О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./ ….......2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на ………..2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Т.
Кръстев
в.ч.т.д.
№ 327 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.
418, ал. 4, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу разпореждане № 4832 от 04.02.2020
г., постановено по гр. д. № 1301/2020 г. на ВРС, с което е отхвърлено заявление
№ 8947/03.02.2020 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София, срещу А.Х.А. от
гр. Варна, в частта с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК сумата от 120 лева възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Фаст“, дължимо до 20.01.2020г., сумата от 200 лева възнаграждение за закупена
и използвана услуга „Флекс“, дължимо до 20.01.2020г., сумата от 30 лева
представляваща незаплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, начислена на 04.08.2019г. по договор за потребителски кредит № 30037741440/27.06.2019
г.
В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане. Жалбоподателят поддържа, че заповедният съд не разполага с
правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на
сделката, от която заявителят черпи права, в т.ч. и след промените в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК (ДВ,
бр. 100 от 2019 г.), доколкото в случая не се касае за преценка на съда дали
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това, а за излизане извън обхвата на
проверката по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, уреждаща хипотезата, при която
самото искане на заявителя е незаконно или неморално. Сочи, че
неравноправността на клауза от договора следва да бъде обявена по предвидения
процесуален ред, а за да е налице обоснована вероятност клаузата да е
неравноправна, следва да се направи сигурен извод за това от събраните
доказателства съобразно нормата на чл. 143 от ЗЗП.
Излага подробна аргументация за характера на закупените допълнителни услуги
и валидността на съответните клаузи. Подчертава, че услугите са предоставени по
искане на клиента, а кредиторът по никакъв начин не го е задължил за тях, както
и че разходите за тези услуги не представляват част от общите разходи по
кредита и не следва да се отчитат при изчисляване на ГПР. Поддържа, че
допълнителните услуги не представляват и действия по отпускане и усвояване на
кредита, тъй като същите предоставят на
длъжника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора
по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя от скорошно
получаване на исканата сума и с неговото конкретно житейско положение –
възникване на непредвидени от него обстоятелства, които го препятстват да изпълнява задълженията съгласно
уговорения погасителен план.
По отношение на таксите по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането сочи, че същите не поставят в неравностойно
положение клиента, а единствено целят да покрият разходите, които кредиторът е
сторил, поради недобросъвестното поведение на своя длъжник. поддържа, че тези
такси не представляват обезщетение за забава, а разходи, които кредиторът е бил
принуден да направи за изпращане на писма, смс-и, ангажиране на служители,
които да проведат телефонни разговори с длъжника във връзка с недобросъвестното
поведение на последния.
Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде
заповед за изпълнение с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Варненският ОС, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо
определение по чл. 274 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Пред първоинстанционният съд е подадено заявление от „Профи Кредит
България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжника А.Х.А., за сумата от 400 лева главница по договор
за потребителски кредит № 30037741440/27.06.2019г., сумата от 50,09 лева
договорно възнаграждение за периода 20.07.2019г.-20.01.2020г., сумата от 120
лева възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо до
20.01.2020 г., сумата от 200 лева възнаграждение за закупена и използвана
услуга „Флекс“, дължимо до 20.01.2020 г., сумата от 30 лева представляваща
незаплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на
04.08.2019г. ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране
на заявлението в съда – 03.02.2020г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 58,45 лева лихва за забава за периода 21.07.2019г.-20.01.2020г.
Първостепенният съд е приел, че по отношение на възнаграждението за
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ искането следва да се отхвърли, тъй като с
тези такси кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън
предвидените в закона като по същество се касае за заобикаляне на забрани,
предвидени в ЗПК. ВРС е отхвърлил и искането в частта на претендираната със
заявлението такса за извънсъдебно събиране на вземането, като е приел, че
начисляването на допълнителни такси за извънсъдебно събиране на вземането също
заобикаля закона, като разширява отговорността на потребителя при допусната
забава, както и противоречи на изричната забрана, въведена с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна по следните съобржения:
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което
са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че с уговорката,
която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет
от услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания
извън предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради
противоречие с императивни законови разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21,
ал.1 от ЗПК налагат извод за ограничаване
на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря
условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и
други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи,
включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото
им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена
на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства,
събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на
допълнителните услуги по потребителския договор като средство за заобикаляне на
забрани.
Услугата „Фаст“, която се изразявала в приоритетно даване на становище по
искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали
кредитоискатели, обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като
становището по искането очевидно вече е налице към момента на сключване на
договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за реално предоставена
подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател,
пожелал прироитетно даване на становище по искането му, а не само от тези, на
които се дава положително становище и се предоставя кредит. В случая е видно,
че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е
предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от
приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане.
Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на
становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура
освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“. По
отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са разгледани
варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да
преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за
плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че
размерът на претендираната цена за педоставената „в полза на кредитополучателя“
услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при
забава на плащане на отделна погасителна вноска. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. При главница от 400 лева
законната лихва за забава на годишна база е в размер на около 40 лева, докато
таксата „Флекси“ е в размер на 200 лева. Видно е, че така направената уговорка
за заплащане на такса „Флекси“ изцяло попада и в хипотезата на чл. 143, ал. 1
от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си осигурява
допълнително възнаграждение в размер на 50 % от предоставената главница срещу
минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните
ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ.
до нищожност на клаузата поради неравноправност.
Претендираната със заявлението такса за извънсъдебно събиране на вземането противоречи
на забраната, въведена с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като разширява отговорността на
потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност
по неговото управление и не може да с квалифицира като допълнителна услуга.
Поради съвпадане крайните изводите на двете инстанции, разпореждането на
ВРС в частта, в която е отказано издаването на заповед за изпълнение за
възнаграждение за закупени допълнителни услуги и такса за извънсъдебно
събиране, следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4832 от 04.02.2020 г.,
постановено по гр. д. № 1301/2020 г. на ВРС, с което е отхвърлено заявление № 8947/03.02.2020
г. от „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София, срещу А.Х.А. от гр. Варна, в
частта с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК сумата
от 120 лева възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо до
20.01.2020г., сумата от 200 лева възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Флекс“, дължимо до 20.01.2020г., сумата от 30 лева представляваща незаплатена
такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на
04.08.2019г. по договор за потребителски кредит № 30037741440/27.06.2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.