№
280
гр.
Хасково, 13.08.2019 г.
Окръжен съд - Хасково, НО, въззивен
наказателен състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети август две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТРАТИМИР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. БОРЯНА БОНЧЕВА
2. МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,
като
разгледа докладваното от мл. съдия Милуш Цветанов в. ч. н. д. № 444 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 8 от НПК.
Образувано е по частна въззивна жалба,
подадена от адв. Б. И. К. от САК, повереник на Д.И.К.,
против Определение № 23 от 14.01.2019г., постановено по ЧНД № 46 по описа за
2019г. на РС – Свиленград, с което по реда на чл.243, ал.6 от НПК е потвърдено
постановление от 27.12.2018г. на РП – Свиленград за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 159/2014г. по описа на РУ – Свиленград.
В жалбата се твърди, че определението е
неправилно и постановено в противоречие със закона и доказателствата по делото.
Изтъква се като довод за обективна съставомерност по чл. 206, ал.1 от НК на
извършеното от наемателя на озвучително оборудване – А. Н., обстоятелството, че
той продължава да задържа част от чуждата - получена от наемодателя К.,
техника, въпреки многократни покани да я върне. А като довод за субективна
съставомерност на действията му – обстоятелството, че Н. не връща чуждото
оборудване повече от 7 години, от което жалбоподателят извежда намерението му
за своене. В този смисъл се претендира отмяна на определението, а чрез това – и
на прокурорското постановление, с което е прекратено наказателното
производство.
В законоустановения срок срещу
постъпилата жалба не са направени писмени възражения от представител на РП –
Свиленград.
Съдът, като се запозна със събраните на
досъдебното производство доказателства и провери обжалваното определение,
установи следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения седемдневен срок от съобщаването на обжалваното определение,
от активно процесуално легитимирано лице – адвокат К. – повереник на пострадалата
Д.И.К., и срещу акт, който подлежи на обжалване.
Въз основа на събраните на досъдебното
производство доказателства е установено следното:
Наказателното производство е било
образувано на 19.11.2013г. от РП - Хасково срещу неизвестен извършител, за престъпление
по чл. 206, ал.1 от НК, като впоследствие е изпратено по компетентност на РП -
Свиленград. В процеса на неколкократно спираното и възобновявано разследване е
установено чрез свидетелски показания и писмени декларации, че между К. и Н.
били сключени устни безсрочни наемни договори с предмет конкретна озвучителна
техника, която Н. не връщал на наемодателката, въпреки подадената от нея жалба
в прокуратурата и полицията. На 05.11.2015г. А. Г. Н. бил привлечен заради
случая в качеството на обвиняем в извършването на престъпление по чл. 206, ал.
1 от НК, като и в обясненията си е поддържал, че не връща озвучителната техника
на К. на основание гражданскоправните им отношения, без да отрича, че оборудването
е нейно, а той го е преотдал под наем. На 01.08.2018г., с писмен протокол, Н. предал
на чичото на К. част от озвучителната техника, като в последващите си обяснения
по производството декларирал намерение да върне и остатъка.
Предмет на настоящото производство е
правилността на определението, с което РС- Свиленград е потвърдил
постановлението на РП – Свиленград за прекратяване на гореописаното наказателно
производство. В акта си районният съд е анализирал конкретните обстоятелства,
съпоставяйки ги със закона, теорията и практиката. Установените неформални
договори за наем, като правно основание, на което наказателноотговотното лице –
Н., е получило предмета - чуждите движими вещи, логично е насочило анализа към
останалите елементи от състава на престъплението по чл. 206, ал.1 от НК, а
именно – изпълнителното деяние и субективната страна.
Безспорно положение в теорията и
практиката е, че изпълнителното деяние на престъплението обсебване може да се
осъществи с действие - окончателно разпореждане с вещта, или с бездействие – невръщането
й след поискване. (Решение № 608 от 12.VII.1991 г. по н.д. № 445/1991г., I
н.о. на ВКС.) По делото не са установени доказателства, сочещи към първата хипотеза,
което прави обсъждането й безпредметно. Следва обаче да се отбележи, че
изискването за окончателност важи само по отношение на нея. Защото, докато престъпният
резултат – засягане възможността на собственика на предмета да го ползва и да
се разпорежда с него, настъпва единствено при действие на окончателно разпореждане,
то в другата хипотеза резултатът настъпва с факта на самото бездействие, без
значение дали то е окончателно.
Относно отказа
за връщане на вещите - същият трябва да е противозаконен – да не е съвместим с
конкретното правно основание за владеенето или пазенето им. (така - Решение № 231 от
19.06.2001 г.
по н. д. №
166/2001 г.,
I н.
о. на
ВКС)
В случая напълно относима е разпоредбата
на чл. 87, ал.1 от ЗЗД, като приетите от К. (и преразказани в показанията й) декларации
на А. по съдържание и смисъл имат характера на даване на подходящ срок за
изпълнение, след изтичане на който договорите се смятат за развалени.
По отношение на субективната страна –
предвид съдържанието на декларациите и доказаното обстоятелство, че А. лично ги
е съставил, явно е, че той е съзнавал, че след посочената крайна дата договорите
се считат за развалени, поради което и дължи поисканото връщане техника.
Релевантно в тази връзка е и станалото му известно подаване на жалбата за
обсебване от страна на К. до прокуратурата и полицията.
Своенето се изразява в промяна на
отношението на дееца към чуждата вещ като към своя и се манифестира, както беше
посочено - с действие или бездействие. При доказаното съзнаване, че след
крайната дата правното основание за държане на оборудването е отпаднало и че К.
си иска обратно вещите, чрез бездействие - невръщането им, А. е манифестирал
промяна на отношението си към тях – като към свои. Защото отказът му да ги
върне на реалния притежател, при съзнавана липса на правни основания за това, е
демонстрация на лични собственически намерения (анимус) по отношение на вещите.
В
прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство правилно
е посочено, че за субективните представи на дееца се съди от обективните
признаци на извършеното. А това означава, че преценката дали А. е имал
намерение да свои чуждите вещи не следва да се основава на твърденията му, а на
обективираното му поведение. Голословните обяснения на обвиняемия, че
продължавал да държи чуждото оборудване със съгласието на собственика К. са в
явно противоречие и се оборват от доказателствения материал и самото
съществуване на наказателното производство.
Обсебването
е извършено от момента на доказано съзнаваното от дееца отпадане на правното
основание за задържане на вещите, тъй като към този момент той е бил наясно и
че те се искат обратно от собственика. В този смисъл продължителността на
противозаконното им задържане няма значение за съставомерността, а за значителността
(обществената опасност) на престъплението. Твърдяното от А. недоказано
пренаемане на техниката не може да е оправдание за отказване на връщането й,
защото никой не може да предостави повече права от тези, с които сам разполага.
А след развалянето на наемните договори с К. А. вече не е разполагал с права по
отношение на оборудването, на които да се основава пренаемане. Следователно
предаването обратно на част от оборудването след почти 5 години противоправно
невръщане, и след развилото се наказателно производство, няма стойност за
преценка на субективната страна, а за такава по прилагането на чл. 206, ал.6 НК. В същото време – това, че част от оборудването не е върнато сочи към
определяне на частичното връщане не като основание за прилагането на
привилегирования състав, а като смекчаващо отговорността обстоятелство.
С оглед изложеното, след извършена
съвкупна преценка на материалите по досъдебното производство, настоящият
съдебен състав намира, че наказателното производство е неоснователно прекратено
по реда на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, от една страна – поради необоснованост,
тъй като правните изводи на прокурора не почиват на верен и пълен анализ на
събраните доказателства, а от друга страна – поради незаконосъобразност, тъй
като прокурорът се е позовал на основание за прекратяване, различно от защитаваната
в акта му теза за липса на престъпление.
По тези съображения и обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така
мотивиран и на основание чл. 345 във вр. с чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 23 от 14.01.2019г.,
постановено по ЧНД № 46 по описа за 2019г. на РС – Свиленград, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ постановление от 27.12.2018г. на
РП – Свиленград за прекратяване на наказателното производство по ДП № 159/2014г.
по описа на РУ – Свиленград.
ВРЪЩА делото на РП – Свиленград за
продължаване на разследването съобразно дадените указания.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.