Р Е Ш Е Н И Е
Номер 153 16.04.2019 г., гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета
година
В открито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
При секретаря Галя Мавродинова
Като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №1559/2018 г.
Производството е по реда
на чл.240 от ЗЗД, респ. чл.124 от КТ.
Депозирана
е искова молба от М.Н.Я., с която са предявени искове срещу А.Г.М.
***ЕООД за заплащане на сумата 6000 лв.
по договори за заем и за сумата 190 лв. неизплатено трудово възнаграждение по
трудово правоотношение. В о.с.з. на 27.03.2019 г. уточнява, че първият от
исковете е предявен срещу физическото лице А.Г.М., а втория – срещу дружеството
ответник „Галант Разград“ЕООД. Твърди, че с втория ответник по делото е била в
трудовоправни отношения, че същото е прекратено, но за месеците април и май
ответникът „Галант-Разград“ЕООД не й е изплатил сумата 190 лв. трудово
възнаграждение. Сочи също така, че с първият ответник – А.Г.М. са сключили
няколко договора за заем съответно за
сумите 300 лв., 700 лв., 2000 лв., 1200 лв., 700 лв., 800 лв. и 200 лв.
съответно през м.февруари 2016 г., на 29.11.2016 г., 28.12.2016 г., 16.01.2017
г., 30.01.2017 г., 23.02.2017 г. и 23.02.2017 г., които ответникът не върнал.
Най-голямата от сумите, поискани от ответника и дадени от ищцата била за
заплащане на наем на Община Разград.
Ответникът
А.Г.М. оспорва иска. Сочи, че ищцата е работила в управляваното от него
дружество „Галант Разград“ЕООД, че при прекратяване на трудовото правоотношение
на същата не е заплатил сумата 185 лв.,
като удържал 145 лв. поради разминавания между отчетения и маркирания оборот и
40 лв. за работното облекло, което ищцата не върнала във вида, в който е
получила и ползвала. Твърди, че не е вземал заеми от ищцата.
Ответникът
„Галант Разград“ЕООД не е депозирал отговор по делото. Към датата на подаване
на исковата молба управител на това дружество е била З. Х. Д., а не ответника А.Г.М.,
поради което същият не може да ангажира със своя отговор този ответник.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства с оглед твърденията и доводите
на страните, установи следните обстоятелства:
Ищцата е
работила по трудово правоотношение с ответното дружество до 06.06.2017 г. В
допълнителните споразумения към трудовия договор, приложени по делото е
записано, че същата е изпълнявала длъжността сервитьор. Според длъжностната характеристика за тази
длъжност /л.143/ тя има за задължение да приема парични суми от клиенти и да
връща ресто, както и да отчита ежедневно своя оборот, както и задължение да
поддържа чисто и в добър видсвоето униформено облекло. В същата длъжностна
характеристика е посочено, че сервитьорът носи отчетническа отговорноствъв
връзка с поверените му парични и материални ценности. В представената по делото заповед от
13.09.2016 г., към която е приложен и списък на персонала, липсва подпис на ищцата. В колоната срок да
износване е посочен срок от 3 години. В Правилника за вътрешния трудов ред ва
„Галант-Разград“ЕООД не е записано задължението за носене на работно и
униформено облекло. В т.7 от Инструкция за реда на отпускането, ползването и
съхранението на лични предпазни средства, в т.ч. и специално работно облекло и
обувки е записано, че при повреда или загуба на облекло, обувки и лични
предпазни средства ... по вина на работниците, преди срока на износването им,
същият заплаща остатъчната им стойност. В декларацията за запознатост от 09.11.2016
г.,подписана от ищцата /л.142/ тази инструкция не е посочена сред документите,
с чието съдържание е запозната ищцата.
За
периода 01.02.2016 г. – 28.02.2017 г. ответникът „Галант Разград“ЕООД е е
заплатил на Община Разград по договор от 01.08.2016 г. съответно 780 лв. на 23.08.2016 г., 200 лв.
на 24.10.2016 г., 891.65 лв. на 25.11.2016 г., 1200 лв. на 29.12.2016 г., 320
лв. на 31.01.2017 г. и 500 лв. на 28.02.2017 г. или общо сумат 3891 лв.
Съответно
първият ответник А.Г.М. с договор от 31.08.2016 г. е закупил от „Газмонтаж
инженеринг Рз“ЕООД стенен газов котел за
сумата 2 558,30 лв., като съответно ги е заплатил на вноски както следва: сумата 811,86 лв. на 31.08.2016
г., 426,39 лв. през м.септември 2016, т. 426,38 лв. на 08.11.2016 г., 426,38
лв. на 30.11.2016 г. и 430 лв. на 29.12.2016 г.
На 03.04.2018 г. ищцата е сключила договор за кредит със“Сосиете Женерал
Експерсбанк“ за сумата 3000 лв.
На
07.01.2018 г. от телефона на свидетелката П. И. П. с № *** е проведен телефонен
разговор с тел.№***, който разговор е продължил една минута и 39 секунди.
Същата свидетелка в показанията си съобщава, че познава ищцата от 2005 г., а от 2008 г. са близки приятелки.
Според нея ищцата е услужлив и отзивчив човек. Знае, че е спечелила съдебно
дело срещу Община Разград и в изпълнение на това решение й превели сумата 6 000
лв. С тези пари ищцата „услугвала“ на бившия си работодател – ответника А.М.,
като му деала почти цялата сума. На свидетелката споделила, че давала парите на
части, за да може той да плаща наем, заплати на персонала. На горепосочената
дата – 07.01.2018 г. ищцата гостувала на свидетелката и именно тогава се
обадила на ответника от телефона на свидетелката. Чрез високоговорителя
свидетелката чула разговор, при който отстреща отговорът бил „Стига ме
притеснява, август месец ще ти върна парите“, както и „...Ще ти върна парите,
да около 6 хиляди лева“. И свидетелката М. А. в показанията си съобщава, че
ищцата обича да полага на хората и е много работлива. Пред тази свидетелка в
телефонен разговор през м.ноември 2016
г. ищцата предложила на ответника М. да му помогне със сумата 700 лв. В началото на м.февруари ищцата споделила с
тази свидетелка, че ответникът М. искал да вземе заем от свидетелката в размер
на 5000 лв. В периода ноември –декември ищцата споделила със свид.А., че е дала
6 000 лв. на ответника М..
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът намира, че първият
от предявените искове – за заплащане на сумата 6000 лв. по договори за заем съответно сключени в края на м.февруари за
300 лв., на 29.11.2016 г. за сумата 700 лв., на 28.12.2016 г. За сумата 2000
лв., на 16.01.2017 г. за 1200 лв., на 30.01.2017 г. – за 700 лв., 23.02.2017 г.
– 800 лв. и 23.02.2017 г. – 200 лв. е неоснователен и недоказан. По делото не
бе представено нито едно пряко доказателства за сключването на такива
договори.Всички доказателства за това са косвени и в тяхната съвкупност не
доказват сключването на договорите и предоставянето на тези суми от ищцата на
ответника М.. Свид. П. съобщава за чут от нея разговор по телефона, но няма
никаква сигурност, че лицето, което е разговаряло е именно ответника М.. Освен
това тя говори за признание на задължение за връщане на обща сума от 6000 лв. За такава сума обаче
свидетелски показания не са допустими с оглед забраната по чл.164, ал.1 т.3 от ГПК. Останалите доказателства – гласни за това, което е казано от ищцата и
писмени за плащания, извършени от ответника М. и от дружеството, което е представлявал
в него момент, не водят пряко до извод за сключени договори за заем между
първия ответник и ищцата.
Предявеният
иск за сумата 190 лв., за чието заплащане ищцата претендира, съдът счита за
основателен и доказан. По делото бе установено, че през месеците април и май
ищцата е била в трудовоправни отношения с втория ответник, като не бяха
представени доказателства същата за този период да е ползвала отпуск, респ. да
не е работила. Следователно за положения от нея труд ответникът
„Галант-Разград“ЕООД дължи заплащане на трудово възнаграждение. Ищцата
признава, че част от трудовото възнаграждение й е изплатено, а за сумата 190
лв., които претендира, не бяха представени доказателства за плащането. Въпреки
усилията на първия ответник по делото не бяха установени основания за удържане
на суми от трудовото възнаграждение на ищцата.
На
основание чл.78, от ГПК ответникът дължи
на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска, а
съответно ищецът дължи на ответника направените по последния разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска. В случая са предявени два иска срещу
двама ответници. По първия от тях ищцата следва да заплати на ответника сумата
от 400 лв., платени като адвокатско възнаграждение видно от договора за правна
помощ, приложен на л.123 от делото. По отношение на втория иск не са
представени доказателства за извършени разноски на ищцата освен платената д.т.
от 50 лв. по сметка на съда, които следва да й
бъдат присъдени. В кориците на делото липсва договор за правна помощ с
посочено адвокатско възнаграждение /приложено е само пълномощно/, както и други
документи, които да доказват плащане на уговорено между страните адвокатско
възнаграждение. Платежните документи, приложени към писмената защита не могат
да бъдат взети предвид с оглед представянето им след приключването на съдебните
прения.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА, предявен от М.Н.Я., ЕГН ********** ***
срещу А.Г.М., ЕГН ********** с адрес *** за заплащане на сумата 6000 лв.
по договори за заем съответно сключени в края на м.февруари за 300 лв., на
29.11.2016 г. за сумата 700 лв., на 28.12.2016 г. За сумата 2000 лв., на
16.01.2017 г. за 1200 лв., на 30.01.2017 г. – за 700 лв., 23.02.2017 г. – 800
лв. и 23.02.2017 г. – 200 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„Галант Разград“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Варна и адрес на управление
**ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Я., ЕГН ********** ***
сумата 190 лв. /сто и деветдесет лева/ неизплатено трудово възнаграждение
за месеците април и май 2017 г. , ведно със законната лихва от 09.08.2018 г. и
сумата 50 лв. /петдесет лева/ за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА М.Н.Я., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.М.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата 400 лв. /четиристотин лева/ за направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: