаря на изискванията на Закона за измерванията и
подзаконовите нормативни актове към него, поради което е и негодно средство за
техническо измерване. Отправя искане за отхвърляне на иска.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за
изпълнение е основано на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 6685/ 2019
г. на ВРС.
В тежест на ищеца е да установи, при
условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между
страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените на предоставените ВиК услуги,
както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил
дължимата услуга и нейната стойност.
В тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението.
Отношенията
между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба,
отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се
присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба.
С влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е
предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и
канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за
експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на
услугите ВиК и се конкретизират с договорите за
предоставяне на услугите ВиК. От това следва, че за заварените потребители,
които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба
№ 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако
потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат
конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се
касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила
на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на
ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между
страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.
В настоящата
хипотеза, данните по делото (справка за недобора на частен абонат,
карнетни листи, експетното заключение) установяват наличие на
открита на името на ответника в ищцовото дружество партида, а също и факта на присъединяване на конкретния обект към
водопреносната мрежа, поради което се налага извод за
наличие на валидна облигационна връзка между страните, правилата в отношенията
между страните по която се уредени от Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
Видно от приобщената на л. 58 справка
от СВп. – Варна, ищцата е собственик на поземлен имот, с площ от * кв. м., в м.
*. Не се спори относно присъединяването на процесния обект към
водопреносната и канализационна системи, стопанисвани от ищеца. Видно от приложените на л. 54 - 57 карнетен лист за обекта е
определен абонатен № *,
чийто титуляр е ответницата. Съгласно
дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б” от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ на ВиК оператора, „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Ето защо следва да се приеме, че
ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Няма
спор между страните по отношение на цените, по които следва да бъдат заплатени
предоставените услуги.
За да се приеме, че за абоната е налице
възникнало задлъжение, в тежест на ответното дружество е да установи, че
осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено.
За да се приеме, че за абоната е налице
възникнало задлъжение, в тежест на ответното дружество е да установи, че
осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено. В тази връзка следва
да бъдат съобразени правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите. В чл. 21 от ОУ са предвидени условията и начина за отчитане на
средствата за търговско измерване (водомерите) – същото следва да се извършва
от служител на ВиК оператора, в присъствието на титуляра на абонатния номер или
на негов представител. По този начин резултатите от отчитането се свеждат до
знанието на потребителя. В същото време, с подписа си върху карнетния лист,
абонатът удостоверява неизгоден за себе си факт. Последното е от значение, с
оглед доказателствената сила на карнетния лист – той представлява частен
свидетелстващ документ, поради което се ползва с доказателствена сила само
когато удостоверява неизгодни за издателя му факти, а също и е
непротивопоставим на страната, която не го е подписала.
В конкретния случай представеният по
делото карнетен лист е подписан от лицето, посочено като абонат или от негов
представител, относно отчета
към 03.10.2018 год., която дата съответства на периода на
отчитанията на предпоследната от процесните фактури. С подписа, положен
на карнетния лист, абонатът не само удостоверява, че е запознат и е съгласен с начисленото количество ВиК услуги за последния
месец, но е и съгласен и начислените до този момент конкретни количества
услуги в предходния период.
Същевременно,
отбелязванията в карнетния лист не са оспорени по какъвто и да е начин от
процесуалния представител на ответника.
Поради
тази причина се налага извода, че представения карнетен лист установява,
че основания за начисляване на посочените в същия количества
на ВиК услуги за периода от 30.09.2015 год. до 03.10.2017 год.
Изложеното
обуславя извода, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на
потребените количества ВиК услуги за процесния период, възлизащи на стойност на 266.91 лв. (сбор от
задълженията по горепосочените фактури), който размер е установен
по безспорен начин от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвено,
кореспондиращо с останалия доказателствен материал, събран по делото.
От друга страна, представеният
по делото карнетен лист не е
подписан от абоната или негов представител досежно отчета на 09.11.2017
г., относим към последната фактура. В този смисъл, не може да се приеме
изразено съгласие на потребителя с начислените количества, за периода от
предходния отчет - 03.10.2017 год. до 09.11.2017 год. Същевременно
представената от ищеца „справка за недобора”, която съдържа информация за
количество и стойност на твърдяните предоставени услуги, но като частен и изгоден
за съставилата го страна, документът не е в състояние да установи реалната
консумация. Приобщената съдебно – счетоводно експертиза е относима единствено
към размера на иска.
Гореизложеното обуславя извод за липса
на възникнало задължение на ответника за заплащане на ВиК услугите, съгласно
фактура № **********/ 10.11.217 год., на стойност 10.26 лв., за периода
03.10.2017 год. до 09.11.2017 год.
По изложените съображения се налага
извод за основателност на претенцията за сумата от 266.91 лв., представляваща
сбор от главници по фактури, по фактури както следва: № **********/ 29.02.2016
год., на стойност 4.82 лв., за периода 30.09.2015 г. – 26.02.2016 г.; №
**********/ 06.04.2016 год., на стойност 6.43 лв., за периода 26.02.2016 г. –
06.04.2016 г.; № **********/ 11.05.2016 г. на стойност 6.43 лв., за периода
06.04.2016 г. – 11.05.2016 г; № **********/ 24.06.2016 г. на стойност 17.69
лв., за периода 11.05.2016 г. – 24.06.2016 г.; № **********/ 21.09.2016 г. на
стойност 23.60 лв., за периода 24.06.2016 г. – 21.09.2016 г.; № **********/
10.02.2017 г. на стойност 20.30 лв., за периода 21.09.2016 г. - 10.02.2017
год.; № **********/ 27.07.2017 год. на стойност 146.60 лв., за периода
27.07.2017 год. – 03.10.2017 год.; № **********/ 03.10.2017 год. на стойност
41.04 лв., поради което и същата следва да бъде уважена, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения, се налага извод за неоснователност претенцията
за установяване на вземане в размер на 10.26 лева - главница
за доставени ВиК услуги, начислени в
периода от за периода 03.10.2017 год. до 09.11.2017 год., за което е
издадена фактура № **********/ 10.11.217 год., поради което и същата следва да
бъде отхвърлена, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция за установяване на
вземане в размер на 46.72 лв., съставляващо обезщетение за забава върху
главницата, начислено върху задължението по всяка фактура, за периода от датата
на падежа й до 20.02.2019 год., поради което и следва да бъде уважена.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е и акцесорнатата претенция за
установяване на вземане в размер на 1,25 лв., съставляващо обезщетение
за забава върху главницата по фактура №
**********/ 10.11.217 год., за
периода от 09.12.2017 до 20.02.2019 год., поради което и следва да бъде
отхвърлена.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 72.34
лв. – разноски в заповедното производство, определени
съобразно уважената част на претенциите (арг. ТР № 4/
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12).
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 284.56
лв. – разноски в настоящото производство, определени съобразно уважената част
на исковете.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата
от 12.39 лв. – разноски в настоящото производство, определени съобразно
отхвърлената част на исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.Ю.С., ЕГН **********, с адрес: ***, * дължи на „В. И К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. сумите от 266.91 лв. (двеста
шестдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки), представляваща сбор от
главници по фактури, по фактури както следва: № **********/ 29.02.2016 год., на
стойност 4.82 лв., за периода 30.09.2015 г. – 26.02.2016 г.; № **********/
06.04.2016 год., на стойност 6.43 лв., за периода 26.02.2016 г. – 06.04.2016
г.; № **********/ 11.05.2016 г. на стойност 6.43 лв., за периода 06.04.2016 г.
– 11.05.2016 г; № **********/ 24.06.2016 г. на стойност 17.69 лв., за периода
11.05.2016 г. – 24.06.2016 г.; № **********/ 21.09.2016 г. на стойност 23.60
лв., за периода 24.06.2016 г. – 21.09.2016 г.; № **********/ 10.02.2017 г. на
стойност 20.30 лв., за периода 21.09.2016 г. - 10.02.2017 год.; № **********/
27.07.2017 год. на стойност 146.60 лв., за периода 27.07.2017 год. – 03.10.2017
год.; № **********/ 03.10.2017 год. на стойност 41.04 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 04.07.2018 г. до окончателно изплащане на
вземането, а също и 46.72
лв. (четиридесет и шест лева и седемдесет и две стотинки), съставляващо обезщетение за забава върху главницата, начислено върху
задължението по всяка фактура, за периода от 29.03.2016 г. до 20.02.2019 год., за
което вземане по по ч. гр. д. № 3208 по описа на ВРС за 2019 година е издадена
Заповед № 1717/ 28.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „В. и К. - В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В. В. срещу Н.Ю.С., ЕГН **********, с адрес: ***, *, иск за
приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите от 10.26 лв. (десет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща главница за доставени ВиК
услуги, начислени в периода от за периода 03.10.2017 год. до 09.11.2017 год., за което е издадена фактура
№ **********/ 10.11.217 год. и 1.25
лв. (един
лев и двадесет и пет стотинки), съставляващо обезщетение за забава върху
главницата по фактура № **********/ 10.11.217 год., за периода от 09.12.2017 до
20.02.2019 год., за което вземане по по ч. гр. д. № 3208
по описа на ВРС за 2019 година е издадена Заповед № 1717/ 28.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Ю.С., ЕГН **********, с адрес: ***, * да заплати на „В. И К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. сумата от 72.34 лв. (седемдесет и два лева и тридесет и четири стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Ю.С., ЕГН **********, с адрес: ***, * да заплати на „В. И К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. сумата от 284.56 лв. (двеста осемдесет и четири лева
и петдесет и шест стотинки), представляваща разноски
в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА „В. И
К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В. В. да заплати на Н.Ю.С., ЕГН **********, с адрес: ***, *сумата от 12.39 лв. (дванадесет лева и тридесет и
девет стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: