№ ......, 23.04.2021 г., гр. Пазарджик
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в закрито заседание проведено на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ангел Ташев
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1521 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 262634/24.03.2021 г. от адвокат Л.М., пълномощник на В.В., с която се иска от съда да измени Решение № 260099/16.03.2021 г. в частта за разноските.
В срока за отговор на молбата по чл.248, ал.2 от ГПК, ответникът твърди, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна.
Молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за дължимите разноски е редовна, предявена е в определения от закона срок по чл.248, ал.1 ГПК, а по същество – частично основателна.
Настоящото гр.д. № 1521/2020 г. на РС Пазарджик е приключило с постановено Решение № 260099/16.03.2021 г., с което съдът е уважил предявената искова претенция по чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД, отхвърлил е предявената претенция по чл.86 ЗЗД и е присъдил разноски на страните съобразно уважената, респективно отхвърлената част на исковата претенция. Със същото решение, съдът е осъдил на основание чл.77 ГПК ищцата да заплати държавна такса в размер на 50 лева за предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД, поради пропуск на съда да събере същата предварително.
От представените по делото договори за правна помощ е видно, че ищцата е заплатила на пълномощника й сумата в общ размер от 360 лева с ДДС. И в двата договора за правна помощ е посочено, че сумата се заплаща за осъществена защита по предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД, т.е. по главния иск. В тях не е уговорено възнаграждение, което ще се дължи по предявения акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД. Поради тази причина съдът намира, че в постановеното решение по делото неправилно е приел, че следва заплатено възнаграждение да се раздели поравно между двата иска. В този смисъл, след като главният иск е уважен в цялост и дължимите разноски за адвокатско възнаграждение е следвало да се присъдят в цялост, а именно в претендирания им размер от 360 лева с ДДС.
По отношение на възражението, че не е следвало да бъдат присъдени разноски на ответната страна, съдът намира, че същото е неоснователно по следните съображения.
Акцесорният иск
е отхвърлен изцяло, поради което на ответника са присъдени половината от
претендираните разноски – 75 лева /претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева, но съдът в уважил възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК
и е определил да бъде в размер на 150 лева/ и 75 лева разноски за
възнаграждение за ВЛ /внесения депозит е в размер на 150 лева/. Тук е моментът
съдът да посочи, че обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи от момента на
забавата и има акцесорен характер, доколкото предпоставя валидно възникнал
паричен дълг, който не е погасен от длъжника в уговорения за това срок. При
предявен иск за парично вземане ищецът има право освен обезщетението по чл.86,
ал.1 ЗЗД, да претендира и законна лихва върху непогасеното от длъжника вземане
за периода след завеждане на делото до окончателното плащане. Законната лихва
се дължи като законова последица от предявяването на иска за вземането и в
съдебната практика е възприето разбирането, че за да бъде присъдена, е
достатъчно да бъде поискана. Във връзка с горното се стига до извода, че за период от 18.06.2020 г. – датата на
плащането на главницата до датата на завеждане на исковата молба в съда, ищецът
е предявил иск с правно основание чл.86 ЗЗД, а претендираната след завеждането
на исковата молба законна лихва представлява законова последица от
предявяването на главния иск.
Поради изложено съдът намира, че не следва да изменя решението си и в частта, с която е присъдил в полза на ответника сумата за разноски. След като е отхвърлил предявения акцесорен иск, то по правилото на чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъдят разноски на ответната страна.
По отношение на молбата в частта, с която се иска от съда да измени решението си и в частта, с която на основание чл.77 ГПК е осъдил ищеца да заплати сумата в размер на 50 лева ДТ, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
В трайната практика на съдилищата се приема, че когато страна остане задължена за разноски, каквато е и държавната такса, съдът, на основание чл.77 ГПК, не само има право, но е длъжен да ги събере принудително от задължената по тях страна, което във времево отношение може да стане, както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на давностния срок. С оглед предмета на произнасяне, видът на съдебния акт, с който се постановява принудителното събиране на разноските, е определение, като характерът на акта е и изрично посочен в цитираната разпоредба. Безпротиворечива е и практиката, че разноските по чл.77 ГПК трябва да се присъдят със съдебното решение, ако към момента на постановяването му съдът констатира наличие на неизпълнение на задължението за внасянето им. В тази си част решението има характер на определение, подобно на хипотезата, когато съдът се произнасяне по искане на страните за разноски по чл.78 ГПК с решението си, като приключващ делото акт в съответната инстанция по см. на чл.81 ГПК, поради което решението може да бъде изменяно в тази част по реда на чл.248 от постановилия го съд. /Определение № 104/09.02.2015 по дело № 112/2015 на ВКС, ТК, I т.о, постановено в производство по чл. 274, ал.3 ГПК/
Във връзка с изложеното, съдът намира, че не е налице основание за изменяне на решението в тази част.
В този смисъл постановеното по делото решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на ищеца бъде присъдена допълнително сумата от 180 лева, представляваща разликата между присъдените с решението разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 180 лева до размера на 360 лева с вкл. ДДС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 260099/16.03.2021 г., постановено по гр.д. № 1521/2020 г. по описа на РС Пазарджик, в частта за разноските, в следния смисъл:
ОСЪЖДА „Е. ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. “Христо Г. Данов“ № 37, ДА ЗАПЛАТИ на В.Л.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, Партера, допълнително сумата от 180 лева /сто и осемдесет лева/, представляваща разликата между присъдените с решението разноски за адвокатско възнаграждение до дължимия му се размер от 360 лева с вкл. ДДС, ведно с присъдените съдебни разноски с решението в общ размер на 305 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с входящ № 262634/24.03.2021 г. от адвокат Л.М., пълномощник на В.В. в останалата й част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд – Пазарджик в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на
страните.
Делото да се докладва след влизане в сила на
определението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: