О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 10.04.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в закрито заседание на
десети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 4371 по
описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 267 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Подадена е въззивна жалба от ищеца срещу съдебно решение № 459036 от 26.07.2018г.,
постановено по гр. д. № 46190/2016г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52 с-в, в частта, с
което е отхвърлен предявения осъдителен иск за сумата над 100 лв. до пълния предявен
размер от 4 165 лв., ведно с лихвата за забава върху присъденото обезщетение за
имуществени вреди от датата на процесното ПТП до окончателното плащане, както и
в частта, с която е първоинстанционният съд е отхвърлил предявения осъдителен
иск за сумата над 300 лв. до пълния предявен размер от 8 000 лв., ведно с
лихвата за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от
датата на процесното ПТП до окончателното плащане, както и в частта за
присъдените разноски.
В жалбата изрично се сочи, че се иска въззивната инстанция да се отмени
решението в обжалваните части и бъде осъден въззиваемото дружество З. „Б.И.“ АД,
да заплати на В.Г.В. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди съответно
за разликата над 100 лв. до 4 165 лв, както и за разликата над 300 лв. до
пълния предявен размер от 8 000 лв., ведно с лихвата за забава върху
присъдените обезщетения за вреди от датата на процесното ПТП до окончателното
плащане.
Въззивната жалба е подадена от ищеца В.Г.В., чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, като е внесена държавната такса за въззивното
производство.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение
поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело
до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и нарушение
на материалния закон. В жалбата не са направени нови доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият ответник З. „Б.И.“ АД не е
депозирал отговор на въззивната жалба. Не са направени доказателствени искания.
При извършената проверка на допустимостта на жалбата при съответно
прилагане на чл.
262 от ГПК, настоящият въззивен състав установи, че във въззивната
жалба са изложени твърдения за допуснато нарушение на съдопроизводствените
правила, тъй като първостепенният съд не се е произнесъл по своевременно
направеното увеличение на исковете за обезщетение на имуществените и
неимуществените вреди (стр. 5 от в. жалба). Иска въззивният съд да се произнесе
по това искане. Жалбоподателят прилага копие от съдебния протокол за
проведеното на 04.10.2018г. открито съдебно заседание по гр. д. № 46190/2016г.
по описа на СРС, ІІ ГО, 52 с-в от който е видно, че съдът на осн. чл. 214 от ГПК с определение е допуснал изменение на предявените искове, като е приел, че
искът за имуществени вреди се счита предявен за сумата от 4 165 лв., а
иска за неимуществени вреди се счита за предявен за сумата от 8 000 лв.,
като частичен иск от 15 000 лв. От диспозитива на обжалваното съдебно
решение се установява, че първоинстанционният съд на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева /като част от 5
000 лева/, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
съставляващи ремонт на увреденото МПС-автомобил „Алфа Ромео“, с рег. № *******,
ведно със законната лихва от датата на ПТП-то /02.04.2016г./ до окончателното изплащане,
както и сумата от 300 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, дължимо въз основа на застрахователна полица №
BG/02/115001792067 за застраховка „Гражданска отговорност“, поради настъпило на
02.04.2016 г. ПТП в гр. София, на кръстовището на ул. „Д-р Атанас Москов“ и ул.
„Самара“, причинено по вина на застрахования П.З.Л., изразяващи се в претърпени
болки и страдания от причинените контузии на главата, миалгия /мускулна болка/
в шиен отдел и контузия в поясната област, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на процесното ПТП – 02.04.2016 г. до окончателното й изплащане,
като и е отхвърлил иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над присъдената
сума от 300 лева до пълния предявен размер от 1500 лева, като частичен от 15
000 лева.
Следва, че в диспозитива на обжалваното решение районният съд не се е
произнесъл по цялото искане на ищеца, а с въззивната жалба е заявено искане да
се произнесе въззивният съд. В компетентността на районния съд е да се
произнесе по искането за допълване на решението, което искане е направено в
срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК.
При така установеното въззивният съд намира, че разглежданото дело е
преждевременно образувано и следва да се прекрати и върне на първоинстанционния
съд за провеждане на производство по чл. 250 от ГПК, което е преюдициално
спрямо произнасянето по въззивната жалба срещу решението. След като се разреши
въпросът по допълване на съдебното решение ще се разгледа и депозираната
въззивна жалба.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр. дело № 4371/2019г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ „А” въззивен състав и
ВРЪЩА гр.д. № 46190/2016г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52 с-в за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение – за провеждане на производство по чл. 250 от ГПК по допълване на постановеното решение, след което делото да се върне на Софийски градски съд.
Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.