Решение по дело №16/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е 

№ 7/08.04.2020 г.                       01.04.2020 година                                      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                         III-ти граждански състав

На дванадесети март                                                         две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав 

 

                                                                                     Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Елена Христова

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

административно дело № 16 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

            Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на С.С.М. с ЕГН **********, адрес: ***, С.М.С. с ЕГН **********, адрес: ***,  Х.Д.С. с ЕГН **********, адрес: ***, М.С.С. с ЕГН **********, адрес: ***, С.В.С. с ЕГН **********, адрес: ***,  Н.Л.М. с ЕГН **********, адрес: ***, и В.Л.С. с ЕГН **********, адрес: ***, всички действащи чрез пълномощника си адвокат А.Ж., допълнителна със заявления от 18.12.2019 г. и 29.01.2020 г., с която се обжалват две решения № 2543/08.04.1993 г., с които се признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне и се отказва такова върху описаните имоти, едно от които не е представено в цялост, решениe № 2543/25.03.1998 г., с което се признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне и се отказва такова върху описаните имоти, и решение № 2543/25.03.1998 г. за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Ч., тъй като са нищожни административни актове, поради и което се иска обявяването на тяхната нищожност и връщане на преписката за ново произнасяне на административния орган. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Сочи се, че атакуваните решения са нищожни, тъй като на първо място са постановени от незаконен състав съобразно изискването на чл. 60, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ /отм./ Отделно от това се излага, че последващите решения са постановени без да е отменено или обявено за нищожно първото такова. Твърди се също така и че представените им екземпляри не са подписани дори и от председател и секретар. С горните мотиви се моли за обявяването на решенията за нищожни.

Ответната страна по жалбата Общински служба „Земеделие“ – С. депозира отговор по същата, с който изразява становище за нейната неоснователност. Сочи, че по принцип не са налице сочените пороци на атакуваните решения, тъй като разпоредбите на чл. 60, ал. 4 и ал. 5 на ППЗСПЗЗ,  в редакцията им към датата на постановяването им, имали диспозитивен и инструктивен характер и не водят до твърдените пороци на административните актове. В случай на уважаване на жалбата се депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Бургаският районен съд, като взе предвид изложените в жалба и допълненията към нея доводи, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата по принцип е процесуално допустима, тъй като нормата на чл. 149, ал. 5 от АПК предвижда, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Наличието на правен интерес за жалбоподателите произтича от качеството им на наследници на общия им наследодател М. С., за което е процесната реституционна преписка, образувана по заявление с вх. № 2543/24.02.1992 г., по която се твърди, че са постановени атакуваните решения от 08.04.1993 г. и 25.03.1998 г., с които се признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне и се отказва такова върху описаните имоти и се  възстановява правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Ч..

            Постановените по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ решения на поземлените комисии /сега Общински служби по земеделие/ са индивидуални административни актове и следва да отговарят на условията за законосъобразност на един административен акт, в частност и всъщност на първо място за валидност, като задължителни условия досежно последното е да бъдат постановени от компетентен орган и в предвидената от закона форма /чл. 146 от АПК, респ. чл. 41, ал. 3 от ЗАП /отм./.

            Разпоредбата на чл. 60, ал. 3 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в редакцията му към датата на издаване на решение № 2543 от 08.04.1993 г., предвижда членовете на поземлените комисии да се назначават и уволняват от министъра на земеделието, както и в техния състав задължително да се включва освен председател и секретар, то и юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеусторител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани.

            От представеното по делото удостоверение с изх. № К002-210/22.07.2008 г. се установява, че в периода от 01.06.1992 г. до 30.05.1995 г. министърът не е назначавал в поземлена комисия – С. представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани.

            Така и редакцията на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПП към датата на постановяване на двете решения на 25.03.1998 г., предвижда в състава на комисията да бъдат включени председател, секретар и нечетен брой членове, като в случая последното не е изпълнено. 

            С оглед на гореизложеното се налага извода, че комисията, постановила решенията от 08.04.1993 г. и 25.03.1998 г., е била в незаконен състав или решенията като постановени от некомпетентен орган са нищожни. Наред с това съгласно действалата към момента на постановяване на административните актове разпоредба на чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП, задължителен елемент от съдържанието на административния акт и условие за неговата валидност  и действителност е същият да е подписан от лицето респективно лицата, от чието име изхожда обективираното в акта волеизявление. В случая административният орган е представил преписи от протокол № 2543/08.04.1993 г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на Ч., на протокол № 2543/25.03.1998 г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на Ч., и на решение № 2543/25.03.1998 г. за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Ч., със заверка „препис" и печат на ОСЗ – С., които не съдържат подписите на нито един от членовете на комисията, включително на председател и на секретар. В изпратената преписка не се съдържа оригинал или подписан препис от горните административните актове, като изрично в едно от писмата е посочено, че процесните решения не са разписани. По делото не е представен оригинал на никое от оспорените решения, а само компютърна разпечатка със заверка „препис" без никакви подписи и е налице изявление, че липсва оригинала на акта, който да е разписан. Това представлява особено съществен порок за валидното действие на административния акт, във всички случаи обосноваващ неговата нищожност, за което съдът следи служебно, като в случая са наведени от жалбоподателите доводи и тази насока, с едно от уточненията към жалбата.

            Ето защо жалбата се явява основателна, поради което следва да се прогласи нищожността на атакуваните решения на Поземлена комисия-С., а именно протокол № 2543/08.04.1993 г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на Ч., на протокол № 2543/25.03.1998 г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на Ч., и на решение № 2543/25.03.1998 г. за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Ч., всички на Поземлена комисия – С. /понастоящем Общинска служба по земеделие – С./. Досежно протокол № 2543/08.04.1993 г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на Ч., от който към жалбата е приложена само 1 страница – начална, без последващи такива, която действително е различна от началната страница на съдържащия се в преписката протокол № 2543/08.04.1993 г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на Ч., т.е. очевидно е начална страница на друго решение, съдът намира, че не може да бъде възприет въобще като постановен по преписката административен акт, тъй като същият не е в цялост, а и не се съдържа в процесната преписка, изискана от административния орган, при което и за жалбоподателите не съществува правен интерес от прогласяване на нищожността му. Ето защо жалбата досежно същия следва да се остави без разглеждане, тъй като не се установява съществуването на такъв административен акт.        

            При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски. Същите са представили договорите за правна защита и съдействие, съгласно които са заплатили сумата от общо 2 160 лв. за адвокатско възнаграждение. Същото обаче следва да бъде редуцирано до сумата от 500 лв., предвид нарочното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът намира за основателно, с оглед липсата на фактическата и правна сложност на делото, като го намалява до предвидения минимален размер по чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателите са упълномощили един адвокат, който е изготвил една жалба от името на всички жалбоподатели и е осъществил абсолютно еднакви действия по процесуалното им представителство и защита, при което не би могло да се приеме, че следва да му се заплати възнаграждение от името на всеки от тях за свършената работа. 

            Мотивиран от горното и на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            Прогласява нищожност на протокол № 2543/08.04.1993 г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на Ч., на протокол № 2543/25.03.1998 г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на Ч., и на решение № 2543/25.03.1998 г. за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Ч., всички на Поземлена комисия – С. /понастоящем Общинска служба по земеделие – С./, постановени по преписка с вх. № 2543/24.02.1992 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на М. С. Е..

            Връща преписка по заявление с вх. № 2543/24.02.1992 г. на Общинска служба по земеделие - С. за произнасяне по заявлението.

            Оставя без разглеждане жалбата на С.С.М. с ЕГН **********, адрес: ***, С.М.С. с ЕГН **********, адрес: ***,  Х.Д.С. с ЕГН **********, адрес: ***, М.С.С. с ЕГН **********, адрес: ***, С.В.С. с ЕГН **********, адрес: ***,  Н.Л.М. с ЕГН **********, адрес: ***, и В.Л.С. с ЕГН **********, адрес: ***, всички действащи чрез пълномощника си адвокат А.Ж., против втори, несъдържащ се в преписка с вх. № 2543/24.02.1992 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на М. С. Е. протокол № 2543/08.04.1993 г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на Ч., състоящ се само от една страница.

Осъжда Общинска служба по земеделие – С., адрес: гр. С., ул. „Аполония“ № 31, представлявана от началника Е.К., да заплати на С.С.М. с ЕГН **********, адрес: ***, С.М.С. с ЕГН **********, адрес: ***,  Х.Д.С. с ЕГН **********, адрес: ***, М.С.С. с ЕГН **********, адрес: ***, С.В.С. с ЕГН **********, адрес: ***,  Н.Л.М. с ЕГН **********, адрес: ***, и В.Л.С. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 500 лв. /петстотин лева/ за направените по делото разноски.

            Решението може да се обжалва пред Бургаския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

           

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ:    подпис/не се чете/               

Вярно с оригинала!

К.К.