Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на
десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на
секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
17292/2019г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от К.Ж. *** искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.
86 ЗЗД
за заплащане на сумата от 1 799, 01
лв., претендирана като неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд от общо по тримесечие за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 23.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, и сумата от 197, 31 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху
всяко допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо
число на месеца, в който плащане се дължи до 30.09.2019г.
Ищецът е държавен служител по силата на
служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „***“ в
***. Статутът му на такъв е регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ. Предвид
непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на смени- 8, 12 или 24
часови, съобразно утвърден от месечен график.
Твърди се, че за времето от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил
извънреден труд, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в претендирания
размер, обуславящо и правния му интерес от предявяване на осъдителна претенция.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока
по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът полага труд по служебно правоотношение на
посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден труд, който му
е бил заплатен, съобразно ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, наред с
трудовото възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, че ищецът К.Ж. е
заемал по служебно правоотношение в ОД на МВР – Варна длъжността „***“ в група
„***“ към ***, както и че в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е работил на 12-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се
свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния
статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на
нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва
ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се
начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени.
Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази
разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г.
Т.е за исковия период отчитането се извършва по месечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до
31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани
в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е
и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на
труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ
бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за
нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след
изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията
и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е
разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители
от МВР.
В чл. 187,
ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.07.2016г. до
30.06.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в
сила от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните
работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен
акт се счита за отменена от деня на
влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и
според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776
от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в
подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ,
бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила
от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение
налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази
неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на
нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск
за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 249 часа, възлиза
на сумата от 1 799, 01 лв. /Приложение № 2, колона № 2 и № 5/, до който
предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 23.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Доколкото при заплащането му ответникът е
изпаднал в забава дължи и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва
върху всяко допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано от
първо число на месеца, в който плащане се дължи до 30.09.2019г. в размер на 197,
31 лв.
По
разноските
В
полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни
разноски в размер на 450 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Варна сумата от 321, 96 лв., представляваща дължима за производството
държавна такса и разноски за изготвяне на ССчЕ, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на К.М.Ж., ЕГН **********,*** 799,
01 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и девет лева и една ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд от общо по
тримесечие за периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 23.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 197, 31 лв. /сто деветдесет и седем лева и
тридесет и една ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва върху всяко допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд, считано от първо число на месеца, в който плащане се дължи до
30.09.2019г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на К.М.Ж., ЕГН **********,*** сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 321, 96
лв. /триста двадесет и един лева и деветдесет и шест ст./, представляваща
дължими за производството разноски, на осн. чл. 78,
ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчване на препис от
акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: