Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 31.07.2020г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров
Гр.д.№424 по описа на съда за 2020г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Е.С.С., с ЕГН **********, с адрес *** против Прокуратурата на
Република България. Претендира се осъждане на ответника в производството за
сума в размер на 20 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от неоснователно повдигнато срещу него обвинение, за което с присъда по НОХД
№1288/16г. на КРС. е признат за невиновен и оправдан.
Твърди се, че срещу ищеца в производството било
повдигнато обвинение за извършено престъпление.Било образувано наказателно от
общ характер дело.С влязла в села присъда бил признат невиновен и оправдан.От
тези действия на прокуратурата претърпял неимуществени вреди-страх от
неоснователно осъждане, срам пред близки и познати, започнал да страни от
обществото, уронване на доброто име, засягане на чест и достойнство.Чувствал се
неудобно и чувството ще че бъде осъден неоснователно му тежало.
На база гореописаното, ищецът е оценил преживените от
него негативни емоции, описани по-горе, на стойност 20 000 лв., които
претендира от страна на ответника в производството.
В срока по чл.131 ГПк е депозиран отговор от страна на
ответника, в който изцяло е оспорен предявения иск.Твърди се, че претенцията е
изцяло недоказана, евентуално завишена по размер.
По делото са
представени и приети като доказателства:
в качеството на свидетели са разпитани М. Е. Г. и П. Г. У., приложено е НОХД №1288/2016г.
От описаните доказателства, по делото се установи
следната фактическа обстановка:
По НОХД №1288/2016г., образувано по внесен от КРП обвинителен
акт, срещу Е.С.С. било повдигнато обвинение по чл.343, ал.3, пр.3 вр.ал.1,
б.“Б“, пр2 вр.чл.342, ал.1 НК.Обвинението срещу ищеца е било, за това че на
19.12.2015г. на път ПП 1-6/километър 30+300/, при управление на МПС-л.а
Фолксваген Поло, с ДК№ КН 7836АС в посока от с.Коняво към гр.Кюстендил нарушил
правилата за движение по пътищата –по чл.15, ал.1 ЗДП, чл.16, ал.1 т.1 ЗДП,
чл.20, ал.2 ЗДП, чл.63 ППЗДП в следствие на което допуснал настъпване на ПТП с
л.а Фолксваген Голф с ДК№ КН 2344 ВВ, като по непредпазливост причинил средни
телесни повреди на повече от едно лице.
По делото са проведени 9 бр. съдебни заседания, като с
присъда от 15.12.2017г. ищецът в настоящето производство е признат за невиновен
и оправдан по описаното обвинение.
По протест на КРП е образувано ВНОХД №301/2018г., като
с решение от 12.12.2018г. изцяло е потвърдена присъдата на КРС.
От показанията на свидетелите Г. и У., по делото се установи, че ищецът
изпитвал срам и притеснения през времетраенето на делото, затворил се в себе
си, спрял да общува с приятели и роднини.Притеснявал се от неоснователно
осъждане, чувствал се подтиснат и притеснен.
Предвид установеното от фактическа страна,
съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответната Прокуратура на
Република България за нанесените на ищеца неимуществени вреди във връзка с
воденото срещу него наказателно производство по обвинение в престъпление, за
което е бил оправдан с влязла в сила оправдателна присъда. За определяне на
размера на дължимото на ищеца обезщетение за установените по делото
неимуществени вреди, съдът следва да вземе предвид, че производството срещу
ищеца е продължило от 19.12.2015г., като на 16.06.2016г. е привлечен в
качеството на обвиняем, до 12.12.2018г., като съдебното производство е
продължило от 23.07.2016г. до 12.12.2018г,
който период, макар и разумен за конкретното наказателно производство,
представлявал значителен период от живота на ищеца, в който последният е бил
подложен на стреса от наказателното преследване и страха от неизвестността на
изхода му. Следва да се отчете, че обвинението е за тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК,
за което се предвиждало наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години.
В съответствие с константната съдебна практика,
включително на ВКС, намерила израз в ППВС № 4/1964 г.,
както и в установената задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК,
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при
исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е
оправдан (респ. - наказателното производство е прекратено) по всички обвинения
или по част от тях, а по други е осъден, продължителността на наказателното
производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове
за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както
и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните
преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу
него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия,
обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото
обвинение чрез медиите и пр. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно
определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на
необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за
репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с
оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и
поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените
критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото
обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено
измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да
са идентични изцяло.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът
отчете доказания факт, че ищецът е изпитвал срам и притеснения, затворил се в
себе си и спрял да общува с роднини и приятели и спрял да шофира.
При преценка на
гореизложеното и доказаните в производството факти-продължителност на съдебното
производство, тежестта на повдигнатото обвинение, изпитания срам и затваряне в
себе си, отказ от шофиране, съдът счита, че справедливо и обосновано е за
претърпените от ищеца неимуществени вреди да се присъди обезщетение в размер на
5 000 лв., като до пълния предявен размер от 20 000 лв., предявения
иск като неоснователен следва да се отхвърли.
При този извод за
съществуването на главното задължение основателна е и претенцията за
обезщетение за забавено изпълнение от 12.12.2018г. г. – на тази дата ОС
Кюстендил е потвърдил присъдата на КРС, а според нормата на чл. 2,ал.1 т.3 от ЗОДОВ оправдателната присъда е елемент от състава, от който възниква
правото на обезщетение. От момента на влизане в сила на присъдата и предвид
характера на отговорността по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по
правилото на чл. 84, ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
При горните изводи и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца деловодни разноски, съразмерно с уважената
част от иска, а именно сумата от 252.50 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Прокуратурата на Република България, гр.София,
бул.”Витоша” №2 да заплати на Е.С.С., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от
5 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
обвинение по НОХД №1288/2016г. на КРС, по което е оправдан, ведно със законна
лихва, считано от 12.12.2018г. до окончателното изплащане, като до пълния размер
на иска от 20 000 лв., отхвърля като неоснователен.
Осъжда Прокуратурата на Република България, гр.София,
бул.”Витоша” №2 да заплати на Е.С.С. деловодни разноски в размер на 252.50 лв.,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване 2
седмичен срок от връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил.
Районен съдия: